Решение по дело №639/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 940
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20237180700639
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg
 


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 940/22.05.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

               Председател :    Здравка Диева

                   Членове : Величка Георгиева

                                  Светлана Методиева

 

при секретаря Н.Петкова и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 639/2023г., взе предвид следното:

            Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. Ч. – ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив обжалва Решение № 1983/10.11.2022г., постановено по адм.д.№ 519/2022г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, в Затвора – Пловдив, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив, за периодите от 27.11.2012г. до 01.01.2018г., от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от 22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г. и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/ включително, в общ размер на 8 548 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

            В отхвърлителната част решението е влязло в сила – не е обжалвано Определение № 372/10.02.2023г., с което касационната жалба на М.М. против Решение № 1983/10.11.2022г., постановено по адм.д.№ 519/2022г. на АС – Пловдив е върната поради неотстранена в срок нередовност.

            Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано. Поддържа, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и обективната истина, както и не е преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за цялостно изпълнение на фактическия състав по чл.1 ЗОДОВ. Твърди се, че спалните помещения, в които е пребивавал М. са с неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода в съответствие с чл.20 ал.3 ППЗИНЗС и липсва изискване за постоянно течаща топла вода. Според справките по делото топла вода е осигурявана по график. Затворът се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени. Налице е възможност за проветряване, което се осъществява от лишените от свобода. ГДИН сключва редовно договори за ДДД по график и са представени множество протоколи за ДДД обработки, които свидетелстват за полаганите грижи в борбата с насекоми и гризачи. Заявено е, че действително е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Поискана е отмяна на решението в осъдителната му част в цялост или отмяна в същата част за сумата над 1200лв. до присъдените 8 548лв.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Пелтеков счита решението на АС – Пловдив в обжалваната част за законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против неблагоприятна част от съдебния акт.

1. Решение № 1983/10.11.2022г., постановено по адм.д.№ 519/2022г. на АС – Пловдив е постановено след цялостна отмяна на Решение № 2243/19.11.2021г. по адм.д.№ 2783/2020г., АС - Пловдив с Решение № 350/25.02.2022г. по КАД № 3206/2021г., АС – Пловдив. При постановяване на обжалваната част от Решение № 1983/10.11.2022г. по адм.д.№ 519/2022г. на АС – Пловдив, съдът е съобразил възприетото в отменителното решение – „В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за периодите от 27.11.2012г. до 01.01.2018г и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч. свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които да ги оборят.”.

2. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск за период от 13.03.2012г. до 28.10.2020г. – дата на входящ номер на исковата молба, в размер на 50000лв., ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до крайното й изплащане. Искът е против ГДИН - за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, страдания, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, настъпили в резултат на нарушения, извършени чрез бездействие от страна на затворническата администрация от обхвата на чл.3 ЗИНЗС. Поддържани са : - пренаселеност на затворническите килии - под 3 кв. метра на човек нетна жилищна площ; - наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; - липса на течаща топла и студена вода; - непредоставяне на работа, въпреки подадени молби.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

2.1. По отношение заявения исков период : С молба от 05.11.2020г. е уточнено, че претендирания исков период е от 13.03.2012г. до 04.11.2020г. Искът е отхвърлен /в отхвърлителната част решението е в сила/ за периода от 13.03.2012г. до 27.11.2012г. и е разгледан период от 27.11.2012г. до 28.10.2020г.

2.2. Съдът е съпоставил конкретните оплаквания спрямо условията в затвора според събраните относими за спора доказателства за периода от 27.11.2012г. до 28.10.2020г. и приел, че през исковия период с изключение на периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. не се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като : във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода; в Затвора – гр.Пловдив на ищеца е осигурен достъп до топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден; представени са доказателства за извършени ДДД обработки. Извън посоченото, е възприето незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, тъй като не е осигурил на ищеца в конкретни периоди условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен. За периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. – 1 861 дни е присъдено обезщетение в размер на 7 448лв. /по 4 лв. на ден/, а за периодите : от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от 22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г. и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г.-1100 лв. /по 2 лв. на ден/ или общо 8 548лв.

При повторното разглеждане на исковата молба е съобразена информацията за постъпване и престой в затвора на ищеца, ведно с данните за брой лишени от свобода спрямо площ на съответните помещения, в които е пребивавал ищеца за съответни периоди в обхвата на разгледания от съда исков период /л.17 и сл./. Отчетени са и допълнително представени доказателства за извършени ДДД обработки за претендирания исков период /л.21 и сл. – 2013г., 2014г., 2015г., 2016г./. При първото разглеждане на исковата молба са представени доказателства за редовно извършвани ДДД обработки за 2018г., 2019г., 2020г. Представени са били и доказателства за преминаване на М. през две специализирани програми за групова работа. Налице са данни за работа на лишения от свобода до м.04.2018г. в Обособено производство и спирането му от работа на 24.04.2018г., като общо са отработени 528 дни от начало на наказанието до 24.04.2018г. Представена е информация и за работа съгласно заповед № 224 от 18.02.2015г. Приети са доказателства за наличие на достъп до денонощно течаща вода във всяка стая в Затвора Пловдив и график за време на достъп до топла вода.

3. АС – Пловдив е съобразил приложимите за спора норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража,  причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

Цялостната преценка на доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска : - По оплакването за пренаселеност съдът е съобразил данните за конкретни периоди, според които ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност. Отчетено е, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България, както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането /дело Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е действаща за част от пребиваването на ищеца в място за лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало законоустановено задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ, които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид приложимостта по силата на Конституцията на КЗПЧОС – по отношение останалата част от исковия период. АС – Пловдив е преценил правилно доказателствата и е достигнал до извод за частична основателност на претенцията за пренаселеност за част от исковия период. Съответно – правилно е преценено за недоказано твърдението, че в рамките на целия заявен исков период ищецът е пребивавал в помещения, в които предоставената му площ е била и под 3 кв.м., тъй като това не се установява от доказателствата по делото и с оглед характера на претенцията, която има имуществено изражение, не може да се предполага. ; - По оплакването за липса на постоянно течаща топла и студена вода изводите на съда са съобразени с приетите по делото доказателства. Установено е, че в стаите в Затвора Пловдив през исковия период са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график за седмицата баня с осигурена топла вода, а ищецът и като работещ за определен период от време - всеки ден след работа. Следователно, налице е цялостно съобразяване с изискването на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, според което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Конкретното оплакване правилно е квалифицирано за неоснователно.; - Относно оплакването за наличие на дървеници, хлебарки, гризачи, съдът правилно е съобразил, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е налице установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС и това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което се претендират вредите. АС – Пловдив е отчел съдържанието на приетите по делото протоколи и правилно е преценено, че са осъществявани ДДД обработки. Следва да бъде отбелязано, че сключването на договор за дезинсекция и дератизация, вкл. наличието на протоколи за изпълнение на договорените услуги предпоставят извод за осъществена превенция по отношение хигиена в местата за лишаване от свобода, като констатации за неточно или непълно изпълнение на договори, сключени след провеждане на обществена поръчка или нарушения при провеждане на обществена поръчка по реда и при условията на ЗОП не би могло да бъдат възприети за пряко доказателство за отсъствие на дейности в Затвора Пловдив за обезпаразитяване на помещенията, в които пребивават л.св. Квалификацията за недоказаност на оплакването е вярна.; - По отношение оплакването за неосигурена работа са налице доказателства за осъществена от ищеца трудова дейност в конкретни периоди, поради което изводът за неоснователност на конкретното оплакване е правилен.

В обобщение АС – Пловдив е приел в съответствие с доказателствата и правилната им преценка, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне на ищеца в помещение за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, което не е отговаряло на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен брой дни в рамките на разглеждания период, за част от който е налице доказаност на бездействието.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В тази вр. интензитетът на търпените неимуществени вреди е невисок, при отчитане конкретиката на фактическата установеност.

АС – Пловдив е определил обезщетение в общ размер на 8 548лв., която стойност спрямо описаните различни периоди е формирана от 4 лв. на ден, съответно от 2 лв. на ден. Съобразени са естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и времето от исковия период, през който е търпял неприемливи условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Размерът на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото производството по препратка от § 1 от ЗР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде отчетен и подходът, при който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона за социално подпомагане /ЗСП/ за „Основни жизнени потребности“, като по аргумент от § 1 т. 1 от ДР ЗСП, нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет критерий и за отразяване на жизнения стандарт, следва, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60% /2, 40 евро на ден/ от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Затова като взе предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи, касационният състав приема, че посоченият размер на обезщетение съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост.

По изложените съображения съдът приема, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно в обжалваната част.

На основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 1983/10.11.2022г., постановено по адм.д.№ 519/2022г. на АС – Пловдив в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :

 

 

        Членове :