Р Е Ш Е Н И Е
№100
гр.Силистра, 07.11.2019
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с
участието на прокурор….…., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №156 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ “ЗДП-Пулев-Калоян Пулев“ ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Д.,
ул.“.“ №., подадена чрез представител по пълномощие адв.П.Н. от АК-Варна, срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх.№01-6500/5836 от 08.08.2018
г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, в
частта му, с която е отказано финансиране в размер на 71 570.94 лева
по Схемата за единно плащане на площ поради констатирана разлика между
декларираната и установената площ на БЗС в размер общо на 79.27 ха, включително
и целия БЗС №53494-590-22 в с. Вокил с площ от 75.51 хектара. Ако последният
бъде приет за допустим за подпомагане, съществено ще се промени генерирания
резултат след прилагане на алгоритъма от чл.58 от Регламент (ЕО) №1122/2009. В съдебното
производство се представлява и от адв.Ц. от АК-Варна, която заедно с адв.Н. е
съдружник в упълномощеното от жалбоподателя адвокатско дружество „Недков и Ко“
гр.Варна /л.366/. Процесуалните представители поддържат оплакванията от жалбата,
както и уточняващата молба от 30.08.19 г. /л.364-л.365/. Молят съда да отмени
УП, в отказната му част, като противоречащо на закона, тъй като считат, че земеделският
производител /ЕТ “Моника 87-Н.П.“ ЕИК:*********/, който е заявил за подпомагане
същите парцели от БЗС 53494-590-22 в с.Вокил, не ги е обработвал, а представеният
от него аренден договор е бил прекратен. За останалите застъпени площи съгласно
УП, които са с много малки размери, жалбоподателят изрично е заявил, че се
отказва, т.е. няма претенции за подпомагане по СЕПП свързано с тях /л.39-л.42/.
Твърдят, че ответният орган към момента на оспореното
произнасяне е разполагал с безспорни доказателства относно централния въпрос -
кой от конкуриращите се земеделски производители /ЗП/, заявили за подпомагане
едни и същи земеделски парцели в землището на с.Вокил, фактически ги е
обработвал, позовавайки се на влязла в сила Присъда № .2015 г., постановена по
НОХД № .15 г. по описа на Окръжен съд Силистра. С нея, вписаният като ЕТ, К.З.П.
е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.248а ал.3 във вр. с
ал.1 и ал.2 НК, чието изпълнително деяние е свързано с невярно деклариране за
подпомагане по СЕПП, СПП и НДП за кампания 2014 година, на земеделски имот, представляващ
БЗС 53494-590-22 в землището на с.Вокил, с обща площ от 75.51 ха, за който
наказателният съд е установил, че се е обработвал от настоящия жалбоподател. Позовават
се на задължителната сила на присъдата, съгласно чл.300 ГПК, както и на чл.413
ал.1 НПК, разпореждащ на всички учреждения и длъжностни лица, вкл. на тези от
ДФ “Земеделие“, че със задължителна сила са обвързани от влязлата в сила
присъда при упражняване на своите правомощия. С оглед на горните безспорни
факти считат, че ответният орган е следвало да разреши „двойното деклариране“ в
полза на оспорващия ЕТ, а не формално да приложи чл.17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания /Загл.изм.ДВ,бр.14/10 г., посл.изм. ДВ,бр.43/19
г./ и съобразно Указания на министъра на МЗХ изх.№13-1829/27.03.15 г. /л.145/,
необнародвани и съответно, без нормативна стойност, да цени с приоритет
вписаните правни основания на земеделските стопани за ползваните площи, разрешавайки
двойното деклариране в полза на ЕТ “Моника87-Н.П.“. В обобщение, настояват за
отмяна на оспорения акт, в отказната му част, като постановен при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила; противоречащ
на закона и неговата цел, както и за присъждане на съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК /л.392/, в който не фигурира платен депозит за
съдебно-техническа експертиза в размер на 150 лева /л.379/.
Ответникът
по жалбата - Заместник изпълнителният
директор на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София, чрез представител по
пълномощие гл.юрисконсулт при Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”
Русе Л.Ж. /л.4/, счита жалбата за неоснователна по изложени в съдебно заседание
съображения, изведени от чл.43 ал.3 т.5 и т.7,във връзка с чл.41 ал.5 ЗПЗП и
Наредба №5/09 г. Поддържа, че административният орган е спазил законовата
процедура от чл.17 ал.1-ал.7 от с.н., в приложимата й редакция към
ДВ,бр.22/2014 г. и в съответствие с материалния закон и неговата цел е отказал
плащането в релевирания размер, защото „двойното деклариране“ било разрешено в
полза на другия заявител, представил вписан договор за аренда. Всеки от
кандидатите е представил годни „правни основания“ за ползването на застъпените
земеделски площи, респ. за тяхното деклариране за финансово подпомагане, но
съгласно Указанията на МЗХ /л.145; л.155/, с приоритет се е ползвал вписания
Договор за аренда на ЕТ“Моника-87-Н.П.“, в чиято полза е и разрешено
застъпването. Поддържа, че спирането на административното производство с
образуване на наказателното такова срещу К.П. е било с цел да се прецени
приложението на чл.60 от Регламент (ЕС) №1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №73/ 2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация
и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно
подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както
и за прилагане на Регламент (ЕО) №1234/2007 на Съвета относно кръстосано
спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /консолидирана версия, в сила от 01.07.13 г. до
31.12.14г.//отм.,в сила от 01.01.15 г./ Съгласно последния умишленото
свръхдеклариране се санкционира по различен от приложения начин, поради което
било спряно производството пред ДФЗ, а не защото се очаквало разрешаване на
двойното деклариране. Твърди, че стриктно са спазени административнопроизводствените
правила и независимо от оправдателната присъда на жалбоподателя, ответният
орган не е могъл да постанови друг резултат, различен от обжалвания. Счита, че
след като и двамата кандидати са представили документите по чл.2а ал.2 /отм./ Наредба
№5/09 г., но договорът за наем на жалбоподателя не е бил вписан, а договорът за
аренда на конкуриращия заявител - вписан, то спорът съгласно министерските
Указания на МЗХ, правилно бил разрешен в полза на ЕТ “Моника-87-Н.П.“. Ето защо
счита, че в оспорената му част УП е съответно на закона и установените факти по
преписката и настоява за отхвърляне на жалбата, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар от оспорващия ЕТ, при условията на чл. 78 ал.5 от ГПК.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК. Съдът като обсъди изложените в
жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, обективиращ
отказ за финансово подпомагане по СЕПП /чл.43 ал.3-ал.4 ЗПЗП/, подлежащ на
съдебен контрол, от страна с правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок, съгласно чл.149 ал.1 АПК, а разгледана по същество е и основателна.
Предмет
на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми/мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх.№01-6500/5836
от 08.08.18 г., в частта му, с която е отказано
финансиране в размер на 71 570.94 лева, поискано по СЕПП, поради
двойното деклариране на парцели в БЗС №53494-590-22 в землището на с.Вокил,
което в процедура по чл.17 от Наредба №5/2009 г. било отстранено в полза на
другия заявител; като по същата схема е оторизирана сума от 156 953.83
лева; както и е одобрено подпомагане в пълен размер от 3 987.00 лева по
Схема за преразпределително плащане /СПП/, по аргумент от чл.43б ал.1 ЗПЗП. В
частта, с която са уважени исканията на заявителя, същият няма правен интерес
от обжалване, поради което и искането в жалбата е формулирано като частично -
относно отказната част на административния акт. Последната е базирана на извод
за застъпени площи, което застъпване не е било отстранено в полза на
жалбоподателя, по аргумент от чл.43 ал.3 т.4 ЗПЗП. С друго УП за площи, декларирани
от повече от един кандидат изх. №02-190-2600/9957 от 22.08.2014 г.
/л.216-л.222/, оспорващият е поканен да представи документи съгласно чл.2а ал.2
от Наредба №5/09 г., в приложимата й редакция към ДВ,бр.21/12г., доказващи
правното основание за ползване на определените като „застъпени площи“ в
Приложение към Уведомителното писмо, представляващо Таблица с конкретно
посочени композитни номера на декларирани БЗС и съответно, частта на
застъпване. Приложимата разпоредба на чл.2а от Наредба №5/09 г. е окончателно
отменена с ДВ,бр.17/2018 г., но е била част от действащото право към
правнозначимия момент, поради което е релевантна за спора. Ведно с
представените документи, жалбоподателят е депозирал на 11.09.2014 г. и
Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от
един земеделски стопанин /л.224-л.227/, видно от която е, че той е „отказал“, т.е.
не е потвърдил ползването на установените многобройни, но с незначителна площ
застъпвания, като е „потвърдил“ ползването на БЗС 53494-590-22 /под №72/ с площ
от 73.71 ха. За този именно кадастрален имот №12022-019-001 е представил
Договор за наем от 10.12.2013 г., нерегистриран по реда на ЗСПЗЗ, съгласно
чл.41 ал.3 и ал.5 ЗПЗП, каквото нормативно изискване обаче, е нямало към
периода на провеждане на въпросната кампания за 2014 година. Конкуриращите
заявители на процесното БЗС са жалбоподателят и ЕТ “Моника 87-Н.П.“ -
представил Договор за аренда на земеделска земя от 03.06.2013 г. за същия КИ, с
нотариална заверка на подписите и надлежна регистрация, което му дало
предимство, съгласно Указанията на МЗХ /л.145/.
В
подкрепа на твърдението си пред ответния орган, че ЕТ “ЗДП-Пулев-К.П.“
гр.Дулово обработва имота, оспорващият е представил Анекс от 02.12.2013 г. към
Договор за аренда на земеделска земя от 03.06.2013 г. /л.50/, за който също са
спазени нормативните изисквания за форма съгласно Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/- нотариално удостоверени подписи и вписване в СВп гр.Дулово,
но не е представен от страната по него „арендатор“.
Със заявление УИН:19/100614/99727 за кампания
2014 година, жалбоподателят /УРН:182441/ е заявил участие по Схемата за единно
плащане на площ /СЕПП/ с парцели, надлежно описани в съпътстваща заявлението
Таблица на използваните парцели през 2014 г., сред които е и БЗС №
53494-590-22, включващ парцели: №53494-590-22 -4; №53494-590-22-5 и № 53494-590-22-6
с обща площ от 75,51 ха /под номер 34, 35 и 36 от Таблицата/, находящи се в
землището на с.Вокил, граничещи с това на с.Окорш, Община гр.Дулово. Заявлението
е подадено на 26.05.2014 г. и след извършени административни проверки е
направена констатация за двойно заявена за подпомагане площ по Схемата за
единно плащане на площ (СЕПП) по отношение на целия имот с кадастрален
№12022-019-001 представляващ БЗС №53494-590-22. Развила се е процедура по чл.17
Наредба №5/09 г.,в хода на която и двамата конкуренти са потвърдили участието
на площите, посредством обработването им през въпросната стопанска година.
Жалбоподателят
е представил Договор за наем от 10.12.2013 г. /л.43-л.44/, който не е бил с
нотариална заверка на подписи и невписан в Агенцията по вписванията, нито регистриран
пред органите на поземлената собственост /ЗПЗП/. В ДФЗ-Разплащателна агенция,
Областна дирекция Силистра, с вх.№02-190-6500/12262/17.09.14 г. /л.52/ е
постъпила „жалба“ от К.З.П., която съдържа информация, подлежаща на
съобразяване от компетентния орган при разрешаване на „застъпването“, защото жалбоподателят
бил в непосредствен контакт със собственика на процесния БЗС Г.Ц.Г. и от същия
знае, вкл. представя по преписката, Анекс за прекратяване на Договор за аренда
от 03.06.13 г., сключен с ЕТ“Моника-87-Н. П.“, считано от датата на нотариалната
заверка на подписите на страните – 0.12.2013 г. Последният не е деклариран пред
Общинската служба по земеделие гр.Дулово, по неизяснени в административното
производство причини. Договорът за аренда от 03.06.13 г.,ведно със Служебна
бележка, издадена от Кмета на с.Окорш, че имот с кад.№019001 в землището на
с.Вокил се обработва от лицето Н.П., която служебна бележка е без правна
стойност по аргумент от чл.2а Наредба №5/09 г., е представен от ЕТ“Моника-87-Н.П.“
с Декларацията за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от
един земеделски стопанин /л.277;л.281-л.284/ в потвърждение, че този именно ЗП
обработва процесния БЗС. Последното сочи, че съзнателно не е представен анекса
прекратяващ арендното правоотношение от конкуриращия заявител.
На 18.03.2015 г. Дирекция
„Противодействие с измамите" при ДФ „Земеделие" е подала сигнал до
Окръжна прокуратура гр.Силистра /л.53-л.62/ затова, че ЕТ„ЗДП-Пулев – К.П."
е декларирал неверни данни в заявлението за подпомагане за 2014 г., посочвайки,
че обработва имот с кадастрален №12022-019-001. Във връзка с това ОП-Силистра е
разпоредила проверка, след приключването на която е образувано досъдебно
наказателно производство срещу К.З.П. за престъпление по чл.248а ал.3 във
връзка с ал.2 и ал.1 НК - за представяне на неверни сведения за да бъдат
получени средства от фондовете, принадлежащи на ЕС, както и на българската
държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези
фондове. Силистренската окръжна прокуратура, в сроковете от НПК, е внесла в ОС
Силистра Обвинителен акт срещу жалбоподателя и е образувано наказателно от общ
характер дело №125/2015 г. по описа на СОС.
Със Заповед № ОЗ-РД/2176 от 14.10.15 г. /л.63/,
административното производство по обработка на заявлението за подпомагане за
2014 г. на жалбоподателя е спряно до приключване на наказателното производство.
Изрично ответният орган е посочил основанието за спиране - чл.54 ал.1 т.3 АПК,
което допълнително е мотивирал:“[…] не може да се
произнесе кой от двамата кандидати е обработвал спорните площи. […]
разследваните обстоятелства са от значение за коректността на издаването на
искания със заявлението административен акт.“Или, поради установената преюдициалност на наказателното производство
по отношение на административното са преустановени временно /до приключване на
първото с влязла в сила присъда/ всякакви процесуални действия от ответния
орган, а не с цел преценка евентуалното приложение на чл.60 от Регламент (ЕО) №1122/09 г.,
както поддържа процесуалният му представител в хода по същество на делото. Последното
не е и годно основание, от кръга на изрично нормираните с чл.54 ал.1 АПК, за
спиране на адм.производство.
С Присъда № …/22.10.2015 г. постановена
по НОХД №…15 г. на СОС К.З.П. е признат за невинен и по двете обвинения, като
второто е затова, че на 10.05.2014 г. в качеството си на управляващ ЕТ “ЗДП-Пулев-К.П.“
гр.Дулово, е представил пред Общинска служба „Земеделие“ Дулово и Областна
дирекция на ДФ “Земеделие“ -Разплащателна агенция гр.Силистра, неверни сведения
в подадени общи заявления за подпомагане с УИН:1910061499727, ведно с таблица
за използвани парцели през 2014 г. по СЕПП, СПП, НДП, по мярка 214 /АЕП/ и
други, като е посочил, че използва и обработва имот №019001, ЕКАТТЕ:12022, в
местността „Коджа кору“ в землището на с.Вокил,Община Дулово, с площ от 750.911
дка, представляващ БЗС №53494-590-22 с парцели с идентификационни номера от
ИСАК:№53494-590-22 -6 с площ от 26.1 ха; №53494-590-22-5 с площ от 25.27 ха и
№53494-590-22-4 с площ от 24.14 ха /или общо 75.51 ха/, а действително са
обработвани от ЕТ “Моника-87-Н.П.“ гр.София, с цел получаване на средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз, като на основание на чл.304 НПК е
оправдан по предявеното му обвинение по чл.248а ал.3, във връзка с ал.1 и ал.2 НК. Същият оправдателен резултат е постановен и по първото обвинение, за 2013 г.,
което следва да бъде ирелевирано за целите на настоящото административно
производство касаещо кампания 2014 година. Присъдата е проверена по правилата
на инстанционния контрол, като с Решение № 80/14.04.16 г. на Варненския
апелативен съд /л.84-л.91/ и Решение № 172/07.10. 2016 г. ВКС, Първо
наказателно отделение /л.92-л.96/ е потвърдена. Нещо повече, наказателните
състави са изложили подробни мотиви относно установените факти в производството
пред тях, а именно, че отношенията между собственика на процесния имот с
кад.№019001 Г.Ц.Г. и съпруга на Н.П. - свид. П., са били влошени след 2012 г. Същите
са имали общи делови интереси, но впоследствие са преустановили
сътрудничеството, което е мотивирало Г.Ц. да отдаде под наем големия земеделски
имот в с.Вокил на К.П., който единствен му е плащал наем /рента за ползването
на земеделски земи/. Изследвайки задълбочено инкриминираните факти, с целия
арсенал от доказателствени средства по НПК, съдилищата еднозначно са стигнали
до извод: “В случая не подс.П., а свид.П.
е действал със съзнанието, че заявява имот, който няма право да обработва.“
/Вж.Решение №80/14.04.16 г. на Апелативен съд гр.Варна, л.88, абзац предпоследен/
и други подобни фактически изводи, които разрешават конфликтния момент в
административното производство, щом е установено кой от двамата земеделски
стопани реално е обработвал през стопанската 2014 година спорния имот, вън и
независимо от правната стойност, респ.доказателствената сила, на представените
договори и анекси /“правни основания за ползване на земеделски земи“ по смисъла
на чл.2а ал.2 Наредба №5/09 г., в приложимата й редакция към ДВ, бр.21/12 г.-
отм.с ДВ, бр.17/2018 г./ Още повече, че от Заповедта на ответния орган за
спиране на административното производство е ясно, че процесуалното действие е
извършено с оглед резултата от наказателното производство относно
установеността на обективните елементи на обвинението - извършено ли е невярно
деклариране, каквото е описано в обвинителния акт и съответно в присъдата, от К.П.
и неговата противоправност. Видно от фактическото обвинение и оправдателния
диспозитив на приложената присъда на СОС, задължителната й сила се разпростира
върху всички спорни елементи и в настоящото административно производство. С
последната еднозначно е разрешен въпроса в чия полза следва да бъде преодоляно
двойното деклариране на процесния БЗС в с.Вокил за 2014 година и като не се е
съобразил с това, ответният орган е постановил противоречащ на материалния
закон административен акт, в тази му част. Още повече, че съгласно чл.413 ал.1 НПК, задължителната сила на влязлата в сила присъда е разпростряна в пълнота по
отношение на всички учреждения и длъжностни лица, вкл. по отношение на ДФ “Земеделие“
- Разплащателна агенция.
След няколко писмени молби /л.290-л.295/
на жалбоподателя, със Заповед ОЗ-РД/ 2176 от 25.11.2016 г., издадена от
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, административното производство по
обработката на заявление за подпомагане с УИН: 19/100614/99727, подадено от К.З.П.
с УРН:182441 е възобновено /л. 97/, а настоящото УП изх.№01-6500/5836/08.08.18 г.
е издадено почти две години по-късно. Въпреки това, в него са вписани мотиви
относно процесното застъпване на площи, че същото не е отстранено по отношение
на имот с кадастрален №12022-019-001 в землището на с.Вокил, Община гр.Дулово, съставляващ
блок на земеделско стопанство (БЗС) 53494-590-22, с парцели с идентификационни
номера от ИСАК:№53494-590-22-4 с площ 24.14 ха; №53494-590-22-5 с площ 25.27 ха
и №53494-590-22-6 с площ 26.1 ха, т.е. с обща площ 75.51 хектара.
С оглед на горните фактически установявания, настоящият
състав намира от правна страна следното: Оспореният по делото акт е издаден от
компетентен по материя и степен орган - заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“
- Разплащателна агенция, действал при делегирана компетентност. В изпълнение на
правомощията по чл.20а ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният
директор на последния е издал приложената по делото заповед № ОЗ-РД/715 от
27.06.2017 г. /л.150/, с която е оправомощил издателя на акта да постановява и
подписва уведомителни писма от вида на процесното - по схемите и мерките за
директни плащания, каквато е и СЕПП /т.1 от Заповедта/. Предвид разпоредбата на
чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания от чл.146 АПК, воден
от което установи, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 г., с адресат - жалбоподателя, не е засегнато от пороците по
чл.146 т.1 и т.2 АПК. Издадено е от компетентен административен орган, защото съгласно
§1 т.13 ДР ЗПЗП, именно Разплащателната агенция е специализираната структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове, като според чл.20а ал.2 т.2 с.з., тя се
представлява от изпълнителен директор, който по аргумент от чл.20а ал.4 ЗПЗП, може
да делегира релевираните по делото правомощия на заместник изпълнителните
директори, какъвто именно е издателят на процесния по делото акт. Спазена е и
нормативно установената форма, тъй като оспореният частичен отказ е обективиран
в писмен акт с изложени мотиви и съпътстващи ги таблици, приложения, които в
съвкупност изявяват волята и решаващите изводи на неговия издател. Независимо
от това обаче, оспореното УП е засегнато от останалите основания за неговата
отмяна, съгласно чл.146 т.3-т.5 АПК, за което по-горе са изложени съображения. По
аргумент от чл. 173 ал.1 и ал.2 АПК, съдът няма правомощие след като отмени
административния акт, да разреши спорния въпрос по същество, защото последният
е поставен в изключителната компетентност на ответния по делото административен
орган. Независимо от това, видно от приетото без възражения на страните заключение
на Съдебно-техническата експертиза е, че при разрешаване на застъпването на БЗС
№53494-590-22 в с. Вокил в полза на оспорващия, не се следват никакви санкции
по чл.58 от Регламент (ЕО) №1122/2009, а незначителни намаления за застъпените
други, с малка площ, парцели, съгласно двата варианта (II и III) в отговора
на въпрос 2 от СТЕ /л.386/.
Спорът в настоящия процес, а той е бил такъв и пред
административния орган, е съсредоточен върху факта - кой от двамата земеделски
производители, заявили и пот върдили в процедура по чл.17 от Наредба №5/09 г.
ползването на БЗС 53494-590-22 в землището на с.Вокил, Община Дулово, реално го
е стопанисвал по смисъла на чл.43 ал.3 т.4 ЗПЗП, респ. е ползвател на заявената
земеделска площ, съгласно чл.43 ал.3 т.7 ЗПЗП. Отговорът на този фактически
въпрос ще разреши релевираният правен такъв, съгласно разума на чл.43 ал.3 т.5
ЗПЗП - отстранено ли е застъпването на площи и в чия полза. Защото,
съобразявайки базовия принцип за предимство на съдържанието пред формата, спорът
следва да бъде разрешен съобразно установените факти в процеса и приложимия
закон, а не според вътрешни указания на МЗХ /л.145/ даващи предимство на едни
доказателства за ползване на заявени за подпомагане земеделски имоти пред
други, въпреки липсата на нормативен регламент за това към правнозначимия
период. В сега действащата редакция на чл.41 ал.5 ЗПЗП е предвидено степенуване,
обобщаване и предаване на РА от МЗХГ на данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи,
която обаче е много нова и следователно, неприложима към настоящия спор. Към
ДВ,бр.40/14 г. текстът на чл.41 ал.2 т.2 ЗПЗП пред вижда еднаква свидетелстваща
стойност, респ. доказателствена сила, както на договорите за аренда, които
нормативно са с по-високи изисквания за форма, така и на наемните договори на
земеделски земи, каквито именно „правни основания“ си противостоят в настоящия
процес относно „двойното деклариране“ от двамата ЗП. Идентична е редакцията и
на чл.2а ал.2 от Наредба №5/09 г. към момента на подаване на заявленията за
подпомагане и тяхното разрешаване /арг.чл.142 ал.1 АПК/, която е окончателно
отменена едва с ДВ,бр.17/2018 г. Освен равностойните правни основания, които са
представили конкуриращите се заявители на процесния БЗС в с.Вокил, ответният
орган е разполагал и с вписания в СВп гр.Дулово Анекс от 02.12.2013 г. за прекратяване
на Договора за аренда с ЕТ “Моника-87-Н.П.“, който не е проверил /доколкото не
е бил регистриран в ОСЗ гр.Дулово/ и не е обсъдил при произнасянето си. Нещо
повече, след правилното процедиране по чл.54 ал.1 т.3 АПК и съответното
възобновяване на административното производство през м.11.2016 г., ДФЗ вече е
разполагал и с влязлата в сила Присъда № .15 г. по НОХД № …15 г. на ОС
Силистра, в което производство е участвал активно като граждански ищец
/чл.84-чл.88 НПК/ и следователно, добре е познавал цялостното му развитие до
потвърдителното Решение № 172/07.10.16 г. на ВКС /л.92-л.96/.
Като не е обсъдил горните безспорни доказателства
ответният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, защото, ако ги беше съобразил,
съгласно регулацията от чл.34-чл.37 АПК, най-вероятно е щял д постанови друг
резултат, различен от процесния по делото. В случая не се касае за разрешаване
на спор за материално право между двамата ЗП, тъй като бенефициентът ЕТ “Моника-87-Н.П.“
е представил неверни данни в заявлението за подпомагане, щом вярното
деклариране от страна на жалбоподателя е безспорно установено с влязлата в сила
Присъда № .15 г. на СОС. /Вж.Решение №13602/07.11.18 г., адм.д.№282/18 г. ВАС, IVО/. Към момента на постановяване на оспореното УП
/08.08.2018 г./ ответният орган е разполагал с последната и е бил длъжен да я
съобрази, което да му даде възможност да основе решението си на действителни
факти, както изисква принципът за истинност от чл.7 АПК.
Съгласно чл.413 ал.2 т.1-т.3 от НПК, влезлите в сила
присъди са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, а според чл.300 от ГПК, приложим от препращането на чл.144 АПК - влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за настоящия, който разглежда последиците от
деянието. Следователно, относно главния факт на доказване - разрешаването на
„двойното деклариране“ на процесния БЗС в с.Вокил от жалбоподателя и от ЕТ “Моника-87
– Н.П.“, със задължителна сила настоящият състав е обвързан от присъдата, както
междувпрочем е бил обвързан и административният орган, нарочно спрял
производството пред себе си до приключване на наказателното. Ето защо,
застъпването следва да бъде разрешено в полза на оспорващия ЕТ К.П.. Именно
невярното деклариране е същественият обективен признак на престъплението по
чл.248а ал.3 НК, което сочи на наличие на тъждественост между подлежалото на
установяване с оспорения административен акт /УП/ и предмета на доказване в
наказателния процес, в относимата им част - за декларирания от жалбоподателя
БЗС 53494-590-22 в с.Вокил с площ от 75.51 ха.
В обобщение, при тези фактически установявания, настоящият
състав приема, че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Щом към
момента на възобновяване на административното производство, ответният орган е
разполагал с влязлата в сила присъда и Анекса от 02.12.2013 г. прекратяващ
арендния договор на другия заявител, които са с решаващо значение за издаването
на процесния акт и същите въобще не са били обсъдени с него, поради което е
налице отменителното основание от чл.146 т.3 АПК. Ответникът е издал оспореното
УП, прилагайки формално, буквално, при строго нормативистичен подход,
разпоредбата на чл.17 Наредба №5/09 г., в контекста на министерските Указания
/л.145/, в нарушение на задължението от чл.7 АПК, а обжалваният акт е постановен
в противоречие с установените факти по делото и закона /чл.43 ал.3 т.5 ЗПЗП/,
както и в несъответствие с нормативната цел, изведена от чл.2 ЗПЗП.
Разноски
по делото своевременно са поискани и от двете страни, но с оглед изхода на
процеса и на основание чл.143 ал.1 АПК, такива се дължат на жалбоподателя.
Удостоверените по делото, вкл. чрез представен Списък по чл.80 ГПК /л.392/, в
хипотезата на чл.226 ал.3 АПК, възлизат на 11 420 лева с ДДС, в които не е
включен депозитът за СТЕ от 150лв. Срещу така формирания размер е заявено
възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК. Относно заплатените
адвокатски възнаграждения, настоящият състав намира за основателно възражението
на ответния орган. Същите вероятно са преценявани по Тарифа № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в хипотезите при
установен материален интерес по делото, каквото настоящото не е. Съгласно
трайната практика на ВАС, делата по ЗПЗП, не са с материален интерес, защото
при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не
стойностното изражение на претендираната и одобрената, респ. отказаната
субсидия в издаденото Уведомително писмо. /Вж.Определение №661/18.01.17 г., адм.д.№1778/16
г.; Определение № 10824/11.09.17 г., адм.д.№5869/17 г.; Решение №10312/03.07.19
г.,адм.д.№11532/18 г. и мн.др. на IV
отделение на ВАС/. В същия ракурс следва да бъде преценена и промяната в
Наредба № 1/09.07.04 г. /Обн.ДВ,бр.84/ 25.10.16 г./, според която в чл.8 ал.2
т.7 са посочени изрично, като без материален интерес, делата по ЗПЗП, с
минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие - 500 лв. Настоящото съдебно-административно производство
не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, а забавянето е следствие
от връщането му за ново разглеждане от ВАС. Главните фактически въпроси са
разрешени с приложената, влязла в сила Присъда /л.65-л.83/ по аргумент от
чл.300 ГПК, вр. чл.144 АПК, което чувствително е облекчило съдебно-административния
процес. Ето защо, възражението за прекомерност на заплатените адвокатски
хонорари следва да бъде уважено и присъден двукратния размер на определеното с
чл.8 ал.2 т.7 Наредба №1/04 г., възнаграждение от 500 лева за дела по ЗПЗП. Разпоредбата
на чл.78 ал.5 ГПК, не обвързва съда при намаляване на размера на
възнаграждението по основателно възражение за прекомерност, да се съобразява с §2
ДР на с.н. /до обявяването й за нищожна от ВАС - ДВ,бр.10/2016 г./, а
единствено с: „…не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
ЗА“, който в случая е 500 лева. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ При тази нормативна рамка,
настоящият състав намира за справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение по
делото пред АС-Силистра в размер на 1 000 лева /по адм.д.№164/18 г./; за
производството по настоящото адм.д. №156/19 г. също 1000 лева, а за
касационното производство пред ВАС, по аргумент от чл.9 ал.2 Наредба № 1/04 г.
- 750 лева, или общо 2 750 лева за процесуално представителство, като за
претендираната сума над тази, искането следва да бъде отхвърлено. Основателно
се претендира присъждане на държавните такси, възлизащи общо на 420 лева.
Обобщавайки изложеното, настоящият
състав приема, че са налице условията за отмяна на Уведомителното писмо, в
обжалваната му част, обективираща отказ за финансово подпомагане по СЕПП на
жалбоподателя, поради което и не се дължат разноски на поискалия ги процесуален
представител на ответния орган. Такива обаче, в обсъдения по-горе размер общо
на 3 170.00 лева, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Като
основателна жалбата следва да бъде уважена, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2,вр.с чл.173 ал.2 АПК, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ “ЗДП-Пулев-К.П.“, с адрес на
управление: гр.Д., ул.“.“ № .; с ЕИК:*********, представляван от К.З.П., Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 г., с изх. №01-6500/5836
от 08.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
- Разплащателна агенция, в частта му, с която е отказано финансово
подпомагане по СЕПП за деклариран земеделски имот, представляващ БЗС
№53494-590-22, с парцели с идентификационни номера по ИСАК:№53494-590-22-4 с
площ от 24.14 ха; №53494-590-22-5 с площ от 25.27 ха и №53494-590-22-6 с площ
от 26.10 ха, в землището на с.Вокил, Община гр.Дулово, Област - Силистра, в
размер на 71 570.94 лв.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне по същество, съобразно мотивите на
настоящото решение в срок от 1 /един/ месец от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, с
административен адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, да
заплати на ЕТ “ЗДП-Пулев-К.П.“ гр.Д., ул.“.“ №.; с ЕИК:*********, представляван
от К.З.П., сумата от 3 170 /Три хиляди
сто и седемдесет/ лева - разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: