Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр. Враца, 09.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.10.2020
г. /тринадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
КАН дело № 328 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.В.К. ***, против Решение № 39/02.07.2020 г.,
постановено по АНД № 74 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2020 г. С
оспореното решение е потвърдено НП № 20-0288-000055 от 13.02.2020 г., издадено
от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, с което на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В
касационната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничили правото на защита на касатора и противоречие с материалноправните
разпоредби. Изложени са аргументи, че въззивният съд не е обсъдил
компетентността на органа, издал санкционния акт и неправилно е приел за
нарушена посочената в НП разпоредба от ЗДвП. Отправено е искане обжалваното
решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р.М., който поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът
– РУ - Козлодуй към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на касационна проверка е Решение № 39/02.07.2020 г., постановено по АНД № 74 по
описа на Районен съд – Козлодуй за 2020 г., с което е потвърдено издаденото от
Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца НП № 20-0288-000055 от 13.02.2020 г.,
с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на В.В.К. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
За
да постанови този резултат въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат изискуемите реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е надлежно индивидуализирано с изчерпателно описана фактическа обстановка,
правилно е посочена нарушената законова разпоредба, както и съответната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно нарушение. В
процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на обсъдените
писмени и гласни доказателства е безспорно установено и категорично доказано,
че касаторът в качеството му на водач на МПС е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна проба за медицинско
и химическо лабораторно изследване за установяване на наличието на алкохол в
кръвта му, с което е нарушил именно посочената в НП разпоредба на чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Възражението
на касатора за нищожност на наказателното постановление поради издаването му от
некомпетентен орган е неоснователно. Приложената като доказателство по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
изчерпателно изброява длъжностните лица, които са компетентни да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по
пътищата. Сред тях са и началниците на РУ при ОДМВР, какъвто е
административнонаказващият орган, издал наказателното постановление.
Съдът
е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях
правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да съставлява касационно
основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е
направил обоснован извод за доказаност на посоченото в НП административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилно и в съответствие със смисъла на
закона, съдът е посочил, че във визираната разпоредба са уредени и елементите
от състава на нарушението и предвиденото за него наказание и нормата не е само
санкционна, каквито доводи са наведени в касационната жалба. Аргументите на
процесуалния представител на касатора, че нарушението е неправилно
квалифицирано, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП са неоснователни. Тази норма въвежда забрана за водача на ППС да
управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, т.е. наличието
или отсъствието на концентрация над посочената, следва да бъде установено по
един от нормативно установените способи, със съдействието на водача, който в случая
е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и да даде кръвна проба за медицинско лабораторно
изследване за установяване на наличието на алкохол в кръвта му. Правилно
въззивният съд е приел в оспореното решение, че за съставомерността на
административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е достатъчен фактът на
отказ от страна на водача за извършване на проверка и по двата начина, посочени
в Наредба № 1 от 28.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози и обстоятелството дали лицето е
употребило алкохол или не е без правно значение.
От
друга страна посочването и на двете осъществени форми на изпълнително деяние по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не води до противоречие при формулиране на обвинението,
нито до неяснота за какво деяние е санкционирано лицето, както и няма за
последица невъзможност да се установи основанието за налагане на
административно наказание, в каквато насока за възраженията в касационната
жалба.
Предвид
обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са фиксирани в посочената
разпоредба по вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е
обсъждал въпроса за индивидуализацията им. По безспорен начин са установени по
делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са
направени и изводите на съда. Нито пред въззивната инстанция, нито пред
касационната инстанция, жалбоподателят е посочил и представил доказателства,
които да опровергават отразените в АУАН факти и обстоятелства.
След
като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството
пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,
каквито са установени от полицейските органи в хода на административнонаказателното
производство. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения
правилен и законосъобразен извод, че касаторът е извършил вмененото му с НП
административно нарушение от обективна и субективна страна. Въз основа на правилно
установените факти и обстоятелства са направени законосъобразни правни изводи
относно правната квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи води до обоснованост на
постановеното и обжалвано в настоящото производство решение на РС – Козлодуй.
По
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха
основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/02.07.2020
г., постановено по АНД № 74 по описа за
2020 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № 20-0288-000055 от 13.02.2020
г., издадено от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.