Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, …………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XІV състав в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зирковска като
разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 461 по описа за
2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по ред на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и вр. чл 1
и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова
молба на М.К.Г., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – Варна, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство
на правосъдието (МП), както следва:
- осъдителен иск за имуществени вреди в
размер на 1150 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляваща паричната
равностойност на изчезналото му имущество в резултат на действия и бездействия
на администрацията в сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” гр. Варна,
който е част от структурата на ГД „Изпълнение на наказанията”, довели до
липсата на 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и 1 бр. СИМ карта
с №***, 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G3 с ИМЕИ: ***, с 1 бр. СИМ карта с
неустановен идентификационен номер, собственост на ищеца М.К.Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
- осъдителен иск за заплащане на сума в
размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи
обезщетение за причинените му тревоги, безсъние и безпокойство, в следствие на
изчезналите му лични вещи, в резултат на действия и бездействия на
администрацията в сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” гр. Варна,
който е част от структурата на ГД „Изпълнение на наказанията”, довели до
липсата на 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и 1 бр. СИМ карта
с №***, 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G3 с ИМЕИ: ***, с 1 бр. СИМ карта с
неустановен идентификационен номер, собственост на ищеца М.К.Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът навежда доводи, че през
лятото на 2019 г. е придобил за сумата от 500 евро собствеността върху мобилен
телефон Samsung G3 с ИМЕИ: ***, ведно с 1 бр. СИМ карта с неустановен
идентификационен номер, а на 20.12.2019 г. е придобил за сумата от 299 ЕВРО
собственост върху мобилен телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и 1 бр. СИМ карта
с №*** на 20.12.2019 г. в Берлин, ФР Германия за сумата от 25 евро. Излага
твърдения, че е видял двата телефона за последен път на 27.07.2020 г., когато е
бил преместен от Следствения арест - гр. Варна до Затвора – Варна. Сочи, че на
29.07.2020 г. е предал двата броя СИМ карти на служител на ГД „Изпълнение на
наказанията” – младши инспектор К., като последния го е уведомил, че ще бъде съставена
служебна бележка, която ще му бъде предоставена, но такава и към настоящия
момент не е получавал. Навежда доводи, че му е било отказвано многократно от
администрацията на Затвора – Варна достъп до телефонна връзка с близките му, като
предполага, че причината за това е липсата на притежаваните от него мобилни телефоните,
съответно съхранените в тях контакти. Ищецът твърди, че от момент на изземване
на двата мобилни апарата и СИМ картите, до настоящия момент не е получил
информация от служителите на ГД „Изпълнение на наказанията”, къде се намират
апаратите, съответно СИМ картите. Сочи, че на 12.02.2021 г. е поискал от
домакина на склада да направи справка за процесните телефони и СИМ карти, като
е бил уведомен, че в служебните бележки няма описани такива вещи. Пояснява, че в
тези устройства и карти, и в частност СИМ картата от Германия, е съхранявал
данните за връзка с всички хора, важни в живота и работата му. Посочва, че са
изгубени контактите на негови близки – брат му Г., племенника му, сестра му,
племенниците – К. и Г.. Р. доводи, че от особена важност за него е бил контакта
с главния счетоводител на регистрираната от него фирма в Гент, Белгия, доколкото
е имал намерение да закрие фирмата, тъй като племенниците му – С.и И., в които са
били на разположение банкови карти, може да извършат злоупотреба с това и да му
създадат финансови проблеми и тежести за него.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител в писмено становище и открито съдебно заседание оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че искът е недопустим
срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, поради липса на пасивна процесуална
легитимация, насочен е срещу ненадлежен ответник. В условията на евентуалност
излага съображения, че не са налице незаконосъобразни действия/бездействия,
извършени от служители на ответника, които да са били в нарушение на забраната,
предвидена в чл. 3 ЗИНЗС. Р. доводи, че действията на специализирания орган по
изпълнение на наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в местата
за лишаване от свобода и се ръководят от интересите на задържаните лица. Навежда
твърдения, че видно от справки по описа на Затвора – Варна и по описа на Арест –
Варна, на дата на която ищеца твърди, че са изчезнали мобилните апарати и СИМ
карти, е бил изготвен опис на вещите му, като същия е подписан от него без
възражения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като
събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на ищеца и по делото
не са установени незаконосъобразни действия на ответника, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
След като разгледа оплакванията
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът М.Г. *** за
периода от 03.04.2020 г. до 27.07.2020 г., включително в качеството на обвиняем
по досъдебно производство (ДП) №111/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР –
Варна (справка л. 127). При задържането на Г. са съставени протоколи за обиск, като
сред иззети вещи са описани две СИМ карти, но няма описани мобилни телефони, доколкото
при постъпването му не е разполагал с такива. Л. св. Г. се е подписал протокола
за обиск, като е посочил, че няма възражения по съдържанието му.
На 27.07.2020 г. при
преместването на л. св. Г. *** в Затвора – Варна е изготвен приемо-предавателен
протокол (л.129), от който се установява предаване на следните вещи: лична
карта, сумата от 27 стотинки, 2 бр. СИМ карти, клещи, фенерче 2 броя, часовник
ръчен – 3 броя, ключодържател с 3 броя ключове, черна чанта, черен портфейл и
зарядно с кабел.
От приложена по делото служебни
бележки №№ 0016392, 0016393, 0016395 (л.131-133), се установява, че при
постъпването в Затвора - Варна на 27.07.2020 г., ищецът е предал 1 бр. лична
карта, 0.27 стотинки, адаптер марка „Motorola”, 2 бр. фенери с цветове червен и
розов, батерии, 1 бр. син часовник, 1 бр. червен часовник с жълт циферблат, 1
бр. сив часовник, 1 бр. кабел, 1 бр. клещи с червено-черни дръжки.
В хода на съдебното
производство е изискана информация от Затвора – Варна, касателно бил ли е на
работа служителят А. П. К. – мл. Инспектор на 29.07.2022 г. преди обяд. С писмо
с.д. №2768/18.02.2022 г. на Старши комисар Ц.Ц.(л.243), се установява, че мл. инспектор
А. П. К. е бил на работа в Затвора – Варна от 20.00 ч. на 28.07.2020 г. до
08.00 ч. на 29.07.2020 г.
По искане на ищеца и с оглед установяване
наведените в исковата молба твърдения, съдът е допуснал до разпит свидетелите Т.С.Т.,
А. П. К. и К.Н.Б..
От показанията на
св. Т.С.Т., се установява, че познава М.К. преди да влязат в затвора.
Заявява, че имат общи интереси с К. – отглеждане/развъждане на кучета.
Свидетелят е поканил К. на рождения си ден на 02.04.2020 г., когато вечерта
ищецът му е казал, че на следващия ден трябва да отиде в сградата на 5-то РУ в
КК „Златни пясъци“. Свидетелят Т. се е съгласил да го закара, защото работи в
с. Кранево и всяка сутрин пътува до там. Пояснява, че мобилните телефони са
били в М.К. вечерта, като е провеждал разговори по тях.
От показанията на
св. А. П. К., се установява, че същият работи като надзирател в
Затвора – Варна, от където познава ищеца. Посочва, че му е бил извършен обиск
при приемането му в затвора и когато се е прибирал от столовата за хранене. Не
си спомня да е намирал телефони в него. Пояснява, че в служебните бележки
описват вещите, с които пристигат лишените от свобода. По отношение на СИМ
картите не си спомня нищо конкретно. Свидетелят посочва, че на 29.07.2020 г. не
е получавал нищо от М.Г., защото се съставя протокол за личен обиск, както и не
си спомня дали е бил на работа на тази дата.
От показанията на св. К.Н.Б.,
се установява, че за периода от януари до март 2021 г. е бил в Затвора – Варна,
за който период е бил в една килия с ищеца. Посочва, че през месец януари 2021
г. Г. е излязъл на свиждане, като е казал на близките си че иска да изкара две
СИМ карти и телефони, но надзирателите са му казали, че няма такива телефони и
СИМ карти. Заявява, че ищецът е подал жалба, като не са му е дадено обяснение
защо ги няма и какво се е случило с тях. Свидетелят сочи, че при съобщаването на
ищеца, че телефоните и СИМ картите ги няма, два – три часа се е ядосвал, крещял
и викал. Споделил му е, че в СИМ картите е имало информация за притежавани от
него фирми, номера, документи.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд – Варна, XIV състав, намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
І. По допустимостта на исковете и
пасивната процесуална легитимация на ответника:
На
основание чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС и чл.
132, ал. 5 АПК и предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на
административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато
искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се
установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск
се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и
съобразно обстоятелствата, на които се основават предявените искове, следва, че
родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд –
Варна.
С измененията в ЗИНЗС – ДВ, бр. 13 от 2017
г, в сила от 07.02.2017 г., се предвиди специален ред за реализиране на
отговорността на Държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в
резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Новите разпоредби чл. 284 до чл. 286 от
Закона, в сила от 07.02.2017 г., въвеждат компенсаторно средство за защита по
отношение на условията на задържане, като заменят досегашния ред по чл. 1 ЗОДОВ, обявен за неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото Н. и други
срещу България.
Съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се
предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. ЗИНЗС са
„специализираните органи по изпълнение на наказанията“ като ЗИНЗС не дава
определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и
каква е отликата в техните правомощия спрямо „общите“ органи по изпълнение на
наказанията. ЗИНЗС определя единствено кои са органите по изпълнение на
наказанията, каквито без претенция за изчерпателност са министърът на
правосъдието (чл. 10), главният директор на ГДИН (чл. 13, ал. 2), началникът на
затвор (чл. 15), началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (чл.
16а) и началниците на пробационните служби и Арест (чл. 16). Изпълнението на
наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в
ГДИН и в териториалните й служби. Техните функции и статут е уреден в глава IV
ЗИНЗС.
С оглед изложеното и отчитайки общия
характер на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, спазването на която е пряко задължение
както за административните органи по изпълнение на наказанията, така и за длъжностните
лица (служителите) към местата за лишаване от свобода, то под „специализирани
органи“ от част VII ЗИНЗС следва да се разбира всеки административен орган или
длъжностно лице, чиито правомощия – служебни или трудови, са пряко свързани с
изпълнението на наказанията и постигането на целите по чл. 2 ЗИНЗС.
Така, тълкувана разпоредбата на чл. 285,
ал. 2 ЗИНЗС в контекста на общите процесуални правила в глава ХІ от АПК
„Производства за обезщетения“ и по арг. от чл. 7 ЗОДОВ и т. 6 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, налага
извод, че искът е предявен срещу надлежен ответник - ГДИН, в качеството й на
юридическо лице по чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, осъществяващо прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода.
От
изложеното следва, че исковете са редовно предявени и допустими, поради което
се дължи разглеждането им по същество.
ІІ. По основателността на предявения иск:
Ищецът претендира вреди на обща стойност,
изразяващи се в липсата на 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и
1 бр. СИМ карта с №***, 1 бр. мобилен телефон марка Samsung G3 с ИМЕИ: ***, с 1
бр. СИМ карта с неустановен идентификационен номер и ИМЕИ.
Основателността на претенцията за вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС изисква доказването на три кумулативно свързани
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.
Твърдението
на ищеца за „противоправно“ „действие/бездействие“ на администрацията на ГДИН,
изразяващо се в изземването на 2 бр. мобилни телефони и 2 бр. СИМ карти, съответно
не представяне на служебна бележка за този акт, съдът намира за неоснователно.
Видно от представените по делото служебни
бележки № № 0016392, 0016393, 0016395 (л.131-133), се установява, че при
постъпването си в Затвора – Варна на 27.07.2020 г., ищецът е предал 1 бр. лична
карта, 0.27 стотинки, адаптер марка „Motorola”, 2 бр. фенери с цветове червен и
розов, батерии, син часовник, 1 бр. червен часовник с жълт циферблат, 1 бр. сив
часовник, 1 бр. кабел, 1 бр. клещи с червено-черни дръжки. Сред вещите, които
ищецът е внесъл за ползване в Затвора – Варна, не са посочени описаните в
исковата молба 2 бр. мобилни телефони и 2 бр. СИМ карти.
Твърдението на ищеца, че телефоните са
били внесени в Затвора – Варна, не се доказва по делото. В административната
преписка приобщена по делото, не се установява притежавани от М.Г. мобилни
телефони, които да са били предадени на служители на Затвора – Варна. Нещо
повече в представените служебните бележки от 27.07.2020 г. ищецът е подписал
същите, като не е направено възражение за липса на описание на процесните
телефони.
Твърденията на ищеца, че при извършения
обиск при задържането му на 03.04.2020 г. същият е притежавал посочените в
исковата молба мобилни телефони и СИМ карти е ирелевантно, защото не касае
период за който лицето е пребивавало в Затвора – Варна. В този смисъл
ирелевантни са показанията на разпитания свидетел Т.Т., тъй като свидетелските
показания не могат да бъдат отнесени за процесния период. Не е спорно по делото
дали ищецът притежава въпросните вещи, а дали същият ги е предал на служители
на Затвора – Варна при преместването му.
Изложените от ищеца твърдения, че
последния има проблем със зрението, поради което не е могъл да се запознае със
съдържанието на съставения Протокол за обиск от 03.04.2021 г., са ирелевантни и
неотносими към предмета на спора. По делото не се установи л. св. Г. да
индикирал наличие на проблем със здравословното му състояние – а именно влошено
зрение, което да е попречило същия да се запознае със съставените и изготвени
документи. Твърденията на л. св. Г., че е видял единия от конвоиращите да носи
малката му черна чанта с двата телефона залепени един до друг, противоречи на
факта, че ищецът е с нарушено зрение, поради което не могат да бъдат
кредитирано като основателно. С изложеното се опровергават твърденията в
исковата молба, че въпросните телефони и СИМ карти са били внесени за ползване
в Затвора – Варна.
От събраните по делото доказателства не се
установява, че мобилни телефони и СИМ картите са били предадени на мл.
инспектор К. на 29.07.2020 г. Безспорно се установява, че мл. инспектор К., на
който ищецът твърди, че е предал СИМ картите не е бил на смяна на 29.07.2020 г.
Настоящия съдебен състав счита, че следва
да се има предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 97, т. 3 ЗИНЗС,
лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си
оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително
самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и
видеозаписващи устройства или части от тях. Наред с това не се разрешава
притежаването на мобилен телефон и съгласно списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават и държат при себе си
или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража
по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития, и арестите в затворите, утвърден със Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018
г. на Министъра на правосъдието. В случай, че беше доказано, че ищецът
действително е предал на 29.07.2020 г. на мл. инспектор К. 2 бр. мобилни
телефони и 2 бр. СИМ карти, то щяха да бъдат налице предпоставки да му бъде
наложено дисциплинарно наказание по реда на чл. 100, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС от
Началника на Затвора – Варна за неспазване на ограниченията, предвидени в този
закон. Не се установява по безспорен и категоричен начин исковата претенция на Г.
в този аспект.
За да бъде квалифицирано едно действие или
бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е
регламентирано в нормативен акт. В случая не е налице, нито действие, нито
бездействие, а не е и налице отменен като незаконосъобразен акт, предпоставки
въз основа на които да бъде ангажирана отговорността на ответника.
С оглед установените фактически
обстоятелства няма основание да се ангажира имуществената отговорността на
ответника ГДИН поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС – тъй като не се установяват твърдените нарушения да са допуснати от
служители на ответника.
По отношение на твърдението на ищеца за
претендираните неимуществени вреди, че новината за липсата на мобилните
телефони и СИМ карти, му е нанесла „тежък удар“, „тревоги“ и „страдания“, както
и, че липсата на контактите и данните, които са се съхранявали в устройства и
карти е възпрепятствало връзка му с всички важни за живота му хора, семейството
и работата му, са неоснователни и недоказани. По делото не се установи ищецът
да е поддържал толкова близки отношения с роднините си или с други важни за
него лица. Второ, ограниченията, които търпи, са породени, не от липсата на
мобилни телефони, които съгласно чл. 97, т. 3 ЗИНЗС, са забранени на лишените
от свобода, а от ограниченията, които търпи ищеца във връзка с изтърпяваното от
него наказание лишаване от свобода за извършено престъпление. Твърдението, че
загубата на многобройните служебни
контакти е довело до неимуществени вреди за ищеца, също е неоснователно и
недоказано.
В производството пред съда не са
представени доказателства относно твърденията, че ищеца притежава регистрирана
в Гент, Белгия фирма, която „поддържа 100 % печалба за месеца“. От събраните по
делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания по искане на
ищеца, не се установи последния да е притежавал фирма, регистрирана в Гент,
Белгия.
Не се доказва интензитета на породените
страдания и негативни преживявания – липсват данни за конкретно негативно
влияние, в резултат липсата на мобилните телефони и СИМ карти.
Твърдението на ищеца, че му е било
отказвано многократно от администрацията на Затвора – Варна достъп до телефонна
връзка с близките му, което предполага, че е породено от липсата на телефоните,
съответно съхранените в тях контакти, е неоснователно. С разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗИНЗС е регламентирано, че главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ определя реда и начина по който лишените от свобода
имат право на телефонна връзка. Няма данни по делото, че на ищеца му е било
отказвано да проведе телефонни разговори с близките си.
Свидетелските показания са противоречиви и
в голяма част по отношение на факти ирелевантни към предмета на спора, поради
което същите не следва да бъдат кредитирани като доказващи твърденията на
ищеца.
В производството пред съда ищецът не
доказа действия или бездействия на административния орган, в резултат на които
да се претърпени от страна л. св. Г. имуществени и неимуществени вреди, както и
причинно – следствена връзка.
Предвид лисата на доказателства настоящият
състав намира исковата претенция за обезщетение за понесени имуществени вреди
вследствие от незаконосъобразно действие или бездействие от страна на
администрацията в Затвора – Варна за недоказана, поради което същата ще следва
да бъде отхвърлена. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 1 150 лв., считано от предявяването на иска (05.03.2021 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
Неоснователна е и претенция
на ищеца за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за причинените му тревоги,
безсъние и безпокойство, в следствие на изчезналите му лични вещи, в резултат
на действия или бездействия на администрацията в сектор „Арести” към ОС „Изпълнение
на наказанията” гр. Варна, който е част от структурата на ГД „Изпълнение на
наказанията”, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска (05.03.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Поради установената недоказаност на
исковата претенция следва да бъде уважено искането на ГД „ИН“ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по делото, когато искът се отхвърля изцяло.
По изложените съображения, Административен
съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
кумулативно съединени искове на М.К.Г., ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП),
както следва:
- осъдителен иск за имуществени вреди в
размер на 1150 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на действия и бездействия на администрацията в сектор „Арести” към ОС
„Изпълнение на наказанията” гр. Варна, довели до липсата на 1 бр. мобилен
телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и 1 бр. СИМ карта с №***, 1 бр. мобилен
телефон марка Samsung G3 с ИМЕИ: ***, с 1 бр. СИМ карта с неустановен
идентификационен номер, собственост на ищеца М.К.Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
- осъдителен иск за заплащане на сума в
размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на действия и бездействия на администрацията в сектор „Арести” към ОС
„Изпълнение на наказанията” гр. Варна, довели до липсата на 1 бр. мобилен
телефон марка Samsung G7 с ИМЕИ: ***и 1 бр. СИМ карта с №***, 1 бр. мобилен
телефон марка Samsung G3 с ИМЕИ: ***, с 1 бр. СИМ карта с неустановен
идентификационен номер, собственост на ищеца М.К.Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.К.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването
му на страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: