РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. гр. Хасково, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200493 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково
срещу Наказателно постановление № 701673 – F692396 от 04.05.2023 г.
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството -
жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на състава на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 10, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, като се твърди, че в хода на
административно наказателното производство били изпратени данни към
НАП за постъпило зареждане по нивомерна система със статус на отговор от
НАП „Успешно подадена доставка към НАП“. Жалбоподателят счита, също
така, че не били причинени никакви щети на фиска, като излага конкретни
1
съображения за това. Отправя се искане към съда, след дадени указания, да
постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и
неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател - „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково, редовно
призовано, се представлява от законния представител – управителя С.Н. С.,
която заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива
конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт Л. Р., оспорва жалба и в хода по
същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно
аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на производството пред съда е, че на 20.12.2022г.,
била извършена от свидетеля В. П. Е., на длъжност „ст. инспектор“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП
проверка на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Силен, обл.
Хасково, стопанисвана от „Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково. В
хода на проверката било установено, че в посочения обект били налични 3
броя резервоари за съхранение на гориво, както следва: 1 брой резервоар № 3
за съхранение на гориво - газ пропан бутан с вместимост 10034 литра,
калибриран със Свидетелство № 4-Р49-3/12.05.2020г., със свързана един брой
газколонка с общо два пистолета, от които се извършвали зареждания на
2
течно гориво - газ пропан бутан; 1 брой резервоар № 1 за съхранение на
дизелово гориво с вместимост 32409 литра, калибриран със Свидетелство №
4-Р49-1/12.05.2020г. със свързана към него един брой колонка с общо четири
пистолета, от които се извършвали зареждания на течно гориво – дизел; 1
брой резервоар № 2 за съхранение на бензин А95Н с вместимост 10882 литра,
калибриран със Свидетелство № 4-Р49-2/12.05.2020г. Към него била свързана
един брой колонка с общо два пистолета, от които се извършват зареждания
на течно гориво - бензин А95Н.
В обекта имало монтирана и функционираща от 28.06.2022 г., ЕСФП
модел „****“, с ИН DL002091; ФП 59002567 и нивомерна система: тип
„*****“ с централно регистриращо устройство „******“, която била
регистрирана в НАП.
Установено било, че дружеството – жалбоподател „Гюсеф“ ЕООД с
ЕИК ********* било получател на течно гориво /втечнен нефтен газ/ по
доставка извършена от „Газтрейд“ АД с ЕИК: ********* на 12.10.2022г.
съгласно документ за доставка с № 70000113134/ 11.10.2022 г. като
доставчикът, в качеството си на лице, задължено съгласно чл. 118, ал. 6 и чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, бил издал електронен акцизен документ за доставка
/еАДД/ с уникален контролен номер /УКН/ 0000000007259337/11.10.2022г.
Данните за доставеното в обекта гориво, обаче, не били подадени в НАП на
датата на тяхното постъпване в обекта чрез монтираната в обекта,
регистрирана и с изградена дистанционна връзка с НАП електронна система с
фискална памет /ЕСФП/ ЕСФП модел „*****“, с ИН *****; ФП ***** по
механизма по изпращане на данните, уреден в чл. 59а, ал. 1, изр. 3-то от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 5 от ЗДДС чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД) /единен административен документ (ЕАД).
Констатиран бил и фактът, след извършена служебна справка в ИС на НАП,
модул „Фискални устройства“, че за дата 12.10.2022 г. ЕСПФ било изпратило
данни към НАП за постъпило зареждане по НИС /нивомерна система/ в
Резервоар № 3 на газ пропан бутан – 4784.51 л., за което бил издаден
3
Служебен бон № 0012409/12.10.2022г, за съответната доставка по нивомер, но
липсвал такъв с данни за документална доставка, т.е не била въведена
доставката по документ. Тези констатации били обективирани в съставения
Протокол за извършване на проверка, сер. АА № 0123073/20.12.2022 г., а въз
основа на тези констатации и след достигнат от контролните органи извод за
допуснато нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, на 16.01.2023 г., срещу
„Гюсеф“ ЕООД, с. Стамболово, обл. Хасково, бил съставен от свид. В. П. Е.,
Акт за установяване на административно нарушение № F692396. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на
законния представител на дружеството – жалбоподател, след като още със
съставения ПИП серия АА№ 0123073/320.12.2022г. управителят била
поканена да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Съставеният АУАН
впоследствие бил предявен и подписан от управителя на дружеството – С. Н.
С., която в графата за възражения и обяснения по него не вписала обяснения,
респ. възражения. Такива възражения са постъпили в законовия срок от
връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно
нарушение, станало на 16.01.2023 г. като се навеждат доводи за допусната
неволна грешка, а не за нерегламентирано използване на горива, което
обосновавало искането нарушението да бъде „третирано“ по чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, като приел, че извършеното нарушение не
били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради което
наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П. Е. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които е достигнал в хода на същата, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, обективно и безпристрастно
дадени. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на
4
акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на
изложеното от свид. Д. Т. Д. и Ж. Г. Ж..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106
от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г.,
лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за
получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите,
когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ
(еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени
доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и
данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление,
продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането
на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ. По силата на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената
стойност, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на
течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите
данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис, а съгласно чл. 118, ал.
5
4, т. 3 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите. Според чл.
185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, извън случаите по ал.
1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е
наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено
от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател. Актът
е предявен чрез управителя на търговското дружеството, която е запозната с
неговото съдържание и на същата е била предоставена възможност да
направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок
след връчване на акта, от която се е възползвала. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и
конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на
извършване на деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е
надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези. В конкретната хипотеза съображенията на законния представител на
санкционираното дружество в обратна насока, се явяват неоснователни.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като доводите в
обратна насока от жалбоподателя, включително за евентуално антидатиране
6
на санкционния акт, остават изцяло необосновани. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а по съдържанието си то
формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 59а, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 10, вр. ал. 4, т. 3 от
ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически
твърдения, а санкционната норма е правилно дефинирана и приложена.
Липсва визираната в жалбата неяснота относно изписването на санкционната
норма, като ясно се съдържат твърдения, че вследствие допуснатото
нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи, с оглед на което не е
допуснато визираното процесуално нарушение при реализиране на
отговорността и конкретно при индивидуализиране на санкцията.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - бензиностанция, находящ се в с. Силен, обл. Хасково, в който била
налична монтирана и функционираща ЕСФП модел „*****“, с ИН DL002091;
ФП **** и нивомерна система: тип „*****“ с централно регистриращо
устройство „******“, която била регистрирана в НАП. Доказан, бе,
съобразно разпределението на тежестта за това, и следващият факт с правно
значение, е именно че дружеството – жалбоподател „Гюсеф“ ЕООД с ЕИК
********* било получател на течно гориво /втечнен нефтен газ/ по доставка
извършена от „Газтрейд“ АД с ЕИК: ********* на 12.10.2022г. съгласно
документ за доставка с № 70000113134/ 11.10.2022 г., а доставчикът, в
качеството си на лице, задължено съгласно чл. 118, ал. 6 и чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС, бил издал електронен акцизен документ за доставка /еАДД/ с уникален
контролен номер /УКН/ 0000000007259337/11.10.2022г., но данните за
доставеното в обекта гориво, не били подадени в НАП на датата на тяхното
постъпване в обекта чрез монтираната в обекта, регистрирана и с изградена
дистанционна връзка с НАП електронна система, посочена по – горе.
Последното е било необходимо да стане по механизма по изпращане на
данните, уреден в чл. 59а, ал. 1, изр. 3-то от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 5 от ЗДДС чрез електронен документ за доставка
7
(ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) -
приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД) /единен
административен документ (ЕАД). Ясно е разписано и че въвеждането на
УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в
обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в
случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател,
регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен
газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са
еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на
обобщения акцизен данъчен документ.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 10, вр. ал. 4, т. 3 от ЗДДС, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган,
наказуемо по 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС с оглед изричните твърдения, че не се
стигнало до неотразяване на приходи.
На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение,
следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на
които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено
определение на понятието „маловажен случай”. Както неведнъж е
отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
8
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както
и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат,
че деянието представлява случай с липсата въобще или с незначителна степен
на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За
да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по
същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да
обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват
доказателства за предходни нарушения, като процесното, както и други
отегчаващи отговорността обстоятелства, но същите не са от естество да
доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието
като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера
на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на
санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален
минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от
гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената
опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от
налагане на административната санкция в размер, по – висок от минималния.
Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган.
По отношение на разноските по направеното искане от наказващия
орган, чрез процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора и новелата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
както предвижда ал. 4, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на
цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
по отношение на деянието, описано в наказателното постановление,
доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно
9
заседание, а така също изготвени и представени са и писмени бележки.
Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното
възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на
ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални и по - значими процесуални усилия, в полза на издателя
на наказателното постановление ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН
именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 701673 – F692396 от
04.05.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА „Гюсеф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стамболово, обл. Хасково, представлявано от С. Н. С. да
заплати на НАП сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С._
10