РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2213
гр. Пловдив, 04 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1264 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
2. Образувано е по жалба предявена от Н.Д.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат С.Б., против Експертно решение (ЕР) № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г. на Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК) – София, Специализиран състав по Нервни и Очни болести –
0093.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение
на НЕЛК като се иска обявяване на неговата нищожно, алтернативно се иска
неговата отмяна като унищожаемо, както и ответникът да бъде задължен да
постанови ЕР при съобразяване с мотивите на влязлото в сила съдебно решение на Административен
съд – Пловдив по адм. дело 1472/2017 г. при определен от съда срок за
произнасяне по аргумент от чл. 174 АПК. Допълнителни съображения се излагат в
писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството
разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, не взема конкретно становище по спора.
4. Заинтересованите страни - Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив, Регионална дирекция
„Социално подпомагане“, Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, също не
вземат конкретно становище по спора.
ІІ. За
допустимостта :
5. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. С ЕР № 3045/ 09.09.2013 г.,
зас. № 157/09.09.2013
г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД, е извършено освидетелстване на лицето Н.Д.И. и е определена ТНР за общо
заболяване 50 % и ТНР по повод трудова злополука 15 %, за срок от 3 години – до
01.09.2016 г.
7. След изтичане на посочения срок, И. се явява за преосвидетелстване, като Трети
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД се произнася с ЕР №
3947, зас. № 146/12.09.2016 г. Недоволен от така постановеното ЕР, И.
обжалва същото пред НЕЛК, която се произнася с ЕР № 0458, зас. № 127/18.11.2016 г. С
това експертно решение, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК № 3947, зас.
№ 146/12.09.2016 г. и връща преписката за ново освидетелстване. В тази връзка Трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнася с ЕР №
0907, зас. № 033/22.02.2017 г., което отново е обжалвано от Иванова пред
НЕЛК. Последната се произнася с ЕР №
0196, зас. № 056/24.04.2019 г., с което отменя ЕР
на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907, зас.
№ 033/22.02.2017 г. по оценка на ТНР и издава ново като потвърждава по
останалите поводи.
ЕР
на НЕЛК № 0196, зас. № 056/24.04.2017 г. е обжалвано
от И. пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм.дело № 1472 по описа за 2017 г. на
съда (приложено
по настоящото дело). По
това дело е постановено съдебно решение
№ 1527/28.06.2018 г., с което
ЕР на НЕЛК № 0196, зас. № 056/24.04.2017 г. е отменено, а преписката е
изпратена на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.
8. В изпълнение на Решение № 1527/28.06.2018 г., постановено по адм.дело № 1472
по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 21.08.2018 г., НЕЛК се произнася с ЕР № 0391, зас. № 115/28.09.2018
г. (с
което „отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне“, а като обжалвано е
посочено ЕР № 0196/24.04.2019 г.),
което отново е оспорено от И. пред Административен съд – Пловдив. Образувано е адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на
съда, Х състав, приключило с постановяване на
Решение № 1285/12.06.2019 г., влязло
в законна сила на 05.07.2019 г., с което
ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. е
прогласено за нищожно, а делото е върнато като преписка на Националната
експертна лекарска комисия - специализиран състав по очни болести, за произнасяне
по жалбата на Н.И. срещу ЕР № 0907 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
“Пловдив“АД, съобразно мотивите на решението в тримесечен срок от влизането му
в сила.
В
тази връзка (по
повод Решение № 1285/12.06.2019 г., постановено по адм.дело № 825 по описа за
2019 г. на Административен съд – Пловдив),
НЕЛК се произнася с ЕР № 1164, зас. 136/29.08.2019 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.03.2017 г. и
издава ново по оценката, като потвърждава по останалите поводи и прогласява за
нищожно ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. С
това ЕР е определена „Оценка на
работоспособността: 55 % тнр (петдесет и пет процента)“.
9. Макар, че ЕР на НЕЛК № 0391, зас.
№ 115/28.09.2018 г. е било обжалвано пред Административен съд Пловдив (за което каза се е
образувано адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на съда), доколкото в чл. 112, ал. 9 от Закона
за здравето (ЗЗ) е предвидено, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на
експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им,
същото (ЕР
на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г.) е послужило като основание за
произнасяне на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД с ЕР № 5038, зас. №
186/07.11.2018 г. Това експертно решение отново е обжалвано от И. пред
НЕЛК, която постановява ЕР №
2156/17.12.2018 г., с което ЕР на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив”
АД № 5038, зас. № 186/07.11.2018 г. е отменено, а
преписката за пореден път е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съответно,
Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнася в тази връзка с ЕР № 628, зас. № 021/30.01.2019
г., като и това ЕР е обжалвано от И. пред НЕЛК, по повод на което Национална експертна лекарска комисия се
произнася с оспореното в настоящото съдебно производството ЕР № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г., с
което „отменя ЕР № 628 по корекция на
водещата Дг.“ и се произнася „по оценката, СИ ДИ и пр. връзка“, като определя „Оценка на работоспособността: 20 %
(двадесет %) ТНР“.
ІV. За правото:
10. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 и чл. 196 от АПК, за служебна проверка на обстоятелствата,
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че
оспореното ЕР на НЕЛК № 0422, зас. № 049/19.03.2019
г. се явява нищожно. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за този извод.
11. За да е нищожен един публичноправен акт, каквото
безспорно е експертното решение на НЕЛК, същият трябва да е засегнат от толкова
тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни
последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът
констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за
това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите
на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след
изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
В административното право, за разлика от гражданското право липсва
специален законов текст, който да регламентира
в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на
администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от
степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта.
Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и
се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да
породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на
административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от
който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на
адресатите на акта.
12. Според правната доктрина, когато актът е издаден
при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна
норма, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото
съдържание не може да се издаде въз основа на никакъв закон, от нито един
орган, тогава е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална
незаконосъобразност води до унищожаемост. В конкретния случай обжалваното в
настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК № 0422, зас.
№ 049/19.03.2019 г. е издадено по повод обжалване на ЕР на Пети състав на ТЕЛК
към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038, зас. № 186/07.11.2018
г., което от своя страна с е издадено въз основа на ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. прогласено за нищожно с влязло в законна сила на
05.07.2019 г. Решение № 1285/12.06.2019 г., постановено по адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив.
Нищожността е най-тежкият порок на административния акт и тъй като
нищожният административен акт (ЕР на НЕЛК
№ 0391, зас. № 115/28.09.2018 г.) не поражда правни последици от началния момент на
издаването му, то следователно и издаденото въз основа на него ЕР на Пети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038, зас. №
186/07.11.2018 г., както и последвалите ЕР на НЕЛК и ТЕЛК по повод неговото
обжалване (ЕР на НЕЛК № 2156/17.12.2018 г., с което ЕР на Пети състав на ТЕЛК
към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038, зас. № 186/07.11.2018
г. е отменено, а преписката за пореден път е върната на ТЕЛК за ново
освидетелстване; ЕР на Пети състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 628, зас. №
021/30.01.2019 г. постановено във връзка с ЕР на НЕЛК № 2156/17.12.2018 г.,
обжалвано от И. пред НЕЛК, по повод на което е постановено оспореното в
настоящото съдебно производството ЕР на
НЕЛК № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г., с което се
„отменя ЕР № 628 по корекция на водещата Дг.“ и НЕЛК се
произнася „по оценката, СИ ДИ и пр. връзка“, като определя „Оценка на
работоспособността: 20 % (двадесет %) ТНР“ ), не са могли да породят правни последици в нито един момент, било то
минал, настоящ или бъдещ.
Нищожният административен акт не може да бъде годна правна основа на друг
административен акт, затова нищожен е и административният акт, основан на друг
нищожен административен акт.
13. Изложените
до тук съображения обуславят нищожност на ЕР на НЕЛК № 0422, зас. № 049/19.03.2019 г., доколкото в настоящата хипотеза (на издаден административен акт, основан на друг нищожен
административен акт), очевидно не е налице валидно постановен индивидуален административен
акт, с който материалноправният административен въпрос да е разрешен от органа
по същество.
Тази нищожност ще следва да бъде прогласена, без
обаче преписката да бъде връщана на ответния административен орган за ново произнасяне,
тъй като, както вече бе казано, по повод Решение № 1285/12.06.2019 г.,
постановено по адм.дело № 825 по описа за 2019 г. на Административен съд –
Пловдив (с което ЕР на НЕЛК № 0391, зас.
№ 115/28.09.2018 г. е прогласено за нищожно, а делото е върнато като преписка
на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по очни
болести, за произнасяне по жалбата на Н.И. срещу ЕР № 0907 от 22.02.2017 г. на
ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД, съобразно мотивите на решението в тримесечен срок
от влизането му в сила.), към настоящия момент НЕЛК вече се е произнесла с ново ЕР № 1164, зас.
136/29.08.2019 г., с което отменя ЕР на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив” АД № 0907, зас. № 033/22.03.2017 г. и
издава ново по оценката („Оценка на работоспособността:
55 % тнр“), като потвърждава по останалите поводи и прогласява за
нищожно ЕР на НЕЛК № 0391, зас. № 115/28.09.2018 г. В
случай, че жалбоподателят не е доволен от така постановения резултат, за него
съществува правна възможност да обжалва ЕР на НЕЛК № 1164, зас.
136/29.08.2019 г.
V. За разноските:
14. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя, се дължат сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът по жалбата
дължи и следва да бъдат осъдени да заплати на пълномощника на жалбоподателя
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
500 лв., определено съобразно чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Експертно решение № 0422, зас.
№ 049/19.03.2019 г. на Национална
експертна лекарска комисия, Специализиран състав по
Нервни и Очни болести – 0093.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия, да заплати на Н.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 10 лв., представляваща заплатената държавни такси.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на адвокат С.Л.Б.,***, партер, сумата
в размер на 500 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция на Н.Д.И., с ЕГН **********, по Договор
за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: