Решение по дело №339/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, подадена против Решение № 161 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 300/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 750663-F750557 от 23.01.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Т. – П. Т.“ гр. Сливен за нарушение на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът по касация - ЕТ „Т. – П. Т.“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Служители на НАП извършили проверка на обект - ресторант „Т.“, находящ се в гр. Сливен, [улица], стопанисван от ЕТ „Т.-П. Т.“ с ЕИК по Булстат ****. Проверяващите извършили контролна покупка – направили поръчка от заведението, след което се легитимирали и започнали проверката. Бил отпечатан дневен отчет от датата на проверката. При преглед на фискалните бонове от деня било установено, че в издаден ФКБ с №0001928/ 29.12.2023 г. е отразена продажбата на филийка хляб на обща стойност 0,30 лв. в данъчна група „А“ на работещото в обекта фискално устройство модел Datecs DP-150 с рег. № в НАП 4622802/ 22.03.2023 г. ИН на ФУ DT936671 и ИН на ФП 02936671. В конкретния случай, продажбата е следвало да бъде отразена в данъчна група „Г“ , а е отразена в данъчна група „А“, за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС.

За констатираното, на 04.01.2024 г. на търговеца бил съставен АУАН, за това в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира всяка извършвана продажба според вида на същата в данъчната група, която изисква законът, като в случая продажба е отразена неправилно в данъчна група „А“ на ФУ, а е следвало да бъде отразена данъчна група „Г“ на ФУ. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

Районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като нито в АУАН, нито в НП е посочена коректна дата на допускане на нарушението, с което е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Приел е, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като е бил лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. При тези мотиви районният съд е отменил НП.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 ЗАНН, АУАН следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Следователно задължителен елемент от съдържанието, както на АУАН, така и на НП са датата и място на извършване на нарушението, описание на същото и обстоятелствата на извършване. Необходимо е да има идентичност на описанието на нарушението в АУАН и НП, тъй като с акта извършителят се привлича към административнонаказателна отговорност и следва да разбере еднозначно за какво нарушение, ще му се търси отговорност, въз основа на какви факти и на какви доказателства. Извършителят има право на защита още в тази начална фаза, преди АУАН да е достигнал при административнонаказващия орган. Основните факти съответстващи на елементите от фактическия състав на съответното административно нарушение следва да са ясно посочени в АУАН, за да може лицето адекватно да организира защита си. Тези факти следва да бъдат проверени от санкциониращия орган, както и спазването на правилата за установяване на нарушението и съставяне на АУАН и едва след като органът е потвърдил фактите и законосъобразността на производството до този момент, пристъпва към издаване на НП.

С АУАН № F750557 от 04.01.2024 г. актосъставителят е приел, че ответникът по касация е извършил нарушение на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г., издадена от МФ, във връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В съставения АУАН изрично е посочено, че нарушението е установено при извършена на 27.12.2023 г. в 17:38 часа проверка на търговския обект, стопанисван от ответника по касация. Посочено е също, че по време на проверката е установено издаване на ФКБ с №0001928 от 29.12.2023 г. за продажба на филийка хляб. Очевидно датата на издадения ФКБ следва посочената за дата на извършване на проверката - 27.12.2023 г. Същото разминаване между датата на проверката и датата на издаване на ФКБ е възпроизведено и в издаденото НП. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на районния съд, че това препятства адекватното осъществяване на защитата на санкционираното лице. Констатираното отклонение от изискванията за форма и съдържание на АУАН и НП е съществено нарушение на производствените правила, което води до незаконосъобразност и отмяна на НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

С оглед на установените нарушения в административнонаказателното производство, районният съд правилно е приел, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на посоченото в НП нарушение.

Предвид изложеното, районният съд правилно е отменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административния съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 300/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.