Р Е Ш Е Н И Е
№ 1229
гр.Бургас,
10.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2186 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Г.Д.К. с ЕГН: **********, чрез адв. С.К. ***, против Наказателно постановление № */09.04.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.
1 и 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочват допуснати процесуални нарушения, както и липса
на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, ne се явява, като се представлява от адв.
С.К., който доразвива изложените в жалбата доводи. В съдебните прения посочва,
че не се оспорва НП по отношение на вмененото нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Въпреки изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя по отношение на първото вменено с НП нарушение, съдът намира, че
предмет на проверка се явява цялото постановление. Това е така, доколкото
производството пред районен съд по обжалване на наказателните постановления се
развива по правилата на въззивното производство по
НПК, а съгласно чл. 324, ал. 1 от НПК жалбата може да бъде оттеглена до
започване на съдебното следствие. В конкретния казус изявления в този смисъл бе
направено едва на етапа на съдебните прения, поради което същото не поражда
правни последици.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 20.05.2019 г., а жалбата е
депозирана на 21.05.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 10.02.2019 г., около 05.25
часа, в гр.Бургас, жалбоподателят Г.Д.К. управлявал лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег. № *по ул. „Спортна“ в посока от
ул. „Индустриална“ към бул. „Тодор Александров“. На регулирано кръстовище на
ул. „Спортна“ и бул. „Тодор Александров“ К. не спрял на постоянен знак Б2
(СТОП), при което не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег. № *, управляван от св. *, и го блъснал в предна дясна част.
Водачите излезли от автомобилите, като св. * забелязал, че жалбоподателят К.
бил уплашен, правел хаотични движения и повтарял „Виновен съм. Виновен съм.“.
На К. му станало лошо и той отишъл до близката бензиностанция да вземе вода.
Междувременно на място пристигнали служители на ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, сред които и актосъставителят П.М.. Малко
след тяхното пристигане на мястото се върнал и Г.К..
За констатираното св. П.М. съставил
АУАН с бл. № 003985 за извършени две нарушения по ЗДвП- по 6, т. 1 и чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗдвП. Актът бил връчен на нарушителя,
които го подписал, като посочил, че се изплашил и затова напуснал местопроизшествието.
Въз основа на АУАН на 09.04.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложил
наказание „глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил наказание „глоба” в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Съдът няма основание да не крдитира показанията на св. *, тъй като същият не просто е
безпристрастен свидетел, а е и претърпял щети от поведението на жалбоподателя.
Освен това, неговите твърдения, че К. е отишъл до бензиностанцията и после се
върнал, по същество се подкрепят от показанията на св. М., който посочва, че
жалбоподателят се върнал малко по-късно, т.е. очевидно се е върнал сам, а не е
бил доведен от органите на МВР.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
По отношение на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на
посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
както и че при преминаване през регулирано кръстовище е преминал без да спре на
знак „Б2“ (СТОП), като не пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил, управляван от св. *, при което между двата автомобила настъпило ПТП.
С оглед горното съдът
счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си водачът К. е нарушил
нормата на чл. 6, т.1
ЗДвП, като по достатъчно
описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от
състава на нарушението. Съгласно нормата на чл. 6, т.1
от ЗДвП
- всеки участник в движението по пътищата съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП по отношение на това, че не са спазени пътните знаци и маркировка.
При определяне на наказанието за нарушението ,наказващият орган законосъобразно
е наложил наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДП- глоба от 200 лв., който е
размер е фиксиран. По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното
постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно словесното описание в АУАН и НП водачът „напуска
ПТП не остава на място, за да установи какви са последиците от произшествието”.
В посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е записано,
че без да създава опасност за движението по пътя, водачът е длъжен да спре, за
да установи какви са последиците от произшествието. По мнение на състава
словесното описание съответства на посочената нарушена разпоредба, тъй като
напускането на ПТП без да се установят последиците му е аналогично на
неспирането.
Независимо от това, съдът намира, че НП в тази част е
необосновано. Съгласно чл. 123,
ал.1, т. 1 ЗДвП
- водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. Очевидно допуснатото ПТП
е било от такъв характер, че и двата автомобила са спрели. Нещо повече,
жалбоподателят сам е посочил, че е виновен, като видимо е осъзнал последиците
от причиненото от него произшествие, т.е. установил е тези последици. След като
му е станало лошо, той е отишъл до съседната бензиностанция, като после се е
върнал, без органът да е посочил за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ или т. 3, б. „в“, където е посочено задължение за оставане на място (очевидно
след като вече са установени последиците). Така описаното поведение на водача
не съответства обективно на признаците на нарушението, което му е вменено с
АУАН и НП, т.е. липсва съставомерно поведение.
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
По делото в хода на съдебното
следствие е бил разпитан свидетелят П.М., като с определение от 15.07.2019 г.
съдът е определил пътни разноски на свидетеля в размер на 9 /девет/ лева,
като е постановил същите да му бъдат
изплатени от бюджета на съда, за което е издаден и РКО. С оглед
обстоятелството, че жалбоподателят е извършил едно от нарушенията, за което е
санкциониран, то на основание т.2 б."а" от ТР № 3 от 08.04.1985г. по
н.д. №98/1984г., вр. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени
направените разноски от съда в негова тежест.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/09.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Г.Д.К. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
*/09.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП, на Г.Д.К. с
ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН: ********** да заплати
в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Районен съд-гр.Бургас, сумата от 9.00 (девет) лева – разноски по съдебното производство, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.