Р Е Ш Е Н И Е № 260744
Гр.
Пловдив, 21.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XXV н. с. в публично съдебно заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При
участието на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3911/2020г. по описа на ПРС, XXV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 39/15.01.2020г. на Заместник-кмет „Обществен
ред“ в Община Пловдив, с което на Е.К.С., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43 ал.4 от
НРСППППСТГП.
Жалбоподателят,
по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процуалния си представител
– адв. К.Д., моли съда да отмени процесното
НП като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. К., моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че такова бъде присъдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На
21.09.2019г., около 20.45ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 78 при извършена проверка от св. Д.Г.А.,
на длъжност *** към Сектор „Общинска полиция – Пловдив“, било установено, че
жалбоподателят С. е паркирала л. а. „Ситорен“ с рег. № *** в зоната на действие
на пътен знак В-27, за което й бил съставен фиш № ********** в отсъствие на
водача и наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а от
НРСППППСТГП, на основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП, срещу който била подадена
жалба до РС - Пловдив. С Разпореждане № 20164/15.10.2019г. по АНД № 6299/2019г.
по описа на РС - Пловдив, І н.с. жалбата била върната, а производството по
делото прекратено, като препис от разпореждането бил изпратен на органа, издал
фиша.
Впоследствие
на 10.12.2019г. срещу Е.С. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 040250/10.12.2019г. за нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП,
връчен й на същата дата, като в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу акта.
Въз основа
на издадения АУАН било издадено и процесното НП, с което на Е.С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а от
НРСППППСТГП, на основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно
заседание актосъставител Д.Г.А. и от писмените доказателства по делото – АУАН №
040250/10.12.2019г., Разпореждане № 20164/15.10.2019г. по АНД № 6299/2019г. по
описа на РС - Пловдив, І н.с., фиш № **********. В показанията си св. А.
заявява, че поддържа акта, който е съставил и констатациите в него, като
доуточнява, че мястото на извършване на нарушението е бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 78, в „ухото“, което влиза към кв. „Капана“, в зоната на действие
на пътен знак В-27, който забранява престоя и паркирането. Актосъставителят
сочи също, че след като констатирал неправилното паркиране съставил фиш в
отсътвие на нарушителя, а впоследствие след справка за автомобила бил установен
и неговият собственик, която била поканена да се яви и да попълни декларация по
чл.188 от ЗДП и тъй като тя отказала да попълни такава, като в същото време
заявила, че тя е управлявала автомобила, й бил съставен АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, непредубедени и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От
доказателствата по делото се установява, че на 21.09.2019г., около 20.45ч. в
гр. Пловдив, жалбоподателят С. е паркирала л. а. „Ситорен“ с рег. № *** на бул.
„Цар Борис III Обединител“ № 78 в зоната на действие на пътен знак В-27.
По същество
разпоредбите на чл.188 ал.1 изр.2 от Зако за движение по пътищата /ЗДП/ и чл.39
ал.2 изр.2 от НРСППППСТГП създават една оборима презумпция, че собственикът на
установеното МПС е водачът, извършил констатираното нарушение. Същите
разпоредби създават и съвсем достъпен начин за собственика да обори горната
презумпция, като просто посочи лицето, управлявало собственото му МПС, което в
случая не е било сторено. Ето защо и предвид горното, следва да се приеме, че
именно Е.С. е паркирала процесното МПС на горепосочения булевард.
Нито от
АУАН, нито от НП обаче става ясно къде точно на бул. „Цар Борис III Обединител“
жалбоподателят е паркирала автомобила си. И в двата акта е посочен само булевардът,
но без точен адрес, а след като се говори за зона на действие на пътен знак,
значи има и такава, в която той не е действал, като именно при подобни
нарушения за спиране и паркиране в определени силно урбанизирани зони, какъвто
несъмнено е бул. „Цар Борис III Обединител“ в гр.
Пловдив, е от особено значение да се посочи точното място на нарушението,
защото е ноторно известно, че големите булеварди имат много адреси, както и
различни зони с различни разрешителни и забранителни режими. Действително от
показанията на св. А. се установява точният адрес, но по този начин не могат да
бъдат отстранени допуснатите в административнонаказателното производство
процесуални нарушения, доколкото е недопустимо едва в съдебно заседание да
става ясно в какво точно се изразява извършеното нарушение
и да се санират допуснатите пороци на обжалвания акт. Това,
че във фиша е бил посочен адрес също не
санира пропуска, защото впоследствие е било образувано
административнонаказателно произовдство, след което от значение е единствено
какво е било съдържението на АУАН, тъй като както в теорията, така и в съдебната практика, е прието, че това е актът в
административнонаказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение, респ. на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се защитава,
като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде
запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН. Завишени са и изискванията относно
формата и съдържанието на НП. От горното следва, че грешки и пропуски са
допустими в съдържанието на съставения фиш, тъй като същите не могат да доведат
до опорочаване на едно производство, което още не е започнало, но такива са
недопустми в акта, с който се е образувало административнонаказателно
произоводство, като в случая задължителният реквизит – мястото на нарушението
не е посочен достатъчно ясно и точно както в акта, така и в постановлението. А съгласно чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН мястото, където е извършено
нарушението е задължителен реквизит на акта и постановлението. Описанието на
нарушението следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото
на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за
индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на нарушителя. В случая описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка, относно мястото на нарушението е непълна и
неточна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на
защита в пълен обем. Наред с това посочената нередовност препятства съда при
осъществяване на правомощието му за преценка наличието на обстоятелствата по
чл.6 от ЗАНН. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в
съдебната фаза по обжалване на издадено НП, посредством събиране на
доказателства, да се отстраняват допуснати пороци при издаването му.
Действително
в чл.53 ал.2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. Няма как обаче да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. Чл.53 ал.2 от ЗАНН може да се
прилага само, когато става въпрос за липса в АУАН на реквизити, които не са
свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна
страна на деянието, вменено като нарушение, което в случая не е така.
Отделно от
горното съдът намира, че е налице неправилно приложение и на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 41 от НРСППППСТГП изрично изключва от приложното поле на
същата всички нарушения, за които е налице изрично и конкретно определена
санкция в ЗДП /в този смисъл Решение № 2441 от 26.11.2019г. по к.а.н.д. №
3052/2019г. по описа на XXXIII-ти с-в на Административен съд - Пловдив; Решение
№ 447 от 17.02.2020г. по к.а.н.д. № 3844/2019г. по описа на XXVI-ти с-в на
Административен съд - Пловдив/. Описаното от фактическа страна в АУАН и НП
нарушение разкрива признаците на чл.6 т.1 от ЗДП, съответно административното
наказание глоба е следвало да се наложи на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДП. В
случая реализираното от жалбоподателя поведение е подведено под текст от НРСППППСТГП
- чл.4а. Според настоящия съдебен състав е без значение, че разпоредбите на ЗДП
и НРСППППСТГП, уреждащи процесното нарушение имат почти идентично съдържание.
Правилното и точно приложение на материалния закон е винаги изискване за
законосъобразност на АУАН и НП, съобразно нормите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН. Несъобразяването с тях рефлектира върху законосъобразността на атакуваното
НП и води до необходимост от отмяна само на това основание. В случая определянето
на правна квалификация не по реда на ЗДП, а по реда на НРСППППСТГП, е
съществено нарушение, особено предвид факта, че самата наредба в нейния чл.41
изрично повелява, че не следва да бъде прилагана, щом е налице съответно
нарушение на правилата за паркиране, за което е предвидена съответна санкция в
ЗДП. Нещо повече - в § 2 от ПЗР на наредбата е посочено, че тя се издава на
основание чл.99 от ЗДП. Разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗДП от своя страна,
делегира компетенция на администрацията, управляваща пътя, единствено „да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието“. Т. е. самият ЗДП предоставя
единствено компетентност на органите на Община Пловдив да приемат подзаконов
нормативен акт, в случая НРСППППСТГП, регламентиращ зоните за платено
паркиране, тяхното администриране и санкциите при незаплащане, но не и да
включват други нарушения, попадащи в обхвата на ЗДП. Именно и предвид това актосъставителят
и наказващият орган е следвало да приложат разпоредбите на ЗДП както по
отношение на нарушеното правило за поведение, така и по отношение на
санкционната норма, а не на НРСППППСТГП, приета от Община Пловдив.
Единствено
за пълнота следва да се посочи, че според настоящия състав при самото
отразяване на нарушението от фактическа страна както в АУАН, така и в
атакуваното НП, е допуснато и нарушение на чл.42 т.4, съответно чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, тъй като и в двата акта е посочено напълно бланкетно, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак „В- 27“, без въобще
да се отрази какво е точното поведение, което знакът изисква от правните
субекти - негови адресати. Т. е. следвало е актосъставителят или поне
наказващият орган да посочат ясно какво предписва посоченият от тях пътен знак.
Съдът
намира, че констатираните съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, рефлектират върху законосъобразността на атакуваното НП, поради което и
доколкото не съществува процесуална възможност констатираните пороци да бъдат
санирани от съда, процесното постановление следва да бъде отменено в своята
цялост.
Съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, а искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено. Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лв., сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото
е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено, че възнаграждението е било заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 39/15.01.2020г. на Заместник-кмет „Обществен ред“ в Община
Пловдив, с което на Е.К.С., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43 ал.4 от НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.С., ЕГН ********** ***
сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.