№ _________
гр. Варна ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 508 на Административен съд - Варна по
описа за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Образувано
е във връзка с Решение на ВАС № 1985/22.02.2023г. по
адм. д. № 7643/2022г., с което е отменено Решение №851/27.06.2022г. по адм. д.
№ 1452/2021г. на Адм. съд-Варна, с което Заповед №
1487/03.06.2021г. на зам. кмета на Община-Варна е прогласена за нищожна.
Прието е, че погрешното посочване в диспозитива на заповедта – че П.Г.Д. е
собственик на ПИ 10135.****.****, вместо
на ПИ 10135.****.****, не представлява съществен порок, водещ
до липса на валидно волеизявление, а представлява очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.62, ал.2 АПК, за която не съществува правна пречка да бъде
поправена от административния орган по реда на чл.62 АПК. Дадени са указания
при новото разглеждане на делото, съдебният състав да установи дали са били
налице материалноправните основания при издаване на оспорения акт.
При така дадените от касационната
инстанция указания, предмет на настоящото производство са обективно съединените
жалби: първата от Т.М.И. и В.Д. ***, и втората – от Н.Д.С.,***, срещу Заповед
№ 1487/03.06.2021г. на зам. кмета на Община-Варна, с която на основание чл.190,
ал.1 и ал.2, вр. ал.6 ЗУТ, на П.Г.Д. – собственик на ПИ 10135.****.**** по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, е разрешено да прокара временен път с обща ширина 3,50м. в началото, като е определено трасето на
временния път да премине през: 1/ ПИ 10135.****.1399, собственост на Н.Д.С. –
през югозападния му ъгъл под формата на триъгълник, общо засегната площ
31кв.м. и 2/ ПИ 10135.****.**** по
КК на гр.Варна, представляващ общинска улица на основание Заповед №
5413/19.12.2019г. за индивидуализиране на УПИ IХ-1397, 1398, кв.168 на осн. чл.16,
ал.4 от ЗУТ (част от стар ПИ 10135.****.1398 по КК), като в този участък
временният път става по-широк от 3.50м, като
собственикът на ПИ 10135.****.**** (жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И.) по КК
= УПИ IX-1397, 1398, кв.168 по ПУП-ПРЗ, следва
да освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно и да премахне
всички налични насаждения и подобрения.
Жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И., твърдят, че
Заповед № 5413/19.12.2019г., на която се основава
оспорената заповед в частта за ПИ 10135.****.****, е нищожна, т.к. в същата е
посочено, че се издава на основание чл.16 ЗУТ и не е съобразено, че приложима е
разпоредбата на чл.15 ЗУТ, т.к. имотът е урегулиран. На скицата към обжалваната
заповед с розов цвят е означен „общински път“, но теренът не е общинска
собственост, т.к. до момента нито те, нито собствениците на УПИ № 1399, са
прехвърляли в полза на Община-Варна собственост чрез договор с нотариална
заверка на подписите, каквото е изискването на чл.15, ал.3 ЗУТ. Оспорват и извода
на ответника, че предложения вариант за прокарване на временен път е
по-икономичен и изгоден, тъй като съществува по-добър вариант за прокарването
му от север. В тази връзка твърдят, че обжалваната заповед не е съобразена с
основните принципи на административното право, според които при разрешаване
прокарването на временен път следва да се съобрази същият да е икономично
осъществим, да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните
поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от
най-необходимото за целта.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от адв.Б.Б., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Независимо
от решението на ВАС счита, че са налице пороци при издаване на заповедта. Сочи
и че независимо от влезлия в сила план за урегулиране на имотите в тази местност,
временният път трябва да бъде прокаран така, че да засяга най-малко интересите
на трети лица, а в случая са представени доказателства, че процесният вариант
засяга голяма част от имота, в който се намира и регистриран водоизточник. Твърди,
че в случая най-късия път се намира от другата страна, независимо че същият не
е трасиран в истинския смисъл, а представлява пътека. Счита, че няма пречка
този вариант да бъде приложен, т.к. почти не засяга и не отнема толкова
територии от имоти, колкото са засегнати от предложението на Община-Варна. Моли
за отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски.
Жалбоподателят Н.Д.С. твърди, че обжалваната
заповед е издадена в нарушение на чл.190, ал.6 ЗУТ, тъй като със собствениците
на обслужващите имоти не са водени разговори за доброволно уреждане на въпроса,
съответно – липсва отказ от тяхна страна, което прави цитираната норма
неприложима. Не са изследвани други възможности за прокарване трасето на
временния път, при които да се избегне събарянето на съществуващи в
обслужващите имоти огради, кладенци и други. Твърди и че с оспорената заповед
не е решен въпроса за дължимото на засегнатите собственици обезщетение. Изложил
е възраженията си още в хода на административното производство, но ответникът не
се е съобразил с тях, поради което е допуснал нарушение на производствените
правила.
В с.з. жалбоподателят С. се представлява от
адв.П.П., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Поддържа становището,
че не желае временния път да преминава през неговия имот. В случай че съдът
приеме някой от вариантите по извършените експертизи, моли това е този вариант,
който е най-благоприятен за него и евентуално да е път, който не преминава през
имота му. Иска отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – зам. кметът на Община-Варна,
чрез юрк.Димитър Кискинов, оспорва жалбите. Сочи, че в изпълнение на чл.190,
ал.6 ЗУТ административният орган се е произнесъл със заповед за прокарване на
временен път, по заявление на собственик без достъп до път, при липсата на
писмен договор между всички заинтересовани собственици на поземлени имоти, с
нотариална заверка на подписите. Сочи, че за разлика от правото на преминаване
през чужд имот, прокарването на временен път се характеризира с по-широк обем и
съдържание, т.к. осигурява транспортен достъп до имота и възможност да
преминават през него неограничен брой лица. Затова като предпоставка за
прокарването на временен път, законодателят визира изискването обслужваният от
временния път имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в
сила подробен устройствен план – чл.190, ал.1 ЗУТ. Сочи, че имотите се намират
в ж.к. Изгрев, като за територията е налице влязъл в сила ПУР, като в
по-голямата си част временният път следва трасето на уличната регулация по
ПУП-ПУР на ж.к. Изгрев. Другото изискване по чл.190, ал.3 ЗУТ е временния път
да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки – каквото
[засягане] в случая не се установява. Позовава се на заключението по
изслушаната по адм.д. № 1452/2021г. основна СТЕ, според което допуснатото със
заповедта трасе е икономически най-изгодно и в най-малка степен засяга частни
имоти – 31кв.м. от ПИ 1399. Моли жалбите да се отхвърлят като неоснователни.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна П.Г.Д., чрез адв. И.Р.,
оспорва жалбите. Счита, че в тях са изложени безпочвени и необосновани
твърдения, че предложения вариант за достъп от юг до собствения му ПИ 10135.****.****,
не е целесъобразен и съществува по икономичен вариант. Счита, че Комисията за
определяне на трасе се е обосновала при вземане на конкретното решение – че е
технически и нормативно невъзможно да се прокара път от север. Сочи и че ако се
отвори път от север, ще се наложи да премине през ПИ 1393, който е с
изключително малка квадратура от 245кв.м. и с прокарването на временен път
значително ще се намали площта му, и това би препятствало нормалното му
ползване. Сочи и че видно от Заповед № Г-311/07.10.2020г., собственикът на
10135.****.**** (бивши имоти № 1397 и № 1398) доброволно е предоставил част от
парцела си на общината за изграждане на предвидената в бъдеще улична
инфраструктура, т.е. същият не се е противопоставил на изграждането на бъдеща
улица и не става ясно защо едва към настоящия момент се правят възражения срещу
прокарването на временен път. Твърди, че прокарването на временен път от южната
страна, по предвидения от общината вариант, се явява
най-благоприятен, поради това че пътят следва да започне началото си през ПИ
10135.****.1399 под формата на триъгълник по трасето на уличната регулация,
след което ще премине през ПИ 10135.****.**** – общинска собственост, и при
това трасе ще бъдат засегнати по-малко площи, като трасето следва уличната
регулация по ПУП-ПУР. При този вариант не се засягат нито съществуващи
постройки, нито дълготрайни декоративни дървета, каквито не са налице в
процесните два имота УПИ № **** (бивши имоти № 1397 и № 1398) и № 1399, и
каквито забрани законът предвижда да се спазват при прокарването на временен
път. От друга страна намира за неоснователно оплакването за нарушение на
разпоредбата на чл.190, ал.6 ЗУТ, т.к. именно с липсата на писмен договор за
съгласие се презюмира липсата на постигнато такова. Счита за неоснователно
оплакването на жалбоподателя Т.И., че Заповед № 5413/19.12.2019г. е издадена на
погрешно правно основание – чл.16 ЗУТ, като сочи, че тази заповед е влязла в
сила и не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Сочи и че
заповедта е правилна, защото УПИ ІХ-1397, 1398 е новообразуван урегулиран имот,
след обединяването на двата неурегулирани 10135.****.1397 и 10135.****.1398. В
заключение сочи, че за да бъдат изпълнени законовите изисквания и на Приложение
№ 13 към чл.75, ал.6, т.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г., прокарване
на временен път до имот му ПИ 10135.****.**** е най-правилно, целесъобразно и
законосъобразно да се осъществи от юг през УПИ **** и ПИ 1399 – както е посочено
в процесната заповед. В съдебно заседание заинтересованата страна се
представлява от адв.Р., която оспорва изцяло жалбите на горепосочените
основания. Моли обжалваната заповед да се остави в сила.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Съгласно н.а. № 113, том LXXIII, дело № 17944, вх. рег. №
23395 от 13.08.2007г. на Службата по вписванията /СВ/ – Варна /л.82/ и н.а. №
98, том XVI, дело № 3921, вх. рег. № 5478 от 10.03.2008г. на СВ /л.83/,
жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор по КК 10135.****.**** /стари 10135.****.1397
и 10135.****.1398/ = УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168 по плана на кв.„Изгрев“, гр. Варна.
Между страните не е спорно, че жалбоподателят Н.Д.С. е собственик на ПИ
10135.****.1399 по КК , кв. „Изгрев“, гр. Варна.
Заинтересованата страна П.Г.Д. се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор по КК 10135.****.****, в кв.168 на
ж.к.„Изгрев“, гр.Варна, въз основа на н.а. № 79, том ХV, дело № 4971 от
09.12.1988г. /стр.91 от пр./ и Скица на поземлен имот
№ 15-65507 – 28.01.2019г. /стр.93 от пр./.
На 27.08.2020г. с рег. № АУ081814ВН/27.08.2020г.
/стр.90 от пр./ П.Г.Д. *** заявление за прокарване на временен път до собствения
му ПИ 10135.****.****, към което приложил документ за собственост и копие на извадка
от ПУП-ПУР на кв.Изгрев, приет с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012г.
Заявлението на П.Д. е разгледано на заседание на Комисията за определяне
на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и
на прокарване на временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/
06.02.2019г. на Кмета на Община Варна /Комисията/, която с решение по т.8-1 от
Протокол № 8 от 25.09.2020г. /стр.74 – 76 от пр./,
е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ. Предвидено е трасето
на временният път да премине през ПИ 10135.****.1399 под
формата на триъгълник в югозападния ъгъл на имота, засегната площ 31 кв.м.,
след което да се продължи през ПИ 10135.****.****.
За взетото от Комисията решение, до заявителя и до заинтересованите в
производството страни, е изпратено писмо рег.№ АУ081814ВН_004ВН/ 20.10.2020г. /стр.71
от пр./.
В указания срок от Т.М.И. и В.Д.И. постъпило възражение с вх. №
АУ081814ВН_005ВН/27.10.2020г. /стр.70 от пр./, с което същите са възразили
срещу решението на прокарване на временния път през техния ПИ 10135.****.****.
Възражението е разгледано от Комисията на заседание, проведено на
12.11.2020г. Видно от т.10-3 от Протокол № 10 /стр.66 – 69 от пр./ от същата
дата, възражението им не е уважено с аргумента, че за УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168
има издадена Заповед № 5413/19.12.2019г. за индивидуализиране на имота на
основание чл.16, ал.4 от ЗУТ, по силата на която частта от бивши имоти 1397 и
1398, попадаща в уличното трасе, става публична общинска собственост и същата
следва да се освободи.
Относно изнесените във възражението твърдения за наличие на кладенец в
имота, е разпоредено да се изпрати запитване до Дирекция „Екология и опазване
на околната среда“ за възможността за засипването му, както и да се уведоми
Дирекция „ОСИСД“ за това обстоятелство, и за освобождаване на общинския път в
частта, която се владее неправомерно от Иванови, след което преписката отново
да се докладва пред Комисията.
В тази връзка от Басейнова дирекция „Черноморски район“ е постъпил
отговор изх.№ 08-00-666/30.12.2020г. /стр.55 от пр./, според който в ПИ 10135.****.1398 (нов идентификатор 10135.****.****) няма регистрирано водовземно
съоръжение. Искане за регистриране на такова е постъпило на 27.10.2020г. от Т.М.И.,
но без да е указано точното му местоположение. До заявителя е отправено писмо с
искане да посочи точното местоположение на кладенеца с географски координати и
разстояние минимум от две граници на имота, което до изготвяне на писмото не е
сторено.
С писмо рег. № АУ081814ВН_009ВН/30.12.2020г. /стр.58 от пр./ Директорът
на Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна поискал от Кмета на Район Приморски, да
предприеме действия за освобождаване на част от трасето на общински път,
попадащ в ПИ 10135.****.1397 и ПИ 10135.****.1398.
На 18.01.2021г. в Община Варна постъпило възражение /стр.53 от пр./
срещу решение по т.8-1 от Протокол № 8/ 25.09.2020г. от собственика на ПИ
10135.****.1399 – жалбоподателят Н.Д.С..
Възражението на С. било разгледано от Комисията на 18.02.2021г. Взето е
Решение 2-7 по Протокол № 2 /стр.47-50 от пр./, с което, за да не се засипва
съществуващия в предвиденото трасе на временния път кладенец, е променено
трасето на временния път и е решено същото да преминава от северната страна
през ПИ 10135.****.1393, покрай източната му граница, след което пътят да
продължи през ПИ 10135.****.5321 – общински, въз
основа на чл.16 ЗУТ. За взетото решение заявителят на производството и
заинтересованите страни са уведомени с писмо рег.№
АУ081814ВН_014ВН/12.03.2021г. /стр.42 от пр./.
На 24.03.2021г. от заявителя П.Д. постъпило възражение срещу втория
вариант за прокарване на трасето. Възражението било мотивирано с постъпилия
отговор от Басейнова дирекция „Черноморски район“, според който, в първоначално
предвиденото трасе на временния път няма регистрирани кладенци. Към
възражението е приложена Техническа експертиза (частна) и комбинирана скица към
нея относно възможностите за прокарване на временен път до имота на заявителя,
съобразени с особеностите на терена и с предвижданията на влезлите в сила
ПУП-ПРЗ и ПУП-ПУР за прилежащата територия /стр.37 – 40 от пр./.
Комисията при Община Варна провела редовно заседание на 22.04.2021г. по Протокол
№ 4, на което били разгледани възраженията на Д. и било взето решение по т.4-1 –
трасето на временния път да преминава през общински път ПИ 10135.****.**** и
през част от ПИ 10135.****.1399 – под формата на триъгълник, без да се
засяга ПИ 10135.****.****. Решението е мотивирано с обстоятелството, че
съществуващият кладенец не е регистриран в Басейнова дирекция и няма основания
за регистрирането му, предвид местоположението му в трасето на общински път на
основание влязлата в сила Заповед
№ 5413/19.12.2019г., издадена на основание чл.16 ЗУТ. Дадено е становище да се
изготви заповед на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 ЗУТ. Със същото
решение са дадени указания да се изпрати писмо до Директора на УСКОР и до Район
Приморски, за предприемане на действия по чл.65, ал.1 ЗОС за освобождаване на
имот, който се владее неправомерно от собственика на ПИ 10135.****.****.
На 03.06.2021г. заместник кметът на Община Варна е издал оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 1487/03.06.2021г., с която на
основание чл.190, ал.1 и ал.2, вр. ал.6 ЗУТ, на П.Г.Д. – собственик на ПИ 10135.****.**** по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“, е разрешено да прокара временен път с обща ширина 3,50м. в началото, като е определено трасето на временния
път да премине през: ПИ 10135.****.1399, собственост на Н.Д.С. –
през югозападния му ъгъл под формата на триъгълник, общо засегната площ
31кв.м.; ПИ 10135.****.**** по КК на
гр. Варна, представляващ общинска улица на основание Заповед №
5413/19.12.2019г. за индивидуализиране на УПИ IХ-1397, 1398, кв.168 на осн.
чл.16, ал.4 от ЗУТ (част от стар ПИ 10135.****.1398 по КК), като в този участък
временният път става по-широк от 3.50м, като
собственикът на ПИ 10135.****.**** по КК = УПИ IX-1397, 1398, кв.168 по
ПУП-ПРЗ, следва да освободи частта от
стар имот 1398, която владее неправомерно и да премахне всички налични
насаждения и подобрения.
При предходното разглеждане на спора, по адм.д. № 1452/2021г., за
изясняване на фактите по делото са допуснати Съдебно-технически експертизи –
основна, допълнителна и повторна.
От заключението по основната СТЕ със С.д. № 18086/07.12.2022г. /л.90/,
изготвено от в.л. арх.инж.Радинка Стойкова, се установява следното:
Жалбоподателите Т. и В. Иванови са притежавали поземлени имоти с
идентификатори 10135.****.1397 и 10135.****.1398. Собствениците са инициирали
изготвяне и процедиране на ПУП-ПРЗ, по силата на който двата поземлени имота са
обединени /стр.89 от пр./. Предложеният проект за ПУП-ПРЗ за новопроектирания
УПИ IX-1397, 1398, кв.168, по плана на кв. „Изгрев”, гр.Варна, е одобрен със
Заповед №Г-311/07.10.2019г. на зам.кмета на Община Варна /стр.88 от пр./ и е
нанесен в Кадастралната карта /стр.80 от пр./. Новосъздаденият УПИ IX-1397, 1398
е идентичен с ПИ 10135.****.**** по КККР на район „Приморски”, гр.Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
След урегулирането на обединените поземлени имоти с ид. 10135.****.1397 и
10135.****.1398., площта на новия урегулиран поземлен имот IX-1397, 1398 става
819 кв.м. Според вещото лице, видно от ПУП в частта на неговата регулационна
съставка, западната и северната регулационни граници на новия УПИ IX-1397, 1398
/със син цвят в приложението към СТЕ – л.94/, припокриват кадастралните граници
на старите имоти, а южната и източната му регулационни граници /с червен цвят
на приложението/, минават по уличните регулационни граници, съобразно
предвижданията на ПУП-ПУР на кв. „Изгрев”, одобрен с Решение №552- 6/26, 27.07.2012г.
на Общински съвет Варна.
По заявление на жалбоподателите Т. и В. Иванови, на основание чл.16,
ал.6 ЗУТ е издадена Заповед № 5413/19.12.2019г. на зам.кмета на общината /стр.87
от пр./, с която е индивидуализиран новият урегулиран поземлен имот IX-1397, 1398,
идентичен с ПИ 10135.****.****, с площ 819 кв.м. Посочено е, че при определяне
на новообразувания УПИ, от площта на старите имоти за публична общинска
собственост са отнети 258 кв.м.
Видно от отговора на въпрос № 3 от първоначалната експертиза /л.92/, в
новообразувания УПИ IX-1397, 1398 /ПИ 10135.****.**** по КК/, няма водовземно съоръжение
(кладенец). Такова съществува на 3,00м. осово от западната имотна граница на ПИ
10135.****.1399 и на около 3,50м. от южната граница на ПИ 10135.****.****.
Водовземното съоръжение попада в ПИ 10135.****.**** – общински път, съгласно
Заповед №5413/19.12.2019г. на зам.кмета на Община Варна, но то не е
регистрирано в Басейнова дирекция „Черноморски район”, видно от приложеното на стр.55
от преписката писмо.
В отговора на въпрос № 4 от първоначалната експертиза вещото лице е дало
подробно описание на техническите параметри на временния път, според графичната
част на атакуваната заповед. Установено е, че временният път се създава, за да
обслужва ПИ 10135.****.****. Пътят е с променлива ширина в направление
юг-север. По южната граница на ПИ 10135.****.1399 той е с ширина 4,61м.,
стеснява се до 3,50м и отново се уширява до 5,99м. при достигане на южната
граница на ПИ 10135.****.****. От ПИ 10135.****.1399, собственост на
жалбоподателя Н.С., се отнема триъгълник с площ 31,00кв.м., който участък е
затревен към момента на извършване на огледа от вещото лице. Останалата част от
временния път попада в ПИ 10135.****.**** – общинска улица съгласно Заповед
№5413/19.12.2019г. на зам. кмета на общината, с която е индивидуализиран новият
УПИ IX-1397, 1398.
При огледа на място вещото лице е установило, че част от площта на
проектираната с ПУП-ПУР улица се ползва от жалбоподателите Т. и В. И.. В
конкретния участък има плодни дървета, лозови насаждения върху метална
конструкция, ажурна ограда и кладенец. В заключението си вещото сочи и че на
запад ПИ 10135.****.****, ПИ 10135.****.**** и ПИ 10135.****.5320, граничат с
пътека с ширина, която варира от 0,57м. до 1,80м.
Установено е, че теренът на ПИ 10135.****.**** е с малка денивелация. На
основание влезлия в сила ПУП-ПРЗ за УПИ IX-1397, 1398, кв.168, по плана на кв. „Изгрев”,
гр. Варна, одобрен със Заповед №Г-311/07.10.2019г., е издадено Разрешение за
строеж за „жилищна сграда“, която към момента на извършване на огледа е
частично построена. Строежът е ситуиран съобразно действащите правила и
нормативи, от което е направен извод, че границите на УПИ IX-1397, 1398 не
трябва да се променят.
Вещото лице по основната СТЕ е имало за задача да посочи дали има друг
вариант за реализиране на временния път до имота на заинтересованата страна,
който да е по-икономичен от този, предложен с оспорената заповед. В тази връзка
вещото лице е посочило, че северно от ПИ 10135.****.**** теренът е с голяма
денивелация. Въз основа на извършения на място оглед и на приложената към
административната преписка частна техническа експертиза /стр.39 и 40/, дава
заключение, че ако трасето на временния път се прокара по това трасе (северно
от господстващия имот), надлъжният му наклон /21,81% / ще е недопустим съгласно
Приложение №13 към чл.72, чл.75, ал.6, т.1 и 3 и ал.9 от Наредба № РД-02-20-2
от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, който допуска
такъв наклон с макс.12%. При тези констатации е дадено заключение, че
предложеният с оспорената заповед вариант за прокарване на временен път, е най-изгоден,
тъй като с него се засяга малка площ от един поземлен имот – частна
собственост.
Назначената допълнителна СТЕ е имала за задача да изследва възможността
за прокарване трасето на временния път до ПИ 10135.****.**** западно от него,
където имотът граничи с ПИ 10135.****.1390 (в южната му част) и където, според
плановете, съществува пътека. Изготвено е и прието допълнително заключение със
С.д. № 3786/08.03.2022г. /л.112/, според което ако трасето на временния път
бъде проведено през ПИ 10135.****.1390 и съществуващата на място пътека /част
от ПИ с идентификатор 10135.****.1391/, то ще се наложи от ПИ 10135.****.1390
да се отнемат 71,00 кв.м., при което ще бъдат засегнати плътната ограда по
източната му имотна граница, метална врата, даваща автомобилен достъп до същия
имот, както и наличните дървета и храсти. В сравнение с приетия от
административния орган вариант, в този случай се отнемат 40,00 кв.м. повече площ
от частен имот и се засяга собственост с по-голяма стойност. При тези
констатации е дадено заключение, че приетият от административния орган вариант
е по-благоприятен и икономически по-изгоден от разглеждания в допълнителната
експертиза.
По делото е работила и повторна СТЕ, по която е прието заключение С.д. №
5481/05.04.2022г. /л.128/, изготвено от в.л. инж. Р.П.. На въпроса как би
изглеждало трасето на пътя, ако се засегне съществуващата пътека, но от горната
ѝ страна, експертът пояснява, че този вариант на трасето за временен път
представлява разширение на пътека с идентификатор
10135.****.1391, преминаваща западно от имот 10135.****.5320. Разширението на
пътеката до 3,50 м. е за сметка на имот с идентификатор 10135.****.1390, което
разширение преминава по източната му граница с дължина от 22.1 метра. За
реализиране на този вариант би било необходимо да се разруши изградената по
източната граница на обслужващия имот (10135.****.1390) масивна ограда от
бетонови блокчета с височина около 2,20м. Засяга се и част от югоизточния ъгъл
на ПИ 10135.****.1217 с площ от 5 кв.м. На този ъгъл е монтирано ел.табло,
което също би се засегнало. При реализиране на този вариант наклонът на
временния път би бил 17,25%, а площта на отнемане – 48,89 кв.м. Посочено е
също, че разширяване на пътеката на изток за сметка на имот № 10135.****.5320
до достигане на необходимата широчина от 3,50 м., също не е възможно, тъй като
в имота се предвижда изграждане на паркинг и подпорна стена, съгласно
представени: извадка от ситуация, протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на ниво от 15.09.2020г. и окомерна скица.
Вещото лице П. предлага друг вариант за прокарване трасето на временния
път, който не е бил разглеждан, както от ответника, така и в основната и
допълнителната СТЕ. Този вариант предлага трасето на временния път да започва
от път с идентификатор 10135.****.1391, преминаващ по югозападната граница на
ПИ с идентификатор 10135.****.1393 с широчина 3,50м., като се включва в имот с
идентификатор 10135.****.5321, който съгласно действащата кадастрална карта
представлява вид територия – Урбанизирана, начин на трайно ползване /НТП/ – за
второстепенна улица, площ 105 кв.м, стар номер ****.1392. /частично приложен
ПУП - ПУР на улица от о.т. 360 до о.т. 359 в действащата кадастрална карта./.
Този вариант за временен път е с дължина от 25,0 м., наклон 12,1% и площ от
79,78 кв.м. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че ПИ 10135.****.1393
е напълно изоставен, а нанесените в кадастралната карта сгради с идентификатори
10135.****.1393.1 и 10135.****.1393.2 не съществуват. Според заключението, с
предложения от ответника вариант за прокарване на временен път до ПИ 10135.****.****
се засяга имот с ид. № 10135.****.**** и намиращите се в него 26 бр. асми, 12
бр. плодни дръвчета, метална конструкция за асмите с дължина 26 м. и един
кладенец, както и масивна ограда на ПИ 10135.****.1399, изградена от бетонови
блокчета с височина от 1,50 метра.
В обобщение вещото лице Попова дава заключение, че: 1 /При предложения
вариант – част от временния път да премине през ПИ с идентификатор № 10135.****.1390,
от имота ще се отнеме 71кв.м., като ще се засегнат плътната ограда от бетонови
блокчета по източната граница на имота, метална врата, както и налични дървета
и храсти; 2/ При предложения вариант за трасе за временен път, който
представлява разширение на пътека с идентификатор 10135.****.1391 в северната
му част, което, разширение засяга имот 10135.****.1390 в северната му част, ще
засегне плътната ограда от бетонови блокчета по източната граница на имота,
както и монтираното ел. табло в имот 10135.****.1217; 3/ При предложения
от вещото лице вариант за трасе за временен път, преминаващ по югозападната
граница на ПИ с идентификатор 10135.****.1393, не се засягат сгради, трайни
насаждения и други елементи от инженерната инфраструктура.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
І. По жалбата на Т.М.И.
и В.Д.И.:
Жалбоподателите оспорват изцяло Заповед № 1487/03.06.2021г. и искат
цялостната ѝ отмяна.
1/ Жалбата на Т.М.И. и
В.Д.И. против Заповед
№ 1487/03.06.2021г., В ЧАСТТА, с която на П.Г.Д. – собственик на ПИ 10135.****.**** по КК на гр.Варна, ж.к.
„Изгрев“, е разрешено да прокара временен път с определени в заповедта параметри
и трасе, през: 1/ ПИ 10135.****.1399
– собственост на Н.Д.С. и през 2/
ПИ 10135.****.**** – общинска собственост, е НЕДОПУСТИМА.
Съгласно нот.акт № 113, том LXXIII, Дело № 17944, вх. рег. № 23395 от 13.08.2007г. на Службата по вписванията /СВ/ – Варна /л.82/ и нот.акт № 98, том XVI, Дело № 3921, вх. рег. № 5478 от 10.03.2008г. на СВ към Районен съд – Варна /л.83/, жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор по КК 10135.****.**** /стар 1398/ = УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168 по плана на кв.„Изгрев“, гр.Варна.
Видно от разпоредителната и графичната част на процесната заповед, с която на П.Д. е разрешено прокарването на временен път до собствения му ПИ 10135.****.****, трасето на временния път не засяга ПИ 10135.****.****, а само ПИ 10135.****.1399 – собственост на жалбоподателя Н.Д.С. и ПИ 10135.****.**** – общинска собственост, съгласно Заповед № Г-311/07.10.2019г. и Заповед № 5413/19.12.2019г.
Видно от жалбата и уточняващата я молба С.д.
№ 12495/24.08.2021г., жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И.
навеждат твърдения, че Заповед
№ Заповед № 5413/19.12.2019г., с която на основание чл.16, ал.6 ЗУТ е
индивидуализиран УПИ ІХ-1397, 1398 с площ 819кв.м., е нищожна и не е произвела
правни последици, поради което частта от стар ПИ 10135.****.1398, която все още
владеят, но попада в ПИ 10135.****.****, не е общинска собственост, респ. са
засегнати от заповедта по чл.190, ал.1, ал.2, вр. ал.6 ЗУТ, предвиждаща трасето
на разрешения временен път да преминава през тази част.
Така наведените оплаквания са неоснователни.
От доказателствата по делото, в т.ч. от заключението по основната СТЕ се
установява, че жалбоподателите Т. и В. Иванови са
притежавали поземлени имоти с идентификатори по КК 10135.****.1397 (с площ
542кв.м.) и 10135.****.1398 (с площ 535кв.м.). По тяхна инициатива – заявление
№ ОСИСД 19003536ВН/19.06.2019г. и преписка рег.№ АУ023474ПР-002ПР/04.07.2019г.,
на основание чл.129, ал.2, вр.чл.128, ал.13, чл.124а, ал.2 и ал.5 и чл.16,
ал.1 ЗУТ, със Заповед № Г-311/07.10.2019г. на зам.кмета на Община-Варна,
двата имота са обединени и е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІХ-1397, 1398, кв. 168 по
плана на кв. „Изгрев“. Видно от графичната част на тази заповед, УПИ ІХ-1397,
1398, след урегулирането на обединените ПИ 10135.****.1397 и ПИ 10135.****.1398,
с обща площ 1077кв.м., площта на новия УПИ е 819кв.м., като 258кв.м. се отреждат за улица.
Видно от Протокол № 6/28.06.2019г. /л.84-85/,
т.6-11, Комисията по чл.210 ЗУТ е взела решение, с което е приела определените
пазарни стойности, отговарящи на изискванията на КНОБ, за ПИ 10135.****.1397 и
ПИ 10135.****.1398, преди и след урегулирането, предмет на проекта за ПУП-ПРЗ,
съгласно изискванията на чл.16, ал.4 ЗУТ.
От основното заключение по СТЕ се установява, че според ПУП, в частта на
неговата регулационна съставка, западната и северната регулационни граници на
новия УПИ IX-1397, 398 /със син цвят в приложението към СТЕ – л.94/,
припокриват кадастралните граници на старите имоти, а южната и източната му
регулационни граници /с червен цвят на приложението/, минават по уличните
регулационни граници, съобразно предвижданията на ПУП-ПУР на кв. „Изгрев”,
одобрен с Решение №552-6/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна. Според
допълнителното заключение по СТЕ, ПУП-ПУР е влязъл в сила и е действащ.
Съгласно Констативен протокол от 29.10.2019г.
/л.80/, Заповед № Г-311/07.10.2019г. не е обжалвана и е влязла в сила на 29.10.2019г.
Видно от скица № 15-1033684-14.11.2019г.
/л.79/, УПИ IХ-1397, 1398 е нанесен в КК с ид. 10135.****.****.
С рег.№ ОСИСД19006159ВН/18.11.2019г. Т.
Маринова И. подал заявление /л.78/ за издаване на заповед по реда на чл.16,
ал.6 ЗУТ за индивидуализиране на ПИ с ид. 10135.****.****.
Със Заповед № 5413/19.12.2019г. на зам.кмета на Община-Варна, на
основание чл.16, ал.6 ЗУТ е индивидуализиран УПИ IХ-1397, 1398, идентичен с ПИ 10135.****.****,
с площ 819кв.м., при граници: ПИ 10135.****.****, 10135.****.1391 и 10135.****.****,
като при определяне на новообразувания урегулиран имот, публична общинска
собственост остават 258кв.м.
При така установените факти, неоснователно жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.
*** не е собственик на 258кв.м. от стар имот 10135.****.1398, засегнати от
трасето на временния път, т.к. поради липса на договор за прехвърляне на
собственост отчуждаването е неправомерно.
От приобщените по делото документи по преписката
по издаване на Заповед
№ Г-311/07.10.2019г. и Заповед № 5413/19.12.2019г. е видно, че ПУП-ПРЗ, с който
са обединени стари ПИ 10135.****.1397 и ПИ 10135.****.1398,
и е образуван УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168 по плана на кв.Изгрев, е процедиран и
одобрен като план по чл.16, ал.1 ЗУТ.
ПУП-ПРЗ по правилата на чл.16 ЗУТ се изработва
с цел задоволяване на обществения интерес от изграждане на обекти на зелената
система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост
на общината, като за целта собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза
на общината не повече от 25% от площта на имотите си. Конкретната площ от
имота, която се отстъпва за изграждане на изчерпателно изброени
обекти – публична собственост, се определя с плана, а правото на собственост
върху нея се придобива от общината с влизането в сила на акта за неговото
одобряване.
За разлика от останалите устройствени планове,
които предвиждат отчуждаване на имоти за обекти на публичната собственост, планът
по чл.16 от ЗУТ (както и плана по чл.22, ал.8 ЗУТ) има непосредствен
вещно-прехвърлителен ефект. Така, собствеността върху новообразувания имот,
респ. върху площта, която се отстъпва за обекти – публична собственост, се
придобива от момента на влизане в сила на акта за одобряване на плана, а не от
момента на влизане в сила на заповедта за неговата индивидуализация по силата
на чл.16, ал.6 и § 22, ал.1, т.1, буква „а“ от ДР ЗУТ – както некоректно е
указано в заповедта.
При това положение неправилно жалбоподателите
обосновават правото си на собственост с нищожност на заповедта по чл.16, ал.6 ЗУТ.
Неоснователно жалбоподателите Т. и В. Иванови
твърдят, че поради липсата на сключен договор за прехвърляне на собственост,
фактическият състав на отчуждаването не е приключил и са все още собственици на
частта от стар ПИ 10135.****.1398, в която попада трасето на временния път,
част от ПИ 10135.****.****. Така наведените възражения относно неприключване на
отчуждителната процедура, по същество касаят ПУП-ПУР по чл.110, ал.1, т.2 ЗУТ и
в контекста на установените по делото факти са ирелевантни.
Видно от допълнителното заключение по СТЕ, за
територията е влязъл в сила и е действащ ПУП-ПУР на кв.Изгрев, одобрен с
Решение на ОбС-Варна № 552-6/26 и 27.07.2012г. Същото е публикувано на сайта на
Общински съвет - Варна https://varnacouncil.bg/arhiv/arhiv-mandat-2011-2015/, и от него се установява, че ПУП-ПУР е одобрен на
основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, вр.чл.16, ал.7 ЗУТ.
Съгласно действащата през 2012г. редакция на
чл.16, ал.7 ЗУТ – ДВ, бр.61/27.07.2007г., за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал.1
може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната
собственост по чл.110, ал.1, т.2.
Този план, за разлика от плана по чл.16, ал.1 ЗУТ, няма непосредствено отчуждително действие. Действително по делото липсват
доказателства за приключване на производството по отчуждаването, но в случая това
е ирелевантно, т.к. урегулирането на УПИ ІХ-1397, 1398 е извършено с влязъл в
сила ПУП-ПРЗ, одобрен на основание чл.16, ал.1 ЗУТ със Заповед
№ Г-311/07.10.2019г. Общината е станала собственик на отстъпените 258кв.м. –
за улица, от датата на влизане в сила на Заповед № Г-311/07.10.2019г. Заповедта
не е обжалвана от жалбоподателите и съгласно приложения на л.80 констативен
протокол, е влязла в сила на 29.10.2019г.
Недопустимо е в настоящото производство да се
инициира косвен контрол за валидност и законосъобразност на Заповед №
Г-311/07.10.2019г., както и на последващата заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ за
индивидуализация на УПИ, поради което жалбоподателите, като собственици на ПИ
10135.****.****, не са надлежно легитимирани да обжалват Заповед №
1487/03.06.2021г., в частта ѝ, с която на заинтересованата страна П.Г.Д. –
собственик на ПИ 10135.****.****, е разрешено прокарване на временен път до
неговия имот, в т.ч. и относно определеното трасе на разрешения временен път,
т.к. техният имот ПИ 10135.****.**** не се засяга от трасето на разрешения
временен път. В този смисъл е и Решение 4-1 по Протокол № 4/22.04.2021г. на
Комисията за определяне на трасе, в което изрично е посочено, че трасето не
засяга ПИ 10135.****.****.
По изложените съображения, съдът преценява
жалбата в тази част като недопустима.
При този изход на спора, на основание чл.143,
ал.3 АПК в полза на ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
2/ В
останалата част на Заповед № 1487/03.06.2021г., с която е разпоредено на собственика
на ПИ 10135.****.**** по КК = УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168, да освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно и да
премахне всички налични насаждения и подобрения, жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от обсъдените по-горе Заповед №
Г-311/07.10.2019г. и Заповед
№ 5413/19.12.2019г., жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ 10135.****.**** по КК = УПИ ІХ-1397, 1398, като отстъпените
за улица 258кв.м. от общата площ на старите ПИ 10135.****.1397
и ПИ 10135.****.1398, са станали публична общинска собственост от датата на
влизане в сила на Заповед № Г-311/07.10.2019г.
От доказателствата по делото се установява, а и
не се оспорва от страните, че тази част, отстъпена за улица, продължава да се
владее от жалбоподателите – обстоятелство, установено от СТЕ и констатирано
изрично в Решение 4-1 по Протокол № 4/22.04.2021г., като Комисията за
определяне на трасе за достъп до имоти, е уведомила Дирекция „УСКОР“ и Район
„Приморски“ [за] предприемането на „….действия
по освобождаване на имот, който се владее от собственика на ПИ 10135.****.****
на основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗОС“.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС, общински имот, който
се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на
общината.
В процесната Заповед №
1487/03.06.2021г. липсва позоваване на разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОС, като са
цитирани само разпоредбите, относими към разрешаване прокарването на временен
път, но изрично е обективирана воля на издателя на акта – зам.кмета на
Община-Варна, собственикът на ПИ 10135.****.****
да освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно [както и] да
премахне всички налични насаждения и подобрения.
Така инкорпорираното в заповедта по
чл.190, ал.6 ЗУТ волеизявление на административния орган, на практика има
характер и последици на акт по чл.65, ал.1 ЗОС, поради което в тази част
Заповед № 1487/03.06.2021г. се явява
нищожна, като издадена от некомпетентен орган.
Компетентен да разпореди
изземването /освобождаването/ на общински имот, който се владее, държи или
ползва без основание, съгласно изричното указание в чл.65, ал.1 ЗОС, е кметът
на съответната община. Възможност за делегация на тези правомощия е предвидена
в чл.65, ал.2 ЗОС – на кметовете на райони, за градовете с районно деление.
Извън тази хипотеза, законът не допуска възможност за делегация на правомощия
по чл.65, ал.1 ЗОС – така в Решение №
4348/08.05.2023г. по адм.д. № 9990/2002г.
В случая Заповед №
1487/03.06.2021г. е издадена от зам.кмета на Община-Варна на основание Заповед
№ 5515/31.12.2019г. на кмета на Община-Варна, видно от която на основание §1,
ал.3 ДР ЗУТ, на зам .кмета Пейчо Пейчев (издател на оспорената заповед) са
делегирани правомощия по чл.190, ал.6, чл.192, ал.2 и ал.3 и чл.193, ал.3 и
ал.4 ЗУТ, поради което се явява издадена от некомпетентен орган и е нищожна.
При този изход на спора, на
основание чл.143, ал.1 АПК, претенцията на жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И. за
присъждане на разноски, следва да се уважи частично.
При предходното разглеждане на
делото, съгласно списък по чл.80 ГПК, са претендирани и доказани разноски общо в
размер на 1924,00лв., от които:
20лв. за държавна такса, 904лв. депозити за вещо лице и 1000лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.08.2021г.
В производството пред ВАС по адм.д.
№ 7636/2022г. са доказани разноски, по които съдът на основание чл.226, ал.3 АПК дължи произнасяне, в размер на 1500лв.
– адвокатско възнаграждение по договор от 07.02.2023г., изплатено изцяло и в
брой към датата на сключване на договора.
При предходното разглеждане на
делото ответната страна е направила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което се преценява от настоящия
съдебен състав като основателно.
Към датата на предходното
разглеждане и приключване на делото, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на възнагражденията
за делата по ЗУТ е 900,00лв., а към момента на разглеждане на делото пред ВАС –
1250,00лв. Фактическата и правна сложност на спора не предполага по-голям
размер на адвокатското възнаграждение, поради което за всяка инстанция същото
следва да се определи в предвидения минимален размер – общо 2150лв., от които
съразмерно на уважената част от жалбата следва да се присъдят половината –
1075лв. По изложените съображения в полза на жалбоподателите следва да се
присъдят разноски общо в размер на 1095,00лв. (хиляда и деветдесет и пет лева),
от които 20лв. за държавна такса и 1075лв. адвокатско възнаграждение.
Сторените в производството разноски
за депозити за вещи лица общо в размер на 904лв. са относими към недопустимата
част на жалбата и не подлежат на възстановяване.
ІІ. По жалбата на Н.Д.С..
Жалбоподателят Н.С. иска цялостна отмяна на Заповед
№ 1487/03.06.2021г.
1/ В
частта от заповедта, с която, е разпоредено на собственика на ПИ 10135.****.****
по КК = УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168, да
освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно и да премахне
всички налични насаждения и подобрения, жалбата на С. е НЕДОПУСТИМА, т.к. не е адресат на
заповедта и няма правен интерес от оспорването ѝ, поради което следва да
се остави без разглеждане.
По арг. от чл.143, ал.3, пр.2 АПК в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски.
2/ В
останалата част на Заповед № 1487/03.06.2021г., с която на П.Г.Д. – собственик на ПИ
10135.****.**** по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“, е разрешено да прокара
временен път с определени в заповедта параметри и трасе, през: 1/ ПИ 10135.****.1399 – собственост на Н.Д.С.
и през 2/ ПИ 10135.****.****
– общинска собственост, жалбата е подадена от надлежна страна – от лице, собственик
на ПИ 10135.****.1399, засегнат от оспорената заповед, срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 ЗУТ
и в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебната проверка по чл.146 АПК съдът констатира, че
в частта, с която е разрешено прокарването на временен път и са определени
неговите параметри и трасе, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
– зам. кмета на Община-Варна, на който кметът на Община-Варна, като компетентен
орган по чл.190, ал.6 ЗУТ, е делегирал със Заповед № 5515/31.12.2019г. /стр.11
от пр./, свои правомощия по ЗУТ, в т.ч. и тези за издаване на заповеди по реда
на чл.190, ал.6 ЗУТ.
Заповедта отговоря и на изискванията за писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити, съгласно чл.59, ал.2 АПК, включително фактически и правни
основания за нейното издаване, поради което не страда от пороци, влечащи
нейната нищожност.
Съобразно указанията, дадени в Решение на ВАС № 1985/22.02.2023г. по
адм.д. № 7643/2022г., допуснатата в диспозитива на заповедта грешка при
изписване идентификатора на поземления имот на заявителя П.Г.Д. – 10135.****.****
вместо 10135.****.****, е техническа грешка и не представлява съществен порок,
водещ до липса на валидно волеизявление. В хода на съдебното производство не са
представени доказателства издателят на обжалваната заповед да е издал акт за
поправката ѝ по реда на чл.62, ал.2 АПК, но това не е пречка за
разглеждане на спора, доколкото поправката на явна фактическа грешка може да
бъде извършена и след влизане в сила на заповедта.
В административното производство не са допуснати и съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на акта.
По повод постъпилото заявление от П.Г.Д. за прокарване на временен път
до собствения му ПИ 10135.****.****, заинтересованите лица са своевременно
уведомени, като им е предоставена възможност да участват активно на всеки етап
от производството. Общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до
имоти, назначена със заповед на кмета на общината, неколкократно е разглеждала
постъпилите възражения от заинтересованите лица в производството по прокарване
на временен път, събирани са и доказателства във връзка с тези възражения с
оглед избиране на най-целесъобразния и икономичен вариант. Както е прието и при
предходното разглеждане на делото, фактът, че възраженията на жалбоподателите
не са уважени, е свързан с преценката на ответника за тяхната неоснователност и
не води до извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като същите са били обсъдени, като всяко едно от взетите решения е
надлежно мотивирано.
Неоснователно жалбоподателят Н.С. сочи, че заповедта е издадена в
нарушение на чл.190, ал.6 ЗУТ, т.к. липсата на съгласие за прокарване на
временен път като условие за провеждане на процедурата по чл.190 от ЗУТ не е
оборена по надлежен ред. По преписката е приложена нотариално заверена
декларация от заявителя от 15.04.2021г., а и образуването на самото съдебно
производство по обжалване на издадената заповед подкрепя извода за липса на
съгласие за прокарване на временен път от страна на собствениците на
обслужващите имоти.
Обжалваната заповед е издадена, при правилно приложение на материалния
закон и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК.
Временните пътища са алтернативна възможност за изпълнение на
задължението всеки поземлен имот да има излаз на улица, път или алея, което
възниква при урегулирането му с подробен устройствен план.
Временни пътища се прокарват в три хипотези: 1/ за осигуряване на
достъп до поземлени имоти, които имат лице само по проектирани нови улици,
преди тези улици да се открити и трябва по възможност да следват тяхното трасе
– чл.190, ал.1, вр. ал.3 ЗУТ;
2/ в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които
ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани
още части, включени в общ устройствен план, когато е налице нужда от
транспортен достъп – чл.190, ал.2 ЗУТ; 3/ извън границите на
урбанизираните територии, когато няма друга техническа възможност за достъп до
законно разрешените строежи до разрешаване ползването на строежите, заедно с
предвидените за тях пътища – чл.190, ал.5 ЗУТ.
Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни
пътища, се запазва, като временните пътища се използват до откриване на новите
улици съгласно подробния устройствен план – чл.190, ал.4 ЗУТ. Във всички случаи
временните пътища трябва да се прокарват по начин, който не засяга заварени
сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета – чл.190, ал.3, пр.2 ЗУТ.
В конкретния случай с обжалваната заповед е предвидено до ПИ 10135.****.****,
собственост на заинтересованата страна П.Г.Д., да се прокара временен път с
обща ширина 3,50м. в началото, с трасе, преминаващо през: 1/ ПИ 10135.****.1399,
собственост на Н.Д.С. през югозападния му ъгъл под формата на триъгълник, общо
засегната площ 31кв.м.; 2/ ПИ 10135.****.**** по КК на гр.Варна,
представляващ общинска улица на основание Заповед № 5413/19.12.2019г. за
индивидуализиране на УПИ IХ-1397, 1398, кв.168 на осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ (част
от стар ПИ 10135.****.1398 по КК) като в този участък временният път става
по-широк от 3,50м.
От заключението по основната СТЕ и от графичната част на Заповед
№ 1487/03.06.2021г., се установява, че временният път, даващ достъп до ПИ
10135.****.****, е с променлива ширина в направление юг – север. По южната
граница на 10135.****.1399 е с ширина 4,61м., стеснява се до 3,50м. и отново се
уширява до 5,99м. при достигане на южната граница на 10135.****.****. Временният път минава по трасето на
уличната регулация по ПУП-ПУР на кв.Изгрев, одобрен с Решение № 552-6/ 26 и
27.07.2012г. на ОбС-Варна. От ПИ 10135.****.1399 се отнема триъгълник с
площ 31кв.м., за който при огледа вещото лице е установило, че е затревен.
Останалата част от временния път преминава през ПИ 10135.****.**** - общинска
улица, съгласно влезли в сила Заповед № Г-311/07.10.2019г. и Заповед №
5413/19.12.2019г. Вещото лице инж.арх. Радинка Стойкова е дало заключение, че посоченото трасе за прокарване на временен
път в оспорената заповед е най-изгодно, т.к. засяга малка площ от един имот,
частна собственост - ПИ 10135.****.1399, собственост на жалбоподателя Н.С..
Твърденията на жалбоподателя С., че съществуват други, по-икономични
варианти от възприетия в заповедта, са недоказани.
От основното заключение по СТЕ се установява, че северно от ПИ 10135.****.****
теренът е с голяма денивелация и според техническата експертиза, приложена към
възраженията на заинтересованата страна, ако се прокара временен път по това
трасе, надлъжният му наклон от 21,81 % би бил недопустим съгласно Приложение №
13 към чл.72, чл.75, ал.6, т.1 и 3 и ал.9 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г.
за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии – макс. 12%.
При така даденото заключение, вариант за прокарване на временен път до 10135.****.****
през ПИ 10135.****.1393 и 10135.****.5320, би бил в несъответствие с Приложение
№ 13 към чл.72, чл.75, ал.6, т.1 и 3 и ал.9 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. и поради това не се явява по-икономичен и
целесъобразен, от възприетия в обжалваната заповед, поради което правилно е
отхвърлен от Комисията за определяне на трасе.
Според допълнителното заключение по СТЕ, западно от ПИ 10135.****.****
се намира ПИ 10135.****.1390, като между двата имота минава пътека с променлива
ширина от 0,57м. до 1,40м., представляваща част от ПИ 10135.****.1391. Според
вещото лице, ако трасето на временния път мине през ПИ 10135.****.1390 и
съществуващата пътека, част от 10135.****.1391, то отнемането от ПИ 10135.****.1390
ще бъде 71,00кв.м., ще бъде засегната и плътната ограда по източната имотна
граница, металната врата, даваща автомобилен достъп, както и наличните храсти и
дървета.
Този извод на допълнителната СТЕ се потвърждава и от повторната СТЕ,
изготвена от инж.Р.П. – л.130.
При така дадените заключения, подобен вариант за прокарване на временен
път до 10135.****.**** през ПИ 10135.****.1390 и пътека, част от ПИ 10135.****.1391,
също не се явява по-икономичен и целесъобразен, т.к. се засяга по-голяма част
от ПИ 10135.****.1390 – 71кв.м., а според одобреното трасе от ПИ до 10135.****.1399
се засягат 31кв.м.
Повторната СТЕ е изследвала вариант за достъп, ако се засегне
съществуващата пътека [част от до 10135.****.1391], но от горната ѝ
страна. За целта вещото лице е изготвило към заключението комбинирана скица №
1, на която е онагледило трасето за временен път в този вариант, който
представлява разширение на пътека с ид. 10135.****.1931, преминаващ западно от
ПИ 10135.****.5320. Посочено е, че разширението на пътеката до 3,50м. е за
сметка на ПИ до 10135.****.1390, което преминава по източната му граница с
дължина от 22,1м. За реализирането на този път е необходимо да се разруши
изградената по източната му граница масивна ограда от бетонови блокчета с
височина около 2,20м. Засяга се също и югоизточния ъгъл на ПИ до 10135.****.1217
с площ 5кв.м., на който е монтирано ел.табло. Временният път би бил с наклон
17,25 %, а засегнатата площ 48,89кв.м.
При така даденото заключение, така изследваният вариант за прокарване на
временен път не се явява по-икономичен и целесъобразен от одобрения в
процесната заповед, т.к. би бил в нарушение на Приложение № 13 към чл.72,
чл.75, ал.6, т.1 и 3 и ал.9 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии
– макс. наклон 12% и т.к. се засягат два частни ПИ, както и
по-голяма площ – 48,89кв.м., а според обжалваната заповед се засяга само 31кв.м.
от ПИ 10135.****.1399.
Според заключението по повторната СТЕ, разширяване на пътеката на изток
за сметка на ПИ 10135.****.5320 до достигане на необходимата широчина от
3,50м., също не е възможно, т.к. в имота се предвижда изграждане на паркинг и
подпорна стена, т.е този вариант противоречи на изискването по чл.190, ал.3,
изр.2 ЗУТ.
Според вещото лице инж.Р.П. е
възможен друг вариант, който не е коментиран в основното и допълнително
заключение по СТЕ, и не е обсъждан от административния орган, а именно – прокарване
на временен път, започващ от път с ид. 10135.****.1391, преминаващ по
югозападната граница на ПИ 10135.****.1393 с широчина 3,50м., като се включва в
имот 10135.****.5321, който съгласно КК е вид територия – урбанизирана, НТП –
за второстепенна улица - скица приложение към заключението на л.132.
Съдът не кредитира заключението в
частта на така направеното предложение, т.к. този вариант не се явява
по-икономичен и целесъобразен от възприетия с обжалваната заповед.
Според вещото лице, предложеният временен път е с дължина от 25,0м.,
наклон 12,1 % и площ 79,78кв.м. Тоест, също не биха били спазени изискванията
за максимален наклон от 12% съгласно Приложение № 13 към чл.72, чл.75, ал.6,
т.1 и 3 и ал.9 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране
на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, а и
засегнатата площ – 79,78кв.м. е повече от два пъти по-голяма, от площта, която
се засяга от ПИ 10135.****.1399 – 31,00кв.м., т.е. предложеният вариант с оглед
последващата процедура по 191 ЗУТ не е по-икономичен.
Отделно, така предложения от вещото
лице вариант не отговаря и на условието по чл.190, ал.3, изр.1 ЗУТ – по
възможност временните пътища да следват уличната регулация, като при изслушване
на заключението при предходното разглеждане на делото в с.з на 13.04.2021г.,
вещото лице, на въпрос на процесуалния представител на ответника, отговаря, че
предложения от него вариант частично следва уличната регулация. В същото
време по делото е безспорно установено от основното заключение по СТЕ, че
одобреният с процесната заповед вариант следва изцяло уличната регулация
по ПУП-ПУР на кв.Изгрев, одобрен през 2012г. с Решение на ОбС-Варна № 552-6/26
и 27.07.2012г.
Съдът не кредитира заключението по
повторната СТЕ, изготвено от в.л. инж.Р.П. и в частта, според която,
предложения от Община-Варна вариант засяга имот 10135.****.**** и конкретно
26бр. асми, 12бр. плодни дръвчета, метална конструкция за асмите и един бр. кладенец,
както и масивна ограда в ПИ 10135.****.1399, извършена от бетонови блокчета.
От обжалваната заповед и събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че ПИ 10135.****.**** не е
засегнат от трасето на временния път съгласно оспорената заповед. Засегната е
част от стар имот 1398, която обаче по силата на влязлата в сила Заповед
№ Г-311/07.10.2019г. е станала публична общинска собственост (част от ПИ 10135.****.****),
поради отреждането на 258кв.м. за улица с план по чл.16, ал.1 ЗУТ. В тази част
от терена (общинската собственост) според заключението по основната СТЕ се
намира и водовземното съоръжение – кладенец, за което не са събрани
доказателства да е надлежно регистрирано – вж.
отговор от БД „Черноморски район“ рег. № ЕООС20000281ВН/30.12.2020г. на стр.55
от преписката.
По така изложените по-горе съображения, съдът намира, че
вариантът за прокарване на временен път, с параметри и трасе, както е указано в
Заповед № 1487/03.06.2021г. – през ПИ 10135.****.1399 и 10135.****.1399,
отговаря най-пълно на условията по чл.190, ал.3 ЗУТ и се явява най-икономичен и
целесъобразен по смисъла на чл.6 АПК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Н.С. и че заповедта е
незаконосъобразна, т.к. с нея не е решен въпроса за дължимото обезщетение.
В закона изрично е разписана процедурата, която започва с издаване на
заповед на кмета на общината за прокарване на временен път, след което на
определяне подлежи кръгът на заинтересованите лица съобразно трасето на пътя,
както и обезщетението, което ще следва да бъде заплатено.
В случая предпоставка за определяне на обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ
е наличие на влязла в сила заповед за временен път, издадена на основание чл.190,
ал.6 ЗУТ. Тоест, производството по чл.191 ЗУТ е отделно и самостоятелно, поради
което въпросът за обезщетението не се решава в заповедта, с която се разрешава
прокарването на временния
път – така в Решение на ВАС № 10484/14.08.2017г.
по адм.д. № 2314/2017г.; Решение на ВАС № 814/20.01.2017г. по адм.д. №
4379/2016г.
По гореизложеното съображения, жалбата на Н.Д.С. следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).
На заинтересованата страна П.Г.Д. разноски на основание чл.143, ал.4 АПК разноски не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
Т.М.И., ЕГН: ********** и В.Д.И., ЕГН: ********** ***,
против Заповед № 1487/03.06.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, В ЧАСТТА, с която на основание чл.190,
ал.1 и ал.2, вр.ал.6 ЗУТ, на П.Г.Д. – собственик на ПИ 10135.****.**** по КК на
гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, е разрешено да прокара временен път с обща ширина
3,50м. в началото, като е определено трасето на временния път да премине през: 1/
ПИ 10135.****.1399, собственост на Н.Д.С. – през югозападния му ъгъл под
формата на триъгълник, общо засегната площ 31 кв.м.; 2/ ПИ 10135.****.****
по КК на гр.Варна, представляващ общинска улица на основание Заповед №
5413/19.12.2019г. за индивидуализиране на УПИ IХ-1397, 1398, кв.168 на
осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ (част от стар ПИ 10135.****.1398 по КК), като в този
участък временният път става по-широк от 3.50м., И ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА Т.М.И., ЕГН: ********** и В.Д.И., ЕГН: **********,***,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата Н.Д.С., ЕГН: **********,
против Заповед № 1487/03.06.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, В ЧАСТТА с която на собственика на ПИ
10135.****.**** по КК = УПИ ІХ-1397, 1398, кв.168 (жалбоподателите Т.М.И. и В.Д.И.),
е разпоредено да освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно и
да премахне всички налични насаждения и подобрения, И ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
В тази част
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните!
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1487/03.06.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, В ЧАСТТА, с която на основание чл.190,
ал.1 и ал.2, вр. ал.6 ЗУТ на собственика
на ПИ 10135.****.**** по КК = УПИ
IX-1397,1398, кв.168 по ПУП-ПРЗ – жалбоподателите Т.М.И., ЕГН: ********** и В.Д.И.,
ЕГН: ********** – е разпоредено да
освободи частта от стар имот 1398, която владее неправомерно, и да премахне
всички налични насаждения и подобрения.
ОСЪЖДА Община-Варна да
заплати на Т.М.И., ЕГН: ********** и В.Д.И., ЕГН: **********, разноски за
производството, общо в размер на 1095,00лв. (хиляда деветдесет и пет).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.С.,***,
против Заповед № 1487/03.06.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, В ЧАСТТА, с която на основание чл.190,
ал.1 и ал.2, вр.ал.6 ЗУТ, на П.Г.Д. – собственик
на ПИ 10135.****.**** по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“, е разрешено да прокара
временен път с обща ширина 3,50м. в началото, като е определено трасето на
временния път да премине през: 1/ ПИ
10135.****.1399, собственост на Н.Д.С. – през югозападния му ъгъл под
формата на триъгълник, общо засегната площ 31 кв.м.; 2/ ПИ 10135.****.**** по КК на гр.Варна,
представляващ общинска улица на основание Заповед № 5413/19.12.2019г. за индивидуализиране
на УПИ IХ-1397, 1398, кв.168 на осн.чл.16, ал.4 от ЗУТ (част от стар ПИ 10135.****.1398
по КК), като в този участък временният път става по-широк от 3.50м.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН: **********,***-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен
съдия: