№ 71
гр. Радомир, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. директор на РИОСВ - София е наложил на
жалбоподателя община Ковачевци, имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г.
за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, за
нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ .
Недоволен от така наложеното наказание жалбоподателят по изложените във
въззивната жалбата правни доводи доразвити от адвокат-пълномощника му в пледоариите
пред съда, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, като се претендират и направените по делото разноски, съгласно
представен списък на същите.
Адвокат А., в качеството си на адвокат-пълномощник на жалбоподателя излага
подробни правни доводи като сочи, че атакуваното НП е материално – правно
незаконосъбразно, поради противоречието му със специалните разпоредби на Закона за
водите. Според адвокат-пълномощника на жалбоподателя съгл. чл.198 б от Закона за водите,
в настоящият казус управлението, стопанисването и експлоатацията се осъществява от „В и
К“ оператор, който осъществява управлението въз основа на договор, сключен между
Асоциацията по „В и К“ и „В и К“ оператора и от специалните разпоредби на Закона за
водите, следва извода, че както управлението на „В и К“ системата на територията на
Община Ковачевци не се осъществява от Община Ковачевци, респ. чрез Общински съвет
Ковачевци, то и отговорността за стопанисването, поддържането и експлоатацията на „В и
К“ системата, от която част е всяко пречиствателно съоръжение на територията на Община
1
Ковачевци се осъществява от „В и К“ оператор,предвид на това е ангажирана неправилно
административно-наказателната отговорност на доверителя й.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.06.2021 г. Л.Х. на длъжност „ст.експерт“ и К.К., в качеството ѝ на „мл.
експерт“ при РИОСВ – София, са извършили проверка на обект „Канализационна система с
ПСОВ – Ковачевци, с. Ковачевци“ чрез емисионен контрол върху състоянието на
отпадъчните води, формирани от същата и зауствани в р.Светля. На проверката присъствал
представител на община Ковачевци-Л.Ц., зам-кмет . Проверяващите взели водна проба при
изхода на ПСОВ - пункт № 1 –изход ПСОВ и преди заустването й в р.Светля. Това е
обективирано в Протокол за проверка № ПК-18/01.06.2021 г. и два протокола за вземане на
проба/ извадка от води №827 от 01.06.2021г. и №828 от същата дата. Водната проба е
изпратена за анализ в ГД „Лабораторно аналитична дейност“ при ИАОС към МОСВ, където
е изследвана. Резултатите от изпитването са изготвени и отразени в протокол № 01-
1116/20.07.2021 г. Стойностите, отразени в протокола, показват съдържание на
неразтворени вещества в количество 82 мг/дм, вместо допустимите до 35 мг/дм , от което е
направен извод, че община Ковачевци е изхвърлила пречистени отпадъчни води от изход
ПСОВ в р. Светля, като не е спазила ИЕО по показатели – неразтворени вещества,
определени в разрешителното за заустване №43110160/06.01.2017г.
Въз основа на това свидетелката Х.- „ст. Експерт“ в отдел ККФОС на РИОСВ
съставила АУАН № . г. от 23.09.2021 г. На това основание е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна - установява се от всички събрани
по делото доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което
съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като
последователни и логични.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и атакуваните АУАН и НП са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения и тяхното
авторство. Наказващият орган в атакуваното НП подробно е описал административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съгласно императивното изискване на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – Л.Х. – „ст.
експерт в отдел ККФОС при РИОСВ – София, оправомощена със заповед № РД-
154/28.02.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със
заповед № РД-647/10.08.2020 г. на Министъра на околната среда и водите. Наказателното
постановление е издадено от И.П. –Директор на РИОСВ-София ,оправомощена със Заповед
№РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите .
Видно от АНП и показанията на свидетелите то, правонарушителят е бил надлежно
поканен да се яви в РИОСВ - София за съставянето на АУАН и за предявяването му на
23.09.2021 г. Община Ковачевци не е изпратила представител, нито е посочила уважителни
причини за това.Следователно, правонарушителят изначално, сам се е лишил от участие в
тази част от административно-наказателния процес. Настоящият състав на съда счита, че
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено
процесуално нарушение. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН и от обратната
разписка към нея, съобщението е получено в община Ковачевци на 03.09.2020 г., но на
посочената в поканата дата – 23.09.2020 г., не се е явил представител на общината за
съставяне на АУАН. Впоследствие, със съдействието на служители на РУ – Радомир, АУАН
е предявен на кмета на община Ковачевци, което е удостоверено с подписа на един
свидетел по отказа, служител на РУ-Радомир.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице и правилно АНО е процедирал по
реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, със съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя.
По същество на спора настоящият състав намира следното:
Община Ковачевци е легитимна да отговаря за качеството на отпадните води от
ПСОВ. Установено е безспорно по делото , а такава е и законовата разпоредба на чл. 19 ЗВ,
3
че „Канализационна система с ПСОВ – Ковачевци“ е собственост на община Ковачевци.
Ползването на същата по силата на цитирания закон е подчинено на разрешителен режим.
Разрешителното се издава на собственика. Именно на община Ковачевци , по нейно
заявление № РР-01-54/09.03.2016 г. Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ към
МОСВ е издала на община Ковачевци разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води № 43110160/06.01.2017 г. В него е описана
„Канализационна система на с. Ковачевци“, с позволение за заустване на пречистени
отпадъчни води в р. Светля, а като място за собствен мониторинг е посочен именно пункт №
1, изход ПСОВ - Ковачевци, или мястото от което са иззети процесните водни проби. По
силата на това разрешително и Закона за водите, А“ВиК“ ООД, част от което е и „ВиК“ -
Ковачевци, е сключила договор с ВиК – Перник, по силата на който му е възложила
задълженията по собствен мониторинг на цитирания обект срещу заплащане, за което
обстоятелство са и представените от адв.А. писмени доказателства и за което между
страните няма спор.Съдът обаче не споделя правните доводи на адв.А. ,че по силата на
клаузите на този договор не следва да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на община Ковачевци. Независимо от сключения договор и съдържащите се в
него клаузи, задължението за спазване на нормите по издаденото разрешително не се
прехвърлят от община Ковачевци на „ВиК“ - Перник. Това задължение си остава в тежест на
юридическото лице, на чието име и по чиято молба е издадено цитираното разрешително.
На „ВиК“ - Перник се възлага само осъществяването на дейността по собствен мониторинг
на общината, срещу съответно заплащане.В настоящият казус е установено по безспорен
начин ,че въззивникът на е спазил определените в разрешителното за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с №43110160 от 06.01.201г.
индивидуални емисионни ограничения, касателно неразтворени вещества, с което е
реализирал състава на чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите , вр. с чл.38, ал.3 от Наредба
№2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване .
Предвид на гореизложеното и с оглед на така установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за неоснователин
доводите на адв.А. , че община Ковачевци не следва да отговаря за извършено
адм.нарушение чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, вр.чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване . Съгласно
чл.38, ал.3 от цитираната Наредба „по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.“
В настоящия случай от установената от решаващия съд фактическа обстановка
следва, че жалбоподателят, който е именно такъв титуляр, тъй като нему е издадено
разрешително № 43110160/06.01.2017 г., не е спазил определените в последното
4
индивидуални емисионни ограничения, допускайки отклонение и превишение по един от
показателите. Правилно АНО е приел наличието на повторност на нарушението по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 22 от ДР на ЗВ, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателно постановление № 65/23.03.2021 г., влязло в сила на
11.08.2021г., с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Наложеното наказание се явява и справедливо, тъй като е определено към
предвидения от закона минимум.
Предвид гореизложенотоо, съдът намира че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г., с което Директора на РИОСВ
– София, е наложил на Община Ковачевци имуществена санкция в размер на 2000,00 лева,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, за нарушение
по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5