РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Харманли, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630100895 по описа за 2021 година
С искова молба oт Д. П. АТ., с ЕГН ********** с настоящ адрес:
гр.Пловдив, ул. „Брезовска" №57 против „ 4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район «Лозенец», ул. ****
представлявано от З.С.Р., са предявени два обективни съединение иска с
правно основани чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 20.07.2020г. е сключила с ответното дружество
договор за кредит № ********** от 20.07.2020г., по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1300, 00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,99%, годишен процент на разходите -
49,70% .
Съгласно „Специални условия на договора за кредит, заемателката
дължала такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 268,20 лева, която следва да престира заедно с
месечната погасителна вноска
Съгласно сключен Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към
Договор за кредит №**********/20.07.2020г с ответника, заемателката
дължала за т.нар. избран срок и такса за удължаване сумата в размер на
125.00лв.
Ищецът, счита уговорките от „Специални условия на договора за
кредит към процесния Договор за кредит с №**********/20.07.2020г. и от
1
Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към Договор за кредит
№**********/20.07.2020г. сключени с ответното дружество за нищожни, като
неравноправни. Опциите при сключване на договора за паричен заем били
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при
разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след
подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена
заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по- кратък срок заемателят бил принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след
като била направена заявката, като потребителят преди подписване на
договора се задължавал да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер -
268.20 лв., а таксата за избран срок и за неговото удължаване също е във
фиксиран размер - 125.00лв. Липсвала еквивалентност между таксите и
извършената услуга от заемодателя. Поради което и ищеца счита, че
процесните клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП, както и че с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси,
представлявали и скрити разходи по договора за кредит, които привидно са
уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се
целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Счита, че с договорените клаузи за избран срок, за такса за
удължаване и такса експресно разглеждане, кредиторът допълнително се
обогатявал,поради което се нарушавали добрите нрави и се внасяло
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов
ущърб, което водило до нищожност на договорните съглашения. Когато била
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. В решение № 452/25.06.201Ог. по гр. д . №
4277/2008г. на ВКС, IV г.о. било формулирано, понятието „добри нрави”,
което предполагало еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие можело да се направи извод за нарушение, водещо до
нищожност
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата
финансова институция е поставила към потребителя неизпълними
изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Моли съдът, да прогласи нищожността на клаузата от договора
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 268,20 лева, както и да прогласи
нищожността на клаузата от Анекс за удължаване на срока на договора
предвиждаща заплащане на такса в размер на 125.00лв. сключени между
2
ищцата и „4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1421, р-н Лозенец, ул. *** представлявано от З.С.Р.,
като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално
- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Претендира се присъждане на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/ в полза на адвокат
С.К. Н., ЕГН:********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото
производство
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от “4ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК в БУЛСТАТ: **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1421, р-н „Лозенец", ул. *****. С отговора се оспорват изцяло
предявените от ищцата два обективно кумулативно съединени иска, а именно
иск за връщане на платената в размер на 268.20 лева /двеста шестдесет и осем
лева и двадесет стотинки/ и иск за връщане на платената в размер на 125.00
лева /сто двадесет и пет/ като неоснователни и недоказани. Неправилно било
твърдението, че таксата за експресно разглеждане е уговорена в договора
едва след като е направена заявката за кредит. Кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане не се отнасяла до
действия касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същата се
дължала за услуга, която се изпълнявала преди сключването на договора за
кредит и не касаела условията по предоставянето и връщането на същия.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че липсвал еквивалентност
между таксата за експресно разглеждане и извършената услуга, както и, че с
нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е. По съществото си таксата за експресно
разглеждане представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна
услуга, която ответникът е предоставил на ищцата преди сключването на
договора и която услуга нямала връзка с условията и параметрите на договора
за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на
възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Таксата за
експресно разглеждане нямала задължителен характер, за разлика от общите
разходи по кредита, в това число възнаградителната лихва, визирани в
разпоредбата на чл. 19. ал. 1 от ЗПК. както са дефинирани и в § 1. т.1 от ДР на
ЗПК. Ползването на такава услуга, а от там и плащане на такса за нея,
зависела изцяло от преценката на кредитоискателя - дали в конкретния случай
същият желае да получи експресен отговор по искането си за кредит в
рамките на определения кратък срок или не. Ползването на услугата по
експресно разглеждане не била задължителна за отпускане на кредита изобщо
3
или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Заплащането
на таксата била опционална, по избор на потребителя и зависила единствено
от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в
рамките на 15 минути. Таксата за експресно разглеждане давала право на
потребителя да получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора
по кредитиране, а е свързана с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Със заплащането на таксата, потребителят си
гарантирал приоритетното разглеждане на искането му за кредит.
В процесния случай ищцата дължала и била заплатила на „4финанс“
ЕООД възнаграждение за това, че се е възползвала от опцията за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Предлаганата възможност за
експресно разглеждане не била пряко свързана с договора за кредит, а била по
повод на същия. С оглед на гореизложеното, таксата за експресно
разглеждане, първо, не била пряко свързана с договора за кредит, тъй като
такъв може да съществува в правния мир и без нея; второ, заплащането й е в
резултат на свободната воля и индивидуално желание на ищцата; трето,
заплащането й не е задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят е извадил разходите за подобни
допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
В случая таксата за експресно разглеждане, както и таксата за
удължаване падежната дата по кредита били допълнителни незадължителни
такси. Кредитополучателят е този, който преценявал дали ще се възползва от
тях или не. Моли съда да отхвърли двата обективно съединени иска, като
неоснователни и недоказани.Претендират се разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за
заем, обективиран в договор за предоставяне на кредит № ********** от
20.07.2020г., по силата на който на ищеца са предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1300, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40,99%, годишен процент на разходите - 49,70% .Срокът на договора и
датата на връщане на сумата е 19.08.2020г. Съгласно „Специални условия на
договора за кредит, ищецът дължали такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 268,20 лева, която следва
да престира заедно с месечната погасителна вноска. Със сключен между
страните по делото Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към
Договор за кредит № **********/20.07.2020г заемателката дължи избран срок
и такса за удължаване на срока за връщане на дължимата сума със 7 дни е в
размер на 125.00лв.
С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в
размер на 1300 лева, при фиксиран лихвен процент от 40. 99 %, а ГПР е 40. 99
4
%. Уговорена е също "такса за експресно разглеждане" в размер на 268,20
лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, т.е. до
19.08.2020г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на
1612,00 лева. В Договора е посочено още, че с този договор за кредит,
включва и Общите условия на договора за кредит, които уреждат всички
отношения между кредитора и кредитополучателя, като последният е
декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема
като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора
за кредит.
В чл. 2. 2 от Общите условия, е уговорено, че кредиторът дава право
на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит
или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя. Експресното разглеждане на
кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане
на кредит до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и
без забавяне, веднага след получаването на Искането за отпускане на кредит.
Според чл. 2. 4. от Общите условия за допълнителната незадължителни
услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели –
както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи
такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на
кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно чл.
2. 5. от Общите условия, таксата за експресно разглеждане на кандидатури по
т. 2. 4 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/
допълнителния кредит бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако
искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Според чл. 2. 6. от Общите
условия, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително
условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя да получи кредит.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и "4Финанс"
ЕООД гр. София е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
5
Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. №
45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение №
656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № ЗЗ6/13.03.2018 г. по в.
гр. д. № 3025/2017 г. и др. /.
В Общите условия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане
гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за
отпускане на кредит – до 15 минути от изпращането.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
6
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява
действие по усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с
нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на
разходите от 40. 99 % не отговаря на действителния такъв. В годишния
процент на разходите по процесния Договор, като разход на заемодателя е
включена само договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с
постигната договорка за заплащане на такса за експресно разглеждане, е по-
висок от посоченият и договорен такъв между страните.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2957/2019 г.
С допълнителното плащане на "такса за експресно разглеждане" се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето
защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност
между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане
от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно
7
което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, клаузата за движимостта на таксата за експресно
разглеждане на документи, противоречи на добрите нрави; представлява 20.
63 % от размера на предоставената сума /(268,20/1300)*100/, води до
неоснователно обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително
възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща плащане на такса за
експресно разглеждане на документи е установена и в противоречие на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Освен това по делото липсват доказателства и
данни, че са изпълнени условията за нейното присъждане, регламентирани в
чл. 2.2 от Общите условия на договора за кредит, а именно че получаването
на отговор на искането за отпускане на кредит е станало до 15 минути от
изпращането му.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане
на документи и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клаузи е пречка за възникване на задължение за такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 268,20 лева,
уговорен в договора.
По отношение на иска за прогласяване на нищожността на клауза от
Анекс за удължаване на срока на договора със 7 дни, предвиждаща заплащане
на такса в размер на 125.00лв. съдът намира, че предвиждането в
предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по
договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”,
несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава
равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на
договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи
обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно начисляване на
допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по
договора е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13.
Констатираното противоречие на оспорената от ищеца клауза с приложимите
разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна
като неравноправна. / Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т. д. № 1768/2018 г./
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
8
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на такива, определени по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на минималните адвокатски
възнаграждения, които на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
следва да се присъдят на адв. С.К. Н. от АК – Пловдив в размер на 300,00
лева. Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 100,00 лева за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за кредит №
********** от 20.07.2020г. сключен между Д. П. АТ., с ЕГН ********** с
настоящ адрес: гр.Пловдив, ул. „Брезовска" №57 и „ 4 ФИНАНС" ЕООД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район
«Лозенец», ул. **** представлявано от З.С.Р., уреждаща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на
268,20 лева, като противоречаща с добрите нрави и неравноправност.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Анекс за удължаване на
срока на договора от 13.03.2021г. към Договор за кредит № ********** от
20.07.2020г. сключен между Д. П. АТ., с ЕГН ********** с настоящ адрес:
гр.Пловдив, ул. ***** и „ 4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1421, район «Лозенец», ул.***
представлявано от З.С.Р., уреждаща задължение за заплащане на такса за
удължаване на срока със 7 дни в размер на 125,00 лева, като противоречаща с
добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „ 4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, 1421, район «Лозенец», ул.**** представлявано от
З.С.Р. на основание чл.78, ал.1 от ГПК на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Д. П. АТ., с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Пловдив, ул.
**** сумата в размер на 100,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА „ 4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1421, район «Лозенец», ул.**** представлявано от
З.С.Р. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.К. Н. с ЕГН
********** от гр.Пловдив, ул.**** сумата в размер на 300,00 лева адвокастко
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9