РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100381 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес: *****, против Т. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
*****, действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си А.
Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***. Исковата молба е редовна, а предявеният
с нея иск за делба е допустим. Ищецът твърди, че по силата на договор за
дарение на недвижим имот, оформен с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 113, том I, peг. № 2314, дело № 106/16.09.2021 г. на
нотариус М. М., вписана в регистъра на нотариалната камара под № , третите,
неучастващи в делото лица Л. Д. Б., ЕГН ********** и Д. В. Б., ЕГН
**********, му дарили собствените си общо 2/3 идеални части от Поземлен
имот с планоснимачен № 402, попадащ в урегулиран поземлен имот (УПИ) с
отреждане „За автоспирка“ и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-
318-300-37, в кв. 73 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв.
73) от подробния устройствен план на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска,
одобрен със заповед № 0-3062 от 28.10.1963 г. на ИК на ОНС София, изменен
ПУП със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на Председателя на ОбНС София и
заповед № 574 от 26.06.2006 г. на Кмета на Община Своге, с площ от 1 125
кв.м., а по графично измерване с площ от 1 207 кв.м., отразен на Приложение
№ 4 от СТЕ с вх. № 1670/23.09.2013 г. по гр.д. 689 по описа за 2017 г. на
Софийски окръжен съд, втори въззивен състав, като съгласно актуална скица
част от имот с пл. № 402 с площ от 344 кв.м. попада в УПИ с отреждане „За
автоспирка“, а останалата част от имот с пл. № 402 с площ от 863 кв.м., попада
в предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-300-37, при граници и
съседи на имот с пл. № 402: имот с пл. № 401 и улица с о.т. 302-301-318-300-
37. Твърди се, че собственик на останалата 1/3 идеална част от имота е Т. В.,
1
като имотът е бил поставен в общ дял на последния и на дарителите на ищеца
с Решение № 115 от 21.03.2018 г., постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по описа
на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.05.2018 г. Посочва се, че
доброволно прекратяване на съсобствеността не може да бъде постигнато,
поради което се иска от съда да допусне съдебна делба при квоти 2/3 за ищеца
и 1/3 за ответника.
От страна на ответника, действащ като поставен под пълно запрещение
чрез настойника си А. Н. Б., е подаден писмен отговор. В него се твърди, че
имотът не бил съсобствен между страните, а представлявал лична собственост
на ответника, тъй като той е единствен наследник на Л. Б. (майка на
ответника), починала на *** г. и на Д. Б. (брат на ответника), починал на *** г.,
а обективираният в представения по делото нотариален акт договор за дарение
представлявал привидна сделка, прикриваща недействителна покупко-
продажба, като страните са желали настъпване именно на правния резултат на
покупко-продажбата – да се продаде имотът за сумата в общ размер от 10 000
лева – по 5 000 лева за всеки от двамата Л. Б. и Д. Б., като дарението е
изповядано с единствената цел да се преодолее ограничението на чл. 33, ал. 2
от Закона за собствеността (ЗС). Твърди се, че последният е страдал от
онкологично заболяване и е имал нужда от средства за болкоуспокояващи
лекарства, което е мотивирало майката и брата на ответника да сключат
договора за дарение. Твърди се още, че сума от 5 000 лева е платена
единствено на Д. Б., но не и на Л. Б.. Твърди се също, че в случая не са налице
изискванията на закона за действителност и по отношение на прикритата
покупко-продажба, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 33 от ЗС и няма
извършено плащане на цялата договорена продажна цена. Въз основа на тези
фактически твърдения се прави възражение за нищожност на сключения
договор за дарение поради привидния му характер, а и на прикритото
съглашение – поради неспазване на разпоредбата на чл. 33 от ЗС и липсата на
извършено плащане на цялата договорена продажна цена. В условията на
евентуалност, ако не бъдат споделени съображенията за нищожност, се прави
възражение, че договорът за дарение е унищожаем поради извършена от
ищеца измама, тъй като майката и братът на ответника са били подведени от
ищеца да сключат договора, за да получат сумата от 10 000 лева, половината
от която не е платена, че договорът е унищожаем поради сключването му от
дарителите при крайна нужда и се прави изявление за разваляне на договора
поради неплащане на сумата от 5 000 лева на майката на ответника.
Искът за делба се разглежда по реда на глава двадесет и девета „Съдебна
делба“ на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а правното му основание е
чл. 34 от ЗС.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца оспорва
твърдението, че сключената през 2021 г. сделка е симулативна.
Пълномощникът на ответника поддържа възраженията си, като представя и
писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са четирима
свидетели и са приети заключения на съдебно-технически експертизи (СТЕ) –
основна и допълнителна, които съдът счита за обективни и компетентно
изготвени.
2
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 115 от 21.03.2018 г., постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по
описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.05.2018 г., е отменено
Решение № 90 от 04.08.2017 г., постановено гр.д. № 118/1999 г. по описа на
Районен съд Своге, в частите му, с които е извършена делба на седемнадесет
поземлени имота – урегулирани и неурегулирани, съгласно вариант № 2 от
допълнителното заключение на вещото лице Г. и съделителите са осъдени да
заплатят суми за уравняване на дяловете съгласно този вариант, като вместо
това, в относимата към настоящия спор част от съдебното решение, са
поставен в общ дял на съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и Д. В. Б., на основание
чл. 292 от ГПК (отм.) следните имоти на обща стойност 14 122 лева:
- Поземлен имот с планоснимачен № 402, попадащ в УПИ с отреждане
„За автоспирка“ и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-300-
37, в кв. 17 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв. 73) от
ПУП на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска, с площ от 1 125 кв.м., а по
графично измерване с площ от 1 207 кв.м., отразен на Приложение № 4 от
СТЕ с вх. № 1670/23.09.2013 г. на стойност 7 242 лева и
- УПИ V-564, с площ 860 кв.м., в кв. 43 по ПУП на с. Искрец. общ.
Своге, обл. Софийска, отразен на скица № 46/02.06.1998 г., на стойност 6 880
лева.
Със същото решение съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и Д. В. Б. са осъдени
да заплатят за уравнение на дяловете сумата 270,92 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
Квотите на тримата съделители са равни, видно от влязлото в сила
решение за допускане на делбата.
По силата на договор за дарение на недвижим имот, оформен с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I, peг. № 2314, дело
№ 106/16.09.2021 г. на нотариус М. М., вписана в регистъра на нотариалната
камара под № **, Л. Д. Б., ЕГН ********** и Д. В. Б., ЕГН **********,
дарили на ищеца собствените си общо 2/3 идеални части от първия от
горепосочените имоти.
От приетите по делото и неоспорени от страните заключения на СТЕ –
основна и допълнителна (ответникът възразява срещу приемане на
заключенията единствено като преждевременни, тъй като е налице спор за
материално право), включително от заявеното от вещото лице при
изслушването му в о.с.з., проведено на 13.01.2025 г. се установява, че
делбеният имот попада в УПИ VI с отреждане „За автоспирка“ (който като
номерация не е записан в копието на плана, съхранявано в общинската
администрация) и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-300-
37, в кв. 17 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв. 73) от
ПУП на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска. Установява се още, че
одобреният през 1963 г. план е предвиждал два урегулирани поземлени имота,
съставляващи УПИ VI-401 и УПИ V-402, а с изменението на регулационния
3
план със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на Председателя на ОбНС София,
така посочените два урегулирани поземлени имоти са заличени и е създаден
от двата имота един – посочен по-горе. Първоначалният кадастрален и
регулационен план на с. Искрец е одобрен през 1925 г., като уличната
регулация е одобрена със заповед № 297 от 16.10.1925 г., а дворищната
регулация е одобрена със заповед № 3685 от 02.11.1925 г. Предвижданията на
плановете през годините за процесния имот, както и техните изменения, са
съобразени със съответните социално икономически условия за съответния
период, но в последствие не са били реализирани, като планът, одобрен през
1925 г. не е приложен тъй като е следвало да се коригира коритото на реката,
но в последствие не е извършено, а предвижданията на сега действащият план,
одобрен през 1963 г., е било, че първоначално за имот планоснимачен №402, е
бил образуван УПИ V-402, като в последствие това предвиждане не е било
изпълнено и със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на ОНС-София, УПИ V-402 и
съседен УПИ VI-401 са били заличени и от тях е създаден нов УПИ VI с
отреждане „За автоспирка“. Предвижданията на това изменение не е
изпълнено, т.е. не е реализирано. През годините имоти с пл. №401 и пл.сн.
№402, попадащи в УПИ с отреждане „За Автоспирка“, кв. 73, както и в
проектирано трасе за улица с о.т. 302-301-318-300-37, не са били отчуждавани
поради отпаднала нужда, тъй като планът е одобрен с предвиждане при други
социално икономически условия. На място няма реализирана улица по
проектираното трасе за улица и в обхвата на имотите няма реализирана
автоспирка. При изслушването му в о.с.з., проведено на 13.01.2025 г., вещото
лице заявява, че няма пречка да се извърши делба на самия имот
планоснимачен № 402, като се приемат техническите изисквания за ниско
жилищно застрояване, което по настоящото дело е възможно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск за делба е допустим, основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.
По отношение на допустимостта на иска съдът съобрази, на първо
място, че по настоящото дело ответникът, действащ като поставен под пълно
запрещение чрез настойника си – съпругата му А. Н. Б., по иска за делба е
възразил, че не е налице съсобственост между него ищеца върху процесния
имот. При идентично възражение с Определение № 172 от 20.07.2016 г. по
ч.гр.д. № 2764/2016 г. на II г.о. на ВКС е прието, че в първата фаза на
съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен срещу
лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, но не и за това дали те
действително са съпритежатели на спорното право. Процесуалната
легитимацията на ответника се определя не от действителното правно
положение, което се изяснява в хода на процеса, а от изложените с исковата
молба твърдения и приложените доказателства.
На следващо място, макар да липсва възражение от ответника, действащ
чрез настойника си – неговата съпруга, последната да притежава дял в
съсобствеността, съдът съобрази, че с Решение № 115 от 21.03.2018 г.,
постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд при
извършената делба са поставени в общ дял на съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и
Д. В. Б. имоти на обща стойност 14 122 лева, като за уравнение на дяловете
тези съделители са осъдени да заплатят сумата 270,92 лева, представляваща
4
1,92 % от общата стойност на поставените в дял на тези съделители имоти. В
Решение № 202 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 2371/2015 г. на I г.о. по въпроса, по
който касационното обжалване е допуснато, съставът на ВКС е приел, че ако
при действието на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. имот е придобит на основание
наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на
съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела
на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален
собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване. Върху
другата част възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е
незначителна. Така приетото е относимо и при сега действащия Семеен кодекс
(СК), както и при съдебна делба, като по настоящото дело следва извод, че Т.
В. Б. е индивидуален собственик на 1/3 от делбения имот, доколкото сумата
платена за уравнение на дела е незначителна.
Следователно, квотите на съделите съвпадат с посоченото в исковата
молба, а именно: 2/3 идеални части за С. Н. П. и 1/3 идеална част за Т. В. Б..
Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния
закон, дадени в ППВС № 7 от 28.11.1973 год. (т. 3) с иска за делба не могат да
се съединяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично
предвидените в чл. 343 от ГПК. Поради това, упражняването на
потестативното право за унищожение на договор или за неговото разваляне не
може да се прави в делбеното производство, включително и с възражение,
както е поискано от ответника по настоящото дело. Нещо повече – в делбения
процес не намира приложение и правилото на чл. 32, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за упражняване на правото да се иска
унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение
на облигационен договор. Горното е изрично посочено в проекта за доклад по
делото.
В делбеното производство съделителят може да предяви установителен
иск за нищожност на сделка, от която черпи права друг съсобственик на
поделяемия имот. Това може да направи и с възражение, както е в случая. По
отношение на възражението за нищожност на договора за дарение с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, с проекта за доклад
по делото е разпределена доказателствената тежест, като е указано на
ответника, че следва да посочи и докаже наличието на конкретни фактически
обстоятелства, от установяването на които съдът да може да изведе
заключение, че договорът за дарение е нищожен на заявеното основание –
като привидна сделка, прикриваща покупко-продажба, както и наличието на
фактически обстоятелства, от които може да бъде направен извод за
недействителност на последната, каквито не са неспазването на разпоредбата
на чл. 33 от ЗС (Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк.д. №
5/2012 г. на ОСГК на ВКС) и липсата на извършено плащане на цялата
договорена продажна цена, имащи за правни последици единствено
възникването на преобразуващи права, които могат да бъдат упражнени в
отделно от настоящото производство. Такова доказване по настоящото дело
не е проведено от ответната страна, нито са посочени други обстоятелства, с
които да бъде обоснован правният интерес от така релевираните възражения.
В Определение № 614 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 484/2012 г. на III г.о. на
ВКС по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, съставът на
5
ВКС е приел, че според установената съдебна практика, ищецът има интерес
да предяви иск за нищожност, поради привидност, когато иска да се освободи
от привидната сделка и в негова доказателствена тежест е да установи, че
действителната воля на страните, които са сключили договора, не е такава,
каквато е отразена в него. Дали зад нищожния симулативен договор има
прикрита сделка и каква, е предмет на иска по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. За този иск
ищецът трябва да има интерес да го предяви, ако претендира някакви права от
прикритата сделка – да отмени дарението, да възстанови запазена част, като
следва да установи наличие на съгласие за прикритата сделка. Това е така, тъй
като, ако дарението прикрива продажба на недвижим имот, то е нищожно като
привидна сделка, но в този случай се прилагат правилата за прикритата сделка
– т.е. за продажбата (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, Определение № 363 от 09.03.2011 г.
по гр.д. № 683/2010 г. на ВКС и др.). Същото е важимо и при направено в
съдебното производство възражение от някоя от страните по делото. В
настоящото производство ответникът не посочи други обстоятелства, с които
да обоснове правния си интерес от релевираните възражения извън вече
посочените – неспазването на разпоредбата на чл. 33 от ЗС и липсата на
извършено плащане на цялата договорена продажна цена по твърдения от него
договор за покупко-продажба. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по така
направените възражения, доколкото други фактически обстоятелства, които да
водят до нищожност на твърдяната за прикрита сделка не са наведени, поради
което евентуалното установяване нищожността на твърдяната за привидна
сделка не би довело до промяна в правната сфера на ответника, респективно
до установяване на твърдението му, че е единствен собственик на делбения
имот.
Разноските за първата фаза на делбеното производство не следва да се
присъждат, с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК. Разноските в делбеното
производство се разпределят според общите правила, когато са направени не
по необходимост, а във връзка със спорни въпроси. Макар по настоящото дело
да са налице такива въпроси, с оглед изхода на делото право на разноски има
ищецът, но от него липсва искане за присъждане на разноски във връзка с тях.
Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
Свогенският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между С. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: *** и Т. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
като поставен под пълно запрещение чрез настойника си А. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, на следния съсобствен недвижим имот:
Поземлен имот с планоснимачен № 402, попадащ в урегулиран поземлен
имот с отреждане „За автоспирка“ и предвидено трасе за улична мрежа с о.т.
302-301-318-300-37, в кв. 73 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се
променя в кв. 73) от подробния устройствен план на с. Искрец. общ. Своге,
обл. Софийска, одобрен със заповед № 0-3062 от 28.10.1963 г. на ИК на ОНС
София, изменен ПУП със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на Председателя на
ОбНС София и заповед № 574 от 26.06.2006 г. на Кмета на Община Своге, с
6
площ от 1 125 кв.м., а по графично измерване с площ от 1 207 кв.м., отразен на
Приложение № 4 от СТЕ с вх. № 1670/23.09.2013 г. по гр.д. 689 по описа за
2017 г. на Софийски окръжен съд, втори въззивен състав, като съгласно
актуална скица част от имот с пл. № 402 с площ от 344 кв.м. попада в УПИ с
отреждане „За автоспирка“, а останалата част от имот с пл. № 402 с площ от
863 кв.м., попада в предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-300-
37, при граници и съседи на имот с пл. № 402: имот с пл. № 401 и улица с о.т.
302-301-318-300-37,
с права 2/3 идеални части на С. Н. П. и 1/3 идеална част на Т. В. Б.,
действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си А. Н. Б..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение
(чл. 7, ал. 2 от ГПК).
След влизането на решението в сила делото да се докладва с оглед
насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората фаза
по извършването на делбата.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7