Решение по дело №2806/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Община Варна, представлявано от кмета И. П., чрез процесуален представител – главен юрисконсулт С. Н., с искане за обявяване нищожността на Заповед № СОЗ–10/14.11.2022 г. издадена от Директора на Б. Д. "Черноморски район", в частта на т. 4.3. с която на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3/2000г.), е разпоредено определяне на санитарно-охранителна зона (СОЗ), при изпълнение на условието, че Община Варна прекатегоризира горските площи попадащи в пояси II и III в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти.

Жалбоподателят намира оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен. Процесуалният му представител развива съображения в посока нищожност на административния акт. Представя подробни писмени съображения. Претендира съдебни разноски за всички инстанции.

Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за правилен и законосъобразен. Излага подробни писмени съображения /л. 51 по настоящото дело/. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с депозиране на заявление вх. № СОЗ–616/13.12.2021 г. от „Черноморска ваканция“ ЕООД за откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) относно воден обект за питейно-битови цели, изграждане на водостопанска система или съоръжение за водовземане: тръбен кладенец ТК-1 „Черноморска ваканция-Варна“ с рег. № 25201902727/20.05.2020 г., намиращ се в местност, населено място и неговия код по единния класификатор в хижа „Черноморец“, община Варна, район Аспарухово, [жк], местност „Черноморец“ в имот с идентификатор [ПИ] по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място]. по издадено разрешително № 21510442/06.10.2021 г. Към преписката е приложено Разрешително за водовземане № 21510442/06.10.2021 г., издадено на „Черноморска ваканция“ ЕООД.

Видно от приложените към заявлението скици на поземлените имоти и извадка от кадастралния регистър на недвижими имоти (л. 80 – 87 от адм. пр.), за имотите попадащи в Пояс II и Пояс III, като собственици са посочени, както следва:

Пояс II:

- за имот с идентификатор [ПИ], трайно предназначение „за местен път“, като собственик е посочен Община Варна.

- за имоти с идентификатор ПИ № № *************, ************** и ****************, с трайно предназначение „горска“, като собственик е посочен И. Т. Т., М. Т. И. и Й. Т. И., по силата на нотариални актове.

Пояс III:

- за имот с идентификатор [ПИ], като собственик е посочен Р. Д. К. (съгласно [нотариален акт], том *, рег. № ****, дело **** от 03.08.2007 г., изд. О. С. по вписванията – Варна)

Проектът за определяне на СОЗ е предоставен за съгласуване на различни компетентни институции, като в отговор са постъпили становища: изх. № 21-37-1/07.04.2022 г. от Регионална здравна инспекция – Варна; изх. № РД-12-02-470/2022 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна; изх. № РДГ04-2132/08.04.2022 г. от Регионална дирекция по горите – Варна.

След отстраняване на нередовности и представяне на допълнителни документи от страна на „Черноморска ваканция“ ЕООД, проектът за СОЗ е изпратен на Община – Варна, на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. за едномесечно обявление на видно място в общината.

С писмо рег. № РД22012708ВН_004ВН/02.08.2022 г. Зам.-кмета на Община Варна информира Басейнова дирекция „Черноморски район“, че проектът е обявен на 28.06.2022 г. на видно място в общината и на интернет страницата на Община Варна, като в предоставения едномесечен срок няма постъпили становища, възражения, мнения и други от заинтересованите страни.

В резултат на развилото се административно производство директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издава процесната заповед, с която в т. 1, 2 и 3 са определени обхватите на пояси I, II и III. В т. 4 от заповедта, на основание чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., са указани условията към Община Варна и „Черноморска ваканция“ ЕООД. Конкретно в т. 4.1 е указано в едномесечен срок от получаването на акта „Черноморска ваканция“ ЕООД да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост; в т. 4.2 – на основание чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2000 г., е указано в срок от една година от учредяването на СОЗ да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ, а в т. 4.3. – на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., е указано на Община Варна да прекатегоризира горските площи, попадащи в пояси II и III в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти. В заповедта е посочено, че следва да се извърши уведомяване на засегнатото население чрез публикуване на интернет страницата и информационното табло на БДЧР, а по отношение на оспорването изрично е записано, че лицата участвали в административното производство имат право да обжалват заповедта в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на АПК.

С Писмо с изх. № СОЗ-616/А17/15.11.2023 г. процесната заповед е изпратена от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“- Варна на „Черноморска ваканция“ ЕООД, Община Варна, РЗИ – Варна, Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, Регионална дирекция по горите – Варна и СГКК – Варна.

Оспорената заповед е получена от Община Варна на 16.11.2023 год., видно от приложеното известие за доставяне /л. 31 от делото/.

С Определение № 1696/15.06.2023 г. по адм. дело № 2806/2022 г. на АдмС-Варна, жалбата от Община Варна представлявана от Кмета, чрез гл. юрисконсулт С. Н. – процесуален представител, срещу Заповед № С03-10/14.11.2022 г. издадена от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” с искане за обявяването и за унищожаема в частта на т. 4.3. от същата. Постановеното определение е оставено в сила с Определение № 9445/10.10.2023 г. по адм. дело № 8718/2023 г. на ВАС.

С Определени № 3090/02.11.2023 г. производството по делото е продължено по отношение на жалбата, с която се иска прогласяване нищожността на оспорения акт, по отношение на т. 4.3. от същата.

С протоколно определение от 21.02.2024 г. настоящият съдебен състав е приел, че тъй като производството е образувано по жалба с направено искане за прогласяване нищожността само по отношение на т. 4.3., в която се създава задължение на Община Варна, отчитайки обстоятелството, че по аргумент на чл. 65 АПК за да се дефинира като общ един акт следва да засяга права и/или интереси на неопределен кръг лица (апропо в тази част не е налице тази хипотеза), съответно оспорения акт в тази част следва да бъде квалифициран като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорените ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на оспорващия за липса на фактически основания и конкретно правно основание, които да обосновават решението му по отношение на т. 4.3., да е адресирано за изпълнение на това задължение именно към Община Варна

Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът е необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. По отношение на т. 4.3. от оспорената заповед не са изложени.

Административният орган е разпоредил на Община Варна, че следва на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г. да прекатегоризира горските площи попадащи в пояси II и III. Действително нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г. предвижда горските площи в пояси II и III да се прекатегоризират в гори със специално предназначение, да се водят на отчет, а и да се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти. Тоест административният орган не е посочил какви фактически и правни основания обуславят постановяването на процесното разпореждане, адресирано именно до Община Варна. Мотиви за не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал оспорения административен акт, нито е налице препращане към други документи, част от административната преписка, които да обуславят волята на органа да издаде заповед с процесното съдържание като вмени процесното задължение именно на Община Варна. Липсата на мотиви в този аспект практически се приравнява на липса на форма на административния акт, а от тук и до липса на волеизявление, което представлява съществен порок на акта, обуславящ нищожността на заповедта в оспорената й част – по отношение на адресата на разпореждането (Община Варна).

Конкретното разпореждане на административния орган, насочено към Община Варна сочи на невъзможност да бъде изпълнено – юридически невъзможно е изпълнението на акта в оспорената част. Липсва каквото и да е основание общината да предприеме действия по прекатегоризиране процесните горски площи в гори със специално предназначение, доколкото въпросните площи са собственост и на други субекти, в конкретния случай физически лица. Органът не е съобразил с обстоятелството, че попадащите площи-имоти в двата пояса са собственост на различни собственици – както общинска собственост е само един от имотите и същият е с предназначение местен път, така и частна собственост, като по отношение на тези - частна собственост, оспорващият не може да предприеме действия по прекатегоризирането им. Липсва, не е посочена законова възможност, респ. нормативно установена възможност Община Варна да предприеме действия по прекатегоризирането на имоти попадащи в пояси II и III, които са частна собственост. Предприемането на действия от страна на Община Варна в изпълнение на разпореждането би засегнало конституционно установената неприкосновеност на право на собственост (по арг. на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ). Тоест в оспорената й част не е издадена нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов акт, като разпореждайки предприемането на процесните действия от страна на Община Варна се разпорежда извършване на действия от страна на Община Варна, които са с недопустим и невъзможен предмет. Изложеното обуславя нищожност на заповедта в оспорената й част, но по отношение само на адресата на разпореденото задължение, предвид материалната незаконосъобразност на процесното задължение, постановено в противоречие със закона.

Изложеното мотивира съда да обяви нищожността на оспорената заповед по отношение на адресата в частта на т. 4.3. (порок по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК).

Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне в обжалваната част на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, а именно да провери и да се съобрази със събраните в административното производство документи, респ. да се произнесе по отношение на адресата за изпълнение на задължението по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., във вр. с чл. 5, ал. 2 от Закона за горите. На основание чл. 174 АПК, съдът определя срок на органа за произнасяне, като в конкретния случай намира за разумен срок за произнасяне – 1 месец от влизане в сила на настоящото решение.

По делото са направени искания за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на оспорващия в размер на 640,00 (шестстотин и четиридесет) лева, а именно: 50 (петдесет) лева внесена държавна такса за разглеждане на делото пред АдмС-Варна, 60 (шестдесет) лева (по 30 лв. за държавни такси за разглеждане на делото по две частни жалби от ВАС сврещу две определения на АдмС-Варна), 30 (тридесет) лева за такса за обнародване в Държавен вестник и 500 (петстотин) лева за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. На основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева – 50 лева за държавна такса за разглеждане на делото пред АдмС-Варна и 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се остави без уважение искането на разноски за водените пред ВАС съдебни производства, тъй като същите не са своевременно предявени, както и по отношение на 30 (тридесет) лева за такса за обнародване в Държавен вестник, тъй като по делото не е реализирано обявяване на оспорването в Държавен вестник.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административен съд-Варна, XIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед № СОЗ–10/14.11.2022 г., издадена от Директора на Б. Д. "Черноморски район", В ЧАСТТА на адресата – Община Варна, по т. 4.3., с която на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, е разпоредено определяне на санитарно-охранителна зона, при изпълнение на условието, че Община Варна прекатегоризира горските площи попадащи в пояси II и III в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени по – горе в решението в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на това решение.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Община Варна сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.