Решение по дело №236/2016 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 127
Дата: 3 октомври 2016 г. (в сила от 18 октомври 2016 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20164150100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

 

гр. Свищов, 03.10.2016г.

 

СВИЩОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на 20.09.2015 година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. БЪЧВАРОВА

 

при участието на секретаря В.Л., като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 236 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл.143, ал.2 от СК от И.Д.И. в качеството му на настойник на малолетното дете С.Д.И. против Е.Б. Ц. (Т.) за увеличаване размера на заплащаната от ответницата издръжка от 80 лева на 160 лева. Ищецът твърди, че детето С.Д.И. е родено на ***г. от извънбрачното съжителство на Д. И.Д. ЕГН **********  и ответницата Е.Б. Ц. ЕГН **********. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 280/2011 г. на СвРС ответницата била лишена от родителски права върху малолетното дете С.И.. Със същото решение ответницата била осъдена да заплаща на бащата ежемесечна издръжка за малолетното дете в размер на 80лв., считано от 24.03.2011г. , до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, от датата на изпадане на забава на длъжника, за която и да е месечна издръжка до  датата на изплащането й. Твърди, че на 11.12.2012г. бащата на детето е починал. На основание чл.153, ал.1 от СК над детето С.И. било назначено настойничество, като за настойник бил определен И.Д.И., а за заместник настойник – С.С. И. – негова съпруга, и двамата прародители на детето по бащина линия. Твърди, че с влязло в сила решение №51/29.03.2013г. постановено по гр.д.№196/2013г. на СвРС детето било настанено в семейството на настойника. Твърди, че са налице трайни и съществени промени на обстоятелствата, при което е постановено съдебното решение за определяне на издръжката, дължима от ответницата. От тогава бил изминал значителен период от време, като нуждите от издръжка за малолетното дете са се увеличили. Заявява, че възможностите на ответницата също нараснали, предвид обстоятелството, че същата живее и работи в чужбина. Заявява, че новите обстоятелства имали траен характер. Претендира предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.

***********

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Искът е процесуално допустим. Ищецът е прародител по бащина линия на малолетното дете С.И. и негов законен представител по силата на Заповед №1883-РД-01-03/19.12.2012г. на Кмета на община Свищов, съгласно която е определен за негов настойник след настъпилата смърт упражняващия родителските права над детето баща Д. И.Д..

По същество искът е  основателен.

Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл. 142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата за страната. По аргумент от разпоредбата на чл. 134, т.1 СК дори и да е лишен от родителски права родителят дължи издръжка на своето дете. От друга страна, съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както при първоначално определяне на издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска промяна на нейния поради промяна на обстоятелствата, въз основа на които е била определена преди това .

В производството по чл. 150 СК  значение има дали след влизане в сила на съдебното решение, с което същата е определена, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата -нуждите на детето и възможностите на родителя, като възможно да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката. Освен това, за да възникне правото да бъде увеличен размерът на дължимата издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, е достатъчно да настъпи само едно обстоятелство, което да е съществено и трайно, и да обосновава обективното увеличаване на нуждите на детето.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за промяна размера на присъдената издръжка в искания размер.

От постановяване на решение №125 от 12.08.2011г., постановено по гр.д. №280/2011г. на СвРС до инициране настоящото производство са изминали повече от четири години и половина, през които са се променили, както възрастта, така и нуждите на детето. По-голямата му възраст предпоставя по-висок размер на средствата за неговата издръжка. Към момента детето е ученик в **** клас, което обуславя необходимост от закупуване не само на храна, дрехи и облекло, но и на учебници, учебни помагала и пособия. Същевременно доходите на прародителите, които отглеждат детето се формират единствено от отпуснати пенсии. Отделно от това през изтеклия период от време се е увеличил размерът на МРЗ.  От събраните доказателства не се установява детето да има специфични потребности с оглед здравословното му състояние, поради което разходи във връзка с такива потребности не са налице и не следва да се прибавят към месечната издръжка. Установи се в съдебно заседание, че детето се интересува от музика, поради което при определяне на нужната му издръжка следва да бъдат включени и допълнителни разходи за заплащане на уроци по китара, които допринасят за емоционалното и културно развитие на детето. Предвид на това съдът прие, че определената издръжка за детето С.И. следва да бъде изменена.

По отношение на размера на издръжката съдът съобрази следното: Видно от представените доказателства настойникът получава месечен доход в размер на 330,06лв.  от отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност. От друга страна майката е в трудоспособна възраст и макар, че е лишена от родителски права е длъжна да  осигурява средства за издръжка на малолетното си дете. От свидетелските показания на С. И. се установява, че ответницата живее на неустановен адрес и работи във Федерална Република Г.. По делото липсват доказателства относно размера на получаваните от нея доходи, като не се представят доказателства за задължения за издръжка към други лица. Според задължителната съдебна практика на ВКС (Решение № 534 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2009г., III г. о., ГК), щом е установено, че ответницата упражнява професионално труд в страната по своето местопребивавеване за исковия период, следва да се приеме, че същата има и доход съобразно регламентираните условия за заплащане на труд в тази страна. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че Г. има по - висок праг на минимални доходи при трудова дейност. В настоящия случай съдът прие, че за задоволяване на месечните нужди на малолетното дете е необходима месечна издръжка в размер на 280 лева, в която ответницата да участва със сумата от 160 лева. Разликата следва да бъде поета от настойника, на когото са заедно със съпругата му са възложени грижите за отглеждане и възпитание на малолетното дете.

Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба -  28.04.2016г. до навършване на пълнолетие на малолетното дете или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 230,40 лева, определена съобразно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК -4% върху тригодишните платежи,  по сметка на СвРС, както и 300лв. за назначения ѝ особен представител и 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати разноските направени от ищеца възлизащи на 150 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне прително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

Водим от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  размера на определената издръжка с влязло в законна сила съдебно решение № 125/12.08.2011г. по гр.д. № 280/2011г. по описа на СвРС като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА Е.Б.Т. с ЕГН **********,*** да заплаща на И.Д.И. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв.П.Д., качеството му на настойник на малолетното дете С.Д.И., родена на ***г.  ежемесечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, като увеличава досегашния размер на издръжката с 80 /осемдесет/лева, считано от 28.04.2016г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, от датата на изпадане на забава на длъжника, за която и да е месечна издръжка до датата на изплащането й.

ОСЪЖДА Е.Б.Т. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Свищов държавна такса в размер на 230,40 лева /двеста и тридесет лева и 40ст./ , както и 300/триста/лв. за назначения ѝ особен представител  и 5/пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е.Б.Т. с ЕГН **********,*** да заплати  на И.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***  направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242,ал.1 от ГПК в частта относно определения увеличен  размер на издръжката.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от 03.10.2016г., съгласно чл. 315,ал.2 от ГПК , пред Великотърновския Окръжен съд, чрез Районен съд Свищов.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: