№ 73
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500393 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД,
надлежно уведомен чрез пълномощника си адвокат ИВ. П. Д.
Ответник Щ. Г. ЖГ. не се явява. За него адвокат П., упълномощена по
делото.
На второ повикване в 10:17 часа не се явява представител на
жалбоподателя, редовно призован.
Адв. П.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.294 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско
1
отделение, № 69 от 20.05.2021г. постановено по гр.д.№1742/2020г. по описа
на същия съд, е отменено въззивно решение №481 от 11.12.2009г.
постановено по в.гр.д.№771/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в
обжалваната му част по иска с правно основание чл.242 ,във връзка с чл.270
ал.3 във връзка с чл.128 от КТ и е върнато делото на Окръжен съд Пазарджик
за ново разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С касираното въззивно решение в посочената му част, Пазарджишкият
окръжен съд е потвърдил по подадена въззивна жалба, с вх.№5165 от
02.09.2019г. от „Фарма Химвет“ ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пещера, ул.“Васил Левски“ №3 представлявано от ***,
решение №634 от 31.07.2019г. постановено по гр.д.№1486/2018г. по описа на
Пещерски районен съд, с което ответника „Фарма Химвет“ ООД е осъден да
заплати на ищеца Щ. Г. ЖГ. от гр.Пловдив, ЕГН-********** дължимо, но
неплатено трудово възнаграждение на основание чл.242 във връзка с чл.128
от Кодекса на труда за периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г. в размер на
17969.59лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска -09.11.2018г. до окончателното изплащане.В останалата
част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Подадената въззивна жалба от дружеството-жалбоподател се поддържа
по отношение на претенцията на ищеца за незаплатено трудово
възнаграждение, като се излага довод за неправилно разпределение на
доказателствената тежест от първоинстанционния съд, който първоначално
указал на ищеца да установи възникналото трудово правоотношение и
дължимото и незаплатено трудово възнаграждение, като в решението си
приел, че в тежест на работодателя е да докаже, че е платил на ищеца
трудовото възнаграждение, което в същност той не доказал по делото, без да е
изготвен от съда нов доклад, да го съобщи на страните и да им даде
възможност да заявят становище по същия и да ангажират доказателства.
Счита, че променяйки доказателствената тежест за това кой трябва да
установи дължимостта на трудовото възнаграждение е допуснал съществено
процесуално нарушение и е накърнил правото на защита на дружеството.
Излагат се доводи за възникването на трудовото правоотношение / ТПО/ със
сключването на трудов договор и уговорките в него, а именно уговорено
2
основно месечно трудово възнаграждение от 470лв, като съгласно чл.66 т.7 от
КТ нямало уговорени освен основното трудово възнаграждение,
допълнителни възнаграждения, уговорен е и начина на плащане и
периодичността. Акцентира се на признанието на ищеца, че е получавал суми
през целия период на полагане на труд, потвърден и от показанията на
разпитаните свидетели и че неправилно съдът не е обсъдил в съвкупност
признанията на ищеца със събраните гласни доказателства под формата на
свидетелски показания. Коментират се характера на допълнителните
възнаграждения и ежемесечния бонус за продажби, като последният само ако
има характеристиката на допълнително възнаграждение, регламентирано от
работодателя и дължимо според прилаганите системи за заплащане на труда
се взема в предвид при обезщетенията по чл.228 от КТ. Поддържа, че
основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определени
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното
работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за
количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа и
определяна от трудовия договор.Посочва се, че допълнителните трудови
възнаграждения са различни плащания и част от тях са с постоянен характер-
чл.11 от НСОРЗ /Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/-за по-висока професионална квалификация и по чл.12 от същата
Наредба-за придобит трудов стаж и професионален опит, които са
задължителни за изплащане при придобито право да се получават. Твърди се
още, че премиалното възнаграждение /бонус/ за постигнати резултати е
включено в заплатата над основното трудово възнаграждение, но че се
урежда като възможност от работодателя и се изплаща изцяло по негова
преценка. В тази връзка се акцентира, че между страните по ТПО не е
уговаряно различен начин на плащане на трудовото възнаграждение освен
уговорената основна работна заплата съгласно трудовия договор, като
свидетелите установявали начина на изплащане на трудовите
възнаграждения-ежемесечно, в края на месеца при установено редовно
водено счетоводство, изплащани всички осигурителни вноски и данъци и
коректно подавана информация в ТД на НАП. Коментирана е съдебно-
почерковата експертиза в посока, че изводите не могат да установят
отрицателния факт във връзка с липса на изплащане на трудово
възнаграждение и че следва да се преценява и с оглед останалите
3
доказателства и че дори да се приеме, че Щ.Ж. не се е подписвал на
ведомостите това не означава, че не е получавал ТВ. В тази връзка се
коментира, и необсъждането от съда на признанието на ищеца, че през целия
период на действие на ТПО е получавал ежемесечно парични суми,
включително и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Навежда
извода, че след като няма установени други основания за тези ежемесечни
плащания, то е следвало да се приеме ,че същите са именно заплащане на
уговореното възнаграждение по ТПО предвид и на твърдението на ищеца, че
той 3г. не е получавал трудово възнаграждение без да предприел действия да
го претендира.
В срока за отговор ответникът по жалбата акцентира на оспорването на
подписите на ищеца положени под разчетно-платежните ведомости за
заплати, категоричността на заключението по съдебно-графологичната
експертиза, обещанието на работодателя за му заплати ТВ, както изводите на
съда, че писмената форма на документа удостоверяващ плащането на ТВ на
работника е форма на доказване. Счита, че дължимите суми по ТПО могат да
се основават само на договорено между страните или по силата на
императивна правна норма, а всички други суми не представляват задължения
по правоотношението и че работодателят в случая не е представил
доказателства подкрепящи твърденията му, че през целия период е заплащал
ежемесечно полагащото му се ТВ. Моли да се потвърди решението в
посочената обжалвана част.
Страните не ангажират доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Адв. П. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания. Що се отнася до указанията, дадени от Върховния
съд считам, че за доказване на същите трябва да проведа личен разговор с
клиента си, за което се извинявам за днешното съдебно заседание. Просто
нямам никаква връзка с него от два месеца насам. Моля да ми дадете
възможност да представя от негово име съвсем подробно описани
сумите,които си спомня, че е получавал. Не мога да го намеря. Просто
телефонът му е изключен. Бих искала да помоля да бъде призован лично на
4
адреса. Не мога да дам координати на клиента, защото той живее и в Пещера,
и в Пловдив. Нямам никаква връзка с него. Моля да ми дадете срок да
представя с писмена молба с точния адрес на клиента ми. Новият ми съдебен
адрес е гр. Пловдив, площад Съединение № 3, ет. 4 офис 405.
След съвещание съдът намира и в изпълнение на указанията на ВКС се
налага за изясняване предмета на спора чрез личното призоваване и личното
явява на ищеца Ж. от гр. Пловдив, както и явяване на управителя на
ответната фирма „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД - Христина Петрова Бойкинова
за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, посочени в решението
на ВКС, които при условията на чл. 176, ал. 1 от ГПК, следва да се явят и да
отговорят на следните въпроси:
ВЪПРОСИ по чл.176 от ГПК към ищеца Щ.Ж.: Какъв е размера на
изплатените му от работодателя суми през периода на действие на трудовия
договор; за какви плащания в исковата молба се съдържа признание от
негова страна; колко често му е плащано и в какъв размер; на какво основание
са получавани и как са получавани тези суми / по банков път или на ръка/; как
и между кого са уговорени тези плащания; има ли съставен писмен документ
за тези уговорки; оформяни ли са документи за плащанията и какви; в какви
случаи се дължат тези плащания-задължително и заедно с уговореното
трудово възнаграждение или поотделно-само трудово възнаграждение или
само тези плащания, или тези плащания покриват дължимото и неплатено
трудово възнаграждение; как са договорени тези суми, с кого са договорени,
кога са договорени и защо са договорени; присъствали ли са свидетели на
договарянето; кой друг работник или негов колега е получавал такива суми и
защо; знае ли някой друг работник по същото това време да получавал
едновременно трудово възнаграждение плюс тези плащания, описани в
исковата му молба; дали всички работници в предприятието са получавали
освен трудово възнаграждение и процент от печалбата или друг бонус; какъв
е бил този процент, кой го е определил, имало ли е спорове ако неправилно е
бил определен размера на получаваната сума; постоянен ли е бил размера или
променлив и как се е определял; заплащал ли е данък общ доход и други
данъци върху тези суми и какъв и как е заплащан.
Въпроси по чл.176 от ГПК към управителя на дружеството ***:
Изплащано ли е през периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г в дружеството
5
под една или друга форма на работниците и служителите процент от
продажбите на стоките, наред и заедно с уговореното по трудов договор
трудово възнаграждение; раздавани ли са през този период под някаква форма
допълнителни бонуси извън уговореното трудово възнаграждение, на
работниците за извършваната работа и постигнати успехи; кога, защо, как се
определят по размер и как се определя приноса на всеки един работник; как
се изплащат, как документално се оформят и счетоводно отразяват; има ли
практика в предприятието да се изплащат такива бонуси вместо работната
заплата или заедно с работната заплата и какви са основанията за това; как са
уговорени и уредени тези плащания с ищеца Ж.; как са оформени
документално тези плащания; разговарял ли е работодателя с ищеца Ж. за
затруднения във фирмата поради които не може да му бъде осигурено
заплащането на уговореното месечно трудово възнаграждение и какво
предложение му е направено в тази връзка било като компенсация или като
нещо друго, което да замества това възнаграждение или да го допълва.
Във връзка с представяне на данни за адрес и телефонен номер на
ищеца във връзка с задължението му да се яви лично да следващото съдебно
заседание, ще следва да се даде срок на адв. П. да представи данни в тази
връзка , с които разполага, затова
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК задължава ищеца Ж. и управителя
на ответното дружество „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД - Христина Петрова
Бойкинова да се явяват лично в следващото съдебно заседание и да отговорят
на въпросите, посочени в мотивите на настоящето определение, като при
неявяване ще бъде приложена разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК, като се
приемат за доказани обстоятелствата за изясняване на които страната не се е
явила или е отказала да отговори, или е дала уклончиви и неясни отговори.
Определя 3- дневен срок на адв. П. с писмена молба до съда да посочи
актуален адрес на ответника по въззивната жалба Ж., евентуално телефонен
номер за връзка, евентуално, ако има данни за местоработата му.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
Отлага и насрочва делото за 15.09.2021 г. от 10:45 часа, за която дата
страните да се считат редовно призовани от днес, като се призоват за
съдебното заседание с посочване на въпросите, на които следва да отговорят
по реда на чл. 176 от ГПК и за последствията от неявяването им и недаване на
отговори.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:27
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7