Определение по дело №1616/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 54 ал. 6 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Й.А. ***, срещу Заповед № 18-7326-27.06.2023 г. и Скица-проект № 15-420876-19.04.2023 г. на Началника на СГКК Варна, с които е одобрено изменение на КККР на гр. Варна за имот с идентификатор *********, представляващ самостоятелен обект – жилищна сграда.

Жалбоподателката оспорва заповедта като необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че в поземлен имот с идентификатор ****, в който е съсобственик на дворното място, не са настъпили никакви промени, както в собствеността на сградите в имота, така и в разположението им, които да налагат изменението. Оспорва записването на Т.Й.П. като собственик на сграда с площ от 50 кв.м., образувана от две сгради – съответно с площ от 17 кв.м. и 33 кв.м., които са неправилно обединени, тъй като основанието преди и след промяна е все един и същ нотариален акт.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се представлява. С писмена молба пълномощникът на жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата, няма възражения по приемане на доказателствата и няма доказателствени искания. По съществото на спора поддържа твърденията за незаконосъобразност на заповедта и искането да бъде отменена.

Ответната страна в представено писмено становище към писмо с. д. № 10941/20.07.2023г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че изменението в границите на сгради с идентификатори ********* и ********* е резултат на извършени геодезически измервания и анализ на графичното изображение, в съответствие с документите за собственост. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че надхвръля минималното, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: със заявление вх. № 01-206711-10.04.2023г. от Т.Й.П. е заявено извършване на услуги издаване на скици и нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, а проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *********е внесен с вх. № 01-160701-20.03.2023г. Съгласно проекта, в поземления имот съществуват две жилищни сгради – едната двуетажна, отразена в КК като сграда с идентификатор ****.1, която не е предмет на изменението и една едноетажна, която неправилно е отразена като две отделни сгради с идентификатори ********* с площ 17 кв. м. и ********* с площ от 33 кв. м. По геодезическото заснемане площта на сградата е 50 кв. м., а в нотариалния акт не е посочена площ на сградата. Собственик, съгласно документа за собственост е Т.Й.П.. За сградата е представено удостоверение за търпимост № 14/08.03.2023г.

За започване на административното производство е уведомена жалбоподателката К., като в уведомлението е посочено, че се отстранява грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри с цел правилно отразяване на едноетажната жилищна сграда. След получаване на уведомлението К. е депозирала възражение срещу проекта, в което е посочила, че възразява срещу него, тъй като била съсобственик и носител на права в имота и сградите и не била записана в проекта като такава. Възражението не е било уважено и е издадена оспорената заповед, съобщението за което е получено от С.К. лично на 03.07.2023г., след което същата е подала жалба, по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на СГКК-Варна, в рамките на предоставените му с чл. 54 ал. 4 от ЗКИР правомощия, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Жалбата е подадена от съсобственик в ПИ, за който е издадена Заповед № 18-7326-27.06.2023 г. на Началника на СГКК-Варна, който е заинтересовано лице по смисъла на § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, считано от датата на получаване на акта – 03.07.2023г., но е недопустима.

Съгласно чл. 54 ал. 4 изр. посл. от ЗКИР Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. За разлика от всички разпоредби в ЗКИР, отнасящи се до правата на заинтересованите лица, посочената норма изрично указва на кои от заинтересованите лица следва да се съобщи заповедта за изменение на КК – само на тези, чиито права са засегнати от изменението. Съдът намира, че посочената норма е специална и е изключение от общия принцип, че за да е налице правен интерес е достатъчно да си заинтересовано лице. В посочената хипотеза, правен интерес от оспорване имат само тези, чиито права са засегнати от акта. Оспорващата не е сред тях.

Въпреки дадените указания за установяване, че сградите са били правилно нанесени и собствеността им е коректно отразена, за да е налице незаконосъобразност на заповедта, с оглед направеното оспорване, че не са налице промени, от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства. От представения с жалбата нотариален акт № **********. на СВ, безспорно се установява, че С.С.К. е придобила чрез замяна 50 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 165 кв.м., а по КК – 177 кв.м., като не е придобила нито една от сградите, построени в имота или части от тях. Независимо, че административният орган е уведомил К. за производството по изменението, същата няма правен интерес от оспорването на издадената заповед. Предмет на изменението е отстраняване на грешка в кадастралната карта – правилно отразяване на сградата като една и нейната конфигурация, без да се променя площта на същата преди и след изменението. Както бе посочено, С.К. е заинтересовано лице по смисъла на § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР, но с извършеното изменение не се засяга по никакъв начин правото й на собственост, тъй като то се простира само и единствено върху 50 кв.м. идеални части от дворното място. Предмет на изменението е отразяване на съществуващата на място едноетажна жилищна сграда, неправилно нанесена в КК като две отделни сгради. Площта на сградата с идентификатор ********* след изменението от 50 кв.м. съответства на площите на двете сгради по КК преди изменението, видно от представените скици. С изменението не се променя застроената площ на същите, напр. да се увеличава, с което да се нарушават правата на жалбоподателката върху земята и доколкото не само че няма такива твърдения в жалбата, а изрично в нея се сочи, че заповедта е издадена „без да е имало каквато и да е промяна от 30.04.2003г., както в собствеността на недвижимия имот ****, така и на разположението на съществуващите сгради в имота“, съдът намира, че не е налице предпоставката на нормата на чл. 54 ал. 4 изр. посл. от ЗКИР – засягане на правата й от изменението, респ за същата не е налице правен интерес от оспорване на заповедта.

Доколкото скицата – проект № 15-420876-19.04.2023г. не представлява акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, тъй като същата се изготвя за нуждите на производството по изменение на кадастралната карта, съгласно чл. 54 ал. 4 изр. второ от ЗКИР, при евентуално успешно оспорване на заповедта за изменение, заедно със заповедта отпада и скицата-проект. Недопустимостта на жалбата срещу акта за одобряване изменението на кадастралната карта включва и скицата-проект.

Съдът констатира, че по делото не е конституирана като заинтересована страна Т.Й.П., по чиято инициатива е издаден оспорения акт, но предвид недопустимостта на жалбата, намира, че не се нарушават правата й и не следва да се извършва уведомяване и призоваване на същата и след това да се постанови определението за прекратяване.

Доколкото недопустимостта на жалбата е констатирана от съда преди произнасянето му по същество, жалбата следва да се остави без разглеждане и производството следва да се прекрати.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но такива не са поискани, поради което съдът не присъжда разноски.

На основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.К., ЕГН ********** срещу Заповед № 18-7326-27.06.2023 г. на Началника на СГКК Варна и скица-проект № 15-420876-19.04.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1616/2023г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: