№ 385
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503496 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 2875 от 03.05.2020г., постановено по гр.дело № Е 16027/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, II брачен състав е отказано да се признае и да се
допусне на територията на РБ изпълнението на чуждестранно решение,
постановено на 21.10.2011г. от Суворовски районен съд в гр.Херсон, както и на
Решение от 02.12.2011г., постановено от същия съд за поправка на направени в
решението от 21.10.2011г. правописни и аритметични грешки, постановени по
дело № 2-3532/2011г. срещу ответника В. К. К. за изплащане на издръжка от
ответника на детето А. В. К., родена на ***г. и на основание чл. 77 ГПК
молителката В. В. Р. е осъдена да плати по сметка на СГС сумата 50 лева за
държавна такса.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от В. В. Р. с оплаквания за
неправилност. Според жалбоподателката решението е постановено в
противоречие с Конвенцията за международна правна помощ. Сочи, че
ответникът К. е уведомен за решенията на Херсонския съд, включително и че те са
му изпращани на адреса му в България. Твърди, че длъжникът е получил и
решението на Московския съд и е запознат с него, но същото не може да бъде
изпълнено в Москва, тъй като длъжникът не е живял там, а след предприето
издирване е открит на територията на РБългария.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. К. К. е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемият ответник сочи, че никога не е
получавал неприсъствените решения на Суворовския районен съд в гр. Херсон,
1
Украйна, нито разясненията относно възможността за преразглеждането им или
обжалването им. Смята, че постановеното решение на СГС е правилно, тъй като
има признато и допуснато за изпълнение решение на трета държава, а именно –
определението от 22.03.2013г. на Московския градски съд, с което е уваженото
искането на В.Р. за признаване и изпълнение на двете решения на съда в гр.
Херсон-Украйна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от В. В. Р. с искане да се признае
чуждестранно решение от 21.10.2011г., постановено по дело № 2-3532/2011г. на
Суворовския районен съд в гр. Херсон, както и решение от 02.12.2011г.,
постановено по същото дело, за поправка на правописни и аритметични грешки,
направени в решението на 21.10.2011г., с които ответникът В. К. К. е осъден да
заплаща издръжка на детето А. В. К., родена на ***г. и да се допусне
изпълнението им на територията на РБългария.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. К. не взема становище по молбата.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на молителката и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представено е решение от 21.10.2011г., постановено по дело № 2-
3532/2011г. на Суворовския районен съд-гр.Херсон, Украйна, поправено с
решение от 02.12.2011г., с което по искане на В. В. Р., действаща в интерес на
малолетната си дъщеря А. В. К., е осъден В. К. К. да плаща месечна издръжка на
малолетната си дъщеря А. В. К., родена на ***г. в размер ¼ част от всички видове
приходи, но не по-малко от 30% от жизнения минимум за деца на съответната
възраст, считано от 27.07.2011г. до навършване на пълнолетие на детето.
Посочено е, че решението подлежи на обжалване в Херсонския апелативен съд в
рамките на 10 дни, както и че следва да се разясни на ответника, че
неприсъственото решение може да бъде преразгледано от съда, по писмено
заявление на ответника, подадено в 10 дневен срок от деня на получаване на копие
от решението.
Представено е заявление от В. К. по дело № 2-3532/11г. до Суворовския съд,
според което К. не бил запознат с исковата молба за изплащане на издръжка и с
което е заявил, че не може да се яви в съдебното заседание по делото, тъй като се
намира извън територията на Украйна. В заявлението се съдържа искане да му
бъде изпратен препис от исковата молба и от решението по делото на адреса му в
гр. Москва-Руска федерация, както и на електронната му поща, на посочен от него
електронен адрес. Това заявление съдържа печат на консула на Посолството на
2
Русия в РБългария от 24.10.2011г., с който е удостоверен верността на подписа на
К. върху заявлението.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
справки от председателя на Херсонския съд, че В. К. е бил уведомен за времето и
мястото на разглеждане на делото, както и че му е било връчено копие от исковата
молба; че решението от 21.10.2011г. е влязло в сила на 02.11.2011г., че същото
подлежи на изпълнение, но не е било изпълнено на територията на Украйна.
От представената по делото справка на Суворовския районен съд-гр. Херсон,
се установява, че на 25.10.2011г. копие от исковата молба и от неприсъственото
решение на съда по дело № 2-3532/11г. са изпратени на К. на адреса му в
гр.Москва, Руска федерация.
Представено е и определение от 22.02.2013г., постановено по гр.дело № 3м-
63/2013г. на Московския градски съд, с което по искане на В.Р. е признато и е
допуснато изпълнението на територията на Руската Федерация на решението от
21.10.2011г., поправено с решение от 02.12.2011г. на Суворовския районен съд, гр.
Херсон, постановени по дело № 2-3532/2011г., като според записаното в съдебния
акт, същият подлежи на обжалване в 15 дневен срок пред апелативната инстанция.
Установява се от мотивите на определението, че К. е бил уведомен за мястото и
времето на провеждане на заседанието, но че не се е явил.
Приложено е писмо от Министерство на правосъдието на Украйна, с което
същото изпраща надлежно на Суворовския районен съд-гр.Херсон решението на
Московския градски съд от 22.02.2013г. за признаване и принудително
изпълнение на решението на Суворовския съд за изплащане на издръжка от В.К..
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
В случая, относно процедурата по признаване и допускане на изпълнение на
процесното решение от 21.10.2011г. на Суворовския районен съд-гр.Херсон, е
приложима нормативната уредба на чл. 119 от КМЧП и договора за правна помощ
по граждански дела между РБългария и Украйна, подписан в Киев на 21.
05.2004г., обн. в ДВ, бр.104/2005г.
Съгласно чл. 19 от договора за правна помощ всяка от договарящите страни
при условия, установени с договора признава и изпълнява на своята територия
влезли в сила решения, постановени от съответните органи на правосъдието на
другата договаряща страна по граждански дела, с имуществен или неимуществен
характер, включително съдебни спогодби и решения на съда, в частта за
съдебните разходи по тези дела.
Според чл. 20, ал. 2 от договор към молбата за признаване и изпълнение се
прилагат заверено по съответен начин копие на решението с удостоверение от
съда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, потвърждение, че ответник,
който не е участвал в процеса, е бил уведомен по съответния начин и
своевременно за разглеждането на делото съгласно законодателството на
договарящата страна, на чиято територия е постановено решението,
удостоверение, че страната, срещу която е било постановено решение, е била
3
уведомена за постановяване на решението и за реда за обжалването му в
съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия
това решение е било постановено, документ, потвърждаващ частичното
изпълнение на решението към момента на изпращането на молбата, заверен
превод на молбата за признаване и допускане на изпълнението на решението и на
документите, посочени в тази алинея, на езика на замолената договаряща страна.
В чл. 21 са изброени предпоставките за отказ да се признае и допусне
изпълнението на решението, а именно: 1.съгласно законодателството на
договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и
изпълнено, делото се отнася към изключителната компетентност на органите на
правосъдието на тази договаряща страна; 2.ответникът в делото е бил лишен от
възможността да защитава своите права, а в случаи на недееспособност или
ограничена дееспособност-от надлежно представителство; 3. на територията на
замолената договаряща страна по дело между същите страни, със същия предмет
и на същото основание вече е било постановено решение, което е влязло в законна
сила, или има признато и допуснато за изпълнение решение на орган на
правосъдието на трета държава, или ако от орган на тази договаряща страна по-
рано е било образувано производство по даденото дело; 4. изтекъл е предвиденият
в законодателството на замолената договаряща страна срок за предявяване на
решението за изпълнение.
По аргумент на чл. 3, ал. 1 от КМЧП установеното в договора за правна
помощ има приоритет пред разпоредбите на КМЧП.
В случая САС намира, че са изпълнени изискванията на чл. 20 от Договора
за правна помощ между РБългария и Украйна – към молбата на В.Р. са приложени
заверени от Суворовския съд-гр. Херсон преписи от решенията, чието признаване
и изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на РБългария и
удостоверение, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение; документ
от който е видно, че ответникът е бил уведомен по съответния начин и
своевременно за разглеждане на делото, съгласно законодателството на
договарящата страна, на чиято територия е постановено решението;
удостоверение, че страната срещу която е постановено решението е била
уведомена за постановяването му и за реда за обжалването му в съответствие със
законодателството на договарящата страна, на чиято територия това решение е
постановено, доколкото в първоинстанционното производство ответникът К. не
оспорва това обстоятелство. В случая с обсъдените справки от Суворовския
районен съд се удостоверява категорично връчването на ответника К. на препис от
исковата молба и на постановеното съдебно решение на Суворовския съд. Същите
не са оспорени в първоинстанционното производство, поради което САС намира,
че се установява уведомяването на ответника К.. Предвид това доводите му,
заявени в отговора на въззивната жалба, че не бил уведомяван за производството
пред Суворовския съд, нито че е получил препис от решението са несъстоятелни,
тъй като са приложени доказателства за противното.
По отношение на правоизключващите предпоставки, обосноваващи отказ да
се признае и допусне изпълнението на решението на Суворовския районен съд,
САС намира следното:
4
По делото не се установява ответникът К. да е бил лишен от възможността да
защити правата си по дело № 2-3532/11г. на Суворовския съд-гр. Херсон. САС
прави този извод, доколкото, както се посочи вече, същият е бил надлежно
уведомен за производството, както и надлежно са му били връчени преписи от
исковата молба и постановеното решение. Не се установи, нито се твърди, че на
територията на замолената държава -РБългария, между същите страни, със същият
предмет и на същото основание вече е постановено решение, което е влязло в
сила.
Установи се, обаче видно от обсъденото и приложено към молбата на В.Р.
определение от 22.02.2013г. определение на Московския градски съд по гр.дело №
3м-63/2013г., че решението от 21.10.2011г., поправено с решение от 02.12.2011г.
на Суворовския съд-гр. Херсон, с което К. е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря месечна издръжка, е признато и допуснато за изпълнение на територията
на Руската Федерация. Предвид това, САС намира, че е налице правоизключваща
предпоставка, обосноваваща отказ да се признае и допусне изпълнение на
решението на Суворовския съд, съгласно чл. 21, т.3, предл.2 от Договора за
правна помощ между РБългария и Украйна. Наличието на решение за признаване
и допускане за изпълнение от орган на правосъдие на трета държава на решението
на Суворовския съд е основание да се откаже признаване и допускане на
изпълнение на решението от българския съд.
Предвид изложеното молбата на В.Р. за признаване и допускане за
изпълнение на решението на Суворовския съд, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а атакуваното решение на СГС следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2875 от 03.05.2020г., постановено по гр.дело № Е
16027/2018г. на Софийския градски съд, ГО, II брачен състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5