О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик,
19.05.2021г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№4737
описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба
вх.№263929/28.04.2021г от ответника В.Н.К. с ЕГН ********** , чрез пълномощника
и адв.А. С. , с която се иска връщане на
внесената ДТ по въззивна жалба вх.№265004/16.12.2020г. в размер на
217.50лв. по сметка на Окръжен съд Пазарджик с довод, че е недължима, тъй като с разпореждане от
17.02.2021г въззивната жалба е била
върната като просрочена.
Съдът
след като се запозна с молбата и данните по делото намира следното:
По настоящото дело е
постановено решение №260249/27.11.2020г, срещу което В.К. е подала въззивна
жалба вх.№265004/16.12.2020г.С преводно нареждане към бюджета №FT21008952306407/01.01.2021г. по сметка на Окръжен съд
Пазарджик е внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 217.50лв.
С влязло в сила
разпореждане от 17.02.2021г възивната жалба е върната като просрочена.
Съдът намира искането
за връщане на платената държавна такса в размер на
217.50лв. за неоснователно съгласно
чл.4б от Закона за държавните такси.
Съгласно чл.3 от ЗДТ
таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действие и/ или
при издаване на документа ,за който се заплаща такса. Това правило е
възпроизведено в разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК . По въпроса кога
държавната такса е недължимо внесена и подлежи на връщане е налице богата
съдебна практика .В редица определения, постановени по реда на чл.274,ал.3 от ГПК – определение №142/23.02.2010г по ч.т.д.№917/2009г на II т.о., определение №126/15.03.2013г по ч.гр.д.№1193/2013г
на второ г.о., определение №590/13.07.2010г по ч.т.д.№383/2010г на първо
т.о. Върховният касационен съд е приел,
че съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ се връщат недължимо платените
държавни такси, тоест таксите по
които исковото или охранително
производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че
ищецът е бил освободен от заплащането им, както и когато таксите са надвнесени
или когато се касае за погрешно внесена държавна такса. Само в тези хипотези
таксите следва да се приемат като недължимо платени, тоест платени без да е
налице основание за това по смисъла на чл.3 от ЗДТ. В настоящия случай не е налице
нито една от посочените хипотези.
С определение №65
от 30.01.2014г по ч.т.д.№174/2012г. на ВКС II т.о. е прието ,че не се дължи връщане на държавна такса
, когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната жалба. В
посочената съдебна практика е прието ,че внасянето на съответната държавна
такса е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на валидно исково
производство, независимо от неговия изход.
Предвид изложеното молбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№63929/28.04.2021г от ответника В.Н.К.
с ЕГН **********,***, с която се иска връщане на внесената по сметка на Окръжен-съд Пазарджик държавна
такса в размер на 217.50 лв. за въззивно обжалване.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: