Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86, 05.12.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На осми ноември
през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 277 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.М.П., ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление
№ 19-0275-000503 от 05.08.2019г. на Началник РУ – гр.Исперих към ОД на
МВР-гр.Разград, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), извършено на 22.06.2019г. в гр.Исперих, обл.Разградска, са
му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят оспорва
Наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира цялостната му
отмяна. Твърди, че е издадено в нарушение на материалния закон, при непълнота
на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и нарушение на процедурата
по издаването му. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като към момента на
проверката автобусът, който е управлявал не бил приведен в двежинеие. Когато
полицаите дошли при него, той бил стъпил
на асфалта и товарел багажа на учениците, които щели да пътуват с автобуса за
екскурзия. Не бил спиран за проверка със стоп палка или по друг начин. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа същите
съображения, като е заявено и евентуално искане за изменение на Наказателното
постановление. В тази връзка защитата претендира, че е налице по-ниска
концентрация на алкохол в границите до 0.8 промила, обуславяща два пъти
по-малки по размер наказания, предвид, че тръгването на автобуса е било
предвидено за 08.30 часа, когато отчетената с Дрегера концентрация на алкохол
нямало да бъде същата, както и да се отчете факта, че жалбоподателят изкарва
прехраната си с тази дейност като шофьор на автобус и наложените наказания го
лишават от доходи за един дълъг период от време.
За въззиваемата страна – РУ на
МВР-гр.Исперих, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.
За заинтересованата Районна
прокуратура-гр.Исперих, редовно уведомена, не се явява представител.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното: На 22.06.2019г.,
сутринта преди 07.00 часа, 45 ученици от ОУ „Васил Априлов“-гр.Исперих,
трябвало да потеглят на екскурзия с автобус. В тази връзка в РУ на
МВР-гр.Исперих предварително било получено писмо, изпратено от Директорката на
училището с искане да бъде оказано съдействие за проверка на водача на
автобуса, който ще извозва децата.
На въпросната дата, сутринта, на
разположение в РУ на МВР-гр.Исперих бил свидетелят – мл.автоконтрольор М.Г.Н.,
който трябвало да извърши и проверката на водача на автбуса. Свидетелят тъкмо
отишъл рано сутринта в Полицейското управление и взел Дрегера, когато покрай
Управлението минал автобуса, марка „Бова ФХД 12 370 А, с рег.№ РР 6908 ВА,
собственост на „Волф Травел“ ООД, ЕИК *********, автобусът управляван от
жалбопождателя М.М.П.. Автобусът спрял пред входа на ОУ „Васил
Априлов“-гр.Исперих, което се намира на ул.“Васил Левски“, в непосредствена
близост до Полицейското управление, на
30 - 40 метра от него. Било около 06.45 часа, сутринта. По същото време пред
Училището имало вече събрани много родители, които чакали отпътуването на
децата. Полицаят Н. отишъл пеша до автобуса.
Водачът тъкмо бил слязъл и започнал да отваря отстрани капаците за
багажа на учениците. Докато родителите и децата нареждали багажа си,
жалбоподателят бил поканен от полицейския служител за проверка. Прегледал
документите на водача и автобуса, след което извършил и проверка за употреба на
алкохол от водача, като го изпробвал с техническо средство Дрегер
7510, с фабр.№ ARBA 0178.
Цифровата индикация на уреда отчела 0.82
промила алкохол в издишания въздух от водача. Същият обяснил, че е употребил алкохол вечерта преди да си легне. На
жалбоподател бил издаден Талон за медицинско изследване № 0023361. По повод горното,
свидетелят Н. се обадил на колегата си – свидетеля С.Я.М., на когото съобщил
резултата от проверката на шофьора и потърсил съдействие. Свидетелят С.Я.М., тогава
също на длъжност мл.автоконтрольор, се
отзовал на място, като заварил вече разгневените родители. За да не стане
по-голям проблем, жалбоподателят – водач на автобуса бил отведен в сградата на
Полицйското управление, където му е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН)
№ 528, бланков № 025090
от 22.06.2019г. за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Актът бил съставен от мл.автоконтрольол С.Я.М., оправомощен за това и
подписан от полицаите М.Г.Н. и С.П.П. като свидетели, присъствали при
установяване на нарушението и при съставянето на акта. Същият АУАН бил предявен
на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и собственоръчно го
подписал без възражения. Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното Наказателно постановление № 19-0275-000503 от
05.08.2019г. на Началник РУ – гр.Исперих към ОД на МВР-гр.Разград, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на жалбоподателя са му наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, за
това, че на 22.06.2019г., около 06.45 часа, в гр.Исперих, по ул.“Васил Левски“ до ОУ „Васил Априлов“
управлява МПС (описания горе автобус) след употреба на алкохол, констатирана с
описаното техническо средство и отчетена концентрация 0.82 промила алкохол в
издишания от водача въздух. НП е връчено лично на жалбоподателя на
16.08.2019г., удостоверено с подписа му.
Възприетата горе фактическа
обстановка във връзка с установяване на нарушението и съставянето на АУАН се потвърждава
от събраните по делото писмени доказателства – материалите по административнонаказателната
преписка, както и от непротиворечивите показания на разпитаните по делото
свидетели, съответно полицийския служител, извършил проверката М.Г.Н. и
актосъставителят С.Я.М.. Техните показания са последователни,
взаимнодопълващите се и кореспондират помежду си.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в определения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да направи този извод, съдът
приема, че както Наказателното постановление, така и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
за тяхната валидност форма и съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Констатираното от проверяващите органи административно нарушение
е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната нарушена законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа
на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Въпреки твърденията по жалбата за
допуснати нарушения в процедурата по
издаване на Наказателното постановление, то същите не са конкретизирани и съдът
не установява такива.
Фактическите обстоятелства по
обжалвания акт са безспорно установени пред съда. Самият жалбоподател, въпреки
оспорванията по жалбата, не доказва факти, различни от тези, които е възприел
административнонаказаващият орган. По този начин съдът счита, че не е оборена и
следва да се зачете презумптивната доказателствената сила на АУАН по смисъла на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Констатациите по
него се потвърждават и от показанията на разпитаните актосъставител и свидетеля
при извършване и установяване на нарушението. Съдът няма основание да не
кредитира същите, като те установяват по безспорен начин обстоятелствата на
нарушението – времето, мястото и начина на извършване, участниците в него и
наличието на виновно поведение у водача на автобуса. Жалбоподателят не е
възразил срещу така възприетите фактически обстоятелства. Подписал е АУАН без
възражения. Не доказва пред съда да е направил и писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, което изключва нобходимостта от проверка на спорни
обстоятелства при липса на заявени такива. При това положение за съда се налага
единствения извод, че описаното в АУАН и НП нарушение действително е извършено
от жалбоподателя.
Категорично се
установи, че същият е управлявал автобуса, като е минал с него покрай
Полицейското управление в гр.Исперих по ул.“Васил Левски“ и е спрял пред
училището на същата улица. Тогава му е извършена и проворката за употреба на
алкохол. Категорично се установи също, че описаното управление на автобуса е
било осъществено след употреба на алкохол в нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба го задължава, в качеството му
на водач на МПС, да не управлява пътно превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда, което в конкретния
случай не е спазено. Предприел е управлението на
автомобила след
като е употребил алкохол, при концентрация на алкохол в съставомерния размер
над 0.5 на хиляда, а именно 0.82 на хиляда,
установена по надлежния ред чрез техническо средство Дрегер 7510,
с фабр.№ ARBA 0178, което е от нормативнорегламентираните уреди, съгласно Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съдът няма основание да приеме различна концентрация на
алкохол от така отчетената. Доводите на защитата, че същата е щяла да бъде
различна към 08.30 часа, освен че са в хипотезата на предположенията, но са и
несъстоятелни. За съставомерността на деянието е от значение концентрацията на
алкохол към момента, когато реално водчът е управлявал автобуса, непосредствено
преди проверката, а не след това.
От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на обсъжданото
административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Действал е при
пряк умисъл – въпреки знанието за законовата забрана е предприел управление на
автобуса, след като е бил вече употребил
алкохол. С това си поведение ангажира административнонаказателната си отговорност
и следва да понесе предвидените в
разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
наказания. Санкиониран е
правилно, като е приложена съответната административнонаказателна разпоредба и
са му определени административни наказания “Глоба” в размер на 1 000.00
(хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет)
месеца. Тези наказания са с точно фиксиран в закона размер и не съществува
процесуална възможност за изменение на същите. Управлението на МПС след
употреба на алкохол се характеризира с повишена обществена опасност, като
потенциална и сериозна предпоставка за възникване на ПТП с тежки
общественоопасни последици, още повече, че става въпрос за извозване на голям
брой деца. Следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят е установен
пред съда като системен нарушител с извършени множество нарушения по ЗДвП и
налагани за тях множество административни наказания, видно от приложената Справка
за нарушител/водач. Имайки предвид и пряката му трудова дейност като шофьор на
автобус, то това обстоятелство не налага снизхождение при реализиране на
отговорността, както претендира защитата, а напротив обуславя дори по-висока
степен на обществена опасност на деянието. За жалбоподателя, като професионален
шефьор изискването за точно и стриктно съблюдаване на правилата за движение по
пътищата важи с обособена сила и предполага високо правосъзнание към спазване
на законите. Именно поради тази причина, съдът, счита, че наложените му
наказания ще изпълнят изискванията на закона за превенция - да се въздейства
предупредително и възпитателно върху дееца, да се поправи и превъзпита към
спазване на законите заради това, че е станал опасен участник в движението по
пътищата.
Като
законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено от съда.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0275-000503 от 05.08.2019г. на Началник РУ – гр.Исперих към
ОД на МВР-гр.Разград, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), извършено на 22.06.2019г. в гр.Исперих,
обл.Разградска и на основание на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на
жалбоподателя М.М.П., ЕГН-********** ***, са му наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: