Р Е Ш Е Н И Е
№ 262673
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13008 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *******, против Б.М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1132,33 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 23.03.2008 г. – 19.05.2020 г. за обект, находящ се в гр. ******** както и мораторна лихва в размер на 280,11 лв. за периода 30.06.2008 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7282/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV гр.с. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като с уточнителна молба от 26.04.2021г. се твърди, че за периода 23.03.2008г. – 19.05.2020г., в качеството си на потребител и собственик на водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. ******, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1132,33 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 1132,33 лева, в размер на 280,11 лева за периода 30.06.2008г. – 31.05.2020г. Твърди се, че ответникът е наемател на ОП „Жилфонд“ и като такава отговаряла за задълженията натрупани по партидата. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****** а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се определяло съгласно чл.26, ал.2 от общите условия, поради неизправно измервателно устройство. Същото измервателно устройство е индивидуално за съответния имот и предвид това подмяната му е задължение на потребителя. Твърди се, че потребителят е знаел за повредата, както и за начина на отчитане на услугата, но при направените отчети неколкократно е отказал да положи подпис. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 7282/2020 г. на ПдРС, XIV гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 25.06.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. С.К., е подал отговор на исковата молба, в който се твърди, че не е налице идентичност с претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Счита се, че предявените от дружеството – ищец претенции са неоснователни и недоказани. Липсвали доказателства затова ответникът да е ползвател, наемател или има собственост върху съответния имот. Нямало доказателства и затова, че имотът е собственост на Община П. /ОП Жилфонд/, както и доказателство за сключен наемен договор с ответника. Не били представени доказателства от ищеца, че е установена и документирана повредата в индивидуалния водомер. Не се установявало, че отчитането на водомера е извършено в съответствие с изискваният на ОУ. Нямало представен протокол за отказ от достъп до имота с подпис на свидетел. В отразените, в карнетите дати на посещение на инкасатора, липсвала посочена година, поради което не можело да се установи кога е извършено посещението и за кой период е начислено служебно количество вода. В тази връзка се счита, че служебното начисляване на количество вода е незаконосъобразно, а изразходваната вода – неправилно начислена. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7282/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV гр.с. в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******* г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет, предвид направеното уточнение от ищеца, между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока предявените искове се намират за допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. Качеството потребител в определени случаи може да се основава и на облигационно основание за ползване на имота. В тази връзка по делото е представена от ОП „Жилфонд“ наличната документация /л.104-140/, касаеща наемното правоотношения между общинското предприятие и ответника Б. К. за наем на прецесния водоснабден обект с адрес гр. ********. Видно от преписката ответникът е наемател на жилището още от 2003 г., като към дата 18.09.2020 г. той все още е обитавал имота, доколкото не е проведена процедура по изземването му. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което намира приложения по аналогия и в настоящия случай, ползвателят на имота на договорно основание (вкл. наем) дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, когато между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот за времето, през което той действа. Пак в същото решение е посочено, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие /в случая ВиК оператора/ може да се докаже с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Наличието на открита партида на ответника при ищеца е установено по делото, видно от представените карнетни лист, протокол за отказан достъп /л.10/ и покани за доброволно изпълнение /л.11/, поради което и ответникът се явява потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден обект, респ. задължен да заплаща редовно начислените суми за доставената питейно и отведена канална вода. Необходимостта от отриване на партида на името на ответника се извежда и от поетото от него задължение с наемния договор, сключен с ОП „Жилфонд“ гр. П. , което намира и нормативна опора в специалния чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС и общия чл. 232, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, доколкото ответникът има качеството на потребител, то съдът приема и че той има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.
По делото се установява от представените карнети, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за периода от м. януари 2016 г. до м. септември 2020 г., поради което се явява изправна страна по договора, касателно посочения период. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите на количество вода е регламентиран в Общите условия на дружеството и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). От изложеното в исковата молба и приложените по делото карнети /л.14 – 15/ се установява, че отчета на водомера в процесния обект е извършван по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ. Видно от преписката от ОП „Жилфонд“, в наличната документация не са открити данни за извършена смята на водомера. Не са налице данни по делото и за извършена периодична проверка по чл. 34а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвид и дългия период на наемното правоотношение - от 2003 г. насам, т.е. надвишаващ 10-те години за проверка. В тази насока и по аргумент от чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 39, ал. 6 от Наредбата и предвид това, че в процесиня обект живеят повече от двама души, видно от приложените от ОП „Жилфонд“ документи, съдът намира, че отчета на водата в имота е бил надлежно и законосъобразно воден.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното заключение за периода 23.03.2008 г. – 19.05.2020 г. не са извършвани плащания от стана на ответника в полза на ищцовото дружество. За същия период са начислени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 1132,33 лева и лихви за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 280,11 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на записаните количества в карнетите.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите да заплати на ищцовото дружество, стойността на доставената от последното питейна и отведена канална вода.
От направените от особения представител на ответника оспорвания и възражения за основателно се явява възражението, че част от претенцията за част от суми е погасене по давност. Доколкото в случая се касае за повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, то процесните вземания са явяват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Следователно същите се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок. В тази връзка по делото е представена от ищеца и не оспорена от ответната страна справка за задълженията на Б. К. за период от три години преди подаване на заявлението в съда. Видно от същата ответникът дължи сумата 655,26 лв. за консумирана питейна вода и отведена канална вода, начислена за периода 19.06.2017 г. – 18.03.2020 г. , а обезщетението за забава в размер на 60,32 лв., начислено за периода от 18.08.2017 г. – датата на изпадането на длъжника в забава относно непогасените вземания, до крайния претендиран момент 31.05.2020 г. До този размер и за посочените периода предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции в общ размер на 269,45 лв., от които 35,42 лв. за заплатена държавна такса за исковото производство, 156,98 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника, 76,14 лв. – депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 50,76 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от 50,76 лв. за адвокатско възнаграждение и 14,34 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, следните суми: сумата от 655,26 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и 26 ст.), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.06.2017 г. – 19.05.2020 г. за обект, находящ се в гр. **********, както и обезщетение за забава в размер на 60,32 лв. (шестдесет лева и 32 ст.) за периода 18.08.2017 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 3776/17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7282/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIV гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата над присъдените 655,26 лева до пълния претендиран размер от 1132,33 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 23.03.2008 г. до 18.06.2017 г. и иска за обезщетението за забава върху главницата за разликата над присъдените 60,32 лева до пълния претендиран размер от 280,11 лева за периода от 30.06.2008 г. до 17.08.2017, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Б.М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата от общо 269,45 лева (двеста шестдесет и девет лева и 45 ст.) – съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 50,76 лева (петдесет лева и 76 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сторените разноски в заповедното производство, от които 50,76 лева (петдесет лева и 76 ст.) за адвокатско възнаграждение и 14,34 лева (четиринадесет лева и 34 ст.) за държавна такса
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Костадин
Иванов
Вярно с оригинала.
Н.Н.