О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  260239 / 06.10.2020 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав       

На шести октомври през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                                   

                Председател : Мария Ангелова

                                                                             Членове :  

                                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1517 описа за 2020 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, с искане да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми, присъдени в заповедно производство. В производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 462/ 2020 г. на ХРС, е издадена заповед № 194 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.02.2020 г., с която е било разпоредено - длъжникът да заплати на заявителя подробно описани суми. Заповедта с подробните указания на съда не е била връчена на длъжника, поради ненамирането му на неговия постоянен и настоящ адрес, а така също и на друг известен по делото негов адрес. Съдът е разпоредил извършването на справка за местоработата на длъжника, след което с разпореждане № 3248/30.06.2020 г. е счел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Указанията на съда заявителят е получил на 02.07.2020 г., при което в срок е предявил настоящия си иск с искова молба, изпратена по пощата на 31.07.2020 г., постъпила в съда под вх.рег. № 12106/03.08.2020 г.

          Предвид изложените данни, производството по настоящото дело следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. За последните съдът, разглеждащ установителния иск, следи служебно и независимо от преценката на заповедния съд за тях. В настоящия случай, заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от ГПК, предвид на което неправилно на заявителя са били дадени указания по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Същевременно, преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки. В този смисъл е и т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК.

В гореизложения смисъл е и определение № 1342/23.09.2020 г. по в.ч.гр.дело № 779/ 2020 г. на ХОС. В него се сочи още, че в тежест на заявителя е, да поиска от заповедния съд осъществяване на надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, след което да предприеме действия по предявяване на иска си.

Ето защо, настоящия иск съдът намира за процесуално недопустим и образуваното въз основа на него съдебно производство следва да бъде прекратено.

Предвид изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

                ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1517/2020 г. на ХРС.

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на ищеца.         

               След влизане в сила на настоящото определение – заверен препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 462/2020 г. на ХРС.

                  

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:К.С.