РЕШЕНИЕ
№……………. 2.11.2020 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На шести октомври през две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
гражданско дело
№ 29 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от П.Н.И. *** против СУ „ Св.Климент
Охридски“, гр. София, с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата
в размер на 2 200 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение за
периода от 19.10.2018 г . до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер
на 800 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода от 22.03.2018 г . до 21.12.2018 г., ведно ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер
на 300 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за незаконно
уволнение за периода от 16.10.2018 г . до датата на предявяване на исковата
молба; сумата в размер на 150 лв., представляваща мораторна лихва върху
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
16.10.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба.
В
съдебно заседание на 6.10.2020 г., проц.представител на ищеца оттегли исковете
за заплащане на обезщетение по чл. 225 лв. за сумата над 1 884,53 лв. до
2 200лв.; за сумата над 214,12 лв. до 300 лв. по иска за мораторна лихва
върху обезщетението по чл. 225 от КТ; за сумата над 98,47 лв. до 150 лв. по
иска за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 от КТ.
Ответникът признава основателността на
исковете, частично оспорва техния размер.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства като взе предвид направените доводи и възражения и
съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди, че между страните е съществувало
срочно трудово правоотношение, по силата на което той заемал длъжността „касиер“,
за което било договорено възнаграждение. Със заповед от 16.10.2018 г. му било
наложено дисциплинарно наказание – уволнение за неспазване на трудовата
дисциплина, което той оспорил и съдът с влязло в сила съдебно решение признал
уволнението за незаконно. Това обусловило правния му интерес от водене на
настоящите искове.
Правната квалификация на исковете е по
чл. 224, и чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Между страните по делото е съществувало
срочно трудово правоотношение №РД-22-960/3.04.2018 г. със срок до 22.12.2018
г., което е прекратено със заповед №РД25 – 25/16.10.2018 г. на ректора на СУ „Св.Климент
Охридски“. Заповедта била атакувана по съдебен ред и отменена с влязло в сила на
1.10.2019 г. съдебно решение по гр. №938/2018 г. по описа на Районен съд –
Балчик.
По
силата на чл. 225 от КТ, при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение
от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, респ. до
изтичане срока на договора.
Според
чл. 224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е
погасено по давност.
Разпоредбата
на чл. 228 от КТ определя брутното трудово възнаграждение като мерител на
дължимото обезщетение - полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Обезщетенията по чл. 224 и чл.
225 от КТ,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно
от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, т.е. лихва се дължи от 1.12.2018
г.
След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
По делото бе назначена съдебно -
икономическа експертиза, заключението, по която съдът приема като компетентно и
обективно изготвено. Вещото лице установи размера на полагаемия платен годишен
отпуск в размер на 23 дни, а дължимия размер обезщетение на 800,20 лв. Дължимият размер мораторна
лихва върху тази сума за периода от 1.12.2018 г . до 23.01.2020 г. се равнява
на 91,80 лв.
Спорен по делото бе въпросът дали определеното
възнаграждение за касов риск следва д се включи в дължимия размер обезщетение.
Според настоящия състав на съда, това
възнаграждение следва да се включи в дължимия размер обезщетение, т.к. същото е
с постоянен характер, а според закона обезщетението обхваща основно и
допълнително БТВ с постоянен характер. Освен това не може да се постави в по –
неблагоприятно положение служителя, който е бил уволнен незаконно, не по негова
вина и не е получавал дължимото БТВ, в което би се включило това допълнително
възнаграждение за касов риск.
Вещото лице определи размера на
дължимото обезщетение за незаконно уволнение в размер на 1 884,53 лв., а размерът на мораторната лихва в размер на 210,64 лв.
До установения размер и предявения
такъв следва да се уважат исковете. В останалата част следва да се отхвърлят.
Ответникът следва да заплати дължимата
държавна такса върху уважения размер искове.
Ищецът претендира разноски, които му се
дължат съобразно чл. 78 от ГПК. Ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение, което съдът като отчита правната и
фактическата сложност на делото намира за основателно.
Ищецът претендира пътни разноски и
командировъчни разходи, но не представя доказателства в тоя смисъл.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София, представляван от ректора да заплати на П.Н.И.
*** сумата в размер на 1 884,53 лв.(хиляда осемстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и три ст.), представляваща
обезщетение за незаконно уволнение за периода от 19.10.2018 г . до 21.12.2018
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София да заплати на П.Н.И. *** сумата в размер
на 800 лв.(осемстотин лева), представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 22.03.2018 г. до
21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.И. *** сумата в размер
на 210,64 лв.(двеста и десет
лева и шестдесет и четири ст.), представляваща мораторна лихва върху обезщетението
за незаконно уволнение за периода от 1.12.2018 г . до датата на предявяване на
исковата молба, като
ОТХЪВРЛЯ
иска в останалата му част до размер от 214,12 лв. и за периода от 16.10.2018 г
. до 1.12.2018 г.
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.И. *** сумата в размер
на 91,80 лв.(деветдесет и
един лев и осемдесет ст.), представляваща мораторна лихва върху
обезщетението за неползван отпуск за периода от 1.12.2018 г . до датата на
предявяване на исковата молба, като
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размер от 98,47 лв. и за периода от 16.10.2018 г .
до 1.12.2018 г.
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София да заплати в полза на държавата по сметка
на Районен съд – Балчик сумата в размер на 225,38 лв.(двеста двадесет
и пет лева и тридесет и осем ст.), представляваща държавна такса и сумата
в размер на 310 лв.(триста и десет лева)представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
СУ „ Св.Климент Охридски“, гр. София да заплати на П.Н.И. сумата в размер на
500 лв.(петстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:....................