РЕШЕНИЕ
№ 15197
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20231110120065
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „............., със седалище и адрес на управление
........., представлявано от ............ – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 25149 от 03.09.2022 г. по ч.гр. д. № 43158 по описа за 2022 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на ответниците счита, че за него е
налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от
ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата И. П. С. с ЕГН **********, от
..........., и .П. Н. с ЕГН **********, от ..........., в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подала отговор, в който изцяло
оспорва исковете, позовава се на изтекла погасителна
давност, поради което моли исковете да бъдат
отхвърлени, като им бъдат присъдени направените
разноски. С влязло в законна сила определение № 14478
от 02.04.2024 г. е прекратено производството по делото
против втората ответница поради направен отказ от наследство,
вписан в специалната книга на съда под № 1776/11.09.2023 г.
1
Трето лице помагач на страната на ищеца - ............, със седалище и
адрес на управление .............., не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 43158 по
описа за 2022 г. на СРС, на 09.08.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците С. и
Н. за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
03.09.2022 г., по ч.гр. д. № 43158 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците. Така издадената
заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Доколкото от страна на ответницата не е налице оспорване на
качеството и на потребител, съдът счита, че не следва да бъдат обсъдени
представените доказателства и качеството на ответника на птотребител на
2
топлинна енергия е доказано.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявените от ищеца главни вземания за м.05. и м. 06.2019 г., съгласно
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 31.07.2022 г. Доколкото
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане на давността
– на 09.08.2022 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този период са
погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетите и неоспорени
СТЕ и ССчЕ главницата за този период възлиза на сумата в размер на 92, 80
лева, като ½ част за ответницата И. П. С. се равнява на сумата в
размер на 46, 40 лева. С оглед горното следва иска за главница за
топлинна енергия да бъде уважен за сумата в размер на 591, 31 лева, и
отхвърлен за сумата в размер на 46, 40 лева, като погасен по давност.
Изтеклата давност не засяга сумите за мораторна лихва, тъй като същите се
претендират за период с начална дата 15.09.2020 г., както и за главница за
дялово разпределение, която е за период м.07.2019 г. - м.04.2021 г. С оглед на
горното следва исковете срещу ответницата И. П. С. за мораторна лихва,
както и за главница за дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени.
Върху главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението. По отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 125 лева, както следва: По
3
заповедното производство по ч.гр. дело № 43158 по описа за 2022 г. на СРС по
отношение на ответницата И. П. С. са направени разноски в размер на 40,
30 лева, от които 15, 30 лева държавна такса и 25 лева юрисконсултско
възнаграждение. По исковото производство по настоящото дело по отношение
на ответницата И. П. С. ищеца е сторил разноски в размер на 1 084, 70
лева, от които 184, 70 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от
НЗПП, и 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ. При общ размер на исковете,
предявени против ответницата И. П. С. 764, 72 лева, уважената част от тях
възлиза на сумата в размер на 714, 51 лева, което е 93 %, с оглед което
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1 046, 25 лева. Ответниците
И. П. С. и Светла П. Н. са заплатили на процесуалния представител сумата в
размер на 500 лева, поради което доколкото предявенте срещу тях искове са за
идентични суми, съдът приема, че всяка от тях е заплатила сумата в размер на
250 лева. Отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 50, 21
лева, което е 7 %, с оглед което ищеца дължи на ответницата И. П. С.
сумата в размер на 17, 50 лева. Доколкото двете вземания са едноородни и
насрещни, следва да бъдат прихванати доо размера на по-малкото, поради
което следва ответницата И. П. С. да бъде осъдена да заплати на ищцата
сумата в размер на 1 028, 75 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И. П. С. с ЕГН
**********, от .............., че дължи на .......... със
седалище и адрес на управление ............, представлявано от .... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 591, 31 лева /петстотин
деветдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 09.08.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., сумата
4
в размер на 103, 78 лева /сто и три лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. –
26.07.2022 г., сумата в размер на 19, 41 лева /деветнадесет лева и
четиридесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.07.2019 г. – м.04.2021 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
25149 от 03.09.2022 г. по ч.гр. д. № 43158 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, със седалище и адрес на
управление ........, представлявано от .......... – изпълнителен директор, иск
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от
ЗЕ против И. П. С. с ЕГН **********, от гр. .............., за
сумата от 46, 40 лева /четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/,
представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия
за периода м.05.2019 г. – м.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
присъдена със заповед за изпълнение № 25149 от 03.09.2022 г. по ч.гр. д. №
43158 по описа за 2022 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ............, със седалище и адрес
на управление ....... представлявано от ............ – изпълнителен директор,
против И. П. С. с ЕГН **********, от .........., иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер
на 3, 81 лева /три лева и осемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 26.07.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. П. С. с ЕГН **********, от ....... да
заплати на ....... със седалище и адрес на управление .........,
представлявано от.......... – изпълнителен директор, сумата в размер на
1 028, 75 лева /хиляда двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
изчислени съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
5
страната на ищеца – ........, със седалище и адрес на управление.......
Банкова сметка на ищеца:
B..........
...........
.......
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6