№ 608
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330200947 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4110617, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на С. Л. Я., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С. Л. Я. по съображения, изложени в жалбата си, моли съда да отмени
процесния електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно
заседание, редовоно призован, не се явява, а се представлява от адв. У., който
поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща
представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което са
изложени съображения за правилност и законосъобразност на електорнния
фиш и се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 25.10.2020 год. в 12:25 часа на Републикански път I-8 км
213+230, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта АТСС „ARH CAM S1”, за превишаване на разрешената
скорост с 47 км/ч при управление на МПС, марка „Алфа Ромео 159” с рег.№
***** Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 107 км/ч,
при разрешена скорост от 60 км/ч с пътен знак В-26, след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което
превишил разрешената скорост с 47 км/ч. Установено било и че
горепосоченото МПС е било собственост на водача му С. Л. Я., ЕГН
**********.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на С. Л. Я. е
наложена глоба в размер на 400 лева.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да
бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните
съображения.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”/,
представено за първоначална проверка, въз основа на която е било издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по
делото и валидно към датата на нарушението, като същото се потвърждава и
от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото средство е
преминало проверка
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че на
25.10.2020 г., с локация посочена в ЕФ, е била измерена скорост на движение
от 111 км/ч при максимално разрешена скорост – 60 км/ч. Установеното
разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото
2
на тази база превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване
на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема
скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената
скорост е намалена.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на С.
Л. Я., чиято собственост е процесния автомобил към момента на
нарушението, което се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи
и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на
МВР-Пловдив/, мястото / път I-8 км 213+230/, датата /25.10.2020 год./,
точният час на извършване на нарушението /12:25 часа/, регистрационният
номер на моторното превозно средство /рег.№ *****, собственикът на когото
е регистрирано превозното средство /С. Л. Я./, описание на нарушението
/извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /21, ал.2 във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400 лева/, срокът, сметката
и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната
сметка на името на отбелязания фонд/. Следва да се вземе предвид, че в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш без да препраща
към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на
НП, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение
липсата на отразена дата на издаване и издател на ЕФ. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление.
Нарушението е било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1”. След като нарушението е било установено и заснето с
техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в
3
отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен
фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление
/НП/.
Ясно е посочено в ел. фиш, че ограничението на скоростта е било
въведено с пътен знак B-26. Съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП пътен знак В-26 указва, че е забранено движението със
скорост по-висока от означената. Доколкото в обжалвания електронен фиш е
посочен знак В-26 и ограничението, с което е следвало да се движи
управляваното от жалбоподателя МПС, то съдът намира, че описанието на
нарушението е в достатъчна степен конкретизирано, като същият е наясно по
кои факти и обстоятелства следва да се защитава. Освен това при заснемане
на нарушението и издаване на атакувания ел.фиш е съставен протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата при спазване на формалните изисквания на този
нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. В същия е отразено, че е
бил поставен знак B-26 сочещ конкретното ограничение на скоростта на
движение. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата - в него е
посочено и мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на
техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта,
начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за
измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила,
неговия регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената
скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол,
който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не
изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито
и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен
номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
4
изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на
разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за
контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения
снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В съставения Протокол за използване на АТСС служителят,
който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил наличието на пътния знак,
ограничението от 60 км/ч, изготвената снимка на мястото, където е
позиционирано техническото средство, посоката на движение "Д" – и в двете
посоки, режима на измерване "С" – стационарен, точния част на начало на
работа и точния час на край на работа. От изготвената снимка на нарушението
се установява, че автомобилът е засечен на 157 метра преди
местоположението на техническото средство, т. е. на приблизително такова
разстояние след началото на зоната на действие на знака, който от
приложената снимка се вижда че е зад автомобила, тоест МПС е засечено в
зоната на действие на знак В-26., като интервалът на дистанция за измерване
на техническто средство е от 25-600м, видно от Приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, следователно МПС е било и
обхвата на действие и на пътния знак, и на АТСС, а самото техничесото
средство е било на допустимо разстояние от пътния знак и в зоната на
действие на последния.
Настоящият състав не споделя възражението, че тъй като по делото не са
били приложени всички пет снимки, това водело до невъзможност да се
проследи траекторията, както и дали в конкретният участък освен това МПС е
имало и други, и дали лазерният лъч не е отразил някое друго МПС.
Обстоятелството, че към преписката е приложена една от снимките,
направена от автоматизираната система по никакъв начин не е рефлектирало
върху правото на защита на жалбоподателя. Ползваното АТСС е пригодено да
измерва скоростта на движение на няколко автомобила едновременно, което е
служебно известно на съда. Всяко регистрирано нарушение е съпроводено от
5 поредни снимки на камерата, като на снимката направена на самото
измерване на скоростта има данни за измерената скорост и дистанцията на
МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на
нарушителят в случай, че в снимката е заснето и друго МПС. Следва да се
отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП на връчване на нарушителя
подлежи само електронният фиш, не и снимковия материал към него. За
5
снимковия материал е достатъчно, че е приложен по
административнонаказателната преписка, което позволява на съда да направи
преценка за законосъобразност на електронния фиш.
Не е налице и твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на
нарушението. В ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на път І -8.
Списъкът на републиканските пътища в Република България е приет с
Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г., и е общодостъпен. Посочен е и
конкретния километър – 213 от пътя, където е извършено нарушението с
точност до съответните метри – 230. В протокола за използване на АТСС е
конкретизирано и че точното местонахождение се намира до база „Каролина“
ЕООД. При така посоченото в ЕФ ясно е, че не се касае за населено място. В
прокола е посочена и посоката на движение на автомобила – от изток към
запад.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както
става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
дотолкова, доколкото да обуслови, че вслучая скоростта от 60 км/ч, въведена
с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона.
Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената
квалификация с препратката е още по-прецизна.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място от 41 км/ч до 50 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с 47 км/ч.
Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е
точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
6
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4110617, издаден от ОД
на МВР Пловдив, с който на С. Л. Я., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Л. Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7