№ 47654
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110156018 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 118 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Г. К. Г. против ответника „ПЕТЕЛ.БГ“
ЕООД, като издател на електронен новивнарски сайт https://petel.bg/, с която е предявен
осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
публикувана на 29.07.2023 г. статия в електронното издание - сайт, съдържаща обидни и
клеветнически твърдения.
В исковата молба ищецът заявява, че е разбрал за статията още в деня на
публикуването й на 29.07.2023 г., като към този момент се е намирал на територията на гр.
София. Други доводи, обосноваващи местната подсъдност на Софийски районен съд не са
изложени. В уточнителна молба от 22.11.2023 г. поддържа, че „мястото на извършване на
деянието е в интернет пространството, като доколкото се касае за неупражняване на контрол
върху публикувана статия от издателя на сайта, то предвид адресът, вписан в Търговския
регистър, мястото на извършване на противоправното поведение е в гр. София.“
Ответникът „ПЕТЕЛ.БГ“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва местната подсъдност на делото пред СРС и твърди, че по правилата
на чл. 115, ал. 1 ГПК компетентен да разглежда делото се явява Районен съд – Варна, където
е седалището и адреса на управление и мястото на дейност на ответното дружество, в чийто
сайт е направена процесната публикация, от която ищецът твърди, че е претърпял вреди.
Излагат се подробни съображения относно местната подсъдност на РС - Варна.
С разпореждане от 25.10.2024 г. съдът е указал на ищеца да уточни дали иска
делото да се разгледа от съда по седалище на ответника или от съда по местоизвършване на
деянието, както и в случай, че иска делото да се разгледа от Софийски районен съд – да
посочи на кое място се е намирал, когато е прочел /възприел/ за първи път процесните
1
статии в интернет, като представи и доказателства за тези обстоятелства.
В срока за изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба от Г. К.
Г., подадена чрез адв. Л.-П.. В началото на молбата се сочи, че е ищецът се е намирал на
територията на гр. София, когато е прочел статията, но разполага с доказателства да
установи този факт. А в края на молбата е посочено, че местната подсъдност следва да бъде
определена от мястото на настъпване на вредите, което съвпада с местопребиваването на
пострадалия, където последният съответно е възприел направените в интернет
пространството изявления и доколкото не могат да представят доказателства за
местонахождението на ищеца в гр. София, се иска делото да се изпрати за разглеждане на
Районен съд-Стара Загора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 115,
ал. 1 ГПК може да се повдига от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба.
В случая ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото на СРС в
законоустановения преклузивен срок, поради което съдът е компетентен да се произнесе по
него.
Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника, а според чл. 115, ал. 1 ГПК иск за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
Следователно исковете за обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда по
постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС за определяне на подсъдността по чл.
115, ал. 1 ГПК на искове за вреди от деликт, извършен чрез публикация в интернет, изразена
в Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о и Определение
№ 50216 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2972/2022 г., I г. о., постановени по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 ГПК законът има
предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или
бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние.
Настъпването на вредата обаче е завършващият елемент на непозволеното
увреждане. Когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или
информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти с
това, че при него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено
географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от
всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по
брой и на територията на целия свят - Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г.
по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл.5, т. 3 от Регламент 44/2001, като
са приели, че то е приложимо по аналогия.
Приложено към настоящия случай, съдът намира, че местоизвършване по смисъла
на чл. 115, ал. 1 ГПК в настоящия случай е местопребиваването на пострадалия, независимо,
че същият е заявил, че в момента, в който е прочел статията за пръв път е бил в гр. София.
2
Тъй като местоживеенето на ищеца по настоящото дело е в гр. Стара Загора, то правилото
на чл. 115, ал. 1 ГПК определя, че местната подсъдност на делото принадлежи на Районен
съд – Стара Загора. В противен случай единствено от недоказаните твърдения на ищеца
къде е възприел публикацията последния ще може да избира пред кой районен съд да
предяви иска си, което противоречи както на смисъла и целта на разпоредбите, определящи
изборна местна подсъдност по българското гражданско процесуално право – в случая чл.
115, ал. 1 ГПК, така и тълкуването на Решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г.
по съединени дела C-509/09 и C-161/10 по тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент №
1215/2012 г., на което се позовава цитираното Определение № 165 от 25.07.2022 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2476/2022 г., I г. о., ГК постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, които изискват
ясни и точно определяеми критерии, а също така и целта на постановеното тълкуване на
СЕС в цитираното решение – улесняване при събирането на доказателства и връзка със съда
на най-висока интензивността на въздействие на вредоносното деяние, което от твърденията
на ищеца в исковата молба следва, че е гр. Стара Загора, където се намират близките и
роднините на ищеца, децата и семейството му, възприели негативните твърдения от
процесната публикация.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Стара
Загора, поради което и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56018 по описа за 2023 г. на Софийски
районен съд, 88.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Стара Загора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3