№ 318
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503133 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В. М. Ш., в качеството й на законен
представител на Т. И. Г., с ЕГН ********** срещу решение № 3558 от 29.07.2020г.,
постановено по гражданско дело № 18982 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлен иска за изменение на размера на присъдената по гр.д. №
17069/2014г. на ВРС издръжка, дължима от И. Т. Г. в полза на детето Т. И. Г., чрез неговата
майка и законен представител В. М. Ш. за разликата над 300лв. до претендираните 400лв.,
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2019г.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон относно
определяне размера на необходимата издръжка. Оспорват се като неправилни изводите на
съда, че относими по делото са само данните за възможностите на всеки от родителите да
осигурява издръжка за детето и нуждите на детето, а изпълнението на режима за лични
контакти и наложените от съда пречки за неговото осъществяване, поведението и трудовите
навици на родителите са ирелевантни. Твърди, че не са обсъдени всички представени по
делото доказателства за реализираните от страна на бащата доходи и приходите, които той е
получил в следствие продажба на недвижим имот и делба на жилище. Счита, че изборът на
майката да живее, заедно със семейството си в с.Орешак в собствено жилище на лицето, с
което тя съжителства не може да обоснове определяне на издръжка в занижен размер.
Твърди още, че неправилно е прието по делото, че детето няма специфични нужди, които
налагат необходимост от средства за издръжка в размер по-висок от обичайния за дете на
същата възраст. Излага, че бащата притежава материални възможности и заплащане на
издръжка за детето в размер на 400лв., не би го затруднило съществено.
Моли решението да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличаване
на издръжка за разликата от 300лв. до 400лв., като се постанови друго решение, с което се
уважи иска в тази част.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с
който заявява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, поради
което моли за оставянето й без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
По предмета на предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба В. М. Ш., действаща като законен представител на Т. И. Г., р. На
16.12.2008г. твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 17069/2014г. по
описа на РС Варна, ответникът като баща на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв. Твърди, че за периода от пет години от определяне на издръжката,
разходите по издръжката на детето са се увеличили с нарастване на неговата възраст,
необходимостта от заплащане на средства за посещения на спортни и езикови школи за
подготовка, като моли размерът на издръжката се увеличи на 400лв. месечно. Твърди, че
бащата разполага с добри материални възможности, които му позволяват да заплаща
претендираната издръжка. Изложени са и твърдения, че през 2018г. и 2019г. майката не е
получавала постоянни трудови доходи; изплащала кредит, взет за закупуване на бившото
семейно жилище, а ответникът отказал да участва в погасяването на кредита. Твърди също,
че се налага извършване на разходи за транспорт в размер на 100лв. месечно за да може
детето да посещава училище в гр.Варна, поради това, че местоживеенето му е в с.Орешак.
Освен това ищцата има още едно дете от втория си брак, за което също следва да полага
грижи и дължи издръжка, а съпругът й също има дете от предишен брак.
В срока за отговор ответникът Г. оспорва исковата претенция по основание и по
размер, като се сочи че обстоятелството, че ищцата е избрала да живее в населено място,
където няма училище и се налага извършване на допълнителни разходи за пътуване на
детето, не следва да се възлага в тежест на ответника. Твърди, че отношенията между
страните са обтегнати, тъй като майката възпрепятствала осъществяването на личните
контакти между детето и ответника. Излага становище, че за развитието и израстването на
детето е полезно то да спортува и изразява готовност да заплаща такси за тренировки, както
и да води и взема детето от такива. Счита, че допълнително натоварване с уроци по
английски език ще се отрази негативно на детето. Определената с предходното решение
издръжка в полза на детето била над установения минимум и задоволявала в пълна степен
потребностите на детето. Твърди, че не притежава недвижими имоти и ежемесечно заплаща
наемни вноски в размер на 340лв. за жилището в което живее, както и вноски по сключен
договор за кредит. Твърди също, че при всяка среща с детето се налага да му купува бельо и
други неща, необходими за престоя му, тъй като майката не го изпращала с необходимите
вещи. При различни поводи, давал парични суми на детето, водел го на екскурзии и
почивки, за които поемал разходите. Излага също, че не е налице увеличение във
финансовите му възможности и получаваните доходи в периода след определяне на
първоначалната издръжка.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява
становище, че в случай, че се установи промяна на нуждите на детето от издръжка, то следва
да се увеличи и дължимата от бащата издръжка.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверения и
заверени копия от съдебно решение, постановено по гр.д. № 17069/2013г. се установява, че
родители на детето Т. И. Г., р. На 16.12.2008г. са страните в производството. След
прекратяване на брака на родителите, упражняването на родителските парва по отношение
на детето е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
2
полза на детето в размер на 200лв.
От представеното по делото удостоверение за раждане № **********, е видно, че В.
М. Ш. е майка и на детето Р., р. на 08.08.2015г.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че детето Т. към момента на предявяване на иска е бил ученик в четвърти клас
за учебната 2018/2019г. В ОУ »Захари Стоянов» Варна.
От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е регистрирана
като активно търсещо работа лице в Дирекция «Бюро по труда» и е посещавала
организирани срещи със служители от дирекцията в периодам.12.2018г.-м.08.2019г.
От служебно изискани от първоинстонционния съд справки от ТД на НАП Варна се
установява, че няма данни за декларирани трудови договори на В.Ш., както и данни за
подавани годишни данъчни декларации по реда на чл.50 ЗДФЛ и за декларирана пред
общинска администрация движима и недвижима собственост от това лице. В седебно
заседание пред въззивния съд, ищцата е заявила, че не работи от около две години и не
може да си намери работа. Получава месечна помощ за детето Т. в размер на 40 лв. Месечно.
От справката, издадена от ОД на МВР Варна се установява, че няма данни за
регистрирани МПС, собственост на И. Г.. Съгласно справка от НАП Варна, за м. март 2019г.
И. Г. е осигуряван от «Рош България» ЕООД при максимален осигурителен доход в размер
на 3000лв. И е начисляван месечен облагаем доход в размер на 3076,92лв.
По делото са представени: договор за ипотечен кредит от 07.11.2007г., с който на
В.Ш. е отпуснат кредит в размер на 44000лв., за срок от 360 месеца, обезпечен с договорна
ипотека в полза на «Банка ДСК» ЕАД върху недвижим имот, представляващ втори жилищен
етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Велики Преслав,
ул.»Ал.Стамболийски» № 57; протокол за предварително разпределение от 19.08.2018г. по
изп. Дело на ЧСИ З.Д. за разпределение на постъпили средства от публична продан на
делбен имот-ап.№13, находящ се в гр.Варна, ул.»Мир»№4 общо в размер на 86400лв., от
които в дял на ищцата Ш. е разпределена сума в размер на 43200лв., като е определена сума
за получаване в размер на 24280,75лв., след приспадане на таксите и разноските по
изпълнението; договор за ипотечен кредит, с който на И. Г. е отпуснат кредит в размер на
37000лв. От «ЦКБ»АД, за срок от 36 месеца с погасителна вноска в размер на 1103,30лв.;
договор за наем на жилище, сключен от И. Г., с наемна вноска 340лв.; НА от 15.11.2019г., от
който е видно, че И. Г. е продал придобития въз основа на публична продан апартамент
№13, ул.»Мир» №4.
Представени са доказателства, че със решение по в.гр.д. № 685/2020г. По описа на
ВОС, спрямо И. Г. са наложени мерки за защита от домашно насилие и му е забранено да
доближава детето Т. Г. за срок от 12 месеца от 17.06.2020г.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск,
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към
нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия
размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Т.,
изразяващо се навършване на 12 години, редовна форма на обучение в основно училище,
3
закупуване на училищни пособия, необходимост от разходи за закупуване на подходящо
облекло, обувки, за евентуални извънучилищни занимания. Съставът намира, че посочените
основания за изменение на издръжката са налице. Не се спори между страните, че детето
посещава учебно заведение при редовна форма на обучение, поради което и изменение в
този вид разходи има. Детето е пораснало с шест години от последното определяне на
издръжката, което обуславя по-високи разходи за закупуване на облекло, храна, дневни.
Затова и съставът приема, че е налице изменение на потребностите му.
По делото не са събрани доказателства установяващи извършване на допълнителни
разходи, обусловени от изключителни способности на детето или от специални потребности.
По делото неса представени доказателства, от които да се установява, че детето посещава
тренировки по спорт или езикови курсове и занимания, което да налага извършване на
допълнителни разходи за родителите, надвишаващи размера на обичайните за дете на 12
годишна възраст.
Предвид горното и изменение на потребностите на детето Т. съставът намира, че е
настъпило само предвид обстоятелството, че е преминала в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че
липсват данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка.
Въпреки това ответникът реализира доход в размер на 2400лв. месечно, който значително
надвишава средния доход за страната, обявен от НСИ. Дори след приспадане на
погасителните вноски по кредита и наема, който заплаща ответника, последния има доход,
надвишаващ средния размер на доход за страната.
Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за даване на
издръжка от страна на бащата, така и от страна на майката, като е взел предвид фактите, че е
и двамата са в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и без данни да
страдат от заболявания и не са установени други причини за невъзможност или
ограничаване на възможността да полагат труд и получават доходи. Отчетен е и факта, че
задължението на родителя да заплаща издръжка на непълнолетното си дете е безусловно и е
приоритетно пред всички останали облигационни задължения, поети от родителя, каквито са
погасяване на кредити или задължения по договор за наем.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в
нуждите на издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага
допускане на изменение на размера на определената издръжка като бащата следва да бъде
осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 300 лв. месечно. Този извод се налага
като съставът определя необходима издръжка за 12-годишно дете средно от по 500 лв.
месечно. От тях 200 лв. са за сметка на майката, която е и родителят, полагащ преките,
непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от
издръжката от 300 лв. Изменение следва да бъде допуснато като определената в размер на
200 лв. издръжка бъде увеличена в посочения размер от 300 лв.
Ирелевантни в настоящото производство са обстоятелствата, че страните са в
обтегнати отношения и между тях са висящи множество съдебни производства с различен
предмет, както и дали определения режим на лични контакти между детето и ответника се
осъществява.
Решението на ВРС в частта, с която искът за увеличение е отхвърлен за разликата над
300 лв. до 400лв. следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените в настоящото производство разноски в размер на 600лв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3558 от 29.07.2020г., постановено по гражданско дело №
18982 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска за
изменение на размера на присъдената по гр.д. № 17069/2014г. на ВРС издръжка, дължима
от И. Т. Г. в полза на детето Т. И. Г., чрез неговата майка и законен представител В. М. Ш.
за разликата над 300лв. до претендирания размер от 400лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. М. Ш., ЕГН ********** да заплати на И. Т. Г., ЕГН ********** сумата от
600лв., представляваща разноски, сторени във въззивното производство на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5