№ 2773
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100503792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 104/03.01.2024г., постановено по гр.дело № 59273/2022г. по описа на СРС,
120-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Д. К. О. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата 4 230.60 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот – ап. № 75,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ****, ведно със законната лихва от
27.06.2022г. до окончателното плащане, сумата 586.05 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 13.06.2022г., сумата 33.02 лева – възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 27.06.2022г. до окончателното изплащане, и сумата 6.35 лева – обезщетение
за забава за периода от 01.07.2019г. до 13.06.2022г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34376/2022г. по описа на
СРС, 120-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение. По делото било установено валидно облигационно правоотношение между
страните при общи условия, предвид на което ответникът бил клиент на доставяната в
1
имота от ищеца топлинна енергия. Топлоснабденият имот бил собственост на
Столична община, а ответникът – наемател на имота през процесния период, настанен
със Заповед № ЖН-ОН-Д-012/21.05.2002г. Същият подал пред ищеца декларация за
откриване на партида от 01.07.2002г. Неправилни били мотивите на СРС по въпроси,
по които по делото не бил формиран спор - разминаване в подписите на ответника в
настанителната заповед и в молбата-декларация за откриване на партида; относно ЕГН
на ответника – касаело се до техническа грешка в една цифра. Моли за отмяна на
решението и уважаване на предявените срещу ответника установителни искове в
цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. К. О., чрез адв. П. – особен
представител, депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че
същата е неоснователна. Ответникът не бил собственик на имота и основания за
договорна връзка с ищеца нямало. Ответникът не владял имота и не консумирал
топлинна енергия. Договорна връзка липсвала и предвид обстоятелството, че
предметът на сделката не бил определен по количество и качество на доставяната от
ищеца топлинна енергия в имота. Твърди нарушение на Директива 2006/32/ЕО – в
сметките да се включи само реалното количество доставена енергия. Липсвало
разрешение за ползване на абонатната станция, общият топломер не бил годно СТИ.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по въззивната жалба.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира намира обжалваното решение за частично
неправилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
2
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
В представеното по делото писмо от СО, район „Надежда“ изх. № РЛН22-ТД26-
910/1/, неоспорено от страните, е удостоверено, че ответникът Д. К. О. през процесния
период бил обвързан от наемен договор, сключен със Столична община, по отношение
на процесния апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ****, аб. №
241321/**********. По делото е представена и настанителна заповед № ЖН-ОН-Д-
012/21.05.2002г., от съдържанието на която се установява, че жилището било
предоставено на четиричленното семейство на ответника О. през 2002г., на основание
чл. 43 ЗОС и решение № 4/25.04.2002г. на кмета на Столична община, взето на
основание протокол № 4 на комисията по чл. 9 ППЗОС от 25.04.2002г. Макар и в
разпоредителната част на заповедта ЕГН на ответника да бил посочен „**********“,
видно е, че в полето за удостоверяване на връчването й, ответникът Д. К. О. изписал
собственоръчно своя правилен ЕГН, а именно **********, предвид на което доводът
на въззивника за допусната в заповедта техническа грешка въззивният съд намира за
основателен. Въззивният съд споделя и доводите в жалбата, че при липса на оспорване
по реда на чл. 193 ГПК, съдът не следва да обсъжда авторството на положените за
ответника подписи по „видими“ признаци.
От представената по делото молба - декларация от 01.07.2002г. на ответника Д.
К. О. (с правилно посочен ЕГН в декларацията) се установява, че след сключването на
договора за наем за процесния имот със Столична община ответникът поискал
откриването на партида при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот съгласно
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД
на потребители в гр. София. Същият декларирал, че домакинството му се състои от 4
бр. членове и че ще използва наетия имот за жилищни нужди на семейството си.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка,
изравнителни сметки, подписани от ответника Д. К. О. документи за извършени на
09.05.2019г., 20.06.2020г. и 23.05.2021г. отчети, неоспорени по делото и др. и
заключения на СТЕ и ССчЕ, се установява, че на името на ответника Д. К. О. за имота
на горния адрес партида била открита под абонатен номер 241321. С депозираното
пред ищеца заявление-декларация за откриване на партида волеизявлението на
ответника Д. К. О. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От
счетоводното откриване на партидата на името на ответника Д. К. О. се установява и
писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла
на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между
“Топлофикация София“ ЕАД и ответника Д. К. О..
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
3
доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 241321, съобщения към фактури и
неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била
топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът Д. К. О. през процесния период бил потребител на доставяната до имота
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът Д. К. О. да се възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между ищеца и ответникът Д. К. О. за процесния период
бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ.
Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на
топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава, противно
на възраженията по отговора на ответника.
По делото с исковата молба са представени и приети писмени доказателства -
извлечение от сметка за аб. № 241321/**********, съобщения към фактури, оспорени
от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба. С молба от
24.11.2023г. на ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД по делото са представени изравнителни
сметки и документи за извършени на 09.05.2019г., 20.06.2020г. и 23.05.2021г. отчети,
неоспорени по делото, в който ответникът О. положил подпис за клиент. Същите
подписани от ответника О. документи за отчет се ползват с формалната
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същият направил изявление, че бил съгласен
с отразените в отчетите показания. Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и
писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към
фактури и подписани от ответника документи за реално извършени отчети по делото
се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност.
Съгласно чл. 143 ЗЕ /редакция към процесния период/ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
4
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било
извършвано съгласно действалата към началната част на процесния период Наредба №
16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, респ. - Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Ответникът О. е заявил общо възражение за липсата на узаконяване и пускане в
експлоатация на абонатната станция. Същото е относимо към предмета на делото
единствено в частта за изправността на монтираните в абонатната станция уреди, като
узаконяването на конструкцията на сградата е без значение. При кредитиране
заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и
извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно
отразявали количествата отдадена топлинна енергия, а възраженията във въззивната
жалба в противен смисъл са неоснователни. Начислените при ищеца количества
потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от абоната във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които били начислени
сметките за имота за процесния период.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства –
извлечение от сметка и фактури, по делото се установява количеството на доставена
топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване
на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. -
30.04.2021г. са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и
просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото
лице размер са съобразени изготвените от ФДР изравнителни сметки за процесния
период. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за
периода по фактури в размер на 2 147.99 лева, следва да се прибави сумата по
изравнителните сметки от 2 089.08 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след
5
съобразяване на горните суми за изравняване цената на разпределената на абоната
топлинна енергия възлиза на обща стойност 4 237.07 лева за процесния период от
01.05.2018г. до 30.04.2021г.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца за горния процесен период на абоната са начислени суми за
доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 2 148.04 лева (разликата от
СТЕ произтича от закръгляне на сумите). Видно от заключението на ССчЕ вещото
лице е съобразило изравнителни сметки за процесния период, всички за доплащане,
както и възстановяване на суми от промяна на цени, при което задължението на
ответника за главница за топлинна енергия целия исков период възлизало в размер на
сумата 4 230.60 лева. Вещото лице не установило данни за извършени плащания за
периода.
Съдът при кредитиране на неоспорените по делото в срока по чл. 200 ГПК
заключения на СТЕ и ССчЕ приема, че цената на доставената до имота ТЕ за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата 4 230.60 лева, която сума не била
заплатена.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника О.
в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
6
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК
пред съда на 27.06.2022г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
27.06.2019г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в
сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след
изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението.
При съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения
за ТЕ за м.02.2019г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.02.2019г., т.е. 14.04.2019г.
Принципно тригодишният давностен срок за същото вземане би изтекъл на
14.04.2022г., но в случая обаче тригодишният период обхваща и периодът на обявено
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл.
3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
7
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020г., като периодът от 69 дни следва да се
добави след датата 14.04.2019г. При това положение давността за вземането за цена на
доставена топлинна енергия за м.02.2019г. изтекла на 22.06.2022г., т.е. преди
завеждането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 27.06.2022г. Ето защо
процесните вземания за цена на доставена топлинна енергия за заявения по делото
период до м.02.2019г. включително са обхванати от погасителна давност, а
необхванати от давността са вземанията за периода от м.03.2019г. до края на заявения
по делото период – 30.04.2022г.
Същите необхванати от погасителната давност задължения, съобразно
писмените доказателства по делото и неоспореното заключение на ССчЕ възлизат в
размер на общата сума 3 818.90 лева. Последната включва задълженията за м.03.2019г.
и м.04.2019г. по прогнозна консумация в общ размер 57.10 лева, резултатът от
изравняване след края на отоплителния сезон – 155.30 лева, както и стойността по
фактура № **********/31.07.2020г. – 1 751.98 лева и по фактура №
**********/31.07.2021г. – 1 854.52 лева.
Ето защо предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия е основателен и доказан до размер на сумата
3 818.90 лева. Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е
отхвърлен до размера на сумата 3 818.80 лева - цена на топлинна енергия за периода
от 01.03.2019г. до 30.04.2021г., а вместо това искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ да бъде уважен в посочения размер и за посочения период.
В останалата отхвърлителна част по същия иск решението следва да бъде потвърдено.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. При кредитиране на неоспореното заключение на ССчЕ съдът
приема, че дължимата сума за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. възлиза на 33.02 лева. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г.
предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане
на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за
тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата за
м.05.2019г. е издадена най-рано на 01.06.2019г., предвид на което съдът приема, че
вземането на ищеца за цена на услугата дялово разпределение за заявения по делото
период не е обхванато от погасителна давност. Обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът за главница за дялово
8
разпределение е отхвърлен, като вместо това искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да
бъде уважен в пълния предявен от ищеца размер от 33.02 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки издава кредитни известия
за стойността на фактурите по ал. 1 за месечните дължими суми и фактура за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Същите суми, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Съдът определя обезщетението за забава за непогасените по давност
задължения по първата фактура в общ размер 212.40 лева, използвайки лихвен
калкулатор. Така определеното по реда на чл. 162 ГПК обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019г. до 13.06.2022г. възлиза в размер на 59.19 лева. Съобразно
заключението на ССчЕ обезщетението за забава за неплатените задължения по
останалите две фактури възлиза на сумата 444.45 лева. Общият размер на
задължението за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на
503.64 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. Ето защо
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен до размера на сумата 503.64 лева, а вместо това искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен в посочения размер. В
останалата отхвърлителна част по същия иск решението следва да бъде потвърдено.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от
търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника в
забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на
недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен. Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частта по отхвърления иск за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Пред СРС ищецът е сторил разноски в общ размер 1 482.72 лева, от които 97.12
лева – заплатена държавна такса, 785.60 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника, 500 лева – за експертизи и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
9
право на разноски в размер на сумата 1 329.91 лева, които на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени.
В производството по ч.гр.д. № 34376/2022г. по описа на СРС, 120-и състав, пред
заповедния съд ищецът е сторил разноски в общ размер 147.12 лева, от които 97.12
лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на сумата 131.96 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат
присъдени.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в общ
размер 597.12 лева, от които 97.12 лева – заплатена държавна такса, 400 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски в размер на сумата 535.58 лева, които на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не претендира и не доказва сторени разноски, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 104/03.01.2024г., постановено по гр.дело № 59273/2022г.
по описа на СРС, 120-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Д. К. О., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 818.90 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г.
топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. № 75, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“ бл. ****, за сумата 503.64 лева – обезщетение за забава върху същата
главница за периода от 15.09.2019г. до 13.06.2022г., и за сумата 33.02 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. К. О., ЕГН **********, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Д. К. О., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 3 818.90 лева, представляваща цена на доставена през периода от
01.03.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. № 75,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. ****, аб. № 241321/**********, ведно със
10
законната лихва от 27.06.2022г. до окончателното погасяване, сумата 503.64 лева –
обезщетение за забава върху същата главница за периода от 15.09.2019г. до
13.06.2022г., и сумата 33.02 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 27.06.2022г. до
окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 34376/2022г. по описа на СРС,
120-и състав на 07.07.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/03.01.2024г., постановено по гр.дело №
59273/2022г. по описа на СРС, 120-и състав, в останалата част, в която СРС е
отхвърлил исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. К. О., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 329.91 лева,
представляваща разноски по делото, сторени в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
пред СРС, сумата 131.96 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
34376/2022г. по описа на СРС, 120-и състав и сумата 535.58 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11