О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
114
Гр.Видин
.............11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на ………………………….ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател :
В. В.
Членове :1. Г.Й.
2. Д. В.
при
секретаря ...........................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. № 554
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесет и първа ГПК /
обжалване на определенията /.
С определение от 19 август 2020 г.по гр.д. 2062/2019
г. по описа на Районен съд-В. е оставено без уважение искането на П.В.П. за
изменение на решение от 29.06.2020 г. по гр.д.№2062/2019 г. по описа на Районен
съд-В.
Така постановеното от
първоинстанционния съд определение е
обжалвано от адв.С. И. Иска се определението да се отмени
,тъй като се дължало адвокатско възнаграждение по всеки един от двата обективно
съединени иска.
Ответникът е депозирал писмен отговор,в
който оспорва основателността на жалбата.
ВОС ,за да се произнесе, взе
предвид следното :
Адвокатското възнаграждение ,платимо от ищеца пред
районния съд,е уговорено както следва : 300,00лева за оказване на правна защита
и съдействие изразяваща се в изготвяне на искова молба и депозирането и пред
Районен съд В., 400,00лева уговорено за иска за главница и 300,00лева за иска
за лихва. Въззивната инстанция споделя извода на районния съд относно това
,че изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение
съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения при искове в
защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при
кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на
единия от другия. В случая интересът, който търси ищеца е един, тъй като
претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават
изцяло на идентични факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост от иска за
дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение при
определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия
размер на исковите претенции.Въззивната инстанция също така намира за
необходимо да отбележи ,че размерът на адвокатското възнаграждение винаги се
определя като процент от исковата претенция и е недопустимо размерът на
адвокатското възнаграждение да превишава ,и то в пъти ,размера на исковата претенция.
Не се дължат също така разноски отделно за изготвяне на исковата молба и за
депозирането и в съда,тъй като адвокатът-пълномощник е изготвил исковата молба
и е осъществил и процесуално представителство.
Водим от горното
Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19 август 2020 г.по гр.д.
2062/2019 г. по описа на Районен съд-В.
Определението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/