№ 103
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120203468 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*" ООД, ЕИК *, чрез адв. М. Г. от
АК-Бургас, против Наказателно постановление № 02-2400334/25.07.2024 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., която моли за отмяна на
постановлението, като представя и писмени бележки.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски, като
също представя писмено становище.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от известието на л. 13, НП е връчено 05.08.2024г., а жалбата е депозирана на 16.08.2024г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
"*" ООД, ЕИК *, е със седалище и адрес на управление *, като стопанисва обект:
пицария „*", находящ се в гр. Бургас, кв. *, ул. „*" № 53.
На 19.04.2024 г. св. М. С. и св. М. А.- служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
1
Бургас, посетили горепосочения обект, като след консумация, пристъпили към проверка. В
кухнята, около 13:20 часа, установили лицето Т. Н. Д., ЕГН: **********, която извършвала
трудова дейност - в кухнята на заведението на работен плот взема кюфтета от тарелка,
сплесква ги и ги поставя в торбички. В предоставена справка-декларация на основание чл.
402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда лицето собственоръчно декларирало, че
работи в "*" ООД, обект пицария „*", кв. *, от 19.04.2024 г. като "помощник-готвач", с
работно време от 12:00 часа до 22:00 часа, с два почивни дни в седмицата, почивка в
работния ден от 30 минути. В графата „уговорено трудово възнаграждение“ лицето
собственоръчно записала- „не знам-още не сме се договорили“.
Били изискани и представени документи на 24.04.2024 г. и 15.05.2024 г. в Дирекция
"Инспекция по труда" Бургас, в т.ч. трудов договор № 71/19.04.2024 г., сключен между "*"
ООД и Т. Н. Д. за изпълнение на длъжността „мияч съдове (ръчно)", както и Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. №
02388243030808/19.04.2024 г. в 14:17:05 часа.
След преглед на документите, актосъставителят преценил, че е допуснато нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, като Т. Д. е била допусната да полага труд, преди да й бъде връчено
уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ и съставил АУАН № 02-2400334/15.05.2024 г., който бил
връчен на представител на дружеството, като били подадени писмени възражения.
АНО възприел фактическата обстановка в акта и издал обжалваното постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на
служителите на дирекцията, извършили проверката, като същите са последователни,
логични и непротиворечиви. Обратно, съдът не кредитира твърденията на св. * и св. *
относно това, че Т. Д. не била започнала работа, а само за момент помагала на св. * в
кухнята. Тези твърдения противоречат на всякаква житейска логика. По-конкретно,
изглежда напълно нелогично в кухнята на заведението да пристигне лице, за което св. * да
знае, че евентуално ще започва работа и да не съобщи за това на св. *, която също се е
намирала в заведението. Още по-невероятен изглежда фактът това да не се случило повече
от един час- от 12:00 часа, когато обектът започва работа, до 13:20 часа, когато Д. е
установена от проверяващите.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът счита, че вмененото
му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми.
По същество обаче, съдът намира, че постановлението е материално
незаконосъобразно.
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на
НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да
2
допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на
хартиен носител от завереното уведомление. Разписано е в цитираната норма, че връчването
се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за
заверените уведомления.
В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на
чл. 63, ал. 2 от КТ, е необходимо наличието на сключен трудов договор, т.е. да е
съществувало валидно трудово правоотношение между страните, което да е обективирано в
трудов договор, който е следвало да се регистрира.
Видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че действително
към момента на проверката лицето Т. Д. фактически е изпълнявала трудови функции
съгласно наличния по делото трудов договор. По-същественото е обаче, че настоящият
състав намира, че към момента на проверката представеният впоследствие трудов договор
все още не е бил сключен. Този извод почива на декларацията на самата Д., която е записала
в графата „уговорено трудово възнаграждение“-„не знам-още не сме се договорили“. В
допълнение към това, в момента на проверката управителят на дружеството, чиито подпис
носи трудовия договор, не е бил на място, а е дошъл впоследствие. При това положение,
единственото обстоятелство, на което може да се обоснове извод, че към момента на
проверката е имало сключен трудов договор, е това, че същият носи датата 19.04.2024 г. и
регистриран в НАП в 14:17 часа на същата дата. Това обстоятелство обаче не е от естество
да установи по категоричен начин наличието на валидно възникнало трудово
правоотношение към момента на проверката, като съставът счита, че същото е валидно
възникнало след нейното приключване, при което е било изпратено и уведомлението до
НАП.
Съставът на нарушението, обаче, за което жалбоподателят е привлечен към
административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. Санкционирането на жалбоподателя на основание чл.63, ал.2 от КТ за това,
че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3, обаче, както вече бе посочено, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП.
Както бе изложено, съдът намира, че такъв трудов договор не е бил сключен между
страните към момента на проверката, а още по-малко е направено и съответното
уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов
договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено.
Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи
като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и
съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея- в ал.1 е посочено, че на работника се
предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в
хипотезата на прикрито чрез граждански или друг вид договор трудово правоотношение,
или при липса изобщо на някакъв сключен договор, настоящият състав на съда намира, че
работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка
с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма.
Отговорността на жалбоподателя по тези текстове обаче не е била ангажирана, вместо това е
била ангажирана тази по чл.63, ал.2 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга
фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който
единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение
3
на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив- при безспорна
установеност на липса на сключен трудов договор към момента на
проверката, незаконосъобразно е наложено административно наказание за нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ. Въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не
може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ.
Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и
е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и
задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е
осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната
по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на
административнонаказателното производство като източник на отговорността на
жалбоподателя.
В този смисъл е и Решение № 314 от 08.07.2015 г. по КНАХД № 322/2015 г. на
Административен съд-Плевен.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая неправилно АНО е приел, че
има извършено административно нарушение по посочената разпоредба. Същевременно,
съдът не би могъл да измени наказателното постановление, тъй като би се достигнало до
съществено изменение на фактите.
С оглед изложеното, обжалваното постановление следва да се отмени като
материално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 79), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. В случая обаче претендираното възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото, като се вземе предвид, че процесаулният представител е
изготвил жалбата, а също така са проведени и три открити съдебни заседание, в които се е
явявал. Поради това и претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски
в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2400334/25.07.2024 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2
от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на „*" ООД, ЕИК *, е наложена
4
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, да заплати
в полза на „*" ООД, ЕИК *, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5