Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1383 22.10.2020
г., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав,
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното
от съдията Русева административно дело № 3071 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
210, ал.3 вр.чл.215 ЗУТ и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба,
допълнително уточнена с молба вх.№ 6765/07.08.2020 г., на „ИПАР-2015“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Просеник, м. „Азмака“, база
„Ипар-2015“ ЕООД, чрез управителя си М.М.К., против Решение № 1/06.02.2019 г.
на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Руен, назначена със Заповед №
РД-08-631/12.11.2018 г. на кмета на Община Руен, поправено с Решение по
Протокол № 2/10.06.2020 г. на комисията по чл.210 ЗУТ.
В жалбата и в уточнителната молба към нея се
оспорва като занижено определеното с посоченото решение еднократно обезщетение за
възникнало сервитутно право в размер на 1 536 лв. за безсрочен сервитут върху
собствения на дружеството имот с пл.№
044049 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен, Обл. Бургас, с обща площ от 14,000
дка, със засегната сервитутна площ от 2,201 дка. Жалбоподателят счита, че така
определеното обезщетение от комисията по чл.210 ЗУТ е занижено и не съответства
на реалната пазарна стойност на имота. Иска изменение на обжалваното решение,
като се увеличи определеното обезщетение на база на действителната пазарна
стойност на имота.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адвокат, който поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира присъждане
на разноски.
Ответникът
по жалбата – Община Руен, чрез процесуалните си представители адв. Ж. и адв. В.,
оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорваното решение.
Моли за отхвърляне на жалбата, респ. в случай на уважаването й, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на
жалбоподателя. В писмена защита развива доводи за неправилност на заключението
по изслушаната съдебно-оценъчна експертиза, тъй като според ответника същото не
е съобразено с Българските стандарти за оценяване, както и нарушава разпоредбите
на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, доколкото в случая
насажденията в имота, засегнат от сервитута, изобщо не е следвало да се
оценяват от вещото лице и да се включват в стойността на обезщетението.
Ответникът не претендира присъждане на разноски, сочи доказателства.
Заинтересованата страна
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – София, не се представлява в с.з.,
редовно уведомена. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата, не сочи доказателства.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
По делото е безспорно и това се
установява от представените писмени доказателства, че жалбоподателят „ИПАР-2015“ ООД се
легитимира като собственик на недвижим имот с пл.№ 044049 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен, Обл.
Бургас, с обща площ от 14,000 дка, по силата на дружествен договор за дружество
с ограничена отговорност „Ипар – 2015“ ООД от 22.02.2019 г. /л.72-л.90/.
Няма спор, че с Решение №
185/06.04.2017 г. на Министерски съвет на осн.§1 от ДР на ЗДС и §5, т.62 от ДР
на ЗУТ е определен Линеен енергиен обект: „Нова въздушна линия /ВЛ/ 400 kV „Добруджа-Бургас“, който ще бъде изграден на територията
на Р България, за национален обект и за обект с национално значение. В
изпълнение на решението на МС и във връзка с необходимостта от изграждане на
нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“, както и във връзка с
подадени заявления от изпълнителния директор на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, със Заповед № РД-02-15-42/12.07.2018 г. на зам.министъра на МРРБ
е одобрен ПУП – парцеларен план за „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“, преминаващ през
територията на няколко землища, сред които и землището на с. Просеник, Общ.
Руен, Обл. Бургас. Безспорно е, че процесният имот на жалбоподателя,
представляващ имот с пл.№
044049 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен, Обл. Бургас, с обща площ от 14,000 дка, който съгласно скица от 14.11.2019 г. /л.67/ е с начин
на трайно ползване – индустриална култура, попада в територията, предвидена за
изграждането на новата въздушна електропроводна линия. Със Заповед №
РД-08-631/12.11.2018 г. кметът на Община Руен е назначил комисия по чл.210 от ЗУТ в състав от председател и шестима членове, която да определи размера на
обезщетенията по чл.210 ЗУТ вр.чл.64 от Закона за енергетиката за всички имоти
на територията на Общ. Руен, включени в трасето за изграждане на „Нова въздушна
електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“ по одобрения със Заповед №
РД-02-15-42/12.07.2018 г. на зам.министъра на МРРБ ПУП – парцеларен план
/л.91/.
По делото е приложен оценителски
доклад за определяне пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части от
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на обект: ВЛ
400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ в землището на с.
Просеник, Общ. Руен, Обл. Бургас , изготвен по възложение от заинтересованата
страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – София /л.94-л.126/. Оценката е
изготвена на 01.10.2018 г. от „Хемус Консулт“ ЕООД, като са използвани методът
на посредственото сравнение /чрез използване на еталони за сходни имоти,
аналогични на оценявания по местонахождение/ и методът на капитализиране на
бъдещите рентни приходи /основан на възможността земеделските имоти да
генерират доходи от експлоатацията им, съобразени с начина на трайно ползване,
местоположението им и др. фактори/. Засегнатата площ от сервитута върху имота
на жалбоподателите /2,201 дка/ по първия метод е оценена на 1 777 лв., а по
втория – на 1 069 лв. Липсват каквито и да било мотиви защо и как оценителят е
достигнал до тази оценка, като не са посочени пазарните аналози по първия метод.
Крайната оценка на частта от имота, засегната от сервитутното право, е
определена като стойност, претеглена от резултатите, получени по двата метода,
като по предложение на оценителския екип двете оценки - на базата на метода на
непосредственото сравнение и на базата на метода на капитализиране на бъдещите
рентни приходи, са поставени в съотношение 0.9:0.1. Липсват изложени мотиви в
доклада защо се предлага такова съотношение на оценките на двата метода. При
това съотношение, засегнатата площ от сервитута е оценена на 1 536 лв.
С
обжалваното решение по Протокол № 1/06.02.2019 г. на компетентната комисия по
чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД -08-631/12.11.2018 г. на кмета на
община Руен, поправено с Решение по Протокол №
2/10.06.2020 г. на комисията по чл.210 ЗУТ, са определени пазарните стойности на безсрочен сервитут
по чл.64 от Закона за енергетиката в
полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като решението е базирано
изцяло на оценителския доклад, към който същото препраща. Видно от
доказателствата на л.6 и л.23 от делото, жалбоподателят е бил уведомен от
Община Руен за това, че за сервитутната площ е определено обезщетение в размер
на 1 536 лв., но не му е бил връчен препис от решението на комисията и от
оценителския доклад. Това е така, тъй като в уведомлението е посочено, че към
него е приложено единствено заявление, за което му е било дадено указание, че
следва да се попълни и да се подаде с нужните документи в Център за
административно обслужване на Общ. Руен, с цел изплащане на определеното
обезщетение. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя в настоящото
производство по реда на чл. 162 АПК от съда.
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
пазарната стойност на засегнатата част от сервитутното право е в размер на
1 840,96 лв. За да достигне до този извод, вещото лице е приложило метода
на пазарните аналози и метода на капитализиране на бъдещите рентни разходи, в
съотношение 20 % към 80 %. Вещото лице е открило две сделки за покупко-продажба
на земи в землището на с. Просеник – на нива в м. „Герген чешме“ и за нива в м.
„Селските лозя“, като по този метод е получена оценка на сервитутното право в
размер на 828,37 лв. По втория метод – методът на капитализиране на бъдещите
разходи, е отчетена възможността имотът да генерира доходи от експлоатацията
му, съобразена с начина на трайно ползване, местоположение и др. В
констативно-съобразителната част от заключението са изложени мотиви, че
ограниченията във връзка с изграждането на електропровода, с оглед характера и
предназначението на имота, няма да засегнат неговото ползване. Посочено е също,
че ограниченията съгласно приложението към Наредба № 16/09.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти не касаят процесния имот, тъй като той не
представлява УПИ с предвидени възможности за застрояване, които биха били
накърнени от прокарването на предвидената високоволтова линия на
електропреносната мрежа. Посочено е също в заключението, че имотът представлява
зряло насаждение от лавандула /етерично маслено растение/ в непосредствена
близост до гористи местности и че същият е с лека денивелация. Посочено е също,
че лавандулата като култура достига възрастова зрялост за жътва и извличане на
масло, чрез пиролизен процес, едва след третата година. За насаждането на 1 дка
лавандула са необходими 2 200 бр. стръкчета лавандула и според запознати в
бранша, 1 000 лв. е стойността на ресурсо-разхода за отглеждането на 1 дка
насаждение. Поради това, вещото лице е оценило и състоянието на насажденията и
е коригирало стойността на имота, като е достигнало до извод, че дължимото
обезщетение за засегнатата от сервитута площ е в размер на 1 840,96 лв.
Посочило е също в заключението си, че средногодишното рентно плащане е
определено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас от 2018 г. в
размер на 29 лв./дка.
В с.з. вещото лице пояснява на
въпроси на страните, че в конкретния случай е счел за целесъобразно включването
на още един метод при изчисляване на пазарната цена на имота – т.нар. „разходен метод“, тъй като е счел
въз основа на методиките за оценка на земеделски земи, че е разумно да се
включи и цената на насажденията, което допринася за увеличение стойността на
имота, като на това се дължи и разликата с оценката, дадена от комисията по
чл.210 ЗУТ, която не е преценила, че в имота има насаждения, и съответно – не
ги е оценяла. Вещото лице уточнява, че не е ползвало Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения, както и че е счел, че тежестта на втория използван
от него метод – този на бъдещите рентни приходи, следва да е по-голяма /80 %/,
тъй като по първия метод – този на пазарните аналози, е установил, че сделките,
вписани в Служба по вписванията за имоти в землището на с. Просеник, са
изповядани по данъчна оценка, като в резултат на проведени беседи относно
цените в региона е достигнал до извод, че това не са реалните цени на имотите и
че всъщност последните са по-високи от данъчната им оценка. По тази причина,
вещото лице е счело, че не е удачно да се придава по-голяма тежест на метода на
пазарните аналози, поради нереално ниските продажни цени на сходни имоти, които
са вписани в нотариалните актове, с които се е запознал.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като пълно, обективно, безпристрастно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните до края на проведеното с.з., в което е било прието, в
съответствие с нормата на чл.200, ал.3 ГПК вр.чл.144 АПК.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от заинтересовано лице, адресат на акта по чл.210, ал.3 от ЗУТ, в
законоустановения срок и се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Оспореното решение е издадено в
предписаната от закона форма и от компетентен орган - назначената със Заповед №РД -08-631/12.11.2018 г. от кмета на Община Руен комисия, заседавала в законен
състав, в рамките на правомощията й по чл.210, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.64 от Закона
за енергетиката.
Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно
чл.64 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни
енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния
обект възникват сервитути, които могат да бъдат право на преминаване на хора и техника в полза
на лицата по ал. 1; право на прокарване на
линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите
поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута
придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават
през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането
и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на
техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и
обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и
храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване
на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове. В засегнатите поземлени
имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9 /Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти/; прокарване на проводи на
други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато
това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и
други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл
в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и
размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти,
и титулярят на сервитута изплати или внесе
еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за
енергетиката определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на
чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител. Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното
обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65, ал. 1
от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението;
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
В настоящия случай
комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение,
като е възприела безрезервно предложената й от заинтересованата страна „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ оценка от лицензиран оценител, на който
„ЕСО“ ЕАД се явява възложител, без да отчете обстоятелството, че използването
на тази оценка от лицензиран оценител е допустимо само в хипотезата на взаимно
съгласие /чл.64, ал.6 ЗЕ/, каквото в случая липсва. Законосъобразното
определяне на еднократното обезщетение изисква комисията да извърши, а не да
одобри едностранно предложената й оценка по пазарни цени. Като не се е
съобразила с точното изискване на закона, комисията по чл. 210 от ЗУТ е произнесла
незаконосъобразно решение /в този смисъл е и Решение № 15430/13.11.2019 г. по
адм.дело № 804/2019 г., ІІ отделение на ВАС/.
Според заключението
на вещото лице, което е използвало сравнителния и приходния подход за
определяне на пазарната стойност, наред с разходния метод, размерът на
еднократното обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ възлиза на 1 840,96
лв. за засегната от сервитута площ от 2,201 дка за поземлен имот с пл.№ 044049 по КВС на с. Просеник, Общ. Руен. В заключението са изложени мотиви защо са неприложими
ограниченията по приложението към Наредба № 16/09.06.2004 г.
за сервитутите на енергийните обекти. При изготвяне на същото е съобразена
разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ и критериите, заложени в нея. Предвид изложеното, определената от вещото лице пазарна
стойност на сервитута за посочения имот съдът приема като справедлива пазарна
оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. За да се постигне обективна пазарна цена на имота в случая, следва да бъдат
съобразени и неговите подобрения, както е сторило вещото лице. В случая, на
място са установени трайни насаждения – лавандула, чиито разходи за отглеждане
на 1 дка, по метода на натрупаните разходи, са оценени от експерта на
1 000,00 лева, като се сочи, че тези насаждения достигат възрастова
зрялост за жътва и извличане на масло едва след третата година. При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат
включени и подобренията в имота, каквито представляват лавандуловите
насаждения, защото в условията на свободно и независимо договаряне подобренията
неминуемо повлияват цената на имота, а пазарната стойност е именно тази, която
се постига при такова свободно и независимо договаряне. Също така, съгласно чл.64, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или
засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица,
определена в Наредбата по ал. 9. След като в целия сервитут не се допуска
засаждането на трайни насаждения, то при определяне на справедливата пазарна
цена на частта от имота, която попада в сервитута, следва да бъдат оценени
всички трайни насаждения, които попадат в нея, макар и да не са премахнати към
момента.
Неоснователно
е възражението на ответника по жалбата, изложено в писмената му защита, че
вещото лице по експертизата е следвало да ползва при оценката Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, както и че заключението не е съобразено
с чл.2 и чл.3 от същата наредба. Цитираната наредба в случая е неприложима, тъй
като съгласно чл.1 от същата, по нея се определят базисните
цени на трайните насаждения при: отчуждаване на недвижимите имоти, собственост на физически и юридически
лица по Закона за
собствеността, Закона за
териториално и селищно устройство, Закона за
държавната собственост и Закона за
общинската собственост; продажба, замяна,
прехвърляне, делби и други сделки с недвижими имоти; сделки по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; предоставяне за
временно ползване на обработваеми земи и отдаването им под аренда; нанесени вреди и щети на трайни насаждения; други случаи, предвидени в нормативни актове. Очевидно е, че разглежданият
случай не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от наредбата, като не попада
и в последната хипотеза /други случаи, предвидени в нормативни актове/,
доколкото в конкретния случай специалната разпоредба на чл.65 от ЗЕ въвежда
критериите за оценка на заетата от сервитута площ от имота и изключва
приложението на цитираната по-горе наредба.
Като неоснователно
се преценя и възражението на ответника в писмената му защита, че заключението
на вещото лице не следва да бъде кредитирано, тъй като същото при изготвянето
му е нарушило изискванията на Българските стандарти за оценяване. Както вече
беше отбелязано, заключението не е своевременно оспорено и съдът не намира
причина да не кредитира същото, а за евентуалното неспазване на Българските
стандарти за оценяване, вещото лице носи професионална отговорност по Закона за
независимите оценители, което не е предмет на настоящото производство.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице основания оспореният акт да бъде изменен
в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да се увеличи
съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценъчна експертиза
до размера от 1 840,96 лв.
При този изход на
делото съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Последните включват заплатена държавна такса в
размер на 50 лева за производството по жалбата пред АдмС Бургас, заплатена
държавна такса в размер на 150 лв. по частната жалба, депозирана пред ВАС по
ч.адм.д. № 1882/2020 г. на ІІ отд., заплатен хонорар на вещото лице в размер на
150 лв., и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер
на 600 лева. Ответната страна по жалбата е направила възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК на адвокатския хонорар на представителя на
жалбоподателя, като счита, че същият не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя за основателно, тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност, като ирелеватнти са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че възнаграждението не е прекомерно,
тъй като в процеса на обжалване се е наложило и иницииране на процедура по
отстраняване на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение. Това е така,
тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
04.02.2020 г. /л.181 от делото/, хонорарът от 600 лв., който е заплатен по
банков път с платежно нареждане /л.183 от делото/, е бил договорен единствено
за „правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита по АХ дело № 3071/19 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас за
2019 г./“ Никъде в договора за правна защита и съдействие не е упоменато, че
включва извършването и на други действия от страна на упълномощения адвокат, а
дори и да беше така, тези действия /в случая – по отстраняване на очевидна
фактическа грешка/ стоят извън настоящия процес. Делото не е с фактическа и
правна сложност и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК вр.
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва дължимото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение да
бъде намалено до минималния размер по чл.8, ал.1, т.2 от наредбата, който
е 358,87 лв. Поради това, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 708,87 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - град Бургас
ИЗМЕНЯ Решение
от 06.02.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД -08-631/12.11.2018 г. на кмета на Община
Руен, обективирано в Протокол № 1 от 06.02.2019 г., в частта, с която е
определен размерът на обезщетението за учредяване на сервитут за обект „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 kV п/ст „Варна“ - п/ст „Бургас“, за
имот с пл.№ 044049 по
КВС на с. Просеник, Общ. Руен, собственост на „ИПАР-2015“ ООД
с ЕИК *********, като увеличава размера на обезщетението за засегната от
сервитута площ от 2,201 дка от 1536 лв. /хиляда петстотин тридесет и шест лева/ на 1 840,96 лв. /хиляда осемстотин и
четиридесет лева и 96 ст./.
ОСЪЖДА Община Руен, представлявана от кмета И. О., да заплати на „ИПАР-2015“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Просеник, м. „Азмака“, база „Ипар-2015“ ЕООД, представлявано от управителя М.М.К.,
направените по
делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 708,87 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: