№ 422
гр. П., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500532 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминацията.
Образувано по постъпили две въззивни жалби с вх. № 13198/ 27.06.2022 г. и №
13199/27.06.2022 г. – лично от изтърпяващия наказание „ лишаване от свобода „ Н. Н. А. и
от негово име чрез назначения му от съда особен представител адв. Л. Д. от ПАК против
Решение № 662/ 10.06.2022 г. постановено по гр.д. № 20215220100801 по описа за 2021 г. на
РС- П..
С оспорваният първоинстанционен съдебен акт, съдът е отхвърлил като
неоснователни предявените исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр, от ищеца Н. Н. А.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - гр.П., против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.С., бул. „Г.Н.С.“ №21, за установяване, че в периода
09.07.2018 г. – 24.07.2018 г. администрацията на Затвора в гр.П., която е подчинена на
ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в сравнение с
лишените от свобода в затвора в гр.С.З., тъй като за разлика от тях, на него не му е признато
правото по чл.90, ал.4 ЗИНЗС да изпраща кореспонденция за сметка на затвора, ако няма
средства, което нарушение е основано на признака лично положение, както и за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения.
В депозираните въззивни жалби са изложени твърдения за неправилност на
обжалваното решение на ПзРС, доколкото се счита, че същото е постановено в
противоречие с материалния закон, тъй като първоинстанционният съд, при постановяване
на своя акт, не е съобразил изложените от ищеца доводи, че същият е дискриминиран,
понеже неоснователно не му е признато от затворническата администрация правото му да се
ползва от безплатна кореспонденция по чл. 90 ал.4 ЗИНЗС, а именно да изплаща
кореспонденцията си за сметка на Затова гр. П. , ако няма средства , което се поддържа , че
е дискриминационно отношение , основано на признака лично положение.
1
По съдържащите се в жалбата оплаквания се е развило пред районния съд
производство по реда на чл. 248 ГПК , като недоволен от постановеното определение №
1691/16.08.2022 г. по гр. д. № 801/ 2021 г. по описа на РС- П. е въззивният жалбоподател
Н. А. , който в подадена частна жалба излага подробни доводи за незаконосъобразност.
Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявените искове по реда на чл. 71 ЗЗДскр бъдат уважени, както и да постанови
определение, с което бъдат уважени исканията на жалбоподателя в производството по чл.
248 ГПК , което незаконосъобразно не било сторено от районния съд с обжалваното в
настоящото производство определение по разноските.
По реда на чл. 263, ал.1 от ГПК и чл. 248 ал.3 ГПК са постъпили писмени отговори
от насрещната страна по жалбите , в които се изразява становище за тяхната
неоснователност, доколкото се твърди, че обжалваните съдебни актове са правилни и
законосъобразни и като такива, се иска да бъдат потвърдени изцяло.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са редовни и допустими –
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащи на обжалване актове.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебно решение, в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на
събраните от първа инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Направените във въззивните жалби оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на съдебното решение , настоящият съдебен състав приема за
неоснователни.Настоящият състав на ПзОС намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал.
Производството пред ПзРС е образувано по предявена искова молба от Н. Н. А. ,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр. П. срещу Главна дирекция
изпълнение на наказанията гр. С. , с която искова молба са предявени искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът твърди, че е бил подложен на дискриминационно третиране за периода
от 09.07.2018 г. до 24.07.2018 г. от администрацията на Затвора в гр.П., където изтърпява
наказание „доживотен затвор“. Поддържа, че е третиран по-неблагоприятно от лишените от
свобода в Затвора в гр.С.З., на които е предоставено правото по чл.90, ал.4 ЗИНЗС да
изпращат кореспонденция за сметка на затвора, ако нямат средства. Поддържа, че за разлика
от тях, на него тази привилегия му е отказана, като твърди , че негово писмо до Районен съд
– С., което изпратил без пощенска марка на 09.07.2018 г., било върнато от администрацията
на затвора за поставянето на марка. Твърди още, че жалбата му до Началника на затвора по
този повод била разгледана на 24.07.2018 г. и оставена без уважение. Счита тези два акта за
проява на дискриминационно отношение към него, което е основано на личното му
положение на лишен от свобода. Исканията отправени до съда са да постанови решение, с
което да установи нарушението, както и да осъди ответника да преустанови същото, да
възстанови положението преди него и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
такъв, в който сочи, че исковата молба е неоснователна. Счита, че ищецът не е представил
доказателства, които да подкрепят становището му, че молбата му е отхвърлена
неоснователно. Поддържа се , че ищецът е третиран по описания от него начин не поради
дискриминационно отношение, а защото не отговаря на условията по чл.90, ал.4 ЗИНЗС,
които му дават право да изпраща кореспонденция за сметка на затвора. Поддържа, че по
време на изтърпяване на наказанието ищецът се е разпоредили безвъзмездно със свое
имущество в полза на майка си, като е цедирал парични вземания към държавата и по този
начин сам се е поставил в положение да не разполагат със средства за кореспонденция. С
2
депозираният отговор се излагат и други подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. С оглед горното се моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете, като неоснователни.
По делото от фактическа страна е установено следното:
Не е спорно между страните, че за исковия период ищецът Н. А. изтърпява наказание
„доживотен затвор“ в Затвора в град П..
Не е спорно и се установява от представените от ответната страна писмени
доказателства , че през 2016 г. ищецът А. е прехвърлил с два договора за цесия , всичките
си бъдещи вземания в полза на своята майка Г. А. и затова на 09.08.2016 г. по изпълнителен
лист № 160 /2014 г. в полза на Г. А. е била преведена сумата в размер на 2504,74 лв., а по
изпълнителен лист № 112 /2014 г. сумата 524,63 лв. или общо сумата в размер на 3039,37
лв. С писмо вх. № 6905/23.05.2018 г. ищецът А. е уведомил Министрество на
провосъдието, че присъденото му обезщетение по адм.д. № 163 / 2016 г. по описа на АС- П.
, също е прехвърлено на майка му Г. М. А.. Затова с писмо № 6649/ 04.07.2018 г. на ГД „ИН
„ в отговор на жалба на А. , касаеща ползването на привилегията по чл. 90 ал.4 ЗИНЗС , е
посочено, че не попада в категорията на осъдените лица , на които следва писмата да се
изплащат безплатно на горното основание, поради факта, че същият доброволно е
прехвърлил вземанията си и сам е преценил как да разполага с личните си вещи.
Установява се безспорно , че на 09.07.2018 г. л.с. А. е поискал да изпрати писмо до Районен
съд гр. С., като на плика на писмото е липсвала залепена пощенска марка . Същото е било
върнато за окомплектоване за изпращане – т.е. да се залепи пощенска марка. На 10.07.2018
г. с вх. № ЗЗ , ищецът А. е подал жалба до началника на Затвора гр. П. – със същото искане
за приложение на нормата на чл. 90 ал.4 ЗИНЗС , като му се разреши изпращане на
кореспонденция за сметка на бюджета на МП , но с разпореждане от 12.07.2018 г. тази
жалба е била оставена без уважение като неоснователна.
От приетото решение № 477/11.06.2021 г. по адм. д. №407/2021 г. на
Административен съд – П. е видно, че ищецът е обжалвал аналогични откази на ответника
за безплатно изпращане на кореспонденция, но жалбата не е била уважена. Мотивите на
съда за вземане на това решение са, че ищецът чрез сключените от него безвъзмездни сделки
сам се е поставил в положение на безпаричие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Настоящият състав на въззивния съд намира въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваното в настоящото производство решение за правилно и законосъобразно, по
следните съображения.
Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране,
извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е
дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото,
по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита
в производството.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се явяват
неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно анализиране на установената по
делото фактическа обстановка, достига до идентични изводи с ПзРС относно
неоснователността на предявените от ищеца искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
защита от дискриминация.
Изложените от ПзРС мотиви относно неоснователността на предявените искове се
споделят и от въззивната инстанция, доколкото същите са правилни, логически построени и
съответстващи на установената по делото фактическа обстановка. ПзОС споделя същите
изцяло по изложените по-долу съображения.
В дефинитивните по своя характер норми на ал. 2 - 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се
съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация",
като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други
3
при сравними сходни белези. Забраната за пряка дискриминация означава, че лицата в
сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности, а забраната за непряка дискриминация установява, че хората в коренно
различно положение не трябва да получават еднаквото отношение.
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДиск е необходимо да
са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна
норма.Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан /да е
обусловен/ от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени
лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено
по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него,
която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.
В случая ищецът е посочил конкретни факти за наличието на защитен признак,
на основата на който да е извършена дискриминация спрямо него, а именно – личното му
положение на лишен от свобода , изтърпяващ наказание „ доживотен затвор“. Безспорно в
случая администрацията на Затвора е взела предвид паричните средства , от които ищецът
сам се е лишил, поради което е приела , че същият не може да се ползва от привилегията на
чл. 90 ал.4 ЗИНЗС. Тази преценка на ответната страна не е противоправен резултат в
неговата дейност, тъй като самата норма задължава за извършването на такава преценка.
Изпълнението на нормата на чл. 90 ал.4 ЗИНЗС не обосновава неравноправно третиране на
ищеца.
Ищецът е следвало да докаже твърдения от него факт на дискриминационно
отношение от страна на ответника на базата на посочения дискриминационния признак,
наличието на по – благоприятно третиране, което ответникът е предоставил другиму при
равни други условия.В тази връзка следва да се отбележи, че не е необходимо пострадалият
да доказва пълно и изцяло, че е налице дискриминация, нито умисъл у дискриминатора или
съзнателност, респективно целенасоченост на дискриминиращите действия. Същият следва
обаче да докаже поне факти, които на пръв поглед дават основание за съмнение или
подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва при
наличие на такива факти, настъпва тежестта за доказване липсата на дискриминационно
отношение от страна на ответника - да обясни и да докаже, че не е нарушил принципа за
равенство в третирането, действал е разумно и оправдано или, че по-неблагоприятното
третиране се дължи на други законово регламентирани обстоятелства.
В настоящия случай правилен и обоснован е направеният от първоинстанционният
съд извод за недоказаност от страна на ищеца на факти, от които може да се установи
наличие на дискриминация и по –специално - неравноправно третиране на л.с. А. в
сравнение с други лица изтърпяващи наказание „ лишаване от свобода „ в Затвора гр. С.З..
Липсват каквито и да било данни , че лишените от свобода в този затвор , на които
затворническата администрация е признала правото на безплатна кореспонденция поради
липсата на средства – да са извършили правните действия, които е осъществил ищецът А. , а
именно – да са прехвърлили с цесия значителни средства , а и свои бъдещи вземания в
полза на трето лице или по друг начин доброволно да са се лишили от такива средства. За
да се приеме неравноправно третиране следва да бъде установено по отношение на
съответното лице, че е носител на защитен признак и това е единственото основание за
поставянето му в това положение. Такива установявания в случая не са осъществени.
С оглед установеното, първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване
като правилно и законосъобразно. Въззивните жалби против това решение са
неоснователни.
По разноските : С оглед резултата по спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК –
жалбоподателят в настоящото производство Н. А. следва да заплати на ответника по
въззивната жалба, сторените разноски в размер на 100,00 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт.
По съществото на депозираната частна жалба. Обжалва се определение постановено
4
от съда в производство по чл. 248 ГПК. Съдът е приел, че направеното от молителя Н. А.
искане за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изложените в обжалвания съдебен акт доводи, тъй като
съобразно разясненията дадени в т.2 и 9 ТР № 6 / 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на
ОСГТК на ВКС , основателността на претенцията за разноски по чл. 80 ГПК , не е обвързана
с представянето на списък по чл.80 ГПК, с други думи този списък не е необходимо
условие за присъждане на поискани от страната съдебни разноски. На основание чл. 78 ал.8
ГПК ответникът , представляван в производството от юрисконсулт има право на разноски
под формата на възнаграждение в размер определен по реда на чл. 37 Закона за правната
помощ.
В този смисъл обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК се
явява правилно и законосъобразно , поради което следва да бъде потвърдено. Липсват
основания за коригиране на първоинстанционното решение в частта за разноските с оглед
изхода от спора по настоящото дело.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 662/10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 801/2021 г.
на ПзРС, както и определение № 1691/16.08.2022 г. постановено по гр. д. № 801/ 2021 г. по
описа на РС- П. по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. А. с ЕГН ********** , изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в
Затвора гр.П., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“гр.С. сторените
по делото разноски в размер на 100,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5