№ 464
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 27 от 18.01.2025 г., постановено по гр.д. №
1065/2024 г. по описа на РС-Ботевград, Агенция „Пътна
инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД ЕИК .............. сумата от 110,07 лв. (сто и
десет лева и седем стотинки) – главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
.............., във връзка с ПТП, настъпило на 07.12.2021 г., около 18:30 ч.,
на главен път I-1 в посока с. Новачене, около 183 км., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 803,00 лева разноски в производството.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност,
незаконосъобразност е необоснованост. Въззивникът излага, че
представеният протокол за ПТП № 1808625 от 07.12.2021 г. бил в
противоречие с чл. 179, ал. 2 от ГПК. Евентуалното ПТП не било
посетено от длъжностни лица на КАТ-Пътна полиция, поради което
не удостоверява механизма на ПТП и вредите по МПС. Снимков
1
материал на произшествието не бил изготвен и приложен по делото.
Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е
изготвено на база представените заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилите при имуществени вреди на
застрахователя и материали по делото. Излага, че бланкетно са
кредитирани общите условия, които не са актуални и били променени
през годините. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици. Описаните щети са с
възможен механизъм на ПТТ от бордюр или друга твърда неравност,
преминаване през отводнителна шахта или др. Водачът се е движил
със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното
препятствие и евентуално да спре – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че
ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива описаната
евентуална щета – гуми. По изложените съображения моли да бъде
отменено изцяло решението на РС-Ботевград и да бъдат отхвърлени
исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, чрез пълномощника
му адв. А. С., с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за
неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика
на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и
противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в
бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия
по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
2
РС-Ботевград е сезиран с искова молба от „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с
която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ,
вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 110,07 лв. (сто и десет лева и седем стотинки) –
главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № .............., във връзка с ПТП,
настъпило на 07.12.2021 г., около 18:30 ч., на главен път I-1 в посока
с. Новачене, около 183 км., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание
и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ..............,
че същата има за обект лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №
.............., като застрахован бил Алд Аутомотив ООД, а застраховател –
ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е три
години - 29.11.2019 г. до 28.11.2022 г.
Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от
договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „ПОЖАР, ПРИРОДНИ
БЕДСТВИЯ, ПТП и ЗЛОУМИШЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ“, както и
изчерпателно посочени допълнителни рискове.
От представения по делото протокол за ПТП №
1808625/07.12.2021 г., и обективираната в него скица, съставен от
пътен полицай и РУ – гр. Ботевград се установява, процесното
моторно превозно средство, управлявано от А.с Б. Б. на 07.12.2021 г.
се е движело по Главен път I-1 в посока с. Новачене и при км. 183 е
преминало през изронена дупка в асфалта, при което сe нанасят
материални щети - скъсана предна дясна гума и е увредена джанта.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № ............../13.01.2022 г., от
които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 14.01.2022 г., ищцовото
дружество е изплатило на „Алд Аутомобил“ ЕООД сумата от 110,07
лева.
Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
110,07 лева.
3
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
най - вероятният механизъм на настъпване на произшествието се
състои в преминаване на процесния лек автомобил, през изронена
дупка на платното за движение, при което е получил увреждане на
предна дясна гума и джанта. Вещото лице е дало заключение, че
описаният механизъм на настъпване на ПТП отговаря на настъпилите
щети и помежду им е налице причинно - следствена връзка. Според
експертната оценка, базираща се на средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и средна стойност на демонтажа и
монтажа на час, общата стойност на ремонта възлиза на 232,92 лв.
От показанията на свидетеля А.с Б. Б. се установява, че пътувал
от гр. Монтана към гр. София и до с. Новачене автомобилът, който
оправлявал, попаднал в дупка, при което спукал едната гума. По време
на инцидента валяло сняг и имало образувала се колона от
автомобили. Дупката била дълбоко около педя и мястото не било
обозначено. Освен спуканата гума, вследствие на инцидента била
надраскана и джантата на автомобила. Свидетелят бил тестван на
място за алкохол. Движел се с не повече от 20 км./ч., тъй като имало
снеговалеж и видимостта била лоша. Свидетелят не видял
предварително дупката, задействал спирачната система след като
попаднал в нея. Свидетелските показания като безпротиворечиви и
правдиви съдът кредитира изцяло.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна
Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено
4
легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както
следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата
и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Алд
Аутомобил ЕООД е сключен договор за имуществено застраховане. За
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е
спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на
договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
110,07 лева.
Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е
настъпило по начина, описан в исковата молба.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от
пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната
5
разпоредба представлява официален удостоверителен документ
относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е
отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения. Видно
от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на
пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени
наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия
длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е
посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху
самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата
молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП,
показанията на разпитания пред районния съд свидетел и
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизмът на произшествието, както и причинените имуществени
щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната
връзка е неоснователно.
В Глава трета от ОУ - „Изплащане на обезщетение при частични
повреди“, в т. 6.3. е разписано, че за щети по гумите, джантите и
декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията
са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното
платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или
джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след
представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС.
По делото остана недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е
било при условията на пълно доказване да установи този факт, което
не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника
за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по
средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на
вещото лице това е сумата от 232.92 лева, но предявеният иск следва
да бъде уважен до претендирания по-малък размер от 210,07 лева.
6
Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2024 г. -
до окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по
делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В случая се касае до
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не
представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. Не се
доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в
състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението
страна – в случая ответника, който доказване в този смисъл не
проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 400, 00 лева за
адвокатско възнаграждение, което възнаграждение е в размера по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Възражението за прекомерност на
възнаграждението, наведено от въззивника е неоснователно.
Представени са доказателства по делото за реално сторени разноски в
този размер, при което и с оглед изхода на делото на въззиваемия
следва да се присъди пълния размер на претендираните разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 18.01.2025 г., постановено
7
по гр.д. № 1065/2024 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да
заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, ЕИК:
.............., със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано" № 5 сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8