№ 63
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500008 по описа за 2022 година
М. Н. Г. , ЕГН ********** , с адрес: **********************, чрез пълномощника
адв. К.Р., със служебен адрес: гр. Дупница, ул. „Николаевска“ №11, обжалва с въззивна
жалба Решение №260325 от 12.11.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.
№1727/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която ответникът (въззивник в
настоящото производство) М.Г. е осъден да заплати на ищцата ИВ. П. СК. сумата от 2470
лева, дадена му от последната при неосъществено основание – неизвършена топлоизолация
/саниране/ на жилищна сграда на ********************** общ. Дупница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Решението в обжалваната част се приема за неправилно, поради неговата
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2
ЗЗД не е бил предявяван от ищцата. Счита, че районният съд неправилно е квалифицирал с
посочената правна норма исковата претенция, която реално била за неизпълнение на
договор за поръчка – ремонт на покрив на жилищна сграда. В тази насока пояснява, че не
възразява срещу присъдената сума от 1380 лева, дължима на ищцата поради недостатъци на
извършените строително – монтажни работи /СМР/. Оспорва като недължима сумата от
2470 лева за неизвършена топлоизолация /саниране/ на жилищната сграда, като акцентира,
че уговорка за такъв вид СМР липсвала в сключения между страните договор. В тази насока
поддържа становище, че ищцата не е доказала осъществяване на фактическия състав на иска
с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2 ЗЗД. Искането е за отмяна решението на районния
съд в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – ИВ. П. СК., чрез пълномощника
адв.А.К.К., депозира отговор по въззивната жалба, с който последната се оспорва. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно,
постановено при правилна и обективна преценка на представените писмени и събраните
гласни доказателства.
1
Въззиваемата страна оспорва доводите, изложени от въззивника, акцентирайки, че в
изготвения по чл.146 ГПК доклад съдът е дал правна квалификация на предявените искови
претенции, по който липсвало възражение от страна на ответника. Счита, че към момента
възможността за оспорване правната квалификация на исковата претенция за сумата от 2470
лева е преклудирана. Пояснява, че страните посредством устна уговорка, както било
отразено и в исковата молба, постигнали договореност за заплащането на процесната сума за
външна изолация на сградата на ищцата. Сочи, че свидетелите в производството безспорно
доказали времето, мястото и основанието за предаване на сумите.
Въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок, от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Дупнишкия районен съд в атакуваната
част на посоченото решение, в т.ч. и установяващи фактическата обстановка по делото, и
доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че
същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред Дупнишкия районен съд са били предявени обективно съединени искове, един
от които е за заплащане на сума в размер на 2470лв.авансово получено плащане по договор
за изработка – за саниране на къщата на ищцата, за която сума се твърди, че е извън
уговорената цена по представения писмен договор за извършване на ремонт на покрив
между страните (решението в частта, касаеща отношенията по писмения договор не са
предмет на настоящата въззивна проверка).
Втората хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание не се е осъществило - решение по гр. д. № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Въззивният съд счита, че искът за връщане на дадената в аванс сума за саниране на
сградата , собственост на ищцата , дадена на неосъществено основание, е основателен
поради това, че ищцата е доказала даването на процесната сума- чрез допустими в случая
гласни доказателства , които могат да бъдат кредитирани поради отсъствие на забраната по
чл. 164 от ГПК, визиращи и основанието, на което сумата е предоставена на ответника –
срвн.показанията на свидетелите С. и З..Не се спори, че саниране на сградата не е налице,
доколкото единственото твърдение на ответника в тази насока е, че такава уговорка не е
отразена в договора за ремонт на покрив на същата сграда, а както се посочи, ищцовата
страна е установила твърдението си за наличие на друг устен договор за изработка с
различен предмет.
Не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение и произнасяне в
отклонение от диспозитивното начало (респ.свръхпетитум), тъй като претенцията за тази
сума - отделно от исковете , касаещи договора за ремонт на покрива, е заявена още с
исковата молба, впоследствие прецизирана с оглед указанията на първоинстанционния съд,
като се съдържа и в изготвения от ДнРС доклад ведно с посочената правна квалификация.
С оглед изложеното, Кюстендилският окръжен съд счита, че атакуваното решение в
частта, предмет на настоящата въззивна проверка , е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Предвид изхода на спора на въззиваемата се дължат разноските за настоящото
производство, които са в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260325 от 12.11.2021г. , постановено по гр.д.
№1727/2020 г. на Районен съд – Дупница, в частта, с която М. Н. Г. , ЕГН ********** , с
адрес: **********************, е осъден да заплати на ИВ. П. СК., ЕГН **********, от
с.Яхиново, общ.Дупница, **********************, сумата от 2470 лева, дадена на
ответника Г. от ищцата С. при неосъществено основание – неизвършена топлоизолация
/саниране/ на жилищна сграда на ********************** общ. Дупница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
В останалата част посоченото решение по гр.д.№1727/2020 г. на Районен съд –
Дупница е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА М. Н. Г. (с посочени данни) да заплати на ИВ. П. СК. (с посочени данни)
сумата 300лв.,представляваща разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3