Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,22.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на девети февруари
през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлиана Шулева
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 2997 по описа за 2021 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20281308 от
20.12.2020 г. по гр.д.№ 75414 по описа за 2019 г. на СРС, Трето
ГО, 113-ти състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл. 422 ГПК, че Л. М.С., дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата 1 634.11 лв. –
главница за доставена в периода от 08.05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 157019, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 56.17 лв. – лихва за забава върху главното
вземане от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г., сумата от 37.94 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2018 г. и сумата от 6.92 лв. – лихва за забава за периода от 30.05.2016
г. до 22.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 18.06.2019 г. по ч. гр.д. № 24969/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за разликата над 1 634.11 лв. до пълния
предявен размер и за периода от м.05.2015 г. до 08.05.2016 г., както и иска за
сумата над 56.17 лв. – лихва за забава върху главното вземане.
Подадена е
въззивна жалба от ответника пред СРС – Л. М.С..
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение. Твърди се че същото било постановено при противоречиви
мотиви. Неправилно СРС бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ,
защото процесното жилище било общинско. Липсвали доказателства ответницата да е
сключила индивидуално споразумение с ищеца за доставка на топлинна енергия
съобразно чл.64, ал.1 ОУ на дружеството.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени
така предявените искове. Разноски се претендират.
От въззиваемата страна, ищец в
производството пред СРС – „Т.С. „ ЕАД е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Претендира
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД не
депозира отговор по въззивната жалба, както и не взема становище по въззивната
жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 07.01.2021
г., Въззивната
жалба е подадена на 20.01.2021 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която претенциите на ищеца срещу
ответницата /възивник/ са уважени е налице правен интерес от обжалване.
В частта, в която исковете са отхвърлени не е налице
правен интерес от обжалване поради което въззивната жалба като недопустима ще
следва да бъде оставена без разглеждане.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:
За издадената на 18. 06.2019 г. по ч.гр.д.№ 24969 по
описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 29.11.2019
г.
Исковата молба е подадена в СРС на 30.12. 2019 г./първи
работен ден/, т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от доказателствата по делото се установявало, че между страните по
спора е налице валидно облигационно отношение по доставка на топлинна енергия.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставяла възникнало по реда на
чл.150, ал.1 ЗЕ облигационно отношение. Подаването на топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г. било доказано от доказателствата
представени от ФДР, трето лице помагач по делото. Това означавало, че
установителния иск е доказан. За периода м.05.2015 г. до м.08.05.2016 г.
задълженията били погасени по давност, но за периода след 08.05.2016 г. били
дължими. Съгласно заключението на СЧЕ
последните възлизали в размер на 634,11 лв.-главница и 56,17 лв.- лихва за
забава.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответницата е
потребител на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е в
облигационно отношение с ищеца, респ., че е потребител на ТЕ. В този смисъл са
били и указанията на СРС в доклада по делото, обективиран в определение № 20210974
от 29.09.2020 г., виж л.55. Във връзка с доклада на съда и разпределението на
доказателствената тежест, ищецът не е представил доказателства. Противно на
приетото от СРС липсват доказателства ответницата да е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Противно на приетото от СРС, този факт не е установен
и от изслушаните и приети по делото СЧЕ и СТЕ, тъй като в тях този въпрос не е
обсъждан.
От кореспонденцията между ищцовото дружество и район „Люлин“
се установява, че ответницата е в наемното правоотношение с общината /виж л. 19-20/.
С оглед приетото в ТР 2/17
г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В случая липсва сключен договор между топлопреносното
предприятие и ответницата за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Не са налице и предпоставките на
чл.64 ОУ, тъй като липсва изразено писмено съгласие между собственика на имота
– Столична община за придобиване качеството на клиент на топлинна енергия от
страна на ответницата.
На основание гореизложеното настоящата инстанция счита,
че решението на СРС, ГО, 113 с-в е неправилно в частта, в която претениите на
ищеца по чл.422 ГПК са уважени и като такова ще следва да бъде отменено. Вместо
това ще бъде постановено друго, с което искът ще бъде отхвърлен като недоказан.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските следва да бъдат
разпределени така:
На ищеца разноски не се следват. Затова и в частта, в която в
тежест на ответницата/в поза на ищеца са присъдени разноски решението ще бъде
отменено.
На
ответницата разноски се следват, но
липсват данни такива да е направила.
По реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адв. възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 401,65
лв. в съответствие с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения. Или при присъдени от СРС разноски в размер на 155,42 лв. се налага доприсъждане на сумата в размер на 246,23 лв.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивницата се следват разноски. Същата е направила такива за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 34 лв. и същите следва да й бъдат присъдени.
Въззиваемата
страна претендира разноски, но такива
не й се следват.
По реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адв. възнаграждение следва да бъде определено в размер на 344,39 лв. в съответствие с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения и обжалваемия интерес.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20281308 от
20.12.2020 г. по гр.д.№ 75414 по описа за 2019 г. на СРС, Трето
ГО, 113-ти състав в частта, в която се
: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Л. М.С., дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата 1 634.11 лв. – главница за доставена в периода от
08.05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 157019,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 56.17 лв.
– лихва за забава върху главното вземане от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г.,
сумата от 37.94 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и сумата от 6.92 лв. –
лихва за забава за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.06.2019 г. по ч. гр.д. №
24969/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 с-в, както и в частта за разноските присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Б срещу Л. М.С.,
ЕГН **********,***, иск по чл.422 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. М.С.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата 1 634.11 лв. – главница за доставена в периода от
08.05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 157019,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 56.17 лв.
– лихва за забава върху главното вземане от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г.,
сумата от 37.94 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и сумата от 6.92 лв. –
лихва за забава за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.06.2019 г. по ч. гр.д. №
24969/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Л. М.С. в частта, в която се обжалва решение №
20281308
от 20.12.2020 г. по гр.д.№ 75414 по описа за 2019 г. на СРС, Трето
ГО, 113-ти състав в частта, в която се отхвърлят
исковете по чл.422 ГПК за главница за разликата над 1 634.11 лв. до пълния предявен размер и за периода от
м.05.2015 г. до 08.05.2016 г., както и иска за сумата над 56.17 лв. – лихва за
забава върху главното вземане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 18.06.2019 г. по ч. гр.д. № 24969/2019 г. на СРС, ІІІ ГО,
113 с-в, като недопустима.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на Л. М.С.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на
34 лв., представляваща разноски за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. в полза на адв.Красимира
Игнатова Билева, ЕГН **********, сумата
в размер на 246,23 лв., представляваща доприсъдено
адв.възнаграждение за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. в полза на адв.М.Л.Л.,
ЕГН **********, адв. възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 344,39
лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-„Н.“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: