МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и
проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи
следното:
Бившият офицерски кандидат А.П.А. от ВВМУ „Н. Й.
Вапцаров” – Варна, постъпил на кадрова военна служба в Българската армия от
02.05.1997 г. Заемал различни длъжности, като от 01.07.2016 година е бил
назначен за „Главен специалист“ в отделение „Учебна дейност и контрол на
качеството” към отдел „Учебна и научна дейност“ на ВВМУ. Изпълнявал с готовност
поставените му задачи и проявявал отговорност при работа в екип. Проявявал
разбиране към подчинените си. Бил
дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ, като четири пъти е бил награждаван и
веднъж наказван по дисциплинарен ред. Освободен от кадрова военна служба със заповед
№ ЛС-19/28.02.2018 година на Началника на ВВМУ – Варна (л.59, том 2 ДП). Женен,
неосъждан. Във връзка данните от самоличността на подсъдимия следва да се
посочи, че при снемане на самоличността в съдебно заседание, съдът вписа
посоченото от подсъдимия образование „средно“, а при постановяване на присъдата
вписа установеното по делото образование „основно“.
През периода от 1987 до 1992 година подсъдимият А. е
бил ученик в Средно музикално училище – Котел (сега Национално училище за
фолклорни изкуства „Филип Кутев“) със специалност „Гъдулка“. След завършването
на ХII клас, той
не е положил зрелостни изпити по всички предмети, като по дисциплините „Солфеж“
и „Хармония“ е получил оценки Слаб 2, а по дисциплината „Елементарна
теория на музиката“ не се е явил на изпит (л.18, 26 и 29-34, том 2 ДП), поради
което не му е издадена диплома за завършено средно образование и зрелостно
свидетелство (л.18 и 26, том 2 ДП).
На 06.03.1997 година подс. А. подал молба до началника
на ВВМУ – Варна, за назначаване на длъжност „старшина на рота“ (л.59, том 1
ДП). Към молбата приложил документи, между които и препис на диплома за
завършено средно образование № 893 от 12.06.1992 година от Средно музикално
училище „Филип Кутев“ – гр. Котел на името на А.П.А. с ЕГН: **********. Тази
диплома представлява неистински официален документ, тъй като видно от
цитираните по-горе доказателствени материали (л.18, 26 и 29-34, том 2 ДП)
диплома на името на подс. А. не е била издавана, а дипломата с № 893 е издадена
на лицето Красимира Кирилова Карабашева (л.26-28, том 2 ДП). По делото не е
установено кой е съставил неистинския документ. Въз основа на подадената молба
и приложените документи, А. е бил приет на военна служба на 02.05.1997 година
(л.5,1 том 2 ДП).
Със заповед № ОХ-869 от 14.12.2015 година на
Постоянния секретар на отбраната точка 15.24 (л.36-44, том 2 ДП) подс. А. бил
включен в курс за допълнителна квалификация, считано от 11 до 22 януари 2016 г.
В точка V от
заповедта изрично се изисквало обучаемите да представят на ръководителя на
курса копие от дипломата си за придобита
образователно-квалификационна степен за отразяване в документа за завършен
курс, в изпълнение, на което директорът на професионалния старшински колеж –
св. оф. канд. Свилен Савов създал организация, обучаемите да предадат чрез
отговорника на групата, на ръководителя на курса, копие от дипломата си за
последно завършено образование. Отговорник на групата, в която се обучавал А.
бил св. Тотев, като обучаемите предавали на него или направо на преподавателя
копия от дипломите си. Тъй като нямало определена дата за предаването на
дипломите, обучаващите се ги предали до завършването на курса (л.46, том 2 ДП).
Подсъдимият А. също предал през периода 11-22.01.2016 година копие от
неистинската диплома с № 893/12.06.1992 година, чиито номер бил вписан и в
Удостоверение за допълнително обучение или специализация № 00717 от 22.01.2016
година (л.49-50, том 2 ДП). След завършване на курса със своя заповед № ЛС-68/27.06.2016
г., началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – Варна, назначил А. на длъжност главен
специалист в отделение „Учебна дейност и контрол на качеството” във ВВМУ „Н. Й.
Вапцаров” – Варна и му присвоил военно звание „Офицерски кандидат“ считано от
01.07.2016 година.
Описаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от приложените към делото справки от
Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – гр. Котел, от
документите, приложени в служебното дело и азбучната служебна карта на подс. А.,
копия от които се намират в настоящото дело, от показанията на свидетелите,
разпитани на досъдебното производство, чиито показания бяха огласени по реда на
чл.283, вр. чл.373, ал.1 НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие,
както и от останалите приложени по делото документи.
С деянието си от обективна и субективна
страна подс. А. е осъществил престъпния състав по чл.316, вр. с чл.308, ал.2,
пр.4, алт.1, вр. с ал.1 от НК, тъй като един ден през периода от 11 до
22.01.2016 година в гр. Варна, в района на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – Варна,
съзнателно се ползвал от неистински документ – копие на препис от Диплома № 893
на името на А.П.А.,***, ЕГН: **********, като в изпълнение на точка V от заповед
№ ОХ-869 от 14.12.2015 година на Постоянния секретар на отбраната, предал копие
от неистинския препис от диплома за завършено средно образование. По делото не
е установено кой е изготвил неистинския документ, поради което не може да се
търси отговорност от А. за съставянето му.
Съдът не споделя възражението на защитата, че А. не е
знаел, че документът е неистински, тъй като го е получил от неупоменат
преподавател в училището, който вече е покойник, а самият А. не е знаел, че има
оценки слаб 2 на някои от изпитите, тъй като комисията поставяла оценките
няколко дни по-късно и не ги казвала в деня на изпита на изпитваните. В съдебно
заседание подс. А. отказа да дава обяснения, каквито обяснения е отказал да
дава и на досъдебното производство (л.4, том 2 ДП). По делото няма нито един
документ или свидетелски показания, в които дори да се споменава, че А. е
получил дипломата си от неустановен преподавател, че е бил на концертни турнета
в страната или чужбина по време на връчване на дипломите, и че комисията е
поставяла оценките няколко дни след датата на изпитите и не съобщавала оценките
на изпитваните. Позовавайки се в пледоарията на заявления на подсъдимия,
направени в хода на предварителната проверка и на досъдебното производство,
защитникът се позовава на материал, който не е събран в хода на съдебното
следствие и на изявления, които не са направени в съдебно заседание и не
представляват част от доказателствения материал. Заявеното в тази насока от
защитника представлява позоваване и интерпретация на твърдени само от него
обстоятелства, които не са били събрани и проверени в хода на съдебното
следствие по реда, установен в НПК и са в разрез с изискванията на чл.292 НПК.
Ако е желаел съдът да се произнесе в тази насока, защитникът е следвало да
посъветва подсъдимия да даде обяснения, да заяви по съответния процесуален ред
тези обстоятелства, след което те биха могли да бъдат обсъждани. На практика
защитника поставя на обсъждане аргументи, които не са били посочени от никого.
Въпреки това съдът счита за уместно да отбележи, че
тези твърдения не намират опора в доказателствения материал. Видно от
приложените на л.29 до 34 в том 2 от досъдебното производство заверени копия от
протоколи за резултатите от зрелостни изпити, подс. А.П.А. се е явил общо на
шест от всичките седем зрелостни изпита, като е получил оценка по-висока от
слаб 2 на първите четири (л.29 до 32, том 2 ДП), а на последните два е получил
обща оценка слаб 2 (л.33 и 34, том 2 ДП). Във всички протоколи на стр. 1, на
реда над таблицата е отбелязана датата на провеждане на изпита, а на стр. 2
преди подписите на комисията е посочена датата на приключване на протокола. И
двата протокола за изпитите, по които А. е получил оценка слаб 2 са приключени
на датата на изпита, което опровергава твърдението на защитата, основаващо се
на данни получени извън съдебното следствие, че оценките са поставяни няколко
дни след датата на изпита. Според посоченото в писмо изх. №
РД-04-176/21.03.2018 година (л.26, том 2 ДП) приложение 2, са предоставени само копия от протоколите от зрелостни изпити, на които
се е явил А.. В писмото е отразено,
че А. не е положил зрелостни изпити по дисциплините „Солфеж“, „Елементарна
теория на музиката“ и „Хармония“, като са приложени протоколи от изпитите по
„Солфеж“ и „Хармония“, на които е получил оценки Слаб 2, а по дисциплината „Елементарна
теория на музиката“ няма приложен протокол, тъй като не се е явил на изпит.
Подсъдимият не би могъл да не знае, че не се е явил на един от зрелостните
изпити по „Елементарна теория на музиката“, а да се ползва от препис на
диплома, в който на гърба пише, че има оценка среден 3 по предмет, на който той
не се е явил на изпит. Предмет на доказване по делото не са получените от А.
оценки по отделните предмети, а обстоятелството, че ползваното от него копие от
препис към дипломата е неистинско и не е издадено от посочения автор на
документа.
Съдът не споделя и възражението, че в обвинителния акт
цифровото изписване на обвинението не е правилно, тъй като се касае за
предложение 7 от текста на чл.308, ал.2 НК. В текстовата част на обвинението е
посочено, че се касае за неистински документ за завършено образование.
Прокурорът е селектирал различните хипотези по чл.308, ал.2 НК в предложения и
алтернативи в предложенията. Така е посочил като четвърто предложение
„документи за завършено образование или за придобита квалификация“, като приема
„документи за завършено образование“ за първа алтернатива от това предложение,
а „за придобита квалификация“ като втора алтернатива в същото предложение.
Защитата изброява последователно всяка една от хипотезите и сочи, че „документи
за завършено образование“ е седмо предложение. Касае се за различна техника при
цифровото изписване на текст от закона, предвиждащ множество хипотези, което
обаче не води до процесуално нарушение или неяснота в обвинението, тъй като
очевидно страните разбират едно и също обвинение – неистински документ за
завършено образование, независимо дали е изписан цифрово като предложение 4,
алтернатива 1 или като предложение 7.
Причини, условия и мотиви за извършване на
престъплението са ниската правна култура, желанието на подсъдимия да получи
възможност за повишаване във военно звание и назначаване на по-висока длъжност,
желанието му да прикрие обстоятелството, че е бил приет на военна служба без да
притежава изискуемото за това средно образование, принизения контрол, относно
представяните от военнослужещите документи.
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства факта, че още през
1997 година подс. А. се е ползвал съзнателно от същият неистински документ, за
да бъде назначен на служба без да отговаря на изискващият се образователен ценз
и е бил на служба в нарушение на изискванията в продължение на почти 19 години.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени добрите му характеристични
данни, обстоятелството че въпреки липсата на завършено средно образование се е
справял добре с възложените му задачи, изминалите повече от три години след
извършване на престъплението, през който период А. не е имал противоправни
деяния. Съобразявайки всичко това, съдът определи наказание по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, пр.4, алт.1, вр. с ал.1 НК при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и при условията на чл.54 от НК в размер на една
година „Лишаване от свобода“.
Съобразявайки добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало на А., вида и размера на наложеното наказание, съдът стигна до
извода, че за постигане целите както на генералната, така също и на специалната
превенции и най-вече за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не се налага
същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Воден от тези мотиви, съдът постанови своя акт.
Мотивите
се написаха на 08.08.2019 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.