Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 242 07.12.2015г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А. и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Г.Динкова административно дело № 35 по описа за 2015г, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д.И.У. ***
против Заповед № Л—11445 от 15.12.2015г., издадена от главния директор на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, с
която на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.2 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.194 ал.2
и чл.197 ал.1 т.6 и чл.203 ал.1 т.7 т.8 и т.13 от ЗМВР на Д.И.У. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и на
основание чл.226 ал.1 т.8 вр.с чл.13 ал.2 т.4 пр.трето от ЗИНЗС е прекратено
служебното му правоотношение с дирекцията като държавен служител на длъжност надзирател
І-ва степен в Затвора в гр.Стара Загора , І—ва категория.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в
несъответствие с изискванията за форма и съдържание /при липса на мотиви/; при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че са изтекли
давностните срокове за наказването му за деянието, описано в заповедта и
квалифицирано като дисциплинарно нарушение, счита, че заповедта е необоснована
и не е преценена тежестта на нарушението спрямо вида наказание. Поддържа, че повдигнато му обвинение за
извършено престъпление само по себе си не е нарушение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” и „Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието
(Етичния кодекс), тъй като вината му не е установена с влязла в сила присъда. В хода по същество
чрез процесуалния си представител твърди, че администрацията на Затвора е
предизвикала действия на свидетелката Н., да се създаде предпоставка за
уволнението му. По изложените съображения
е направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Главен директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез процесуалния си
представител по делото, юр.Ст.П. оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че е обосновано и доказано наличието на виновно
извършено от Д.У. нарушение - неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, съставомерно от обективна
и субективна страна поведение —тежко нарушение на служебната дисциплина по см.
на чл.203, ал.1, т.7, 8 и 13 от ЗМВР, като материалноправно основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Обосновава че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в надлежна форма, в съответствие
с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР
административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните
изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна. По
изложени подробни съображения иска отхвърляне на подадената срещу нея жалба и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН за осъществената защита.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят – Д.И.У., към датата на
издаване на оспорената заповед, е заемал длъжността „надзирател І-ва степен” в
Затвора в гр.Стара Загора, І-ва категория. Служител е на затворническата
администрация считано от 01.05.1995г. Със Заповед Л—8255/30.10.2012г му е
присъдена категория „Е – полицай І-ва
степен”, веднъж награждаван и веднъж наказван с „писмено предупреждение” /съгласно
кадрова справка рег.№1452, от 29.07.2014г на л.57, а.д.№768/15 АССГ/.
Повод за образуване на дисциплинарното
производство срещу У. са постъпилите данни и предложение от началника на Затвора
в гр.Стара Загора, до Главния директор
ГДИН съгласно „съобщение за произшествие” и писмо вх.№ 13073/31.07.2014г (л.79
-80), че: на 27.07.2014г в Затвора гр.Стара Загора, в присъствие на началник
група „ООМЛС” и следовател от ОСлО гр.Стара Загора е извършено претърсване на
спално помещение на лишените от свобода в ІІІ група, при което доброволно е предаден
мобилен телефон, иззет за нуждите на ДП № 92—С/2014г на ОСлО при ОП Ст.Загора,
а в следващите дни са проведени допълнителни процесуално-следствени действия—
които изясняват фактическата обстановка относно механизма на внасяне на
мобилния телефон в затвора. С писмо също от 31.07.2014г-л.80, ОСлО уведомил
началника на Затвора, че разследването се води срещу Д.И.У. и налице били
данни, че като надзирател в затвора е
извършил престъпление по чл.283 от НК.
Дисциплинарното производство спрямо У.
е образувано при тези фактически данни със Заповед Л—7715 /31.07.2014г на
Главен директор ГДИН /л.8—10/, на основание чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР, вр. с
чл.13 ал.2 т.4 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, и с оглед индицията, че деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина. Определена е комисия, която да проведе
дисциплинарното производство като дисциплинарно- разследващ орган с конкретни
задачи и срок.
Дисциплинарно- разследващия орган /ДРО/
е връчил на У. заповедта за образуване на дисциплинарно производство, уведомил
го е за правата му и е предприел изясняване на случая: В хода на производството
са събрани и приобщени писмени доказателства, вкл.от събраните в хода на ДП №92—С/2014г
на ОСлО при ОП Стара Загора.
На 27.07.2014г, 10ч, в килия №23 влезли:
служителят Желязко Георгиев, служител на ООМЛС гл.инсп.Попов и следовател от
Окръжна следствена служба, за проверка за неразрешени вещи и предмети. Х.Н.М.
к.н.8958 доброволно предал GSM апарат /докладна
записка №319/28.07.2014г на пол.Венцислав Н. до началника на затвор; писмено
обяснение на Х.М. от 27.07.2014г и от
07.08.2014г и протокол за доброволно предаване от 27.07.2014 —л.46-52/. В
писмени обяснения от 07.08.2014г (л.47-48) М. описва отношенията си с У., през
м.април 2014г У. го заплашил, че ако не му даде пари за да му внесе мобилен
телефон, ще му пуска докладни да го наказват и М. решил да му даде. В средата
на месец юни 2014г се разбрали да се
изпратят пари с пощенски запис, на името на У.. Св.М. се обадил на своя приятелка —М.Н. ***, предал й
разговора между него и У. и указал как да изпрати парите, а след това и телефона. Твърди, че в началото на месец юли
2014г приятелката му изпратила парите и телефона на името на У. и те били взети от него, след което последния
го уведомил, че при удобен случай ще му „внесе” телефона. На 26.07.2014г
сутринта, в 6:10ч твърди, че чакал У. пред „клуба”, каквато уговорка имали,
след което той му дал мобилен телефон Samsung,
който бил в кутия с маргарин. Същият телефон М. доброволно предал на
27.07.2014г.
На 17.07.2014г в гр.Кърджали е
подписана разписка /на л.50-51 а.д.№768/15/, удостоверяваща, че началник група
ООЗ Йордан К.Попов предал на М.Р.Н. сума от 200 лв с индивидуализирани
банкноти, а Н. е поела задължение да изпрати сумата на Д.И.У. или да я върне.
Приложен е касов бон от същата дата за подаден в пощенска станция в гр.Кърджали
телеграфен запис на стойност 200 лв с „подател” М.Р.Н. и „получател” Д.И.У.,***,
до поискване.
На 18.07. 2014г Д.У. е получил сумата
от 200 лв, преведена с пощенски запис на 17.07.2014г от М.Н.,*** /съгласно
справка от 03.10.2014г на л.55/.
На 18.07.2014г М.Н. *** на 21.юли
2014г. У. *** „малък пакет”, съгласно справка и писмо изх.№1714/09.10.2014г на
„Български пощи”ЕАД, вх.№ 4520/ 13.10.2014г—л.53—55 по посоченото а.д, писма
изх.№6016/10.10.2014г и изх.№601/04.08.2014г на Ръководител ОПС Стара Загора. Телефонния
апарат и принадлежности, по отношение на
които е извършен оглед от страна на Йордан Костадинов Попов—началник група ООЗ
Стара Загора при СООМЛС—ГДКП, е: марка и модел „Samsung” „GT-1200”, черен
на цвят, батерия за него със сив и черен цвят, s/n: BD2BB16 US/1—BA K, предоставени му от М.Р.Н. с посочен ЕГН. Посочено
за установено от оглед, че телефона е с “imei” 354 214
/05/786419/0, не е нов, леки драскотини по него, батерията е в сив и черен
цвят, с надпис „Samsung”, от едната
страна, а от другата —номер „АВ463446BU S/N: BD2BB16US/1-B AK 800 mAh» (протокол л.49-50 а.д.№768/15). Този телефон и
принадлежности към него съответства по описание на описаните такива като доброволно
предадени на 27.07.2014г от Хр.М., изтърпяващ тогава присъда лишаване от
свобода в Затвора в гр.Стара Загора на органите, извършли на тази дата
претърсване на спалното помещение, което
заемал (лист 52 по а.д. 768/15г).
На 30.10.2014г ДРО повторно е предявил
на У. заповедта за образуване производството, както и го е поканил да представи
допълнителни писмени обяснения или възражения по случая, но служителят не се
възползвал от правото си (съгласно протокол №4902/30.10.2014).
За резултата от проведеното
дисциплинарно производство ДРО е изготвил
Обобщена справка изх.№1462/10.11.2014г на Затвора в гр.Ст.Загора /л.29
по а.д.№768/, в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални
действия и събраните доказателства; извършени са преценка и анализ на
доказателствата и са посочени приетите за установени факти и обстоятелства, с
оглед на които ДРО е счел за доказани извършените от Д.У. тежки нарушения на служебната дисциплина.
Същите се изразяват в това, че У. предложил на л.св.М. срещу заплащане да му
внесе мобилен телефон за лично ползване, като го предупредил, че в противен
случай, че съдейства да бъде наказван. Л.Св.М. споделя това с М.Р.Н., като
нежелаейки неприятности и същевременно, съзнавайки, че заплахите са
осъществими, М. се чувствал принуден да даде пари. Тъй като не разполагал с
исканата сума, помолил М.Н., като същевременно изготвил лично и жалба до
Окръжна прокуратура Стара Загора, като в условията на неотложност е образувано
ДП 92-С/2014г. Йордан Костадинов Попов, началник група ООЗ Стара Загора при
СООМЛС, оперативно запознат със създадените нерегламентирани отношения между пол.У.
и л.св.М. и се свързва по телефон с М.Н.. В седмицата преди 16.07.2014г л.св.М.
споделя в телефонен разговор с Н., че У. е поискал първо 300 лв, от които 100
лв— за да закупи той самия телефон и 200 лв—за възнаграждение за услугата,
която предлага. М.Н. заявила, че може да осигури само 200 лв. След това Н.
провежда разговор, а след това и среща на 17.07.2014г с Йордан Попов, когато
той й предоставя сумата от 200 лв срещу разписка (с описани номерата на
банкнотите. Тя изпратила парите от пощенска станция в гр.Кърджали, с посочен
номер на пощенски запис, до поискване до Централна поща, Стара Загора, на лице Д.И.У.. На 18.07.2014г.М. повежда
разговор с М., че полицаят иска останалата част от първоначално исканата сума, но
поради финансова затрудненост М.Н. предлага, а впоследствие /на 21.07.2014г/
изпраща свой телефон, който преди това е подробно описан от Й.К.Попов. На
27.07.2014г в спално помещение №23 на
лишените от свобода от ІІІ група е извършено процесуално следствено действие —претърсване,
при което л.св.Х.М. доброволно е предал въпросните вещи за нуждите на досъдебно
производство №92/2014г. Характеристичните данни на телефона са напълно
идентични с посочените в протокола от 18.07.2014г.
Въз основа на горното, ДРО е приел, че
в периода м.юни 2014г—18.07.2014г полицай У. в качеството си на длъжностно лице—надзирател
в Затвора в гр.Стара Загора е сключил с лишения от свобода Х.М. сделка, като е
поискал и приел опосредено чрез М.Н., дар—сума пари в размер на 200 лв, която
не му се следва, за да наруши службата си, като чрез посредничество в
неправомерна връзка между лишения от свобода и негова близка внася на
територията на Затвора мобилен телефон, батерия за такъв телефон, парче кабел,
завършващо с букса /подробно описани/, с което допуска лишения от свобода Х.М.
да държи при себе си неразрешени лични вещи. Горното е квалифицирано като
нарушение на чл.294 т.3 и 6 от ППЗИНЗС, чл.97
т.3 и чл.122 ал.1 от ЗИНЗС и на
Списък на разрешените лични вещи, предмети
и хранителни продукти, които могат да получават ползват и държат при
себе си и на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи
наказания в затворите, поправителните домове и затворническите общежития,
утвърден със заповед № ЛС-04-603 от 04.04.2014г на зам.министъра на
правосъдието. Дисциплинарно-разследващият орган е обосновал че извършените действия
са злоупотреба с власт, използване на
служебното положение за лична облага, поведение, несъвместимо с етичните
правила за поведение на държавните служители в ГДИН и с което уронва престижа
на службата, поради това предложил за извършеното тежко нарушение на служебната
дисциплина по см.на чл.203 ал.1 т.7 , т.8 и т.13 от ЗМВР да се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение”.
Обобщената справка е връчена на У. на 10.11.2014г.
в с.Богомилово / л.31/, същият е поканен да даде обяснения с покана
рег.№13738/21.11.2014г ДНО —Главен директор на ГДИН (л.25—28) У. е депозирал обяснение, в което изразява несъгласие с
констатациите и изводите на ДРО, отрича да е правил уговорки с л.св.Х.М..
Твърди че сумата от 200лв била получена от него за материали за ремонт на чужда
къща. Твърди, че получил известие от служител на пощата, че на негово име за
получаване пакет и като отишъл да го вземе видял, че е телефон, но не знаел за
какво е и не познавал изпращача. Оставил го в жабката на автомобила си и след
това установил, че телефона е изчезнал.
Дисциплинарно-разследващият
орган е приключил ДП със Становище вх.№18700/14.11.2014г относно наличието на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител
от Затвора– Стара Загора Д.У. с предложение за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл.203, ал.1,т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, вр.с
чл.13 и чл.31 от Етичния кодекс за поведение на служителите в ГДИН.
След запознаване със становището на
ДРО, приемане на писмените обяснения на служителя, и като е счел, че описаното
се потвърждава от събраните доказателства —приложени към писмената обобщена
справка, с оспорената по делото Заповед №Л—11445 от 15.12.2015г. /на л.14/, Главният
директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.2 и чл.19 ал.2
от ЗИНЗС, вр.с чл.194 ал.2 и чл.197 ал.1 т.6 и чл.203 ал.1 т.7 т.8 и т.13 от ЗМВР е наложил на Д.У. дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226 ал.1 т.8 вр.с чл.13 ал.2 т.4 пр.трето
от ЗИНЗС е прекратил служебното му правоотношение с дирекцията като държавен
служител на длъжност „надзирател І-ва степен в Затвора в гр.Стара Загора , І—ва
категория.
От фактическа страна заповедта се
основава на изложеното в Становище вх.№18700/14.11.2014г на
дисциплинарно-разследващият орган и установеното в резултат проведено
дисциплинарно производство тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо
се в това, че в периода м.юни 2014г—18.07.2014г полицай У. в правното си
качество на длъжностно лице—надзирател в Затвора в гр.Стара Загора е сключил
сделка с л.св Х.Н.М., като е поискал от същия и приел опосредено чрез М.Р.Н.,
дар—сума пари в размер на 200 лв, която не му се следва, за да наруши службата
си, като чрез посредничество в неправомерна връзка между лишения от свобода и
негова близка внася на територията на Затвора 1.един брой мобилен телефон марка „Самсунг” модел GT-Е-1200, черен на цвят, с ИМЕИ 354 214
/05/786419/0; един брой батерия за мобилен телефон, марка „Samsung „ с
обозначение АВ463446BU 800 mAh S/N: BD2BB16US/1-B AK, и парче кабел, черно на цвят, изрязано от едната
страна, а от другата страна, завършващо с букса за зареждане на мобилен телефон,
съвместима с марката и модела на горепосочения мобилен телефон, с което допуска лишения от свобода Х.М. да държи
при себе си неразрешени лични вещи. Горното е квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина чл.203 ал.1 т.7 т.8 и т.13 от ЗМВР и на основание чл.224
ал.1 и ал.2 т.4 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.6 е счетено че се следва налагане на
дисциплинарно наказание уволнение.
По делото се установява още че с
постановление от 22.10.2014г /л.61 и сл./ по досъдебно производство №92-с
/2014г по описа на ОСлО при ОП гр.Стара Загора, Д.И.У. е привлечен като
обвиняем, а след това, на 18.05.2015г му е повдигнато обвинение в извършването
на следното престъпление: „в периода
месец юни 2014г—18.07.2014г в гр.Стара Загора в качеството му на длъжностно
лице—Надзирател І-ва степен в Затвора в
гр.Стара Загора, първа категория, поискал и приел/опосредено чрез св.М. Р.Н./ дар—сумата от 200 лв, който не му се
следва, от лишения от свобода Х.Н.М. ЕГН **********, за да наруши службата
си—да достави: 1.един брой мобилен телефон марка „Самсунг” модел GT-Е-1200, черен на цвят, с ИМЕИ 354 214
/05/786419/0; 2.един брой батерия за мобилен телефон, марка „Samsung „ с
обозначение АВ463446BU 800 mAh S/N: BD2BB16US/1-B AK, и 3. парче
кабел, черно на цвят, изрязано от едната страна, а от другата страна,
завършващо с букса за зареждане на мобилен телефон, съвместима с марката и
модела на горепосочения мобилен телефон, на лишения от свобода Х.Н.М., ЕГН **********,
в нарушение на чл.294, т.3 и т.6 от ППЗИНЗС, в нарушение на чл.97 т.3 от ЗИНЗС
и на Заповед №ЛС-04-602/04.04.2014г на заместник – министъра на правосъдието
относно разрешението лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, като тези нарушения не
съставляват престъпления” — престъпление по чл.301 ал.2 предл.първо, във вр.с
ал.1 от НК. За същото деяние У. впоследствие
е признат за виновен с присъда от 14.07.2015г по НОХД № 190/2015г по описа на
Окръжен съд Стара Загора, невлязла в сила към днешна дата.
По делото са приложени и приети като
доказателства, документите, образуващи пълната административна преписка по
образуваното със Заповед Л—7715 /31.07.2014г на Главния директор на ГДИН
дисциплинарно производство срещу Д.И.У., присъда от 14.07.2015г по НОХД
№190/2015г на Окръжен съд Стара Загора, обвинителен акт, материали от ДП
№92-С/2014г на ОСлО при ОП Стара Загора, вкл.протоколи за процесуално—следствени
действия, протокол за разпит пред съдия от 21.07.2014г на св.М.Р.Н., писма от
„Български пощи”ЕАД, приложен е по делото и Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и „Главна
дирекция „Охрана” към МП, декларация удостоверяваща запознаването на У. с този
кодекс и поемането на задължение да го
спазва.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на лицата С.К.К., Х.Н.М. и М.Р.Н.. Свидетелят
Св.К., заместник началник на Затвора гр.Стара Загора твърди, че Хр.М. отишъл
при него в стаята му и споделил, че полицай Д.У. му иска парична сума за предстоящо
внасяне на мобилен телефон. Твърди, че предал информацията на оперативния
работник Йордан Попов, по щат към МВР, който продължил работа по случая. В
съботен или неделен ден му се обадили по „дежурната”, че в момента следовател
от ОСл отдел в присъствие на главния надзирател в затвора извършват претърсване
на спалното помещение,в което бил и Х.М.
и същият доброволно предал мобилен телефон, „вкаран” от Д.У. на същия или на
предния ден. Твърди, че при случая между
него и М. се натъкнали и на данни, че приблизително в същия период полицай У.
получава пощенски записи от близките на друг лишен от свобода —Стоян Тушлеков
от Панагюрище. Твърди още, че служителите, застъпвайки наряд преминават през
постовия на портала, но контролът не е толкова стриктен.
Св.Х.М. твърди, че познава
жалбоподателя от пребиваването си в Старозагорския затвор, където пребивавал от
2012г, излязъл от там на 06.08.2014г. У. му предложил да му внесе телефон,
който и да закупи отвън, т.е.извън затвора. Първо му внесъл Нокиа, а втория път
Самсунг. За Самсунга парите и телефона били изпратени от М.Н., по пощата, а У.
му донесъл телефона по-късно. Твърди, че казал на Св.К., зам.началника на
затвора, че въпросния надзирател го изнудва, приблизителното време, когато ще
дойде телефона. Описва че предаването на въпросния телефон станало сутринта,
около 6 ч и нещо, в една стая –„клуб”, където тогава нямало хора.
Св.М.Р.Н.
заяви, че познава Хр.М., той й се обадил
от затвора, с твърдения, че спрямо него е упражняван натиск от У. за закупуване
на мобилен телефон и че с нея ще се свържат хора, като ще й помогнат да изпрати парите.
Признава, че с нея се свързал Йордан Попов, дошъл после и в гр.Кърджали, където
заедно изпратили парите с пощенски запис. Поискани били 300лв, но нямала
толкова и на следващия ден вместо липсващите 100 лв изпратила телефона. Изпратила
го по пощата, до У., лично до поискване. У. й се обадил преди изпращането на
парите, казал й как да ги изпрати.
Описва препредаването на информация —от Хр.М. —на нея и от нея на Попов.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес -
адресат на Заповед №Л—11445 от 15.12.2015г на Главния директор на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Главният директор на
ГДИН е овластения от закона административен орган да награждава и наказва
служителите в главната дирекция и в териториалните й служби, вкл.Затворите, в
какъвто е работил жалбоподателя (чл.19 ал.1 т.1 от ЗИНЗС). По аргумент от чл.19
ал.2 от ЗИНЗС, приложението на ЗМВР е субсидиарно, доколкото в закона не са
налице специални правила за реализиране на дисциплинарната отговорност. Оспорената
Заповед №Л—11445 от 15.12.2015г е издадена от материално и териториално
компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР във връзка с
чл.37 ал.1 т.1 от с.з и чл.13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС и безспорно е подписана от
лицето, изпълняващо длъжността Главен директор на ГДИН —Росен Желязков.
Обжалваната заповед е
постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма
и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената
разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били
нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание
и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Заповед Л—11445 от 15.12.2015г. съдържа
всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е
санкциониран Д.У., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и
от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така
и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна
и субективна страна поведение. Органът се е позовал и на приобщените към
преписката становище и обобщена справка на ДРО, а съгласно постоянната практика
на съдилищата (вж. ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на НРБ), мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от акта, в друг документ
на административната преписка
При извършената служебна проверка съдът
не установи наличието на допуснати нарушения на
административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното
производство. Начало на производството е поставено със заповедта за образуването
му —заповед № Л—7715 /31.07.2014г на главния директор на ГДИН /л.8—10 по а.д.№768/15г). ДРО е връчил заповедта за образуването на
производството на У. на 07.08.2014г и повторно на 30.10.2014г, същият е бил запознат с правата си в съответствие с
чл.205 ал.3 от ЗМВР. У. не е упражнил правото си да представя писмени обяснения
и сочи доказателства. Служителят е запознат с обобщената справка и събраните
доказателства, в съответствие с чл.243 ал.3 от ППЗМВР, като не се е възползвал
от правото си по чл.243 ал.4 да даде обяснения по повдигнатото дисциплинарно
обвинение. Неоснователно е оплакването, че дисциплинарното наказание е наложено
след като са изтекли процесуалните срокове за приключване на производството.
Срока на производството е бил удължен със Заповед №Л—827/2 от 22.08.2014г и с
оглед обективната невъзможност да приключи в срок /ползване от У. на отпуск за
временна неработоспособност 06.08—23.10.2014г съгласно болнични листи на л.39—42/.
През време на ползваните от служителя отпуски, сроковете не са текли /чл.195
ал.3 от ЗМВР/. Случаят е бил изяснен на 14.11.2014г, когато са били събрани
„достатъчно данни” за деянието и обобщени в справка (вх.№1469 на л.29 по
а.д.№768) и затова, съответно на ТР № 2/04.07.2002 г. на ОС от ВАС, е започнал
да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Срокът е спазен
с издаване на заповедта на 15.12.2014г. Не е бил изтекъл и предвидения в чл.195
ал.2 ЗМВР общ двугодишен срок, броен от извършване на нарушението. Преди да
наложи наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя. Обстоятелството,
че У. е подал молба за прекратяване служебното правоотношение по негово желание
(заявление вх.№3412/31.07.2014г на затвора в гр.Стара Загора) не обвързва ДНО,
доколкото са били налице данни за извършено от него тежко нарушение на
служебната дисциплина, а е получило отрицателен отговор от ДНО /л.74-75/.
Обжалваната
заповед е постановена в съответствие с приложимите материално правни норми и в
съответствие с целта на закона.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически
факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на
служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран Д.У., се
изразява в злоупотреба с власт, използване на служебното положение за лична
облага и поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН и с което уронва престижа на службата, квалифицирани като
тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.7 , т.8 и
т.13 от ЗМВР, вр.с чл.13 и чл.31 от Етичния кодекс за поведение на служителите
в ГДИН и обуславящи налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Описаното в обстоятелствената част на Заповед
№Л—11445 от 15.12.2015г поведение на дисциплинарно наказаното лице, се изразява
в това, че в периода м.юни 2014г—18.07.2014г полицай У. в качеството си на
длъжностно лице—надзирател в Затвора в гр.Стара Загора, сключил с лишения от
свобода Х.М. сделка, като е поискал и
приел опосредено чрез М.Н., дар—сума пари в размер на 200 лв, която не му се следва, за да наруши службата
си, като чрез посредничество в неправомерна връзка между лишения от свобода
и негова близка внася на територията на
Затвора мобилен телефон, батерия за такъв телефон, парче кабел (подробно
описани и индивидуализирани) с което допуска лишения от свобода Х.М. да държи
при себе си неразрешени лични вещи.
От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал.1 от АПК, както и от тези, събрани в хода на проведеното съдебно производство, по несъмнен начин се установява наличието на така описаното съставомерно деяние по чл.194 ал.2 вр.с чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР вр.с чл.13 и чл.31 от ЕК за поведение на държавните служителите в ГДИН. Разпоредбата на чл.194 ал.2 дефинира в 4 точки дисциплинарните нарушения, като в т.2 е предвидено неизпълнение на служебните задължения, а в т.3 —неспазване служебните правомощия. В чл.203 ЗМВР са посочени съставите на нарушения, съставляващи тежки такива на служебната дисциплина и за които се следва „уволнение”, вкл. „7.превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; „8. злоупотреба с власт или доверие” и т.13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”.
Съгласно чл.13 от Етичния
кодекс на поведение на държавните служители в ГДИН служителят пази доброто име
на институцията, която представлява, според чл.31, при изпълнение на служебните
си задължения и в обществения живот, служителят следва поведение, което не
уронва престижа на службата, а според чл. 41 служителят не следва да се
възползва от правомощията си с цел лично облагодетелстване или друга користна
цел.
Механизма на деянията се потвърди еднозначно от събраните писмени и гласни
доказателства /показанията на св.Св.К.,
Хр. М., М.Н., протоколи за извършени процесуално—следствени действия, писма от „Български
пощи” ЕАД/. Жалбоподателят У., като
надзирател в Затвора в гр.Стара Загора е бил задължен по силата на чл.293 т.1 и
2 от ППЗИНЗС да спазва законите и познава нормативните актове във връзка с
изпълнение наказанието „лишаване от свобода”, вкл.Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в ГДИН, за спазването на който е подписал декларация от 12.09.2006г. Същият е знаел, а и не
отрича това, че на лишените от свобода е забранено да притежават и ползват
мобилни телефони (чл.93 т.3 от ЗИНЗС), както и че мобилните телефони не са сред
разрешените за държане от лишените от свобода вещи, съгласно утвърдения със
заповед №ЛС-04-603 от 04.04.2014г на зам.министъра на правосъдието списък.
Съгласно чл..294 т.3 и 6 от ППЗИНЗС, на служителите от надзорно—охранителния
състав е забранено да сключват с лишените от свобода и задържаните под стража
лица, както и с близките им каквито и да са сделки и да приемат от тях
подаръци; както и е забранено да посредничат за създаване на неправомерни
връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и
други граждани и да им вършат други услуги.
В нарушение на тези забрани и в
нарушение на служебните си задължения У. е установил през м.април —м.юли 2014г контакт
с лишения от свобода Х.М., като му е предложил да му предостави услуга,
като „му внесе” забранена за държане и
ползване от лишения от свобода вещ — мобилен телефон и принадлежности към него,
срещу което е поискал парична сума, а впоследствие извършил „услугата” и
получил за тази „услуга” възнаграждение. Механизма на деянието,
вкл.съдържанието на уговорките, получаването на парите от У., а после и
телефона и принадлежностите към него, предоставянето им след това на л.св.М., се установява от протоколите, съдържащи
писмени обяснения на Х.М. от 27.07.2014г и
от 07.08.2014, гласните доказателства по делото чрез разпит на св.М. и
св.Н., протокола от 21.07.2014г за разпит
пред съдия на св.Н., справка и писмо изх.№1714/09.10.2014г на „Български
пощи”ЕАД, вх.№ 4520/ 13.10.2014г—л.53—55 по посоченото а.д, писма
изх.№6016/10.10.2014г и изх.№601/04.08.2014г на Ръководител ОПС Стара Загора, докладна записка №319/28.07.2014г до началника
на затвора, протоколи за процесуално следствени действия.
Изпращането на парите — 200 лв,
извършено от М.Н. на 17.07.2014г чрез подаден в ПС Кърждали пощенски запис и
получаването им от У. ***, се доказа от приложените разписка /на л.50-51
а.д.№768/15/, касов бон от 17.07.2014г и писма от Български пощи ЕАД, св.показания
на св.Н.. У. е поискал и приел тази сума от л.св.Хр.М., опосредено чрез
приятелката му Н. по описания начин именно за да наруши службата си като наруши
забраната за извършване на услуги в полза на лишените от свобода, като в случая
извърши такава на М. като му внесе в Затвора в гр.Стара Загора забранени за
притежание и ползване от лишените от свобода вещи — един брой мобилен телефон
м.”Самсунг”, посочени модел, цвят и IMEI,
батерия и кабел за него.
Идентичността на GSM апарата и принадлежности, предадени доброволно от
л.св.Хр.М. при претърсването на 27.07.2014г с тези, изпратени на У. от
приятелката на М. —М.Н., е безспорно доказана с оглед съставените протоколи —
протокол за оглед на веществени доказателства от 18.07.2014г, (л.49-50 а.д.№768/15) и протокол за доброволно
предаване от 27.07.2014г, л.52.
Наличието
на знание и користна цел у Д.У. за извършване на деянието се установява от св.показания
на М. и Н., както и от показанията на св. Н. дадени в разпита й пред съдия още на
21.07.2014г /л.20—22 по настоящото дело/. В този разпит св.Н. възпроизвежда
разговорите си с л.св.Хр.М., а след това и телефонния си разговор на
17.07.2014г, когато й се обадил мъжки глас от телефонен номер 042 670252, който
поискал потвърждение дали е изпратила сумата, а тя му казала, че е изпратила
само двеста лева и господинът прекъснал обаждането. На следващия ден в разговор
с Х.М., свидетелката разбрала, че „полицая все още иска триста лева”. Тогава свидетелката предложила да му изпрати
свой личен мобилен телефон, вместо У. да купува такъв за 100 лв. Деянието с
оглед самия си механизъм очевидно преследва користна цел, лично
облагодетелстване на У. и е умишлено извършено от него.
С
оглед спецификата и механизма на деянието на жалбоподателя, правилно допуснатото от У. нарушение е квалифицирано от ДНО като злоупотреба с власт, използване на
служебното положение за лично облагодетелстване, уронващо престижа на службата
, всяко от които е тежко нарушение на служебната дисциплина по см.на чл.203
ал.1 т.7 , т.8 и т.13 от ЗМВР. С извършването на така квалифицирано деяние
законът свързва налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно
прекратяване на служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР вр.с чл.13 ал.2 т.4 пр.трето от ЗИНЗС.
Деянието, извършено от У. е несъвместимо с етичните правила, тъй като уронва престижа на надзорно—охранителната
служба и изобщо държавната служба. Забраните, установени в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН са установени
изключително с оглед на естеството на изпълняваната надзорно охранителна
дейност, с каквато е бил натоварен и жалбоподателя. Последният, като надзирател
в затвора в гр.Стара Загора —заведение за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода”, е следвало особено стриктно да спазва забраните, още повече с оглед
значението на това поведение на държавния служител за осъществяване
поправителното и превъзпитателно въздействие на присъдата към спазването на
закона, както и с оглед сигурността на самите лишени от свобода, персонала, а и
на обществото като цяло.
При реализиране на
дисциплинарната отговорност, наказващият орган е отчел тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата по извършването, умисъла и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата му, с оглед на което
законосъобразно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Освен това в случай като този административния орган действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност за преценка дали да наложи по—леко
дисциплинарно наказание.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при
правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
По делото
е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на съда то
се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК
във връзка с чл. 8, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Д.И.У. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, сумата 400,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И.У. против Заповед № Л—11445 от 15.12.2015г.,
издадена от главния директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към
министъра на правосъдието, с която на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.2 и чл.19
ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.194 ал.2 и чл.197 ал.1 т.6 и чл.203 ал.1 т.7 т.8 и т.13
от ЗМВР на Д.И.У. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226 ал.1 т.8 вр.с чл.13
ал.2 т.4 пр.трето от ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение с
дирекцията като държавен служител на длъжност надзирател І-ва степен в Затвора
в гр.Стара Загора , І-ва категория, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И.У. ***,
ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.София—1309,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21, сумата от 400 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: