МОТИВИ
ПО НОХД № 90/2013г. НА БРС – IIІ н.с.
Районна прокуратура – гр.София е обвинила лицето Ф.Т.А.
/F. T. A./, гражданин на Република Р., в това, че на 28.08.2009год.,
в гр.Б., обл.Р., противозаконно присвоил чужда движима вещ - МПС „Форд Мондео” -
комби, цвят – бордо - металик, с ДК № ..........., рама - ............., на
стойност 3 716 лв. /три хиляди седемстотин и шестнадесет лева/, собственост на
фирма „Алимет – ООД”- гр.Русе, с управител А.Т.А., която владеел - предоставена му от
фирма „Алимет – ООД”- гр. Русе, с управител А.Т.А. с нотариално заверено
пълномощно per. 2738/12.05.2009г. заверено от
нотариус С. К. - PC гр.Бяла, със срок на действие до
27.08.2009г., като без да има право и без съгласието на собственика, продал
лекия автомобил на румънския гражданин С. В. и отказал да върне същия на фирма
„Алимет – ООД”- гр.Русе, с управител А.Т.А.-престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Подсъдимият не се явява
в с.з., уведомен е за с.з. и е получил съдебните книжа, но е информирал съда, че желае делото да се
гледа в негово отсъствие без да посочва уважителни причини за неявяването си.
Предвид на това, че подсъдимия се намира в чужбина, съдът е разгледал делото в
условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”в” от НПК, като е приел, че са налице
предпоставките за това. Защитниците на подсъдимия пледират да бъде постановена
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено деяние по чл.206
ал.6 т.1 вр. чл.206 ал.1 от НК, предвид на това, че предметът на престъплението
е възстановен на пострадалото лице. В
тази връзка молят съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, поради
наличието на предпоставките за това, като на Ф.А. да се наложи административно
наказание глоба в минимален размер,
отчитайки чистото му съдебно минало.
Прокурорът поддържа
обвинението и моли съда с присъдата да приложи разпоредбата на чл.206 ал.6 от НК по отношение на подсъдимия Ф.А., тъй като присвоеното имущество е заместено
до приключване на съдебното следствие.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ф.Т.А. /F. T.
A./- CNP - ........., гражданин на Република Р., е роден
на ***г. в гр.З., Република Р., живущ ***, румънски
паспорт № ......., издаден на ....... годе на 56
години, български гражданин, със средно-специално образование, неосъждан,
женен, работи.
Подсъдимият
Ф.Т.А. бил в търговски взаимоотношения с фирма „Алимет" - ООД, находяща се
в гр.Бяла с управител - свидетеля А.Т.А..Във връзка с тези договорни
взаимоотношения св.А. решил да предостави през месец
май 2009г., за временно ползване на подс.Ф.А.,
автомобил Форд Мондео - комби с ДК№ ......., собственост на фирма „Алимет"
- ООД. Посоченият автомобил бил продаден на св.А. от св.М. с договор за покупко-продажба на МПС от дата
11.05.2009г., с нотариална заверка на подписите. За да може горепосочения
автомобил да пътува извън пределите на Р.България, на 12.05.2009г., св.А. подписал нотариално заверено пълномощно
рег.№2738/12.05.2009г.-като управител на фирма „Алимет" - ООД, че подс.Ф.А. може да управлява въпросния автомобил до
27.08.2009г. Уговорката им била, че след изтичане на срока посочен в
пълномощното, Ф.А. трябвало да върне на св. А. фирмения автомобил Форд Мондео -
комби с ДК№ ......., в гр.Б., ул.С. С. №.., пред
офиса на фирмата,т.е. там където му е било предадено владението върху
автомобила със съответното пълномощно. На предаването на автомобила присъствал
и св.Н.-зет на св.И.. След
изтичането на срока в пълномощното подс.Ф.А. отказал
да върне инкриминирания автомобил, като в провежданите между него и св.А. телефонни разговори посочвал различни причини за
това, а в последствие престанал да му вдига и мобилния си телефон. Поради това,
св.А. подал жалба до органите на полицията.
В хода на
досъдебното производство, с оглед получените данни по реда на международното
сътрудничество от компетентните власти на Р.Румъния, се установило, че подс.Ф.А. се е разпоредил с предоставения му за ползване
автомобил Форд Мондео - комби с ДК№ ........,който владеел, като със своя
собствена вещ, като я продал на румънския гражданин С. В. и отказал да върне
същия на фирма „Алимет - ООД"- гр. Русе, с управител А.Т.А..
Назначената
по делото Съдебно-оценителна експертиза установила, че стойността на автомобила
към датата на инкриминираното деяние е 3716лв.
На 31.01.2013г. упълномощения защитник на подс.Ф.А. - адв.Л.Г. - САК върнал
с протокол на пострадалия А. инкриминирания автомобил.
В хода на досъдебното производство като веществено
доказателство бил задържан л.а. .”БМВ” 530 Д с ДК№ ......., собственост на
Дженерал трейд груп ”ЕООД-гр.Русе,
с управител Ф.А., който бил оставен на съхранение в Гранична полиция-Русе.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от обясненията
на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията
на свидетелите А., И., Н., М., СОЕ, показанията на вещото лице, както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи,
договори, фактури, удостоверения, свидетелства за регистрация на МПС, документи,
свързани с оказана правна помощ от РР., справка за съдимост.
Съдът, след като обсъди
всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът установи по несъмнен начин, че процесната вещ –
автомобил Форд Мондео - комби с ДК№ ......... е собственост на „Алимет" - ООД и е била предоставена на подс.Ф. въз основа на нотариално заверено пълномощно
рег.№2738/12.05.2009г. В тази връзка съдът взе предвид показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели-А.,
И., Н. и М., които кредитира изцяло, предвид на това, че кореспондират помежду
си, взаимно допълващи са и не са налице противоречия между тях. Те се подкрепят
и от приложените по делото писмени доказателства-нотариално
заверено пълномощно и свидетелство за регистрация на МПС.Несъмнено
се установява по делото, че с нотариално заверено пълномощно
рег.№2738/12.05.2009г., св.А., в качеството си на
управител на „Алимет”ООД е упълномощил А.Ф. да
управлява и стопанисва посочения автомобил. Срокът на пълномощното бил до
27.08.2009г., след която дата подс.Ф.А. не върнал
автомобила, въпреки наличната уговорка между него и св.А.,
което се доказва по категоричен начин от показанията на А. и И.. От приложените по делото съдебни поръчки от РР.,
вследствие поискана правна помощ по досъдебното производство се установява, че Ф.А.
е продал автомобила на румънския гражданин С. В.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. чл.279 ал.1 от НК, в които е посочил, че е закупил автомобила от св.М.,
като в последствие отново е бил записан на името на този свидетел, който му е
дал пълномощно да се разпорежда с него, заверено от нотариус К. от гр.Б. Тези
обяснения по категоричен начин се опровергават от показанията на св.М., който потвърждава пред съда, че никога не е получавал
пари от подсъдимия за автомобила, не му го е продавал, не му е давал пълномощно
да се разпорежда с автомобила. Заявява, че го е продал на „Алимет” ООД, което
несъмнено съответства на показанията на св.А. и
приложения по делото договор от 11.05.2009г. Безспорно се доказва и от
изисканата от нотариус К. справка, че не е налице такова пълномощно, визирано
от подсъдимия. Действително подсъдимия посочва, че фирма „Алимет”ООД му
е предоставила пълномощно, но отрича да се е крил от когото и да било, което се
опровергава от показанията на свидетелите И. и А.. В този смисъл съдът счита,
че тезата на подсъдимия не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, а напротив, опровергава се от тях, предвид на което счита, че
тезата му е чисто защитна и цели избягване от наказателна отговорност.
При този анализ на
доказателствата следва да бъдат направени следните правни изводи: От обективна
и субективна страна подсъдимият е извършил престъплението обсебване, за което е
привлечен към наказателна отговорност.
От обективна страна е
налице движимата вещ – л.а Форд Мондео - комби с ДК№ ....... л.а. марка “ВАЗ” с
ДК № ...., собственост на пострадалото лице-„Алимет”ООД,
която се е намирала във фактическата власт на подсъдимия на правно основание. По
силата на нотариално завереното пълномощно процесната вещ е била във владението
на подсъдимия временно и след изтичането на посочения срок, той дължал нейното
връщане. Т.е. след като правомерно владеел посочената вещ, подсъдимият започнал
в един момент да я третира като своя собствена, за което свидетелстват
последващите му действия – не върнал автомобила на неговия собственик и го
продал на румънски гражданин, като по този начин се разпоредил с него по
неправомерен начин. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият със своето
поведение е лишил собственика на процесната вещ от възможността да се
разпорежда с нея.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено – при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че предоставеният му лек автомобил не е негова собственост, съзнавал
е, че отказът му да го върне излиза извън предоставените му правомощия. Въпреки
това, съзнавайки, че с действията си ще увреди защитени от правото чужди
интереси, мотивиран да се облагодетелства по неправомерен начин, извършил
деянието.
Несъмнено е установено
по делото, че до приключване на съдебното следствие веща е върната доброволно на
нейния собственик, предвид на което съдът приема, че е приложима хипотезата на
чл.206 ал.6 т.1 вр. чл.206 ал.1 от НК и именно за това деяние следва подсъдимия
да понесе наказателна отговорност.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ф.А., съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Съдът намира, че с оглед чистото съдебно минало на дееца, възстановяването на
причинените от престъплението имуществени вреди и наказуемостта на предвиденото
в закона наказание за извършеното от него престъпление – лишаване от свобода до
три години, са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Преценявайки обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия,
както и наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,
че следва на подсъдимия да се наложи административното наказание „Глоба” в
минимален размер – от 1000 лева.
Тъй като е признат за
виновен, на осн. чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия
следва да заплати направените по делото разноски в размер на 100лв. /сто лева/
в полза на държавата - разноски на досъдебното производство, както и съдебни
разноски в размер на 80лв./осемдесет
лева/ в полза на РС гр.Бяла.
Вещественото доказателство-л.а.”БМВ” 530 Д с ДК№ ......, собственост на
Дженерал трейд груп ”ЕООД-гр.Русе,
с управител Ф.А., находящо се в Гранична полиция-Русе,
следва да се върне на собственика, чрез адв.Л.Г.-САК,
след влизане на присъдата в сила, тъй като няма отношение към воденото
наказателно производство.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/