№ 458
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110110360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. П. Г., ЕГН
**********, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК **, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на т. 6.2, вр. т. 6.1 от Договор за паричен заем Кредирект №**-** г.,
сключен между М. П. Г. и „С.К." ООД, поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба ищцата М. П. Г. излага, чрез адв. Н., че на 02.01.2019 г.
„С.К." ООД й предоставил в заем сумата от 1000 лв. по Договор за паричен
заем Кредирект №** срещу задължението да върне сумата от 1274,28 лв. на
дванадесет погасителни вноски – три по 33,38 лв. и девет по 130,46 лв., при
ГЛП 40,05% и ГПР 48,39%. Сочи, че в клаузата на т. 6.2 от договора била
уговорена неустойка в размер на 1341,72 лв. за неизпълнение на задължението
по т. 6.1 за предоставяне в тридневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Неустойката се
начислявала автоматично и кредитополучателят се считал за уведомен за
начисляването й с включването й в месечните вноски. Размерът на
неустойката в първите три погасителни вноски бил 184,62 лв., а на останалите
девет вноски – 87,54 лв. Твърди, че клаузата на т. 6.2 от договора била
нищожна като накърняваща добрите нрави, защото водела до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните и била в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето. Счита, че неустойката
излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Сочи, че неустойката представлявала допълнителна печалба за
кредитора, плащането на която кредитополучателят не можел да избегне. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „С.К." ООД, с
1
който оспорва предявения иск като недопустим. Не оспорва, че на 02.01.2019
г. бил сключен договор за паричен заем Кредирект №**, по силата на който на
М. П. Г. била предоставена главница в размер на 1000 лв. при ГЛП 40,05% и
ГПР 48,39%, но твърди, че по отношение на същия бил постановен влязъл в
сила акт по същество по ч. гр. д. №**/2022 г. на РС – Варна, в което
производство длъжникът следвало да въведе всичките си възражения срещу
договора. Въпросите за действителността на клаузите от договора не
подлежали на пререшаване, което обуславяло недопустимост на настоящото
производство. По изложените съображения отправя искане за прекратяване на
производството по делото. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен е договор за паричен заем Кредидирект №**/02.01.2019 г.,
по силата на който „С.К.“ ООД е предоставило на М. П. Г. кредит в размер на
1000 лв., а Г. се е задължила да върне предоставения кредитен ресурс в срок от
12 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 40,05% на
годишна база, ГПР в размер на 48,39% и обща сума за плащане в размер на
1274,28 лв. В договора се съдържа уговорения между страните погасителен
план.
В чл. 6.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение,
по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на ОУ: поръчител
или банкова гаранция (поне едно от изброените).
Според чл. 6.2. от договора при неизпълнение на т. 6.1. заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1341,72 лв. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настощия
договор за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване.
Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
След запознаване с ч. гр. д. №**/2022 г. по описа на РС – Варна съдът
намира исковата претенция за допустима, тъй като разпореждането, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за неустойката по процесния договор, не формира сила на пресъдено
нещо относно вземането. Такава има само заповедта за изпълнение по
отношение на сумите, за които е издадена. Сумата, претендирана като
неустойка, дължима на осн. чл. 6.2 от договора за кредит, не е сред тях. Ето
защо възражението на ответното дружество за недопустимост на иска е
неоснователно.
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на
потребителската закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148
ЗЗП.
2
Уговарянето на вид плащане по договора за кредит под формата на
неустойка в размер близък до размера на отпуснатия кредит, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави.
В случая размерът на предвидената в чл. 6.2, вр. чл. 6.1 от процесния
договор неустойка в размер на 2616 лв. при отпуснат кредит от 1000 лв. е
прекомерен, тъй като надхвърля както този на главницата, така и многократно
размера на предвидимите вреди, които кредиторът би могъл да претърпи при
неизпълнение. Така уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената неустойка следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Вредите,
компенсирани с тази неустойка, не са съизмерими нито с положителен, нито с
конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице.
Предвид паричния характер на задължение за връщане на заемната
сума, единствените вреди, които кредиторът би могъл да търпи при забава, са
съизмерими с размера на мораторната лихва.
С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на процесната заемна сума - т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод
на първо място следва от краткия срок за изпълнение задължението, по
отношение на което е уговорена неустойката – предоставяне на обезпечение,
който предполага, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението и е преценил, че наред с уговорената възнаградителна лихва,
ще получи и неустойката. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на
възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде
заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това навежда към изначално
съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение
няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
С оглед гореизложеното съдът приема, че неустоечната клауза
накърнява добрите нрави и поради това е нищожна.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, както и доказателства за извършването им. Обективирано е
искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за един
адвокат на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. Н.в
е предоставил правно съдействие и защита на ищцата в производството при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника, който не
се е явил в о. с. з., процесуални действия по защитата на страната, предявният
един иск и неговата цена, и действащата към момента на уговаряването между
страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на 450
лв. Тъй като възнаграждение се определя от съда, същото не е прекомерно,
затова възражението, релевирано от ответника, е неоснователно. В тежест на
ответното дружество следва да бъде възложена сума в общ размер на 500 лв.,
от които 50 лв. се дължат на ищцата и 450 лв. се дължат на адв. Н..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, кв. „**“, бл. 48, вх. В, ет. 8, ап. 70, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**“ №29, ет. 7, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД нищожността на клаузата на т. 6.2, вр.
т. 6.1 от Договор за паричен заем Кредирект №**-** г., сключен между М. П.
Г. и „С.К." ООД, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на М. П. Г., ЕГН
**********, сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **, да заплати на адв. П. Н., с л. №**,
ВАК, сума в размер на 450 лв. (четири стотин и петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на М. П.
Г. безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4