№ 125
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20223100900621 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:04 часа се явиха:
Ищецът Л. Ц. П., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Д. Е., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ,
редовно призован, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Вещото лице Д. Г. Г. , явява се лично, представила заключение в срока
по чл. 199 от ГПК.
Вещото лице К. Д. К., не се явява, представя заключение в срока по чл.
199 от ГПК, депозира молба, в която сочи, че не може да се яви в съдебно
заседание.
Адв. Е.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. В.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Е.: Поддържам предявената искова претенция. Запозната съм с
проекта за доклад по делото и нямаме възражения. Запозната съм и с
експертизата.
Адв. В.: Оспорвам исковата претенция. Поддържаме отговора.
Запознати сме с проекта за доклад по делото и нямаме възражения.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
Адв. Е.: Преди исковата претенция имаше разговори, но моята клиентка
не е съгласна.
1
Адв. В.: До следващото съдебно заседание може и да обсъдим отново
някакво споразумение.
Въз основа на изложеното от страните в хода на размяната на книжа,
както и изразеното становище от процесуалните представители на страните в
днешно съдебно заседание по проекта за доклад и правната квалификация на
иска,
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба на Л. Ц. П., с която e
заявенa осъдителнa претенция против застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за
изплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 20.08.2020 г. от
Е.А.К., признат за виновен с влязло в сила Решение по НАХД № 870/2022 г.
на ВРС, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно
изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 20.08.2020 г. по вина на водача Е.А.К., настъпва
ПТП, при което й е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръден кош, счупване в горния край на тялото на дванадесети
гръден прешлен без разместване на фрагменти, контузия на главата,
травматичен оток в тилна област, контузия на дясната ръка. Излага, че
счупването на дванадесети гръден прешлен е обусловило трайно затруднение
в движението на снагата за период не по - малък от 4 – 5 месеца. По случая е
издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.08.2020 г.,
като е образувано ДП № 325/2020 г. по описа на сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна.
Излага, че МПС, което е управлявал Е.К., а именно марка „********“,
модел „*****“, с рег. № *******, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно
застрахователна полица № 22120000942407, валидна до 06.04.2021 г.
Твърди, че следствие на ПТП от 20.08.2020 г. са й причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както
и дълбок, непоправим психически стрес, за което на 29.10.2021 г. е предявила
претенция пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по реда на чл. 380 от
Кодекса за застраховането. Заявява, че по повод претенцията е била
образувана преписка по Щета № 0000-1000-03-21-7683/29.10.2021 г., като с
писмо от 03.11.2021 г. застрахователят е поискал допълнителни документи,
които ищцата е представила на 20.05.2022 г. Твърди, че на 11.08.2022 г. е
получила съобщение по електронна поща, с което застрахователят я е
уведомил, че определя обезщетение в размер на 10 000 лева. Ищцата заявява,
че определеното й обезщетение се явява крайно занижено, поради което и
предявява настоящата претенция.
Твърди, че непосредствено след инцидента е била приета по спешност в
Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, с диагноза
2
„счупване на гръбначен прешлен“, като на следващия ден й е била извършена
под рентгенов контрол перкутанна вертебропластика на Тн12 03.53,
възстановяване при прешленна фрактура под обща анестезия, за което й е
издадена епикриза. Излага, че следствие на преживяното, след изписването й
от болничното заведение, е изпитвала изключително силни болки и
страдания, виене на свят, гадене, поради травматичния оток в тилната област,
както и силни болки в областта на таза. В продължение на около 5 месеца не е
могла да става и да ляга без болка, като твърди, че сънят й е бил нарушен в
продължение на 6 месеца след инцидента. Излага, че към настоящия момент
продължава да изпитва болки в областта на гръбнака, както и че се затруднява
в придвижването. Поради възрастта й, възстановяването след такива травми е
изключително тежко и трудно. Заявява, че вече рядко ползва обществен
транспорт, поради преживения шок, като излиза от дома си единствено по
наложителни причини. Твърди, че на 11.01.2022 г. е посетила Д-р Румяна
Бояджиева, психиатър, която й е издала медицинско удостоверение, с
поставена диагноза „Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията.
Тревожно депресивно разстройство.“ И до настоящия момент изпитва паника,
когато се наложи да излиза от дома си, за което търси помощ от близките си
за съдействие.
Правна квалификация на правата: чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК ответната страна, чрез процесуален
представител адв. Н. В., депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за недоказан по
размер. Признава, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
20.08.2020 г., е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между представляваното от
него дружество и собственика на лек автомобил марка „*******“, модел
„*****“, с рег. № *******, със застрахователна полица № 22/120000942407.
Не спори и по данните и механизма на реализиране на ПТП, като излага, че
същите са изяснени в образуваното по повод на произшествието ДП №
325/2020 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР и впоследствие с Решение
по НАХД № 870/2022 г. по описа на ВРС. Не оспорва и твърденията на
ищцата, че в резултата на процесното ПТП същата е получила средни телесни
наранявания. Не отрича и факта, че на 11.08.2022 г. ищцата е била уведомена
за определеното й от застрахователната комисия обезщетение в размер на 10
000 лева. Твърди, че по повод определеното обезщетение, ищцата не е
направила възражение, нито е поискала преразглеждане на претенцията си.
Заявява, че спорно по делото е обстоятелството относно размера на заявената
претенция, с оглед действително претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди. Излага, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде съобразен с обществения критерий за
справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Твърди, че видно от представената по делото медицинска документация се
3
касае за средна телесна повреда и няколко леки телесни повреди, като счита,
че възстановителният период от 4 – 5 месеца е бил сравнително кратък.
Възразява, че по делото липсват доказателства, от които да следва извод, че в
резултат на претърпените телесни увреди се е стигнало до допълнително
влошаване на здравословното състояние на ищцата или да е настъпило
осакатяване или загрозяване. Счита, че ПТП не е оставило трайни остатъчни
увреди и функционален дефицит на гръдния кош. Не отрича, че в резултат на
произшествието ищцата е претърпяла физически дискомфорт и негативни
емоционални преживявания, но не и в посочения в исковата молба размер и
интензитет. Oтветникът навежда твърдение за съпричиняване, доколкото
ищцата не се е придържала за спомагателните дръжки в автобуса, като излага,
че тя е единственият пътник в автобуса, който е паднал и е получил
наранявания. В заключение моли съдът да присъди справедливо обезщетение.
Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищцата се противопоставя на
възражението за съпричиняване, отправено от ответното дружество. Твърди,
че в автобуса не е имало свободни места, поради което и не е имала
възможност да седне, като не е допринесла за настъпване на уврежданията.
Оспорва и възражението за завишен размер на заявената претенция, като
счита, че същата е справедлива и съобразена със състоянието й след
инцидента, възрастта й и необходимото време за възстановяване.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема:
1. л.а. марка „********“, модел „*****“, с рег. № *******, е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена между собственика и ответника по спора, с валидност към датата на
ПТП – 20.08.2020 г.;
2. въпросът относно механизма на реализиране на ПТП, изяснен с
Решение по НАХД № 870/2022 г., по описа на Районен съд – Варна;
3. следствие на ПТП от 20.08.2020 г. ищцата е получила уврежданията,
посочени в исковата молба;
4. на 11.08.2022 г. ответното дружество е уведомило ищцата за
определеното и от застрахователната комисия обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева.
Съобразно очертаните предметни предели на спора в тежест на ищцата
е да установи, вида, характера и интензитета на претърпените болки и
страдания, за което е ангажирала доказателства.
В тежест на ответника е да установи факта на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, за което не е ангажирал
доказателства и указва, че преклузия настъпва в първо по делото съдебно
заседание.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените с исковата молба писмени доказателства, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба преписи от писмени доказателства, а именно: Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1020-1368 от 21.08.2020 г. /2
листа/; Уведомление до застраховател от 23.12.2020 г.; Автотехническа
експертиза от 29.01.2021 г. /5 листа/; Протокол за оглед на
местопроизшествието от 21.08.2020 г., ведно с Албум от 21.08.2020 г. /10
листа/; Съдебно-медицинска експертиза № 337-2020 г. /4 листа/; Медицинско-
искане от 21.10.2021 г.; Епикриза от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД /2 листа/;
Решение № 467/04.04.2022 г. по АНД № 20223110200870 по описа на ВРС,
ведно с мотиви /8 листа/; Пряк иск вх.№ 12254/29.10.2021 г. /3 листа/; Писмо
изх. № 10086/03.11.2021 г.; Писмо вх.№ 5181/20.05.2022 г. /2 листа/; Отговор
от Застраховател, изпратен на имейл еncheva_desi@abv.bg; Медицинско
удостоверение от 11.01.2022 г.; Адвокатско пълномощно.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения с
уточняваща искова молба заверен препис на Решение по АНД 870/2022 г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 20.04.2022 г.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 103 от 17.01.2023 г. е допуснал
до разпит един свидетел на ищеца за установяване на претърпени болки и
страдания.
Адв. Е.: Уважаема госпожо Председател, ние не водим свидетеля в
днешно съдебно заседание. Ако е възможно да бъде разпитан в следващо,
защото така или иначе производството ще бъде отложено. Свидетелят е син
на ищцата – г-н Цветан Атанасов Пировски. Към настоящия момент той
изпълнява длъжност Директор на ОД на МВР – Добрич. Към днешна дата има
мероприятие, което е неотложно, с оглед неговото присъствие. Затова аз се
ангажирам за следващо съдебно заседание да доведа свидетеля.
СЪДЪТ докладва, че е допуснато провеждане на комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза.
СЪДЪТ докладва, че заключението е изготвено и е депозирано в срока
по чл. 199 от ГПК с вх. № 3648/10.02.2023 г.
СЪДЪТ докладва депозирана молба от вещо лице д-р К. К. с вх. №
3817/14.02.2023 г., в която заявява, че е изготвила заключението, но не може
да се яви в съдебно заседание поради отсъствие от гр. Варна за периода 17.02
– 10.03.2023 г.
СЪДЪТ счита, че независимо от комплексния характер на
експертизата, същата би могла да бъде изслушана и приета в нейната
съдебномедицинска част, доколкото не се констатира необходимост от
едновременно присъствие и на двете вещи лица.
Адв. Е.: Не възразявам да се изслуша експертизата в тази си част.
Адв. В.: Не възразявам да бъде изслушана.
5
СЪДЪТ докладва комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза с вх. № 3648/10.02.2023 г., В ЧАСТ съдебномедицинска,
изготвена от вещото лице д-р Д. Г..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебномедицинска експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Д. Г. Г. – **г., български гражданин, неосъждана, без родство, дела и
трудово-правни отношения със страните, предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Г. : Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
В.л. Г. на въпроси от адв. Е.:
Ако я нямаше оперативната интервенция, която съм посочила на стр. 7
от заключението в последния абзац, това щеше да доведе до деформация и
изкривяване. Т.е. би могло да се получи едно трайно състояние в следствие на
инцидента, ако тази интервенция не беше направена.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, В
ЧАСТ съдебномедицинска, е компетентно дадено, поради което следва да
бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
представената от вещото лице справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза, В ЧАСТ
съдебномедицинска, с вх.№ 3648 от 10.02.2023 г., ведно с декларация на
вещото лице Д. Г. Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
200,00 /двеста/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Д. Г. Г. възнаграждение в размер на
200.00 /двеста/ лева от внесения от ищеца депозит.
(Издаден РКО по платежно нареждане от 27.01.2023 г. за 200.00 /двеста/
лева)
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото молба с вх. №
3817/14.02.2023 г. от вещото лице К..
СЪДЪТ докладва, че е постъпило АНД 870/2022 г. по описа на ВРС,
23-състав с писмо вх. № 2024/25.01.2023 г., като намира, че същото следва да
бъде приложено по делото, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване АНД № 870/2022 г. по описа на
ВРС, 23-състав.
СЪДЪТ докладва, че на ответника е указано, че следва да установи
факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, за
което не е ангажирал доказателства, като е предупредил, че преклузия
настъпва в първото по делото съдебно заседание.
Адв. В.: Няма да ангажираме доказателства в тази връзка по
разпределената ни доказателствена тежест. Ние сме описали в какво се
изразява според нас съпричиняването, а именно ищцата не се е прикрепила
здраво към дръжките в автобуса.
Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Е.: Нямам други доказателствени искания. Моля само да получа
препис от протокола след неговото изготвяне, в случай, че е необходимо
свидетелят да го предостави по месторабота.
СЪДЪТ, за събиране на допуснати доказателства, а именно разпит на
свидетел и изслушване на комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза, В ЧАСТ психиатрична,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 13.03.2023 г. от
14.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице К. К. за следващо съдебно заседание.
Да се предостави на ищцовата страна препис от изготвения протокол.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7