№ 6016
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110157003 по описа за 2021 година
Предявен e от „Т.С.” ЕАД срещу СТ. К. СТ. установителeн иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване съществуването на
следните вземания: сумата от 156,15 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот
с адрес ***, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. 1675 по описа за 2021 г., 179 състав. Ищецът
претендира и разноските по исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
подаденото възражение по заповедното производство се поддържа, че сумата, за която е
издадена заповедта е заплатена, както и че в процесния имот не се използва топлинна
енергия, в това число и че радиаторите са демонтирани, а уредите за отчет премахнати,
също така и че водомерът за гореща вода е затапен и не се използва.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило молба, с която заявява, че
поддържа предявените от страна на „Т.С.“ ЕАД искове и счита същите за основателни и
доказани, като представя и писмени доказателствени средства.
В проведеното на 21.02.2022 г. открито съдебно заседание, ответникът е представил
становище по предявените искове. В становището е посочено, че сумата от 293,88 лева е
преведена с разписка № 0200012624482017 на 04.03.2021 г. Ответникът е изложил, че не е
абонат на ищцовото дружество от 25.11.2010 г., като е представил и заявление с вх. № Г-
3769. Изложено е и, че с разписка № 0200014477502784 от 08.12.2021 г. е преведена сума в
размер на 158,71 лева по сметка на СРС.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, истинността на
представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и
евентуално – демонтаж на радиатори с документи.
1
На първо място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на
клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва
изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти,
намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия. В настоящия случай между страните не е спорно, а видно и от
представените писмени доказателства, ответникът и Донка Иванова С.а (другият длъжник
по заповедното производство) са съсобственици на процесния имот. Следователно
ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна
енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона,
без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
От страна на ответника са наведени възражения, че в процесния имот не се използва
топлинна енергия, като в тази връзка е представено и заявление с вх. № Г-3769/25.11.2010 г.,
адресирано до ищцовото дружество, за преустановяване на топлоподаването.
От съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г. топлинна
енергия за отопление на имот не е отчитана и не е потребяване, поради демонтирани
/затапени/ 4 броя радиатори в имота, а разход за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване също не е определян, т.к. топла вода не е потребяване. Съгласно
заключението на вещото лице за процесния период е начислена и съответно се претендира
ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според експерта, общото количество ТЕ, отдадена от
сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на
СЕС, като делът на процесния имот е определен според съотношението на пълния му
отопляем обем в размер на 167 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 8628 куб.м.
Съгласно САТЕ, прогнозно начислената сума за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2018 г.
възлиза на сумата от 159,73 лева, като резултатът от изравнителната сметка е сума за
доплащане – 6,66 лева, а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., прогнозно начислената
сума възлиза на 171,50 лева, а резултатът от изравнителната сметка е за получаване – 44,02
лева. В заключение експертът е посочил, че за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г. сумата за
потребена топлинна енергия възлиза на 293,88 лева.
С оглед наведеното възражение от страна на ответника, че в процесния имот не се
използва ТЕ, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.153 ал.6 ЗЕ при
прекратено топлоснабдяване към отоплителните тела в имотите си, потребителите в сграда –
ЕС остават потребители на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите
части, ако има такива. Количеството топлинна енергия за сградната инсталация зависи от
вида и топлофизичните особености на отоплителната инсталация. Съгласно заключението
на вещото лице в настоящия случай топлината, отдадена от сградната инсталация е
изчислявана по формула т.6.1.1 от приложението към Наредба за топлоснабдяването № 16-
334 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.
Топлинната енергия от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на
имота. Установява се въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че разпределението на ТЕ, е извършвано в съответствие с нормативните
изисквания, като са били отчислявани количества топлинна енергия за технологични
разходи на абонатната станция, а общият топломер е преминал през първоначална и
2
последващи метрологични проверки, завършили с констатация на компетентния орган, че
топломерът съответства на одобрения тип. Въз основа на съдебно-техническата експертиза
се установява, че абонатът дължи за процесния период единствено суми за топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация.
На следващо място следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено срещу двама длъжници в условията на разделна
отговорност: СТ. К. СТ. /настоящия ответник/ и Донка Иванова С.а, като възражение е
постъпило единствено от СТ. К. СТ., респ. заповедта за изпълнение е влязла в сила по
отношение на Донка Иванова С.а за следните суми: 156,90 лева – цена на доставена от
дружеството ТЕ за периода от м.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
13.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 26,30 лева за периода от 15.09.2018 г. до
29.12.2020 г., мораторна лихва в размер на 2,08 лева за периода от 31.01.2018 г. до
29.12.2020 г. и 37,50 лева разноски по делото.
В хода на заповедното производство и в срока за подаване на възражение, който е и
срок за доброволно изпълнение, длъжникът СТ. К. СТ. е представил доказателства за
платена сума в размер на 293,88 лева. В така представената разписка №
0200012624482017/04.03.2021 г. в основанието за плащане са посочени имената на двамата
длъжници по заповедното производство и номера на делото. Така извършеното плащане е
признато и потвърдено от ищцовото дружество, като в становището си по заповедното
производство „Т.С.“ ЕАД е посочило, че остава непогасен остатък в размер на 156,15 лева,
като не е съобразено обаче, че отговорността на двамата длъжници е разделна и с
извършеното плащане, длъжникът СТ. К. СТ. изцяло е погасил своята част, в това число и
разноските по заповедното производство. При липса на изрично посочване в основанието за
плащане – частта на кого от двамата се погасява и при наличието на личен дълг, то следва да
се приеме, че длъжникът СТ. К. СТ. е погасил изцяло своята част. От страна на ищцовото
дружество неправилно е приспаднато така извършеното плащане от общия размер на
задълженията, а не от съответната част с оглед разделната отговорност.. Доколкото
ответникът СТ. К. СТ. изцяло е погасил своята част от задължението в хода на заповедното
производство, то съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу СТ. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване установено, че СТ.
К. СТ. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 156,15 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот с адрес ***, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. 1675 по описа за 2021 г., 179
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4