Р Е Ш Е Н И Е №65
06.01.2020г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2606 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Установителен иск за съществуване на вземане
за реално изпълнение и обезщетение за забава по договор за заем, за което
ищецът разполага със заповед за плащане – чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД , във връзка с чл.86 и чл. 79 от ЗЗД.
Според изложеното от ищеца А.Р.Д., ЕГН **********,
в исковата му молба , между него и ответника Д.Г.Г., ЕГН **********, имало
сключен на дата 27.02.2018г. неформален договор за заем на перични средства .
По силата на договора , Д. предал на Г. сума от 700 лева; уговорено било между
тях, сумата да бъде върната най – късно до дата 15.03.2018г. , като за
получената сума, длъжникът издал нарочна разписка. Парите не били върнати от заемополучателя. Затова
за вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по частното гражданско дело 15128 по описа на РС Пловдив
за 2018г.; заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова
се иска от съда да постанови решение , с
което да установи съществуването на вземането за главницата – 700 лева ,
обезщетение за забавата в плащането за периода от 16.03.2018 г до 21.09.2018
г в размер на 36.63 лева, и законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 21.09.2018г до окончателното
изплащане на вземането. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответника оспорва иска, между страните
договор нямало - разписката не била подписана от ответника, не било ясно
авторството й. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото
лице по проведената графологична експертиза дава заключение, че подписа ,
положен под разписката на л. 5 от делото, е на Д.Г..
Искът
е допустим, при интерес от исканото установяване; сроковете по чл. 414 и 422
от кодекса са спазени , и има
идентичност между вземането, описано в заповедта за плащане , и това , предмет
на иска.
По
същество:
На л. 5 от делото е представено копие от
разписка , чиито оригинал също фигурира по делото – л. 49 от материалите по
същото. Според съдържанието на тази разписка , нейния издател получил на
27.02.2018г сума от 700 лева , която се задължил да възстанови до 15.03.2018
включително; разписката съответно съдържа всички съществени елементи на
договора за заем - удостоверен е размера
на сумата и нейното предаване , уговорен
е и е посочен крайния срок за връщането й ( макар последния да не е
съществен елемент на договора , доколкото може да бъде заместне от нарочна
покана). Според заключението на вещото лице , подписа под разписката е положен
от ответника , и съдът кредитира заключението , доколкото по делото
отсъстват каквито и да било данни, които
да водят до друг извод. Напротив , констататацията на вещото лице относно авторството
кореспондира с показанията на доведения свидетел Д. И., която също твръди (
протокол на л. 56 от делото ) , че
между страните има договор за заем. Няма пречка показанията й да бъдат
кредитирани, доколкото са достоверни , и няма забрана договора да бъде доказван
чрез свидетелски показания, предвид стойността му.
Затова и съдът приема съществуването на
договора, а оттам - и задължението на Г. да върне полученото, ведно ( чл. 86 от ЗЗД) с обезщетение за забавата.
Исковете
са основателни .
Разноските
се понасят от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено по отношение на Д.Г.Г., ЕГН **********,*** , че дължи на А.Р.Д., ЕГН **********,***
, плащане на следните суми – главница и обезщетение за забава в плащането по
договор за паричен заем от дата 27.02.2018г, за които е издадена заповед за
плащане № 8395 по частното гражданско дело № 15128 по описа на ПРС за 2018г. -
700 лева – главница , ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.09.2018г до
окончателното изплащане на вземането, и 36.63 лева - обезщетение за забавата в
плащането на главницата за периода от 16.03.2018 г до 21.09.2018г.
Осъжда Д.Г.Г., ЕГН **********,***
, да заплати на А.Р.Д., ЕГН **********,***,
общо 404 лева разноски по двете производства , вкл. частното дело №
15128/18
Осъжда Д.Г.Г., ЕГН **********,*** да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез депозитната сметка на РС Пловдив , сумата от 120 лева разноски за
експертиза, направени от бюджета.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ