Р Е Ш Е Н И Е № 260038/18.3.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети март
две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Марияна Тасева и при участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №43 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба от К.Т.Д. с ЕГН **********
***. В исковата молба се твърди, че със Заповед № от 17.11.2020г. на кмета на
Община Сунгурларе е прекратено трудовото й правоотношение със същата община за
длъжността „“ на основание чл. 328,ал.1 КТ. Ищцата счита, че така издадената
заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните и материалните
правила, поради което уволнението й е незаконосъобразно. Видно от съдържанието
на заповедта за уволнение е изписан с думи текста на чл. 328,ал.1,т.5 КТ
„поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работника“ без да се посочва и без да става ясно липса на какви качества за
каква работа и за какъв период, за каква ефективност на изпълнение е визирано
соченото основание за уволнението й.
Предвид изложеното е направено искане да се
признае за незаконно уволнението на ищцата и се отмени, да се възстанови ищцата
на заеманата от нея длъжност преди уволнението и се осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 8175лв, представляваща обезщетение за оставянето й без
работа поради това уволнение за срок от шест месеца, считано от 17.11.2020г.
Представя и ангажира доказателства.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален
представител, чрез когото поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответната страна.
В с.з. ответникът не изпраща
представител.
Карнобатският районен съд, като взе
предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2020г. на ищцата е връчена Заповед
№ а кмета на Община Сунгурларе от същата дата, с която на основание чл.
328,ал.1,т.5 КТ се прекратява трудовия й договор с ответната община за длъжността,
считано от връчване на заповедта.
Представен е и фиш за получено от ищцата
трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., видно от който полученото от
ищцата БТВ е в размер 1392.79лв.
Представени са доказателства, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е регистрирана в Бюро по труда
гр.Сунгурларе.
При така установена фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 344,ал.1,
т.1, т.2 от КТ се явяват основателни, тъй като при упражняване на правото си да
прекрати трудовия договор работодателят е допуснал нарушение на материалните
правила за това. Това е така, тъй като актът за прекратяване на
трудовото правоотношение е немотивиран.
Прекратяването на трудовите договори винаги предполага
настъпили след сключването им нови факти, които правят невъзможно изпълнението
на поетите с тях задължения. Като основание за прекратяване на трудовия договор
се разбират именно факти от реалната действителност, а не правните разпоредби,
уреждащи възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.
Тези разпоредби сочат на това при настъпването на какви факти работодателят
може да прибегне до прекратяване на трудовия договор, но не съществуват
самостоятелно и отделно от тях. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът проверява дали работодателят правилно и
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор. Това
означава, че в предмета на спора се включва само това дали са се осъществили
фактите, въз основа на които работодателят е упражнил правото си да прекрати
трудовия договор на работника или служителя. Поради това, рамките на спора, а
оттам и предмета на доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се определят от посочените от работодателя в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение факти. Следователно, не е
достатъчно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде
посочено само правното основание за прекратяване на трудовия договор, а трябва
да бъдат посочени и конкретните обстоятелства, въз основа на които
работодателят прилага това правно основание. Това изискване е с двояка цел- от
една страна работникът да знае причините за прекратяване на трудовото си
правоотношение, а от друга- да може съдът да извърши проверка дали се е
осъществило приложеното от работодателя правно основание за прекратяване на
трудовия договор. Недопустимо е поставянето на работника в неизвестност относно
тези обстоятелства, тъй като по този начин се затруднява правото му на защита,
а това сочи на недобросъвестно упражняване на правото на прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя. Неизпълнението на това изискване
лишава работника от възможността да защити интересите и правата си, а освен
това води до невъзможност на съда да извърши преценка за това дали е настъпило
предвиденото в правната норма основание за прекратяване на трудовия договор.
Поради това, заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение на общо
основание, които не отговарят на посоченото изискване са незаконосъобразни и
подлежат на отмяна като такива.
В случая в Заповед №/17.11.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено само правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ-липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата. Касае
се до общо основание за прекратяване на трудовия договор, което може да бъде
осъществено въз основа на различни факти. Поради това, в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде посочено какви точно
качества липсват на работника, за да се справя ефективно с възложената му
работа, респ. какви отрицателно качества, които пък от своя страна му пречат да
изпълнява задълженията си. Това не е направено и поради това заповедта е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.
От основателността на главния иск за отмяна на
уволнението следва и основателност и на другите два обусловени от него искове-
за възстановяване ищцата на работа и за заплащане на обезщетение за оставането
на работника без работа.
Претенцията с правно основание Чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е акцесорна по характера си и следва разрешението на
спора по главния иск. В този смисъл, след отмяната на уволнението като
незаконно, работникът има право да бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност - "".
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ е също доказана по
основание, но не и по размер. От представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че за времето след уволнението ищцата е останала без
работа и не е реализирала доходи от трудови правоотношения, но представените
доказателства за относими само за периода до приключване на устните състезания
в тази инстанция- т.е. 18.03.2021г. или за четири месеца. Съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът има право на обезщетение за времето без
работа, но за не повече от 6 месеца и в този смисъл за периода от 17.11.2020г.
до 18.03.2021г. на работника се дължи заплащане на обезщетение в размер на
сумата 5450лв. В останалата част до пълния заявен размер иска следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора ищцата има право на разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 1463.33лв.
Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетения за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна
сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за
което съдът е оправомощен (и задължен) да се произнесе служебно.
Мотивиран от горното Карнобатски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за установено по отношение на Община Сунгурларе, че
уволнението извършено със Заповед № 592/17.11.2020г. на кмета на общината е
незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К.Т.Д.
с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност "Директор ДПЛД
Славянци".
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Община Сунгурларе, представлявана от кмета Г.К. да
заплати на К.Т.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 5450лв., представляваща обезщетение
за оставането й без работа за времето от 17.11.2020г. до 18.03.2021г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 15.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдената сума до пълния заявен размер от 8175лв.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, представлявана от кмета Г.К. да
заплати на К.Т.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1463.33лв. съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, представлявана от кмета Г.К. да
заплати по сметка на районен съд Карнобат сумата 209лв. представляваща държавна
такса за разгледаните искове.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото в полза на К.Т.Д.
с ЕГН ********** *** трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-гр.Бургас в двуседмичен срок от обявяването му съгласно разпоредбата на чл.
315,ал.2 ГПК.
Районен
съдия: