Р Е Ш
Е Н И Е № 763
04.12.2017
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на втори ноември през две хиляди и
седемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1422 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 2 *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Смирненски” №9, партер, офис
1-2, представляван от Р.Г.А., чрез юриск. В.Й.Й., със съдебен адрес ***, против Е.П.Х. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срок. Основанието за издаване на
заповед за изпълнение било подписан договор за паричен заем от 28.07.2016г.
между „Изи Асет Мениджмънт“
АД като заемодател и ответницата като заемател.
Съгласно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на ответника
паричен заем в размер на 600лв. Сумата била предоставена с подписване на
договора, с което заемодателят изпълнил задължението си, а заемателят
се задължил да върне отпуснатата сума ведно с дължимата договорна лихва,
съгласно условията на договора, като заплати общо сума в размер на 640лв. на 16
седмични погасителни вноски. С рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и приложение №1 към него от 01.02.2017г.,
сключени между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца вземането е прехвърлено в полза на последния. Дължимата
към момента главница била в размер на 600лв. Начислена била договорна лихва в
размер на 40лв. за периода от 05.08.2016г. до 18.11.2016г. Дължимата към датата
на подаване на заявлението неустойка била в размер на 230,08лв. Ответницата
дължала и разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в
размер на 45лв., съгласно договора, както и обезщетение за забава в размер на
25,44лв. за периода от 28.07.2016г. до 28.03.2017г. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумите от 600лв. – главница; 40лв. – договорна
лихва за периода от 05.08.2016г. до 18.11.2016г.; 230,08лв. – неустойка; 45лв.
– разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 25,44лв. –
законна лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 28.03.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и съдебни разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е уведомен за извършената цесия,
поради което не дължи никакви суми на ищеца. Ето защо, предявеният иск следвало
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№805/2017г. по описа на РС-Хасково по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 600лв. – главница; 40лв. – договорна лихва от 05.08.2016г. до 18.11.2016г.; 230,08лв.
– неустойка; 45лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 25,44лв.
– законна лихва от 28.07.2016г. до 28.03.2017г., дължими по договор за заем от 28.07.2016г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца на 30.01.2017г. с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2017г.
до изплащане на вземането и разноски. За тези суми е издадена и заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№805/2017г. по описа на съда. Видно от приложения с
исковата молба договор за паричен заем е, че същият е сключен между Е.П.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“
АД на 28.07.2016г., в който е отразено размера на сумата, предоставена на
кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на същите. С исковата
молба се представя и рамковия договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/,
сключен на 30.01.2017г. между заемодателя по горецитирания
договор за заем и ищцовото дружество.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който
му е прехвърлено вземане на кредитодателя срещу
ответника по сключен между тях договор за заем. Разгледан по същество иска се
явява основателен. Видно от представения договор, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата на 28.07.2016г. последната е получила в заем сумата от 600лв. срещу
поетото от нея задължение да я върне заедно с лихвите и разноските по кредита.
Страните по този договор са уговорили вноските за погасяване на задължението и
срока, в който следва да стане това, както и съответното оскъпяване на кредита.
От представения договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, се установява, че вземането на кредитодателя срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. С
уведомление, връчено на ответницата с исковата молба, ищецът я уведомява
надлежно за извършеното прехвърляне на задължението на дружеството и
съответната банкова сметка, по която трябва да заплати това задължение. Въпреки
дадените указания с доклада по делото на ответницата да представи доказателства
за изплащане в съответните срокове на дължимите по договора за заем задължения,
такива не се представиха по делото. В същото време съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна, че не е уведомена по надлежния
ред за извършената цесия, поради което не дължи процесните
суми на ищеца. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че след като
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника, макар и със самата
искова молба, то същият се счита за редовно и надлежно уведомен за извършената
цесия. Ето защо, липсата на връчено преди това уведомление за цесия не прави
предявения в настоящото производство иск неоснователен. Доколкото изцяло в
тежест на ответника е възложено да установи, че е извършил съответно заплащане
на задължението си към ищцовото дружество, а в тази
насока липсват доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен. При
тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът е
изпълнил задължението си към кредитодателя по
договора от 28.07.2016г. или към ищцовото дружество
след прехвърляне на вземането с договора за цесия от 30.01.2017г. и връчване на
надлежно уведомление за това на длъжника. С оглед изхода на делото и предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 300лв., от
които 200лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Е.П.Х.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Смирненски” №9, партер,
офис 1-2, представляван от Р.Г.А., сумите
от 600лв. – главница; 40лв. – договорна
лихва от 05.08.2016г. до 18.11.2016г.; 230,08лв.
– неустойка; 45лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението; 25,44лв.
– законна лихва от 28.07.2016г. до 28.03.2017г., дължими по договор за заем от 28.07.2016г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца на 30.01.2017г. с
договор за цесия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.03.2017г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №426/04.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№805/2017г. по описа
на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Е.П.Х. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД,
ЕИК 2 *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Смирненски” №9, партер,
офис 1-2, представляван от Р.Г.А.,
направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 300лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.