№ 81
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100602800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 22332/2016 г. по описа на СРС, 110-ти състав е
оправдал подсъдимите К. Д. А., В. Г. С. и О. П. О. по повдигнатото им с тъжбата обвинения
за извършено в условията на съучастие престъпление съответно по чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с ал.2 от НК спрямо подсъдимата А. и по чл.130, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с ал.3 от НК спрямо подсъдимите С. и О..
С присъдата на осн. чл. 190 от НПК в тежест на частния тъжител Б. са възложени
разноските по делото
Присъдата е атакувана от адв. Й. – защитник на подсъдимата А., в частта относно
присъдените разноски. Излага аргументи, че районният съд не е възложил в тежест на
тъжителя Б. пълния размер на заплатеното от подзащитната възнаграждение за
предоставените услуги, възлизащо на сумата от 900 лв., поради което моли присъдата да бъде
изменена в тази ѝ част.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към
същата от частния тъжител В. Б. чрез процесуалния му представител, с които присъдата се
оспорва като неправилна. Наведени са доводи за превратен и тенденциозен анализ на
събрания доказателствен материал, въз основа на който се твърди, че първоинстанционният
съд е достигнал до необоснован извод относно невиновността на подсъдимите. Изразява се
несъгласие с изводите на съда, че подсъдимите не са превишили служебните си задължения,
както и че тъжителят бил предизвикал тяхното поведение чрез своите действия. Отправя се
искане постановената присъда да бъде отменена, а подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им обвинения. Доказателствени искания не се правят.
Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба лично от частния тъжител Б., в която се
твърди, че присъдата не му е била връчена лично, поради което е нарушен чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
1
Защитникът на подсъдимата А. се е възползвал от правата си по чл. 322 от НПК,
депозирайки възражение срещу въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от
частния тъжител. Излага съображения относно правилността на направения от първата
инстанция доказателствен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
на поведението на частния тъжител, въз основа на което намира атакуваната присъда за
правилна и моли за постановяване на въззивен акт в този смисъл.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е
преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото,
не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният повереник на частния тъжител Б. – адв. С.,
поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище за наличие на доказателствен
материал, въз основа на който по един категоричен и непротиворечив начин може да се
направи извод за виновността на подсъдимите по повдигнатите им с частната тъжба
обвинения. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Частният тъжител Б. пред въззивният съд пледира за отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни. Твърди, че подсъдимите са превишили служебните си задължения, тъй
като е бил задържан, извлечен извън охранявания обект и малтретиран в друго помещение.
Намира присъдата за абсолютно неправилна, поради което моли тя да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимата С. – адв. Й. застъпва становище за правилност на
атакуваната присъда. Оспорва поведението на подзащитната , което се установява от
данните по делото, да е съставомерно като помагачество към нанасяне на телесна повреда.
Поддържа депозираните възражения срещу въззивните жалби, подадени от частния тъжител.
Прави искане за възлагане в тежест на частния тъжител на направените от подсъдимата
разноски в цялост.
В правото си на лична защита подсъдимата Стоянов поддържа изложеното от
защитника си.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимите О. и С. – адв. М. моли присъдата да
бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Посочва, че в мотивите
първоинстанционният съд подробно, задълбочено и детайлно е обсъдил събрания и проверен
доказателствен материал, съпоставил е доказателствените източници, като е дал обоснован
отговор защо кредитира един доказателства за сметка на други. Намира крайното решение на
районния съд за оправдаване на подсъдимите О. и С. за правилно. По отношение
възраженията на служебния повереник и частния тъжител, свързани с твърдения за
нарушения на закона за частната охранителна дейност, посочва, че същият към
инкриминираният момент не е бил действащ.
В правото си на лична зашита подсъдимите О. и С., по отделно, поддържат заявеното
от защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимите С., О. и С. поотделно молят
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от
защитата, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
2
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване
на правно-релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено
от приетата от първата инстанция:
Към инкриминираната дата – 23.08.2015 г., подсъдимата С. работела към охранителна
фирма „СОТ“ ЕООД, като началник смяна на охраната на магазин „Техномаркет“, находящ
се в сградата на търговски център „София-МОЛ“, с административен адрес гр.София, бул.
„**** ****, на ет.-2, а подсъдимите С. и О. – като охранители към „СОТ“ ЕООД.
На същата дата – 23.08.2015 г., около 13:30 часа, частният тъжител Б. и неговият
приятел свидетелят Х.В. се намирали в магазин „Техномаркет“, находящ се в сградата на
търговския център „София-МОЛ“. Подсъдимата С. забелязала двамата още при влизането
им в магазина, тъй като поведението и външния вид на свидетеля В. се сторили
подозрителни, поради което ги последвала. Подсъдимата С. забелязала, че свидетелят В.
слага в джоба си стока от магазина, като предположила, че стоката представлявала
слушалки. Подсъдимата С. продължавала да го наблюдава, като свидетелят В. се отправил
към изхода на магазина, минал покрай касовата зона, но без да заплати взетата стока.
Поради тези обстоятелства подсъдимата С. се опитала да го спре и да му попречи да излезе
от изхода на търговския обект, за да изяснят случая.
В това време към подсъдимата С., намираща се непосредствено до касовата зона на
магазина, се приближил частният тъжител Б., който агресивно се противопоставил на опита
да върне свидетеля В. обратно в магазина. Същият започнал да я дърпа, включително и за
баджа, настоявайки от нея да се легитимира, буйствал, викал, крещял, псувал и плюел. В
13:29 часа телефонирал на тел.112 и съобщил за възникналия инцидент. Разправията била
чута от заместник-управителя на магазина – свидетелят Я., който излязъл от офиса си и
възприел две лица да се карат с подсъдимата С.. След като се приближил до тях, за да
разбере причината за конфликта, тъжителят Б. го попитал кой е той и заявил, че не е длъжен
да му дава обяснения. Свидетелят Я. го помолил учтиво да намали високия тон, но
тъжителят не сторил това и продължил да обижда подсъдимата С.. Свидетелката Б.,
касиерка в процесния търговски обект по това време, възприемайки поведението на частния
тъжител Б., натиснала паник-бутона. Междувременно свидетелят Я. се прибрал в офиса си и
също подал сигнал на тел.112 и съобщил за случая.
На подадения сигнал „Паник бутон“ от свидетелката Б., на място в търговския обект
били изпратени два екипа на „СОТ“ ЕООД. Първият бил в състав подсъдимите С. и О.,
/първа кола/, и вторият /втора кола/ или т.нар. подсилващ патрул, в състав свидетелите Д. и
Н.. Съставите на двата екипа били уведомени от дежурния център още при потегляне, че
следва да задържат лице, за което има съмнение, че е извършител на кражба, както и за лице,
което е изключително агресивно. Първи до касовата зона на магазина пристигнали
подсъдимите С. и О.. Те възприели тъжителят Б. да се изтегля, бягайки към изхода на
търговския обект. Подсъдимите С. и О. го помолили да остане на място. Последният отказал
да се подчини на разпореждането и продължил да се оттегля към изхода на магазина. Това
наложило подсъдимите С. и О. да го хванат за ръцете, за да успеят да го задържат до
идването на органите на МВР. Междувременно, частният тъжител Б. успял да извади
телефона си и започнал да набира някакъв номер, продължавайки да се съпротивлява срещу
задържането като буйствал, дърпал се, държал се нагло, викал и крещял, че нямат право да
го задържат, че искат да го убиват и пр. Започнал да се тръшка и на земята, което наложило
подсъдимите С. и О. да го хванат през кръста, за да предотвратят опитите му да падне на
земята.
3
При пристигането си на място, вторият екип, изпратен от охранителната фирма, в
състав свидетелите Д. и Н., възприели неуспешния опит на подсъдимите С. и О. да задържат
тъжителя. Свидетелят Н. извадил лично негови белезници, които носил в себе си, но поради
невъзможността да ги постави на ръцете на буйстващия тъжител в изправено положение, се
наложило свидетелят Д. да го държи на земята, за да бъдат поставени на ръцете му, без
опасност от увреждане. Тъй като частният тъжител Б. продължил да буйства и след
поставяне на белезниците, свидетелят Н. го предупредил, че ако продължава да се дърпа
така, ще се самонарани. Частният тъжител Б. не спрял да буйства и след предупреждението.
Същият не пожелал да последва свидетеля Н. и двамата подсъдими С. и О. до апаратната на
магазин „Техномаркет“, поради което бил отведен от тях в близост до сервизно помещение,
откъдето бил предаден на органите на 03 РУ- СДВР и задържан от тях за срок от 24 часа.
Свидетелят Д. отвел свидетеля В. до апаратната, откъдето бил предаден на полицейските
служители и също задържан за срок от 24 часа в 03 РУ-СДВР.
На същата дата – 23.08.2018 г., срещу частният тъжител Б. било образувано
досъдебно производство №227 ЗМК-2126/2017 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.
№37438/2015 г. по описа на СРП, което се водело за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. С
постановление на СРП от 13.06.2017 г., наказателното производство било прекратено с
мотив, че поведението на Б. не осъществява признаците на престъплението по чл.325, ал.1
от НК, тъй като то било предизвикано от реакцията към приятелят му – свидетелят В.,
когото подсъдимата С. обвинила в кражба без това да е факт, и с действията си е искал да
разбере нейните имена, за да ги съобщи при обаждането си на тел.112, а по-късно се
възпротивил на действията на служителите от „СОТ“ ЕООД спрямо него, изразяващи се в
употреба на физическа сила, поваляне на пода и поставяне на белезници.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установяват следните
травматични увреждания – дълбока драскотина, напречно разположена в централно-
дясната област на главата; контузия с кръвонасядане и подкожен хематом по външно-
странична повърхност на лявата надлакътна област и отделно в самата лакътна област;
контузия с кръвонасядане по външно страничната повърхност на дясна предмишница;
циркулярни охлузвания на места с прекъснат ход с разстояние между тях 0,5 см в двете
киткови области съчетани с оток и кръвонасядане по цялата обиколка на китките;
ограничено по площ кръвонасядане в областта на долната гръдна област на нивото на
мамилата; две драскотини над лявата мамила; малко кръвонасядане в областта на гърба
централно; ограничено по площ кръвонасядане в областта на долната трета на корема,
централно.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните
по делото гласни доказателства: дадените обяснения от подсъдимите О. и С., показанията на
свидетелите В., Б., Я., Д. и Н.; от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза; от приобщените писмени доказателства в хода на съдебното
следствие: постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство от
13.06.2017 г.; съдебно-медицинско удостоверение №1-250/2015 г.; заверено копие от
административната преписка по издадената Заповед за задържане №227зз-3560/24.08.2015 г.
на лицето В. С. Б., съдържаща заповед за задържане за срок от 24 часа по реда на чл.63, ал.1,
т.7 от ЗМВР на основание: нарушаване на обществения ред; протокол за личен обиск;
декларация; копие от книгата на задържаните лица; справка от „СОТ“ ЕООД; справки за
съдимост; от приложените към досъдебно производство №227 ЗМК-2126/2017 г. по описа на
03 РУ-СДВР, пр.пр. №37438/2015 г. по описа на СРП - два броя заповеди за задържане на
лице за срок от 24 часа по отношение на тъжителя Б. и свидетелят В., два броя протоколи за
личен обиск и декларации; справка от РЦ 112-София, „ДНС 112“-МВР; справка от „СОТ“
ЕООД, относно реагиралите служители на сигнал „Паник бутон“ и посетили магазин
„Техномаркет“, находящ се в сградата на МОЛ-София, на 23.08.2015 г., около 13:00 часа.
4
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки
при обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените източници, направена в
мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна
инстанция. От друга страна контролираната съдебна инстанция е положила старателни
процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства,
като в тази насока изискванията на чл. 14 НПК, чл. 107, ал. 5 от НПК и чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските
показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед
цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната
тяхна вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е
извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал,
интерпретирал го е според действителното му съдържание, въз основа на което е достигнал
до законосъобразни и обосновани изводи за оправдаване на подсъдимите С., С. и О..
Обосновано и законосъобразно районният съд е поставил в основата на своя
доказателствен анализ, а от там и на фактическите си и правни изводи показанията на
свидетелите Б., Я., Д., Н., обясненията на подсъдимите С. и О., както и заключението на
съдебномедицинската експертиза, които се намират в логическо единство и взаимно се
допълват, като между заявеното от свидетелите и подсъдимите, съпоставено със
заключението на медицинската експертиза, липсват съществени противоречия. Подобно на
първата инстанция, настоящият съдебен състав напълно кредитира показанията на
свидетелите Б. – касиер в магазин „Техномаркет“, и на свидетеля Я. – управител на
посочения магазин. От съвкупния им прочит по един категоричен начин се установява,
какво е било поведението на подсъдимата С., причината, поради която същата е поискала да
спре частния тъжител и свидетеля В. и да извърши проверка, а именно съмнения за
извършена кражба, както и поведението на частния тъжител, който е бил агресивен,
арогантен, буйствал и обиждал подсъдимата С.. Именно поведението на частния тъжител,
което свидетелката Б. лично е възприела и възникналия скандал, включващ физическо
съприкосновение под формата на дърпане на бадж, с подсъдимата С., я мотивирало да
натисне паник бутона, за да повика съдействие от охранителната фирма. Обстоятелството,
че поведението на частния тъжител е било повод да бъде натиснат паник бутона, се
потвърждава и от показанията на Я., които споделя, че не всеки скандал налага използването
му и съответната намеса от охранителната фирма, а и самият той лично е възприел
агресивното поведение на частния тъжител. Показанията на двамата свидетели са
категорични, че в така развилите се събития участвали две лица, едното от които е било по-
агресивно и съответно задържано, като при задържането му според свидетелката Б.
участвали 3-4 лица. В тази връзка въззивният съд кредитира и показанията на свидетелите Д.
и Н.. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Д. и Н. също
съобщават за агресивно и арогантно поведение на лицето. Същите са категорични, че лицето
е викало, буйствало, крещяло и е оказвало яростна съпротива при опита на подсъдимите С.
и О. да го задържат, поради което се е наложило и те да се намесят, като Н. посочва, че той е
сложил белезници на лицето, което и след това продължавало да се съпротивлявало.
Въззивният съд напълно се довери на показанията на свидетелите Д. и Н.. Въпреки че
същите са колеги на подсъдимите О. и С. обосновано районният съд е кредитирал
съобщеното от тях като отговарящо на обективната действителност, доколкото изнесената
от тях информация се намира в логическо единство с доказателствената съвкупност.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че свидетелите Б., Я.,
Д. и Н. не посочват поименно частния тъжител, но съобщеното от тях касателно
5
поведението му безспорно се отнася до тъжителя Б.. Това е така, тъй като от съвкупния
прочит на показанията им се установява, че буйстващото лице е било задържано, а видно от
заповедта за задържане, приложена по делото, предаденото на органите на МВР и
задържано лице е именно частният тъжител Б..
Въззивната инстанция споделя доказателствения анализ на районния съд и касателно
показанията на свидетеля В.. Обосновано първата инстанция е разгледала съобщеното от
свидетеля на плоскостта на неговите близки приятелски взаимоотношения с частния
тъжител Б. и констатирайки вътрешни противоречия и такива с останалата доказателствена
съвкупност, правилно не ги е кредитирала в цялост. Подобно на районния съд и въззивната
инстанция намира споделеното от свидетеля В. относно нанесен побой от страна на
подсъдимите С. и О. спрямо частния тъжител за тенденциозни и необективни, поради което
не им се довери. По отношение на така посоченото обстоятелство показанията на свидетеля
са вътрешно непоследователни. В свободния си разказ преди задаване на въпросите от
страните същият съобщава, че докато частният тъжител е говорел с подсъдимата С., той е
бил извън магазина, като впоследствие дошли подсъдимите О. и С., които не му
позволявали да се обади на тел. 112 и го извели в ъгъл в мола, където му нанасяли удари с
крака и ръце. Впоследствие свидетелят заявява, че е излязъл от магазина и тръгнал да търси
частния тъжител, като се разхождал. С оглед така дадените противоречиви показания
обосновано районният съд се е усъмнил в обективността и в обстоятелството, че свидетелят
възпроизвежда лични възприятия. На следващо място, акуратно районният съд е
констатирал, че свидетелят В., за разлика от всички останали свидетели, не съобщава какво
е било конкретното поведение на частния тъжител, но същевременно посочва, че е станал
голям скандал. Такъв не би възникнал, ако частният тъжител и свидетелят В. са съдействали
на подсъдимата С. при изпълнение на служебните задължения за изясняване на
ситуацията. Показанията на свидетеля В. не търпят надлежна проверка и при съпоставката
им с останалите доказателствени материали по делото. Твърденията за нанесен побой
остават изолирани, като нито един от останалите свидетели не внася подобна информация в
процеса. Ето защо правилно районният съд не се е доверил на съобщената от свидетеля В.
версия.
Въззивният съд споделя мотивите на районния, с които е кредитирал като годно
доказателствено средство обясненията на подсъдимите С. и О.. При съблюдаване на
правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети
за достоверни обясненията на подсъдимите, поначало не се изисква те да намират
подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй
като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай е видно, че
заявеното от подсъдимите С. и О. не само не се опровергава от нито едно
доказателство, а напротив – подкрепя се от показанията на свидетелите Б., Я., Д. и Н. и
от изготвеното заключение на съдебномедицинската експертиза. И двамата подсъдими
съобщават за агресивно поведение от страна на частния тъжител, който не се
подчинявал на техните разпореждания с оглед информацията за евентуално извършена
кражба и до изчакване на полицейски екип, а се съпротивлявал, което наложило
неговото задържане и за което помогнали втория екип в състав свидетелите Н. и Д..
Заявеното от подсъдимите се намира в пълна корелация с гласните доказателства по
делото, кредитирани от инстанциите по същество, поради което и въззивният съд
намира споделеното от тях за отговарящо на обективната действителност.
Подсъдимите отричат да са нанасяли умишлено удари на частния тъжител, като
твърдят, че целта им е била единствено и само да задържат частния тъжител. Така
заявеното от тях правилно районният съд е приел, че се подкрепя от заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Въззивният съд кредитира
6
последното като изготвено от компетентно вещо лице, което е отговорило, пълно,
точно и ясно на поставените въпроси. Експертът е категоричен, че всички
констатирани увреждания са резултат от действия с малка травмираща сила на твърди
тъпи предмети, като за всяко от уврежданията експертът посочва по два различни
механизма на причиняване, единият от които напълно съответства на показанията на
свидетелите Д. и Н. и на обясненията на С. и О.. Съгласно експертното заключение
драскотините в областта на челото и гърдите в ляво са получени от отделни
травмирания, при тангенциално /допирателно/ въздействие на твърд, тъп предмет с
изразен ръб на контактната повърхност, каквито характеристики има както човешкият
нокът, така и други предмети, включително изпъкналости на терен. По отношение на
мекотъканните травми с контузии на външната повърхност на лявата мишница, ляв
лакът, външна повърхност на дясната предмишница, контузиите в дясната гръдна
област, в областта на гърба и корема, вещото лице също посочва два възможни
механизма, като те могат да бъдат причинени както при удари с крак или ръка и други
предмети, така и при движение на самия пострадал с блъскане, удари върху твърди
тъпи предмети с ограничена площ на контактната повърхност в близост до него.
Относно срещуположно разположените травми, представляващи кръвонасядания на
ограничена площ на гърба, на гърдите в дясно и долната трета на корема, вещото лице
застъпва становище, че не е възможно да се изключи причиняването им по механизъм
на притискане между твърди тъпи предмети. Подобно е становището на вещото лице и
относно конкретния механизъм на причиняване на травмата в областта на
надлакетната става с изявени данни за подкожен хематом, съгласно което увреждането
може да бъде получено от удар със или върху твърд тъп предмет, от движение на
самата ръка спрямо твърд тъп предмет, както и при падане върху твърд тъп предмет. С
оглед доказателствения материал по делото и некредитиране на показанията на
свидетел В. въззивният съд възприема, че посочените увреждания са нанесени по
втория посочен механизъм от експерта за всяко едно от тях, а не чрез нанесени удари с
ръце и крака.
По отношение констатираното увреждане в областта на китките на двете ръце,
вещото лице описва, че те могат да са причинени от притискане и триене при стегнато
поставяне на белезници, но така също могат да се получат и при движения на китките и
ръцете с оказване на съпротива. Експертът е категоричен, че в тези случаи е напълно
възможно самозатягане на сглобките на белезниците, което да доведе до причиняване
на описаните в заключението характерни травми на двете гривнени стави на китките
на двете ръце. Правилно районният съд е приел, че уврежданията са получени не в
резултат на силно стегнати белезници, а при самозатягане на сглобките, доверявайки
се на показанията на свидетеля Н., а и изхождайки от поведението на частния тъжител,
за когото всички свидетели посочват, че е буйствал и се е съпротивлявал.
С оглед изложения доказателствени анализ въззивният съд намира възраженията
на частния тъжител касателно доказаност на повдигнатите спрямо подсъдимите С., С.
и О. за неоснователни. Същият твърди в своята пледоария, че е малтретиран, но
подобни доказателства по делото не се събраха. Въззивният съд обръща внимание, че
неговите изявления не представляват доказателствен източник, а показанията на
свидетеля В. относно твърдения за нанесен побой не се кредитираха от инстанциите по
същество, а в останалия доказателствен материал не са налице доказателства, които да
подкрепят неговата обвинителна теза. В заключение според настоящият съдебен
състав фактическите и доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно
конкретните параметри на поведението на подсъдимите С., С. и О., а оттам и правната
7
оценка на действията им, които не покриват съставите на деянията, за които са предадени на
съд, се явяват обосновани от информационното съдържание на гласните доказателствени
средства и другите доказателства.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно липса на съставомерност на поведението на
подсъдимите С., С. и О. по повдигнатите им обвинения.
Спрямо подсъдимата С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
От събрания доказателствен материал не се установява поведение на подсъдимата С.,
което би могло да се отъждестви като подбуждане към нанасяне на телесна повреда.
Действията на подсъдимата С., изразяващи се в опит да задържи частния тъжител Б. и
свидетеля В., за да извърши проверка по повод възникнали съмнения за извършена кражба
от магазина, както и посочването от нейна страна, че тъжителят Б. и свидетелят В. са лицата,
които е заподозряла в извършване на престъпно деяние, по никакъв начин не могат да бъдат
възприети като умишлено склоняване на трето лице да извърши престъпление, в случая
нанасяне на телесна повреда. Действията са били насочени към осъществяване на
служебните задължения във връзка с възникнали съмнения за неправомерно действие, а от
друга страна не тя е повикала за помощ и съдействие подсъдимите, а свидетелката Б. чрез
натискане на паник бутона. Ето защо, въззивният съд споделя съображенията на първата
инстанция, че поведението на подсъдимата С. е несъствомерно по така възведеното
обвинение.
Срещу подсъдимите С. и О. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От събрания и проверен доказателствен материал по категоричен начин се
установяват описаните в тъжбата телесни увреждания, но не и твърденият от частния
тъжител механизъм на тяхното причиняване. С оглед изложения доказателствен анализ
обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че телесните увреждания не са
причинени в резултат от нанесен побой спрямо частния тъжител Б., а са в резултат на
оказаната яростна съпротива от последния при опита на подсъдимите, изпълнявайки
служебните си задължения, да го задържат предвид данните за извършена кражба и с оглед
необходимостта да изчакат полицейските органи.
Що се касае до възраженията, че същите са превишили служебните си задължения,
нанасяйки установените телесни увреждания, въззивният съд не споделя същите. В тази
насока следва да се обърне внимание, че към момента на процесното деяние е действал
Закон за частната охранителна дейност от 2004 г. /отм. ДВ. бр.10 от 30 януари 2018г./,
поради което неправилни се явяват изводите на районния съд, че дейността на подсъдимите
като част от частна охранителна фирма не е била правно регламентирана. Съгласно чл. 32,
ал. 1, т. 1 от посочения закон охранителите имат право да задържат лице в района на
охранявания обект, когато има данни да е извършило престъпление в района на охранявания
обект, какъвто е именно настоящият случай. Подсъдимата С. е наблюдавал действията на
частния тъжител и свидетеля В., в резултат на което у нея е възникнало съмнение за
извършена кражба, поради което се е опитала да извърши проверка. Частният тъжител Б. е
попречил да изпълни задълженията си, като агресивното му поведение е провокирало
свидетелката Б. да натисне паник бутона, за да поиска съдействие от охранителната фирма
„СОТ“ ЕООД. Видно от писмо, находящо се на л. 240 от съдебното производство,
дружеството „СОТ“ ЕООД е имал сключен договор за охранителна дейност с магазин
„Техномаркет“, находящ се в гр. София, бул. ****, който е бил прекратен през 2017 г..
Следователно с оглед данните за извършена кражба подсъдимите С. и О. са имали правото
да задържат лицата до идване на полицейския екип, но който да бъдат предадени.
8
Обстоятелството, че липсва приемо-предавателен протокол по никакъв начин не се отразява
на законосъобразността на задържането, респективно на правото на С. и О. да задържат
лицето, а такъв по делото не може да бъде установено дали е изготвян или не, доколкото
видно от писмото от „СОТ“ ЕООД документите във връзка с охранявания обект магазин
„Техномаркет“, находящ се в гр. София, бул. **** са били унищожени. Въззивният съд
намира, че използването на помощни средства – белезници от служителите на „СОТ“ ЕООД
е в техните правомощия. Съгласно Чл. 34, ал. 1 от ЗЧОД от 2004 г. /отм./ охранителите имат
право да използват физическа сила и помощни средства – белезници, каучукови и
пластмасови палки, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг
начин, като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на
обществения ред и личността на нарушителя. В процесния случай по безспорен начин се
доказа поведението на частния тъжител Б., който е оказвал яростна съпротива, поради което
О., С., Н. и Д. са разполагали и с правомощието да поставят белезници. Ето защо въззивният
съд намира, че О. и С. не са превишили правомощията си.
Деянието, извършено от двамата подсъдими е несъставомерно и от субективна
страна. Подсъдимите О. и С. не са целели или допускали нанасяне на каквото и да е било
увреждане на частния тъжител. Целта им е била задържане на частния тъжител, поради
което не могат да бъдат възприети доводите за умишлено нанесена телесна повреда.
В заключение настоящият съдебен състав намира за правилни крайните изводи на
районния съд за оправдаване на подсъдимите С., С. и О.. Установеното пред първата и
въззивната инстанция поведение на тримата подсъдими е несъставомерно такова, т.е.
поведението им не представлява престъпно посегателство, което да бъде субсумирано под
престъпните състави, за които същите са предадени на съд, поради което правилно са били
оправдани.
За пълнота и прецизност настоящият съдебен състав следва да отговори на
възражението на частния тъжител за нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС поради невръчен
препис от присъдата. Процесуалният закон не предвижда задължение за съда да връчва
препис от присъдата. Същата се обявява публично в открито съдебно заседание, като
тъжителя разполага с правото на достъп до делото, по който начин същият може да се
запознае с нея. Последният в нито един момент не е бил ограничаван от достъпа му до
материалите по делото, поради което въззивният съд намира възражението му за
неоснователно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки чл. 190 от НПК законосъобразно
разноските по делото са възложени на частния тъжител. В тази връзка основателни се явяват
възраженията на защитника на подсъдимата С., чиито разноски пред първоинстанционния
съд възлизат на обща стойност 900 лева, а не на 400 лева, видно от представените на л. 55 и
л. 203 договори за правна помощ. Ето защо, с оглед изхода на делото частният тъжител
следва да бъде осъден да заплати 500 лева на подсъдимата С. за направените от нея разноски
за процесуално представителство пред първата инстанция.
Основателно е искането на защитника на подсъдимата С. за присъждане на
разноските, направени пред въззивния съд за процесуално представителство, възлизащи в
размер на 600 лева. Видно от представения по делото договор за правна помощ сумата от
600 лева е платена в брой, т.е. разноските са действително направени, поради което същите
следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител Б..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
9
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба на частния тъжите да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а на защитника на подсъдимата С. касателно направените
по делото разноски – уважена.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 22332/2016 г. по описа на
СРС, 110-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител В. С. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к. ****, да заплати на подсъдимата К. Д. А. направените
деловодни разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител В. С. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к. ****, да заплати на подсъдимата К. Д. А. направените
деловодни разноски по делото в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10