ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1606
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110134739 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. С. В.,
ЕГН ********** и Д. Н. Т- В., ЕГН **********, против К. С. К., ЕГН **********, с
която са предявени искове с правно основание правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.
86 от ЗЗД за сумата от 9 600,00 лева, представляща регресно вземане за заплащане на
дължимо обезщетение за ползване на 1/2 ид.части от 7/9 идеални части от
самостоятелен обект в сграда, площ по документи 107,9 кв.м. на адрес: гр.С, тавански
етажи с идентификационен номер 68134.300.173.2.3, заедно с ½ ид. част от избено
помещение. Ищците твърдят, че ответникът е собственик на останалата ½ идеална част
от имота и владее целия имот, като с нотариална покана на 30.05.2021 г. поканили
ответника да им бъде предоставен достъп до имота в противен случай ще приемат, че
К. К. следва да им заплаща по 400 лева месечно обезщетение за ползване на имота.
Към исковата молба е представена в оригинал нотариална покана рег. № 3064, връчена
на законния представител на ответника посредством нотариус В В.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника. Със същия оспорва основателността на исковата претенция.
Навежда твърдения за недопустимост на настоящото производство. Прилага писмени
доказателства.
С писмения отговор ответникът е предявил и насрещен иск с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения имот, както и иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
невъзможност за ползване на три стаи и дворно място от имота ползване за периода от
01.04.2023 г. до 01.08.2023 г. за сумата от 400,00 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд
и има връзка с първоначалния иск. Доколкото предметът на един от насрещните
искове, макар и свързан с първоначалния предявен такъв е различен, както и предвид
спецификата на производството по чл.32, ал.2 ЗС, в което следва да участват всички
1
съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те са
необходими другари и съдът служебно следи за правилното им конституиране, съдът
намира че следва да отдели и разгледа насрещния иск в отделно производство.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба, отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания от ответника по първоначалния
иск за изслушване на съдебно – техническа експертиза и разпит на двама свидетели
при режим на довеждане.
Съдът намира за относими представените от ищеца и ответника документи като
писмени доказателства по делото. Следва да бъде допуснат един свидетел при режим
на довеждане на ответника
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба, насрещната искова молба и отговора твърдения страните следва да
бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба, отговора на исковата
молба и насрещния иск писмени доказателства.
НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата
молба насрещен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването
на съсобствения имот, както и иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за невъзможност за ползване на три стаи и дворно
място от имота ползване за периода от 01.04.2023 г. до 01.08.2023 г. за сумата от 400,00
лв. месечно, заверен препис от който да се докладва на заместник – председател при
СРС за образуване на отделно производство.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на ответника за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.02.2024 г. от 10.45 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
2
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ
ГПК
І.1. В исковата молба и в молба –уточнение от 19.07.2023г. се твърди, че, ищците са
собственици на ½ идеална част от 7/9 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
площ по документи 107,9 кв.м на адрес гр.С, тавански етаж с идентификационен номер
68134.300.173.2.3., заедно с ½ от избено помещение. Ищците твърдят, че ответникът е
собственик на останалата ½ идеална част от имота и владее целия имот, като с
нотариална покана на 30.05.2021 г., поканили ответника да им бъде предоставен
достъп до имота в противен случай ще приемат, че К. К. следва да им заплаща по
400,00 лева месечно обезщетение за ползване на имота. Към исковата молба е
представена в оригинал нотариална покана рег. № 3064, връчена на законния
представител на ответника посредством нотариус В В. Поддържат, че ответникът
ползвал притежаваната от тях 1/2 идеална част от 7/9 ид. части от имота, заедно с ½ от
избеното помещение, а ищците били лишени от възможността да ползват процесния
имот. За периода 30.05.2021г. – 22.06.2023 г. ответникът им дължал обезщетение за
ползването, от което са лишени, в размер на 400, 00 лв. месечно, общо в размер на 9
600 лв. С исковата молба молят съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати сумата от 9 600 лв., представляваща обезщетение за
ползването на собствената на ищците 1/2 идеална част от 7/9 ид. части от имота, заедно
с ½ от избеното помещение за периода 30.05.2021г. – 22.06.2023 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане. Претендират разноски.
2. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Навежда твърдения, че към
момента на изготвяне на отговора ответникът и нейната майка ползвали помещения
по – малки по обем от реално притежаваната съсобствена част. Поддържа, че едно от
ползваните помещенията било приспособено като кухня, тъй като посочената в
нотариалния акт кухня не съществува.Сочи, че привеждането на част от жилището в
кухненско помещение не може да се възприеме като кухня по строителни книжа по
силата на нотариален акт, която следва да обслужва всички помещения от недвижимия
имот. Твърди още, че обитава жилищният имот, както преди настъпването на смъртта
на нейния наследодател, така и след неговата смърт като никога не е имала достъп до
част от помещенията на ищците в него, като след придобиването на идеалните части от
имота от ищците, част от помещенията са заключени с катинари и са ограничени като
достъп, а по отношение на двора и прилежащата към него барака до настоящия момент
не били достъпни от ответника, поради натрупани строителни книжа от ищците,
впоследствие ползването е ограничено от техните наематели и другите съсобственици
в сградата, представляващи ищците и в пряка роднинска връзка с тях. Моли съда да
отхвърли предявеният иск за сумата от 9 600 лева като неоснователен. Претендира
разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
3
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Страните не спорят, че са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с площ
по документи 107,9 кв.м на адрес гр.С тавански етаж с идентификационен номер
68134.300.173.2.3., като ищците са собственици на ½ идеална част от 7/9 идеални части
заедно с ½ от избено помещение, а ответникът е собственик на останалата ½ идеална
част от имота.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищците по първоначалния иск е да докажат: че вещта е съсобствена,
че се ползва от ответника за лични нужди, че са поискали писмено обезщетение за
ползите, от които са лишени, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си срещу исковете, да докаже
евентуално плащане.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже възраженията си, че за
процесния период е предоставил достъп до имота на ищците, както и че е ползвал
имота съобразно притежаваната от него идеална част.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4