№ 1737
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110203031 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба на «Сис Груп Холдинг» ЕООД,
чрез управител против НП № 03-2200315/20.04.2022г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.221 ал.1 вр.чл. 128 т.2
вр. чл. 228 ал.3 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция”.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че между работника и дружеството
била постигната договорка да работи до 31.12.2021г. , като й било изплатено
възнаграждението до тази дата. На 02.01.2022г. лицето подало заявление за прекратяване на
трудов договор поради неизплатена заплата и трудовия договор бил счетен за прекратен ,
като била издадена съответната заповед, получена от работника на 05.01.2022г. Сочи се, че с
НП не е коментиран издадения РКО за изплатени заплати. Счита се, че поради факта, че се
касае за прекратено трудово правоотношение, следва претенциите на работника да бъдат
отправени пред граждански съд, а не да се реализират посредством органите на ДИТ.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
През м. 03.2022г. била извършена проверка от служители на Дирекция
”Инспекция по труда”-Варна, сред които св. М.- Ж., на «Сис груп холдинг» ЕООД.
1
Били изискани документи , при което били представени такива, касаещи
установено и прекратено впоследствие трудово парвоотношение с Б. Х. М.. Сред
документите липсвали такива относно изплатено обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието , при безсрочно трудово правоотношение.
Срокът на предизвестието възлизал на три месеца. Б. М., съобразно трудов договор №22 от
26.10.2021г. изпълнявала длъжността «продавач консултант» в гр.Варна, бул.“Приморски“
№39, стопанисван от «Сис груп холдинг» ЕООД, като уговорения размер на трудово
възнаграждение възлизал на 650 лева месечно.
Трудовото правоотношение между работника и дружеството било прекратено със
Заповед №1, считано от 02.01.2022г. с основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Не били представени
доказателства за начисляване и изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
На 12.05.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
в който били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му
квалификация.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което
наказващият орган е санкционирал въззивното дружество за това, че на 01.03.2022г. в
гр.Варна в качеството си на работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с
Б. Х. М. на длъжност «продавач консултант», не е изплатил обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието , при безсрочно трудово
правоотношение.
Гореописаното съдът приема за установено от приобщените по делото писмени
доказателства – копие от трудов договор с Б. Х. М.; заповед за прекратяване на трудово
правоотношение; копия от разчетно- платежни ведомости и др. Съдът ги кредитира изцяло
като взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Пред съда депозира показания св. М.- Ж., която пряко е установила нарушението
при проверката. Показанията на св. М. - Ж. са в унисон с горепосочените писмени
доказателства.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.34 от
ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на
АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по
административно наказателната преписка са били приложени копие от трудов договор с Б.
Х. М.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение; копия от разчетно- платежни
ведомости и др., с което по АНП са събрани категорични доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по КТ.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
2
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и след
подробно описание на фактическата обстановка, възприемайки я изцяло така, както е била
установена от проверяващите, правилно е определил законовия текст, чийто състав е
осъществен от дружеството.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
административно наказващия орган правилно е съобразил липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил наказанието над минималния , предвиден в закона
размер. Адекватно на тежестта на нарушението се явява административно наказание над
минималния размер, доколкото за работника са произтекли вредни последици със
сравнително висока стойност и продължителност във времето и в този смисъл наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с
жалбата и в съдебно заседание, съдът не споделя същите , предвид на следното:
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че между работника и дружеството
била постигната договорка да работи до 31.12.2021г. , като й било изплатено
възнаграждението до тази дата. На 02.01.2022г. лицето подало заявление за прекратяване на
трудов договор поради неизплатена заплата и трудовия договор бил счетен за прекратен ,
като била издадена съответната заповед, получена от работника на 05.01.2022г. Сочи се, че с
НП не е коментиран издадения РКО за изплатени заплати.
Доколкото приложения РКО остава изолиран от предмета на делото, то правилно
същия не е бил коментиран от страна на наказващия орган.
Безспорен факт по делото е, че на 02.01.2022г. лицето е подало заявление за
прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата , както и, че трудовия договор
е бил счетен за прекратен, като била издадена съответна заповед именно с основание чл.327
ал.1 т.2 от КТ, получена от работника на 05.01.2022г.
При това положение, въз основа на уговореното по силата на трудов договор №22
от 26.10.2021г. , на лицето е дължимо обезщетение в размер на три работни заплати,
предвид договорения срок за предизвестие от три месеца, еднакъв за двете страни по
трудовото правоотношение.
С ангажирания по делото РКО според настоящия състав на съда на първо място не
се установява дата на изплащане на възнагражденията за месеците ноември и декември
2022г. в срок, доколкото, видно от съдържанието на издадената от страна на самото
дружество Заповед №1, считано от 02.01.2022г. трудовото правоотношение е прекратено с
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ /работодателят е забавил изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване/ .
На следващо място следва да се посочи, че настоящото производство не касае
законосъобразността и правилността на действията на двете страни по фактическото
прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл дали на лицето са били
изплатени заплати за месеците ноември и декември в срок, остава без значение за
3
отговорността на дружеството.
Изразява се позиция, че поради факта, че се касае за прекратено трудово
правоотношение, следва претенциите на работника да бъдат отправени пред граждански
съд, а не да се реализират посредством органите на ДИТ.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото се касае не за гражданско- правна
претенция на работника спрямо дружеството, а за констатирано и съответно- санкционирано
нарушение на трудовото законодателство. В този смисъл и компетентни да реализират
отговорността на дружеството са именно органите на ДИТ.
Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-2200315/20.04.2022г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «Сис Груп Холдинг»
ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2200 лева на основание
чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА «Сис Груп Холдинг» ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ДИТ Варна,
на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4