Р Е Ш Е Н И Е
28.02.2024 г.
Номер 419 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на тридесети януари 2 0 2 4 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 259 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал.2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 2 от ЗМВР.
С.Й.П. – Началник на ГПУ І степен Гюешево при РДГП - Кюстендил, ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Х, обжалва Заповед с рег. № 4077з - 1000/04.08.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материално-правни разпоредби, както и при несъобразяване с целите на закона. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото. Представени са и писмени бележки в този смисъл.
Ответникът по жалбата се представлява по делото от юр. М., която оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Претендира разноски по делото, съобразно приложен списък. Представени са и писмени бележки в този смисъл.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С.Й.П. е държавен служител, Началник на ГПУ І степен Гюешево при РДГП - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 03.02.2023 г. до 16.06.2023 г. П., в качеството му на Началник на ГПУ Гюешево не е издал и не е действала актуална заповед, с която да бъдат определени места и начин на съхранение на оръжие, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия /ОБВВПИ/, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, отговорните длъжностни лица, реда за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ, числящи се в ГПУ Гюешево, в изпълнение на заповедта на Директора на РДГП и съобразно Заповед № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи,
С действията си жалбоподателят не е изпълнил свое основно задължение, произтичащо от специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-10211/07.05.2021 г. за длъжността началник на ГПУ І степен при РДГП, а именно “да познава и спазва нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР”, като за времето от 11.01.2023 г. до 03.02.2023 г. не е изпълнил разпореденото в раздел IV от Заповед рег. № 4077з-42/10.01.2023 г на Директор РДГП за „Определяне на места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, числящи се в РДГП – Кюстендил, отговорните длъжностни лица, ред за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ в РДГП – Кюстендил“. Нарушението е установено от извършена проверка, разпоредена със Заповед УРИ 4077р–763/16.06.2023 г. и от описания в справка УРИ 4077р-6591/30.06.2023 г. по описа на РДГП - Кюстендил доказателствен материал.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се налага на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 2 от ЗМВР / “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”/. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 08.08.2023 г. заповедта е обжалвана пред КнАС, като с вх. № 3216/11.08.2023 г. Директора на РДГП - Кюстендил изпраща цялата преписка по повод издадената заповед до КнАС.
По делото са представени и приложени, съгласно текста – административната преписка, съдържаща общо 50 листа, както и представените в хода на съдебното производство: Заповед рег. № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи; Вътрешни правила за експлоатацията на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, оптическите прибори, помощните средства и снаряжение за тях в министерството на вътрешните работи; Заповед № 3282з-1250/07.05.2021 г., относно специфична длъжностна характеристика за длъжността началник на ГПУ І степен при РДГП – Кюстендил.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя П. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1-3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.
ДНО е приел, че за периода от 03.02.2023 г. до 16.06.2023 г., П., като началник на ГПУ І ст. Гюешево при РДГП – Кюстендил не е издал и не е действала актуална заповед, с която да бъдат определени места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, отговорните лица, реда за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ, числящи се в ГПУ Гюешево, в изпълнение на заповедта на Директора на РДГП и съобразно Заповед № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи. С това си поведение П. не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика. ДНО е приел, че П. виновно е нарушил цитираните разпоредби, като деянието се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи ,зам.-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители” и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.
Спазена е формално процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Повод за извършване на проверката е получена информация за неизпълнение на Заповед рег. № 4077з-42/10.01.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил.
Със Заповед № 4077р-763/16.06.2023 г. на Директора на РДГП – Кюстендил е заповядано извършване на проверка за постъпилия сигнал. За целта е назначена и съответната комисия с поименно назначен състав. Същата със справка рег. № 4077р-659 от 30.06.2023 г. до Директора на РДГП - Кюстендил е направила предложение в т. 1 от същата на служителя С.Й.П. – Началник ГПУ І степен Гюешево, да бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание” на основание чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, относно неизпълнение на заповед и разпореждане на преките ръководители. С изготвената писмена справка, жалбоподателят се е запознал на 30.06.2023 г. срещу подпис, като не е поискал копия от всички материали по преписката. Получил е и покана за даване на писмени обяснения /рег. № 4077р-7109/13.07.2023 г./, която е получил на 19.07.2023 г. и е подал възражение рег. № 4077р-7373/20.07.2023 г. Със справка рег. № 4077р-6688/03.07.2023 г. е извършена проверка в АИСД, от която е видно че до 03.07.2023 г. не са постъпили допълнителни обяснения или възражения от комисар П.. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание рег. № 4077-з-1000/04.08.2023 г. му е връчена в 17.15 ч. на 04.08.2023 г.
Заповедта е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР. Извършеното нарушение е констатирано на 21.06.2023 г., съгласно приложената справка, а издадената заповед е от 04.08.2023 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните причини:
ДНО е изпълнил задължението си по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР да събере доказателства от значение за установяване на обективната истина, но е анализирал същите избирателно. Същият е приел писмените обяснения на оспорващия в съответствие с изискването на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР.
В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 1 е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи , зам. – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал.1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 11 като такива са посочени: “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, зам. – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”.
Нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 457/28.09.2023 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материално-правните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Видно от обжалвана заповед, в нея не е посочено конкретно мястото, нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В нея наистина е посочена заповедта, с която е заповядано да се извърши проверка, както и справката, изготвена на основание на тази заповед. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 и представлява неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители. Действително от длъжностната характеристика се установява, че жалбоподателят като началник на ГПУ І степен при РДГП, има задължението да “организира техническото обслужване и поддържането в изправност на въоръжението, техническите средства, системи и съоръжения за осъществяване на граничен контрол”, като се ръководи от действащото законодателство, заповедите и разпорежданията на ръководството, а също така да осигурява изпълнението на служебните задължения и осъществява контрол, но всичко това наказващият орган е следвало да посочи в обстоятелствената част на заповедта. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата /виж кадрова справка на П. – лист 22 по делото/. В случая категорично не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител, доколкото същият е награждаван многократно за високи резултати и съществен принос и няма наложени наказания, които да не са заличени по реда на чл. 213 ал. 1 от ЗМВР.
В случая, обжалваната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. Налице е несъответствие между фактическото и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Твърдяното бездействие на последния за времето от 11.01.2023 г. до 03.02.2023 г. във връзка със задължението за издаване на заповед за определяне на места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптически прибори и прибори за нощно виждане, числящи се в РДГП – Кюстендил, не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, както е приел ДНО, а е по чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Неправилното приложение на материалния закон прави оспорената заповед незаконосъобразна само на това основание.
Не на последно място по важност, налице е и вътрешно противоречие между изложеното в мотивите на приложената справка от назначената комисия и направените крайни изводи. В т. 6 от същата, комисията сочи, че в ГПУ Гюешево за периода от 03.02.2023 г. до 16.06.2023 г. от началника на ГПУ Гюешево не е била издадена и действала актуална заповед, с която да бъдат определение места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, числящи се в ГПУ Гюешево. Напротив, действала е Заповед № 4485з-10/17.01.2017 г., допълнена и изменена със Заповед № 4485з-34/17.03.2017 г. на тогавашния началник на ГПУ Гюешево, с които са определени местата по гореописаната точка. Със Заповед № 4485з-99/16.06.2023 г., допълнена със Заповед № 4485з-102/21.06.2023 г. са отменени горецитираните заповеди от 2017 г., като няма изменение на определените помещения, изисквани по т. IV от Заповед № 4077з-42/10.01.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил. В този смисъл е имало действаща заповед за определяне на местата и начините на съхранение на ОБВВПИ, като със заповедите от 16.06.20203 г. и 21.06.2023 г. няма изменение на действащите помещения, изисквани по т. IV от Заповед № 4077з-42/10.01.2023 г. Актуална е всяка действаща заповед, а не кога и в кой момент е издадена.
Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, съдът счита, че дисциплинарно - наказващият орган неправилно е преценил фактите и обстоятелствата по случая, вината, вида на извършеното нарушение и съответното му наказание. Обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206 ал. 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно - наказващия орган, макар да е събрал всички доказателства, не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно във вреда на жалбоподателя, а не е обърнал внимание на тези в полза на същия, а именно: съществуването на действаща заповед, с която са определени местата и начина на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, отговорните длъжностни лица, ред за зачисляване, приемане и сдаване на същите, числящи се в ГПУ – Гюешево, която е била осъвременена с последваща такава, без да променя определените помещения, както и липсата на настъпили вредоносни последици, още повече, че съгласно чл. 13 ал. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи, изводите и предложенията на дисциплинарната комисия, не обвързват ДНО. Налице са всички обстоятелства по чл. 198 от ЗМВР, съгласно който за незначително нарушение се налага наказание „мъмрене“. Вида на наказанието обаче не подлежи на саниране в съдебното производство.
Настоящият състав на съда, счита че процесната заповед се явява издадена от надлежен административен орган, в рамките на своята компетентност, при спазване на установената форма и административно - производствените правила, но липсва правилното фактическо основание за издаване на оспорената заповед, като същата е издадена в нарушение на материално - правните разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е основателна.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на жалбоподателя, в размер на 10 лв. - ДТ, съгласно приложените писмени доказателства за това.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4077з - 1000/04.08.2023 г. на Директора на РДГП - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца на С.Й.П., Началник на ГПУ І ст. Гюешево при РДГП – Кюстендил, ЕГН **********.
ОСЪЖДА РДГП – Кюстендил при ГД “Гранична полиция” към МВР да заплати на С.Й.П. ***, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: