Решение по дело №21/2018 на Окръжен съд - Плевен

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №    /08.06.2018

 

                                    Гр.Плевен 08.06.2018г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на шестнадесети май   

през две хиляди и осемнадесета     година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ  : РЕНИ СПАРТАНСКА

                       : мл.с.ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

    при секретаря  Дафинка Борисова                                     и в присъствието  

    на  прокурора                                       като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                      въззивно гр.дело №21/2018г.

    по     описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  Плевенски   Районен съд ,ІV-ти гр.с.№1795 от 26.10. 2017г.,постановено по гр.д.№1851/2017г.по описа на същия съд на основаниe чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено ,че Л.Р.В., ЕГН ********** ***ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,*** №***,представлявано от Й.В. следните суми: сумата от 542,31лв.,представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г.до 30.11.2016г.и сумата от 97,33лв., представляваща обезщетение  за забава за периода от  04.02.2014г.до 04.01.2017г. , представляващи част от вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №83 от 12.01.2017г.по ч.гр.д.№129/2017г.по описа на ПРС,ведно със законна лихва  върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-11.01.2017г. до окончателното й изплащане.Със същото решение на ПРС Л.Р.В. е осъден да заплати на „***“ЕАД гр.Плевен сумата от 175лв. деловодни разноски в исковото производство и сумата от 25,34лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на „***“ЕООД гр.София, трето лице-помагач на страната на ищеца“***“ЕАД.

          Недоволен от така постановеното решение е останал Л.Р.В. –ответник пред ПРС,който го обжалва пред Плевенски Окръжен съд като незаконосъобразно,неправилно  и необосновано,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът  моли  Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и да постанови друго,с което да бъде оставена без уважение исковата претенция на ищеца. В съдебното заседание на 16.05.2018г.,на което бе даден ход по същество въззивникът Л.В. не се яви.

       Въззиваемото дружество“***“ЕАД, представлявано от Й.В.   чрез своя процесуален представител-юрисконсулт Ц.В. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който  взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока.В съдебното заседание на 16.05.2018г.,на което бе даден ход по същество ,представител на дружеството не се яви.

        Третото лице-помагач „***“ЕООД гр.София не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата.   

       Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

       Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         От приложеното ч.гр.д.№129/2017г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че същото е образувано на основание подадено от въззиваeмото дружество “***“ЕАД  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС  е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  №83 от 12.01.2017г.,с която е разпоредено длъжникът Л.Р.В. *** да заплати  на кредитора „***“ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й.В. сумата  1 751,49лв.главница за периода от 01.12.2008г.до 30.11.2016г.,лихва върху главницата в размер на 816,05лв. за периода от 02.02.2009г.до 04.01.2017г.и законна лихва върху главницата,считано от 11.01.2017г.до изплащане на вземането, както и сумата 51,36лв.деловодни разноски и 180лв.юрисконсултско възнаграждение. В самата заповед е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2008г.до 30.11.2016г.Срещу така издадената заповед длъжникът  Л.В. е подал  възражение в срока по чл.414 ГПК.В съответствие с нормата на чл.415 ал.1 ГПК, ПРС е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.На това основание кредиторът-„***“ЕАД гр.Плевен е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си ,но в по-малък размер и за по-малък период.С ИМ ищецът претендира установяване на вземане общо в размер на 639,64лв.,от която сума главница в размер на 542,31лв.,представляваща  стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г.до 30.11.2016г.и 97,33лв.лихва за забава върху главницата за периода от 04.02.2014г.до 04.01.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. С допълнителна молба от 15.06.2017г. и приложена към нея справка /л.32-33 от делото на ПРС / ищецът е уточнил, че главницата  от 542,31лв.включва сума  за отопление без ИРУ от щранг-лира в баня в размер на 227,87лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 224,39лв.,както и сума за услуга дялово разпределение в размер на 90,05лв. Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.

Безспорно между страните е ,че въззивникът  Л.В. е собственик на процесния апартамент №21,находящ  се  гр.Плевен, ул. “***“ №***,вх.Б,с аб. №***, където е и постоянният му адрес, видно от приложената справка по ч.гр.д.№129/2017г.Няма спор,че това жилище се намира в  сграда,етажна собственост,която е топлофицирана, като в процесното жилище радиаторите са демонтирани и няма монтирани отоплителни тела  с монтиран индивидуален топломер.

Безспорно е също така,че третото лице помагач “***“ ЕООД гр.София е изготвяло дяловото разпределение за сградата,в която се намира жилището на въззивника с аб.№*** за процесния период.

         Не е спорен и факта,че през процесния период от време въззивникът не е живял в горепосоченото жилище  и то е  било необитаемо.В този смисъл са показанията на свидетелката Й.П./съседка/,която посочва,че до 2004г. в жилището-ап.21,намиращ се в гр.Плевен,ул.“***“№*** е живял бащата на ищеца , а след като той е починал в имота не живее никой и апартаментът е заключен.

Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са били въпросите дължи ли ответникът претендираните с ИМ суми,част от сумите,за  които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№129/2017г.по описа на ПРС, въззивникът има ли качеството на потребител на топлинна енергия,правилно ли са изчислени дължимите суми.

           От представените подробни месечни справки, изготвени от третото лице-помагач за имота на ответника/л.54-59/ и от представената от ищеца справка за абонатен №*** / л.33/,както и  счетоводно извлечение в заповедното производство се установява,че за периода 01.12.2013г.до 01.11. 2016г.за процесния апартамент 21 са  начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – 224,39лв., за отопление без ИРУ от щранг лира в баня - 227,87лв. и за услуга дялово разпределение – 90,05лв.

За изясняване на спорните по делото въпроси Окръжният съд назначи техническа експертиза .От заключението на ВЛ К.З. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че до имота на Л.В. е доставяна топлинна енергия,че последният не е ползвал ТЕ за отопление,а му е начислена ТЕ сградна инсталация и ТЕ за щранг лирата в банята,т.е.отоплително тяло без ИРУ. Според експертизата дяловото разпределение е извършено съгласно Наредбата за топлоснабдяването при спазване на т.60 ал.1и т.2-захранване на две или повече сгради към една абонатна станция.ВЛ е посочило,че изчисленията са правилно извършени,но не е спазена т.6.6 от Наредба №16-334/ 06.04.2017 за шест от месечните периоди.Съгласно експертизата дяловото разпределение за процесния период в двете етажни собствености –вход А и вход Б на ул.“П.***“№*** е извършено според методиката на Наредба №16-334/ 06.04.2017,че като се махнат горепосочените аномалии правилно е извършено  дяловото разпределение на ТЕ отдавана на сградна инсталация между двете етажни собствености –вход А и вход Б.В заключението е посочено,че между двете сгради следва да има споразумение за разпределение съгласно чл.35 ал.1т.4 от Наредбата за топлоснабдяването , което не е технически въпрос.В устните си обяснения в съдебното заседание на 16.05.2018г.ВЛ З. посочва,че т.6.6 третира сградна инсталация,а сградната инсталация не може да превиши  половината от отоплителната мощност на отоплителните тела,като посочва формулата за изчисляване на сградната инсталация,че за част от месеците е налице такава разлика.Според ВЛ в хипотезата на т.6.6 следва да се сформира комисия,да се извърши проверка,да се извика топлинен счетоводител,представител на потребителя и на ТЕЦ,за да се види от къде идват тези разлики,което за процесните два входа не е извършено,поради което ВЛ е посочило,че не е спазена  т.6.6. Според ВЛ тези разлики за цялата сграда  обикновено се получават от кражби,като потвърждава,че сумите са правилно изчислени,но съгласно чл.35 ал.1т.4 следва да има протокол за съгласие на разпределението на топлинната енергия между двата входа  на база проектните мощности.

 Във въззивната жалба се навеждат доводи,че неправилно в обжалваното решение ПРС се е позовал на протокола за проведено на 15.10. 2012г. ОС на етажната собственост на адреса,където е процесното жилище в гр.Плевен,ул.“П.***“№***,вх.А и вх.Б ,че към този протокол е представен списък с имената на собствениците  и подписи на същите,който списък въззивникът е оспорил по реда на чл.193 ГПК като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на така проведеното ОС на 15.10. 2012г.Тези възражения са неоснователни.

          Съгласно представения протокол от 15.10.2012г.на посочената дата е проведено  Общо събрание на етажните собственици  на процесния адрес гр.Плевен, ул.***”, №***, вх.А и вх.Б.В протокола е отразено,че са присъствали 35 от общо 42-ма собственици и на проведеното ОС е взето решение  да се сключи договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение с третото лице-помагач „***“ЕООД гр.София. Взето е решение,с което дружеството е избрано за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,упълномощена е М.Х.Г. да подпише договор с „***“ЕООД гр.София и да представлява ЕС в отношенията с дружеството и с „***“ .На това основание последната като упълномощен представител на етажните собственици на вход А и вход Б  е сключила договор с третото лице –помагач №118/24.10.2012г.По делото са представени списъци в табличен вид/л.47-49/ на собствениците на имотите във вход А и вход Б на процесния адрес,съдържащи имената,аб.№,броя на уредите и броя на водомерите, както и сумите за плащане за всеки апартамент.Същите са оспорени от ищеца относно подписа срещу името на Р. Л.В./дядо на ищеца/ и в тази част е открито производство по чл.193 ГПК.Тези списъци  безспорно са част от документацията на етажните собствености на двата входа,но няма данни кога и по какъв повод са съставени.Няма никакви доказателства тези списъци да са неразделна част от протокола на  проведеното ОС на ЕС от 15.10.2012г.,за да бъде обсъждана тяхната автентичност и истинността на оспорения подпис.От друга страна тези въпроси биха имали значение при предявен иск по чл.40 и следв.от ЗУЕС до Районния съд за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание,какъвто иск не е предмет на разглеждане в настоящото производство.Окръжният съд изцяло споделя становището на ПРС,че единственият способ за защита срещу незаконосъобразни решения на етажната собственост е в исково,състезателно  производство при участие както на страната,атакуваща дадено решение,така и на ЕС,респ.надлежно упълномощени нейни представители.Отделен е въпроса ,че в случая е безспорно ,че именно третото лице-помагач „***“ЕООД гр.София е дружеството извършващо услугата дялово разпределение на ТЕ за вх.А и вх.Б на ул.“*** „№*** за процесния период 2013-2016г. Това дружество е извършвало същата услуга и за предходните 10 години видно от представените  от ищеца  два договора №43 от 08.10.2001г.и №153 от 04.10.2006г.,подписани между етажната собственост с адрес гр.Плевен, ул.”П.***”, №***, вх.А и Б като възложител и третото лице-помагач като изпълнител.Всеки от договорите е за срок от 5 години.На база първия договор от 2001г.са подписани  споразумителни протокола от 08.10.2001г., между „***” и „***”.

           Второто основно възражение,поддържано,както в писмения отговор на ответника,така и във въззивната жалба е ,че при  публикуване на Общите си условия за доставка на топлинна енергия,“***“ЕАД не е спазило изискването на чл.150 ал.2 ЗЕ,като се твърди ,че вестник „***“не е всекидневник.Не се спори,че  ответникът е публикувал общите си условия в един местен вестник – „***” (бр.239/13.12.2007г.) и в един централен вестник – „***” (бр.342/13.12.2007г).Това възражение Окръжният съд приема за неоснователно.Изложените в тази насока съображения от ПРС ,че вестниците, които са издавани всеки работен/ делничен ден от годината също могат да бъдат приети за всекидневници по смисъла на чл.150, ал.2 от ЗЕ са правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.Спазено е изискването на чл.150 ал.2 ЗЕ , като общите условия на дружеството ищец са публикувани в централен  и местен всекидневник и са одобрени с решение на ДКЕВР на основание чл. 150,ал.1 от ЗЕ,доколкото се касае за регулирана от държавен орган дейност.След като общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани в броя на вестник „***” и във вестник“***“ същите обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.Правилно е становището на ПРС,че качеството потребител на топлинна енергия въззивникът е придобил не само въз основа на така публикуваните общи условия,а и по силата на закона. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ,клиентите на сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна  енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.По силата на изричната законова разпоредба на чл.153 ал.6 от ЗЕ въззивникът като   собственик  на жилище в сграда, етажна собственост,която е топлофицирана, е потребител за отдадената топлинна енергия от сградната инсталация,както и от щранг-лирата в банята. Качеството на клиент може да се изгуби,когато се прекрати топлоподаването в цялата сграда,а такива данни по делото няма. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите,свързани с експлоатацията на тази обща част.Обстоятелството,че част от собствениците са се отказали от ползването на  топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не означава,че не дължат въобще суми за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти ,те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза гражданите, безспорно имат правото  да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си,но същите  остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна собственост, и на отдадената ТЕ от сградната инсталация,която също е обща част. В този смисъл  са и подробните мотиви на Конституционния съд на Република България в решение № 5 от 22. 04. 2010 г.по к. д. № 15/ 2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от ЗЕ.

         При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази горепосочените разпоредби на ЗЕ,съдът приема,че въззивникът Л.В. в качеството му  на абонат за жилището му в гр.Плевен, ул.“***“ №***,вх.Б, ап.21 ,с абонатен №*** дължи плащане за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за  отоплителното тяло -щранг-лира в банята на собствения му имот. Ирелевантен е факта,че никой не е живял в този имот и жилището е било необитаемо през процесния период.Съгласно ЗЕ правопораждащият факт,за да възникне вземане в полза на „***“е правото на собственост върху топлоснабден имот,а не реалното обитаване на съответния имот в етажната собственост.Вземането на „***“ ЕАД гр.Плевен за сумата  639,94лв.,от която 542,31лв.главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г.до 30.11.2016г.и сумата 97,33лв.,законна лихва върху главницата за периода от 04.02.2014г.до 04.01.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението  по чл.410 ГПК-11.01.2017г.до окончателното й изплащане ,част от вземането,за което е издадена заповед №83/21.01.2017г.по ч.гр.д.№129/2017г.,е установено по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е  основателен,  доказан и следва да бъде  уважен.

След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ГПК следва да бъде  потвърдено.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.за ВЛ.

         Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.   

          Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд ,ІV-ти гр.с.№1795   от 26.10.2017г.,постановено по гр.д. №1851 за  2017г. по описа на същия съд.

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.3 ГПК Л.  Р.В.,ЕГН ********** ***,настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. “***“***,представлявано от изп. директор  Й.В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.,депозит за ВЛ.    

         Решението е постановено при участието на третото лице –помагач   на страната на ищеца-“***“„ЕООД  гр.София 1111, кв.“***“, ул.“***“ №3.

         Решението  е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване.

         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :