Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1574 от 13.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1818 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.Ж.С., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адресат адв. Л.Б. с адрес на адвокатската кантора гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет. 1 против Решение № 891/16.07.2020 г., постановено по НАХД № 5413/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № РД-И-174/30.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата - София, с което на основание чл. 220, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) във връзка с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28/09.12.2018 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (Наредба № 28), във връзка с чл. 294 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000 лева и касатора е осъден да заплати сума в размер на 161,94 лева съдебно-деловодни разноски в полза на Районен съд – Бургас. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л.Б., АК - Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски
Ответникът по касация - Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) - София, редовно уведомен, не се представлява. Представя писмена молба чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с която оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуална защита на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на С.Ж.С. против Наказателно постановление № РД-И-174/30.11.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАЛ - София, с което на основание чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ във връзка с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 28, във връзка с чл. 294 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000 лева. При извършената служебна проверка в рамките на предвидените от закона правомощия, районният съд не е констатирал наличие на процесуални нарушения в производството, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя до степен, че да налагат отмяна на наказателното постановление, а отделно от това актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му. Първата инстанция е приела, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно както в АУАН, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Решението на Районен съд – Бургас е
неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
В съдебно заседание на 15.01.2020г. пред Районен съд Бургас жалбоподателят С. е направил изявление, че на датата на проверката – 28.03.2018 г., не е бил на работа в аптеката и въобще не е бил на територията на гр. Бургас. Представя писмен график за работата на персонала на проверяваната аптека (л. 26 от първоинстанционното дело), от който се установява, че на посочената дата на работа е било лице на имеВ.. В същото съдебно заседание районният съд е допуснал извършването на съдебно-графическа експертиза на подписа на С.С., положен на Констативен протокол за извършената проверка (л. 13 от първоинстанционното дело). В проведеното по делото съдебно заседание на 27.05.2020 г. процесуалният представител на административнонаказващият орган е поискал допускане на очна ставка между актосъставителя и жалбоподателя С., което искане е уважено от съда.
Пред първата инстанция е представен Протокол № 142/09.06.2020 г. (л. 54 от първоинстанционното дело) за извършена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице е установило, че двата подписа, положени след „Нарушител“ в АУАН от 27.06.2018 г. са изпълнени от С.Ж.С.. Експертът е установил, че останалите подписи в АУАН от 27.06.2018 г. и подписите в Констативен протокол за извършена проверка се различават по транскрипция с образците от подписа на С.Ж.С.. Страните не са оспорили заключението на вещото лице. Тези факти не са съобразени и не са обсъдени в първоинстанционното решение.
В съдебно заседание на 19.06.2020 г. проведено в Районен съд – Бургас е проведена очна ставка между актосъставителя Т.Д.и жалбоподателят С.С., като и двамата са направили изявление, че не познават другото лице. Актосъставителят Д.посочва, че към момента на проверката в обекта е бил той, служители на ОД МВР- Бургас и служители на НАП, както и ръководителката на обекта, но не и С.. Ръководителката е представила лична карта, но самоличността на помощник-фармацевта е била установена по копие от дипломата му и трудовия договор, тъй като лицето е посочило, че си е забравило личната карта. За така проведената очна ставка също не са изложени мотиви в първоинстанционното решение.
От ангажираните доказателства – експертиза и свидетелски показания, се доказва, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. На практика наказателното постановление е издадено срещу лице, за което не е доказано по безспорен начин, че е извършило нарушението по чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по изложените мотиви на отмяна подлежи и процесното наказателно постановление.
Страните в производството са заявили искане за присъждане на разноски. Съдът намира следното във връзка с направеното искане: Съгласно чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс „Касационно производство“. Он друга страна, в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е указано, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 0168704 (л. 27 от първоинстанционното дело), от който се установява, че С. е заплатил адвокатско възнаграждение в брой в размер на 400 лева. В последното по делото пред районния съд съдебно заседание процесуалният представител на С. е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода на първоинстанционното дело, такива в полза на С. не са присъдени. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на С.Ж.С. следва да се присъди сумата от 400 лева възнаграждение за един адвокат. Не следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от процесуалния представител на ответника в писмена молба вх. № 8844/14.10.2020 г., тъй като също не е значително по своя размер – съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл.63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 891/16.07.2020 г., постановено по НАХД № 5413/2019 г. на
Районен съд – Бургас, включително и в частта, в която С.Ж.С. е осъден да
заплати в полза на Районен съд – Бургас сумата от 161,94 лева, представляваща
направени от съда разноски за съдебно-графическа експертиза (възнаграждение за
вещо лице)
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-И-174/30.11.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата – София.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата – София да заплати на С.Ж.С. ЕГН **********
с постоянен адрес ***ние за един адвокат в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.